Георги Абаджиев – председател на Съвета на директорите на ЗПД „Витоша” АД

"Аз приемам конкуренцията между българските застрахователи и сътрудничеството с чуждите компании единствено под егидата на Закона", бр.5/29 Юни 1994 г.

- Г-н Абаджиев, преди да започнем нашия разговор по проблемите на застраховането, бих ви помолил да се представите на нашите читатели.

- Завършил съм международни икономически отношения в Института за национално и световно стопанство в София и след завършването на висшето си образование няколко години работих в системата на външната търговия. След това постъпих в Българска външнотърговска банка, където работих десет години като директор, след което осемнадесет години бях председател на първото външно Акционерно застрахователно и презастрахователно дружество „Булстрад”. И в същото време – председател на Борда на директорите на смесената българо-английска посредническа компания.

От „Булстрад” постъпих в Държавния застрахователен институт като председател, където работих около седем години. В края на 1992 година от банки и асоциации беше създадена Застрахователната компания „Витоша”, на която сега съм председател на Съвета на директорите. Бил съм многократно на специализация и обучение в Германия, Англия по банково и застрахователно дело. Бил съм и преподавател във Висшия финансово-стопански институт „Д.А.Ценов” – Свищов.

- В такъв случай ви моля да представите и компанията, която ръководите?

- Застрахователна и презастрахователна компания „Витоша” е създадена от банки, като най-крупен акционер в нея е Банката за земеделски кредит с 40 процента от акционерния капитал. Други акционери са асоциации и частни лица. Компанията е създадена с акционерен капитал от 80 милиона лева и току-що завършилото годишно Общо събрание на акционерите разпределили 22 процента дивиденти. Въпреки една огромна загуба в края на 1992 година от 6 милиона щатски долара, която беше изплатена на български правоимащи, дружеството успя да завърши с печалба. Разбира се, ние не сме забравили и попълването на запасните фондове. Така че дружеството е обезпечено и със запасни фондове в текущите си застрахователни операции. Още повече че имаме една много солидна презастрахователна програма с първокласни застрахователни и презастрахователни компании.

- Вашият опит е твърде богат, вие имате точен поглед към застрахователния пазар. Какво е неговото състояние от ваша гледна точка?

- Трябва да ви кажа, че той е в трудно състояние. Четири години бях ръководител на групата, която трябваше да подготви Закона за демонополизацията на застраховането, разработването на закона и приемането му от Икономическата и Бюджетната комисия към Народното събрание. Работата според мен мина добре. В този закон ние сме използвали най-модерните и най-новите постановки на западноевропейските законодателства. Някои о тия постановки са, че в един период от три до пет години не трябва да се допускат чужди застрахователи директно на българския пазар.

- Има ли истина в това, че нарочно се забавя приемането на Закона за застраховането? Че има заинтересовани от протакането му заради някаква тяхна изгода?

- Трудно ми е да направя оценка на това обстоятелство. Обаче нека не забравяме, че първият закон за монополизация през 1946 година бе Законът за монопол на застраховането. Би било редно сега, ако искаме да се освободи пазарът и да тръгне на конкурентна основа, банките и застрахователните организации да имат свободата да изграждат свободно своите отношения. Особено ако искаме да създадем бързоразвиваща се икономика. Защото основата за изграждането на една икономика са банките, а никак не е маловажно участието на застрахователните организации, които се явяват със свои специфични методи и паричен източник, като средствата се предоставят на банките, за да могат те да извършат своите специфични дейности по кредитирането. Така че – мисля, някой е заинтересован този закон да не влезе в сила. А всичко може да доведе в следващите няколко години до застрашаването интересите на застрахованите с безогледна конкурентна борба, която в момента съществува между застрахователните организации. Ние все още храним надеждата, че през настоящата година Народното събрание ще направи всичко възможно, за да приеме този закон.

- Какви са взаимоотношенията между застрахователните дружества на фона на започналата конкуренция между тях?

- Бих могъл да кажа, че такава конкуренция не съществува, защото изграждането й предполага определени правила на играта. А това е основна функция на регистрираната вече Асоциация на застрахователите при отсъствието на застрахователен надзор. Застрахователите трябва да защитават интересите на застрахованите, но също така и своите собствени и финансови интереси. Тоест да наложат една относително приемлива застрахователна премия, която при ненастъпване на щети или при малко щети ще им даде възможност да заделят достатъчно ресурси, които да бъдат използвани през следващите години за изплащане на обезщетения, и се стигне до по-малък дял на презастраховането. Защото една ниска тарифа при сключването на застраховка предполага голям износ на валута, ако застрахователната организация иска да обезпечи своя финансова стабилност и да потърси презастрахователно покритие на международните пазари.

- В такъв случай как виждате ролята на неотдавна регистрираната Асоциация на българските застрахователи?

- Много важна. Тя е първият опит сами да се защитим. Но веднага искам да отбележа, че ще от огромно значение за нейната роля какви задачи ще си постави. Ако тя успее да мобилизира всички застрахователни организации като свои членове, ако успее да наложи основни принципи, които при отсъствието на застрахователен надзор няма кой да наложи на застрахователите, тя наистина ще има огромно значение в бъдеще. Даже и при влизането в сила на новия Закон за застраховането тази асоциация ще изпълнява основни функции като колективен защитник на интересите на застрахователите при неправомерно прилагане на функции от застрахователния надзор. В този смисъл аз виждам нейната дейност като много съществена. В никакъв случай обаче не трябва се стигне до бюрократизиране, до създаване на персонал, който няма да работи за изпълнението на тези функции. Засега такива опасения няма, още повече че членовете на ръководството на асоциацията са компетентни специалисти и съм убеден, че те ще наложат подходящ стил на работа в защита интересите на застраховането.

- В тази връзка ще ви попитам и за вашето отношение към вестник „Застраховател”. Как приемате неговото появяване и как гледате на бъдещето му?

- Във всяка страна има такива вестници или списания. А крупните застрахователни и презастрахователни организации имат собствени издания, които защитават интересите им. Значи не са защитници на обществени интереси, каквато роля си поставя вестник „Застраховател”. В негово лице аз виждам издание, което може да улесни образователната система, да издигне професионализма на застрахователите и да допринася за разработването на актуални проблеми в областта на застраховането. Защо вестникът да не поеме инициативата за една обща среща с помощта и на асоциацията, на която да бъдат и важни въпроси на застраховането, какъвто е проблемът за тарифирането. Сега имаме направо парадоксални положения – изключително ниски тарифи, които не отговарят на никакви фактори. Ако има някакви закони, които да са валидни в случая, те не се прилагат. Не трябва да се допуска безогледно придобиване на застрахователен бизнес. И в това отношение заедно с функцията на асоциацията виждам много силната роля, която може да изиграе вестник „Застраховател”. Аз лансирам и една такава идея, не знам дали тя би Защо вестникът да не поеме инициативата за една обща среща с помощта и на асоциацията, на която да бъдат и важни въпроси на застраховането, какъвто е проблемът за тарифирането. Сега имаме направо парадоксални положения – изключително ниски тарифи, които не отговарят на никакви фактори. Ако има някакви закони, които да са валидни в случая, те не се прилагат. Не трябва да се допуска безогледно придобиване на застрахователен бизнес. И в това отношение заедно с функцията на асоциацията виждам много силната роля, която може да изиграе вестник „Застраховател”. Аз лансирам и една такава идея, не знам дали тя би намерила по-нататък подкрепа. В момента положението на автомобилния пазар, специално доброволното „Автокаско” е трагично. Кражбите на коли станаха повсеместно явление. Всички дружества и компании търпят големи загуби. Не би ли могло да се стигне до една среща, на която чрез асоциацията застрахователите да изключат риска „Кражба”. Това обаче трябва да направят всички! Така ще се окаже един много силен обществен натиск. С отказа на застрахователните организации да застраховат този риск обществеността да потърси от законодателната или изпълнителната власт съответни форми за защита на своите интереси. И в това отношение вестникът би могъл да бъде безценен, ако успее да мобилизира застрахователната общественост.

- Някои ваши колеги твърдят, че чуждите застрахователи вече са в България. Това е нормално – ако още ги няма, един ден ще са тук. Вие страхувате ли се от тях, смятате ли, че ще ни напакостят, че ще завладеят нашия застрахователен пазар?

- Присъствието на чуждестранни застрахователни компании, както е предвидено и в проекта на Закона за застраховането, е желателно да бъде отложено за известно време. За пет години например – период, необходим за стабилизиране на българските застрахователни организации. Ако се допусне някакво участие на чуждите застрахователи, то би трябвало да стане с български дружества и компании, като на чуждестранните не бива да се дава контролния пакет от акции. Защото – не трябва да си правим никакви илюзии – чуждите застрахователи са и ще бъдат у нас, за да печелят! Кой ще ги обуздае за определено време е въпрос на българското законодателство. Ние в момента можем да използваме и е целесъобразно да използваме ноу-хау на застрахователните продукти, един приоритет, който в много отношения с развитието на приватизацията, на частната икономика ще придобива все по-голямо значение. Но това регулиране на взаимоотношенията между чуждестранните и българските застрахователи трябва да стане само в съответствие със закона чрез застрахователния надзор. Значи с бързото приемане на новия закон от Народното събрание. Правото да допусне или не и в каква степен чуждите застрахователи в България е единствено на закона! В момента това не се регулира о никакви функции на държавната власт.

- Вие лично при какви условия бихте приели сътрудничество с чужди компании?

- Такива желания има много от най-големите западни и американски компании. Аз бих приел сътрудничество единствено под егидата на Закона!

Разговора проведе

Петър Андасаров




 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Застрахователният пазар"
Диана Иванова, Ивайло Иванов,
orange_li
orange_li
"Презастраховане"
Проф. д-р Велеслав Гаврийски ,