Лука Доков, управляващ директор на Общо застрахователно дружество АД

"Мечтата ми е единен, дисциплиниран и уважаван български застрахователен пазар", бр.2 / 1994 г.

- Г-н Доков, вие сте една от най-известните личности в областта на застраховането и тъй като това интервю е за вестник „Застраховател”, бих ви помолил да се представите. Кой е г-н Доков?

- Най-напред бих искал да използвам случая да ви поздравя с издаването на вестник „Застраховател”. Това е една голяма стъпка напред и смятам, че този вестник ще има голямо бъдеще. Затова ви пожелавам успех и пожеланието ми е не само застрахователните среди и колегите, а и всички заинтересовани бизнесмени и целият народ да го чете, защото застраховането е една индустрия, едно развиващо се дело, което заслужава внимание както от ръководители, така и от целия български народ.

- Много ви благодаря, г-н Доков. Вие сте първият, който пожелава успех на вестника след първия му брой.

- Така трябва и да бъде. В света има и списания на тази тема, а в България нямаше такова издание. Сега вече то е налице и ние всички трябва горещо да го поддържаме.

Кой съм аз? Български гражданин, който започна кариерата си със застраховане и вече над 40 години съм застраховател. Завършил съм американския колеж, владея езици, след това завърших икономически институт и тази професия ме привлече. Започнах в „Булстрад”, където стигнах до директор на дирекция „Презастраховане” и бях първият, който трябваше да излезе извън страната и да направи смесено предприятие в Судан. Това беше по решение на Министерство на финансите и на Министерския съвет навремето. Оттам започна действително кариерата ми в чужбина, която продължи 30 години. През тези години навън можах да се свържа с много дружества от целия свят, основах 13 застрахователни дружества, сегашното у нас е 14-тото. Бях в Африка – в Судан, в Саудитска Арабия, в Обединените арабски емирства. В Лондон, където работех в брокерска фирма на Лойдс, направих три брокерски фирми и едно застрахователно дружество. И навсякъде получавах признание като българин. През 1979 г.- 1980 г. бях първият български гражданин, който посети Южна Корея. В тази страна не можех да вляза с българския си паспорт, друг паспорт не съм имал никога, и южнокорейското правителство издаде пасавани на мен и на съпругата ми. За един месец обиколих дружествата в Южна Корея и бързо успях да ги свържа с африканския и арабския пазар. Навремето бях приятел с президента на Судан и когато се върнах от Южна Корея, го помолих по искане на южнокорейски бизнесмени да се установят търговски отношения между двете страни. С г-н Ким, президент на DAEWOO, станахме добри приятели и мисля, че портретът ми в голямата зала за високопоставените гости е още там.

- Моето лично впечатление е, че вие сте човек високоерудиран, с богат опит, с дългогодишна практика в застраховането и една от авторитетните личности на България в застраховането.

- Аз не мога да кажа как са ме преценили, но фактът, че съм бил канен на симпозиуми в Индия, Бангладеш, в арабските страни, къде ли не, показва, че хората са ме оценявали. Преди няколко години бях поканен от американски клуб в американското посолство в Лондон да изнеса беседа за морското застраховане. Попитах ги защо канят мен, като се има предвид, че в Англия и Лойдс има много по-добри познавачи на това дело (в бюрото си още държа доклада, който изнесох тогава). Тоест аз бях почетен гост там, където се събират стотина бизнесмени – членове на клуба. Тогава те ми казаха: г-н Доков, ние попитахме компютъра кои са най-добрите морски познавачи. Излязоха 50-ина имена, след това започнахме да стесняваме кръга – кой плюс това познава Африка. Излязоха 30-ина имена. Допълнихме и кой познава Гълфа – както го наричаме ние, - излязоха 10-ина имена. И накрая, когато попитахме компютъра има ли такъв човек, който да отговаря на всичките тези условия и да е от бившите социалистически страни – отговорът беше –да, това е г-н Лука Доков от България. И затова поканихме вас. Името ми се разнесе в клуба, бях басиран и повторих беседата си. В моя случай ставаше дума за човек, който отива в чужбина и спечелва там доверие. Когато отива някои американец или англичанин, посрещането е едно. А като стане дума, че е дошъл един българин, отношението е съвсем друго – посрещат те с предубеждение. Що се отнася до мен – предубеждение липсваше.

- Тогава да ви попитам по-простичко – ясно е, че сте могли да останете в чужбина. Кое ви доведе в България?

- Преди всичко презастрахователите. Питаха ме какво правя още в Англия, където в последните 5-6 години работех непрекъснато. Казаха ми: иди си в България и направи нещо, което действително отговаря на условията, които ти познаваш. А и жена ми каза: чужденецът навсякъде си е чужденец, дай да се върнем. Освен това при командировки у нас много бизнесмени и институции ме канеха да се върна и направя нещо в новите условия.

- Какво по-конкретно смятате да правите?

- Това, което смятам да правя и което съм си поставил за задача, е да създам единен, обединен дисциплиниран и навсякъде уважаван български застрахователен пазар. Това е моето желание. Много хора казват: защо не правиш шумна реклама, защо те няма по телевизията? Аз казвам – моят принцип е не да конкурирам, а да се кооперирам. Защото никъде по света не казват: това е Дружество на Доков, а това е БЪЛГАРСКО дружество.

- А като познавач на застраховането, какви са ви впечатленията от състоянието му в България сега?

- Мога да ви кажа, че е хаотично. Използва се вакуумът за основаване на застрахователни дружества. Не мога да кажа, че те са лоши, напротив – имат добър замисъл и добри перспективи и цел. Разговарял съм с колеги от водещи дружества, виждам у тях голямо желание. Аз винаги съм подчертавал, че застраховката е договор между застрахования и застрахователя. У нас нямаше такъв договор. Имаше един документ, който се издаваше задължително. Не виня никого, никой няма вина. Така е било. Сега вече всеки се стреми, особено частните дружества, да проучат политиците и международните условия и да ги прилагат. Конкуренцията и борбата за завладяване на пазара е създала нездрави отношения между ръководителите на отделните дружества. Има някаква неприязън, някакво неприятно отношение между тях. И затова смятам, че един външен човек, който не е участвал през тези три – четири години в тия борби, едно ново дружество, което се създава, би било крайъгълният камък за нормализиране на отношенията. И то ще е обединително звено. Не е въпрос за бизнеса, бизнес има за всички. Въпросът е да има едно коопериране между застрахователите, за да може да се създаде, както аз казвам, имиджът на българския застрахователен пазар.

- А как виждате бъдещето на държавното застраховане, има ли го по света, доколко го има и какво ще е мястото му на застрахователния пазар? Били сте в Судан. Там дружествата държавни ли са?

- Дружествата не са държавни. Те принадлежат на акционери – частни лица и дружества. В Судан, пък и в много други страни се създадоха презастрахователни дружества с държавно участие и с акции, записани от частните застрахователни дружества. За упражняване на валутен и презастрахователен контрол всички дружества са длъжни да дават задължително цесии на презастрахователното дружество. Това е 20% от всички техни застрахователни записвания по оригиналните условия на водещия презастраховател. Местното застрахователно дружество не води – то само участва в презастраховането.

- Искам все пак да ви попитам нещо конкретно – ще продължи ли да съществува държавната форма едновременно с частното застраховане, с дружества и компании от частен характер?

- Грешно се тълкуват някои неща у нас. Много хора нямат представа от застрахователната индустрия. Това е най-опасното в създаването на базата на застраховането. Затова може би и законът не се приема, защото едни казват добър е, други – не е добър. Държавното е най-лесно, защото то е закон, по закон трябва да отидеш в ДЗИ или в „Булстрад”. Частното е по-трудно, защото трябва да поставиш условията, да изработиш такива условия, че да могат застрахованите да се убедят, че действително рискът им е покрит по най-добър начин. И затова казвам, че най-важното в застраховането е не да издадеш полицата, а мениджмънтът на самата застраховка. Какво се практикува? В Англия съм работил с най-големите бизнесмени, срещал съм се с най-големите застрахователи, работил съм с дружества с милиарди капитал. Направих едно дружество за една от най-големите финансови вериги, което имаше всички видове финансова дейност, но не и застраховане. И те избраха мен заради връзките ми с Далечния и Средния Изток. Там имаш пълна свобода за работа. При изработването на застрахователна програма например директорът или управляващият ти дават право да се срещнеш с всички, даже с работника в предприятието. Прави се детайлно проучване, след което се издава доклад от 50-60 страници. Започва се от пожара, здравната застраховка, как се движат парите, гаранциите, доверието, отговорността на всички, в това число и на директорите. Това е един кръг някъде от 10-20 застраховки. Там богатият човек смята, че каквото и събитие да стане, той не трябва да изгуби, неговите пари трябва да си останат. И когато ме питате дали държавната система ще остане, ще ви кажа, че навремето г-н Станчов, посланикът ни в Англия, ме извика и ми каза, че трябва да напиша доклад как виждам развитието на застрахователното дело в България. Министър на финансите беше г-н Иван Костов и аз написах поверителен доклад до него от двайсетина страници. В тях изложих как трябва да бъде организирано застрахователното дело у нас. За моя радост г-н Янчев – председател на „Булстрад”, и г-н Сираков – председател на ДЗИ, бяха чели доклада и научих, че са изпратили своето положително отношение към него. В света няма държавно застраховане. Но има държавен застрахователен надзор. Както споменах по-горе, основава се презастрахователно дружество. В него държавата участва с 50-51 процента. Останалите 50-49 процента се предлагат и се дават на съществуващите частни застрахователни дружества. След като се създаде това смесено дружество, се определят задължителните цесии. Всяко дружество по условията, по които то е сключило застраховките и презастраховките си, дава максимум до 20 процента от своя бизнес на това смесено дружество. То се ръководи и контролира от специалист, както и от застрахователния надзор. Дружеството вече контролира всичко – то вижда какви са печалбите, как се записват рисковете, какви са премиите за рисковете.

- В такъв случай проектозаконът, който все още не се приема у нас, надявам се, че добре го познавате – ще оправи ли хаоса, за който споменахте?

- Законът – да. Ще допринесе за това, но трябва да се има предвид и ролята на държавния застрахователен надзор. Защото той е, който ще контролира изпълнението на закона. Сега никой не контролира дали дружествата имат достатъчно капитал. Ние казваме, че сме основани по разпоредбите и по законите на Европейския съюз, става дума за дружеството, което аз ръководя. Това е, защото сме се съобразили с процента на платежоспособност и други изисквания. Когато България се интегрира с ЕС, трябва да имаме предприятия и дружества, които да отговарят на всички тези условия. И когато се създава застрахователен надзор, той веднага ще прегледа дали капиталите на дружествата са достатъчни и каква реорганизация трябва да направят, за да станат съвместими с изискванията на Европейския съюз. Второто нещо – контролират се презастрахователите. А кои са те? Всеки казва – презастраховай се. Къде? Кой води? С колко води? Има презастрахователи, които приемат малки проценти. Но това не е достатъчно. Доверието се изразява с размера на процента, който се записва по тези презастрахователни договори и най-вече записаната част от водещия презастраховател. Ако това е 35%-40%, е добре. Всеки трябва да знае, че когато има презастрахователен договор с известни лимити на отговорност, това значи, че презастрахователите са дали в ръцете на този, който управлява дружеството, молива и му казват: вие пишете, ние ще отговаряме. Защото този, който ръководи дружеството, приема рисковете, определя премиите, определя и условията. И презастрахователите са длъжни да го следват. И тук вече идва на ред културата и дисциплината на застрахователния пазар. Няма ниски и високи премии. Има добри и лоши резултати от управлението на рисковете. Успехът на застрахователната програма зависи от съотношението на събраните премии и изплатените щети.

- Очаква се и у нас да дойдат външни, чужди застрахователни компании, да се настанят на нашия пазар. Вие как гледате на това? Дали няма да се случи както в Унгария – съсипия на националното им застраховане?

- Опитът ми през тези 30 години показва, че всичко трябва да бъде национално. И аз съм за националното застраховане. Трябва да имаме наши застрахователни компании. Чужди компании не ни трябват. Трябват ни презастрахователи в чужбина, на които да спечелим доверието и които заедно с нас да участват в разпределението на рисковете.

- В такъв случай виждате ли поле за тясно сътрудничество и мисъл за национални интереси в застраховането от всички дружества, компании?

- Ще има национален интерес, когато има обединяващо звено. Най-напред трябва да дойде законът, след това застрахователният надзор. Какво е застраховането? Това е сътрудничество. Ние го казваме в нашата дипляна, която издадохме тези дни – хората са се събрали преди повече от 300 години и са казали – дайте да си помагаме. Всеки може да се бие в гърдите и да рече – ние сме добри. Но когато има един застрахователен надзор, той изглежда рисковете и казва – този голям обект трябва да бъде застрахован от български застрахователни дружества. Създава се тъй нареченото съзастраховане. Тогава вече всяко едно от местните дружества поема съответната част от риска според възможностите си – било по договорите, било като самозадържане. За останалата част, която не може да се приеме от българския пазар, се назначава мениджър на риска. Ако това е клиент на застрахователно дружество „България”, те си остават мениджъри. След приеманията на местните застрахователи остатъкът се предлага на международния пазар. Мениджърът получава даден процент, който е за административните разходи. Всички останали приходи се разпределят между участващите в съзастраховането. Съзастраховане може да стане по отношение на „Балкан”, на БМФ, по отношение на големите индустриални рискове. По този начин се запазва една част в страната и няма износ на валута, а от друга – доверието към българския застрахователен пазар вече е по-голямо. Защо? Ние имаме един елемент в презастраховането, който се казва самозадържане – частта от риска, който ти запазваш за себе си. Колкото е по-голям този процент, толкова по-голямо е доверието на международния пазар. Защото, за да задържиш голям процент, значи си добър стопанин. И ти вярваш в това, което си направил. Когато се обединим, ще дойде грижата за този пазар. Защото не всеки е готов да изгуби от лошото. От друга страна, има и криво разбиране по отношение, да речем, на държавата. Тя трябва да прегледа чрез застрахователния надзор какво може да се изнесе. Казвал съм, че рискове, отнасящи се до сградите, трябва да си останат в България. Защото имаме и тухлите, и пясъка, и варта, за да си ги направим. Но ние нямаме достатъчно валута, държавата не разполага с нея в дадени моменти да закупи машини, съоръжения, нови технологии. Има съоръжения, които струват милиони долари. Ето защо процентът на тяхното презастраховане в чужбина трябва да бъде по-голям.

Тук вече идва връзката на различните видове застраховки, които се правят. Аз гледам, че у нас най-голям е процентът на застраховките за пожар и кражба. Но световната практика показва, че има и много други, като тези на машини и съоръжения, на техния превоз, на тяхното монтиране, на счупване при монтажа. Всички тези рискове могат да се поемат. Те включват и небрежност – не знаел кой шалтер да дръпне, дръпнал го, та изгоряла машината. Това не значи, че е дошъл краят на света. Застраховката отговаря. Ти си накажи административно работника, но застраховката е застраховка и тя покрива тези рискове.

- И накрая ми позволете да ви попитам – има ли нужда от асоциация на застрахователите в България?

- Бил съм член на Арабската асоциация по застраховането. Заедно с англичани положихме основите на Африканската асоциация през април 1971 година. Моето твърдо мнение, е че трябва да имаме асоциация и в България, която да защитава интересите на застрахователите. Винаги съм сравнявал асоциацията с пръчките на Кубрат. Тя именно е Кубрат и никой не може да счупи пръчките му. Асоциацията е изразител и защитник на интересите на застрахователите.

Разговора проведе Петър Андасаров




 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Книга за парите"
Методи Христов Станимир Христов, 2002
orange_li
"Застраховане"
Проф,Христо Драганов, Боян Илиев, д-р.Ирена Мишева,
orange_li
"Застраховането в България"
доц. д-р Алекси Тасев , 2012