Надежда Вънтова, главен изпълнителен директор на ЖЗК „Феникс” АД

"Конкуренцията ще се води най-вече в сферата на обслужването", бр.7/29 юли 1994 г.

- Как попаднахте в средата на застрахователите и кои бяха първите ви стъпки върху територията на застраховането?

- На територията на застраховането попаднах съвсем случайно през 1970 година. Завърших Математическия факултет при Софийския университет „Св.Климент Охридски”, специалност педагогика. Цял живот съм мечтала да бъда учителка и мислех на първо време работата ми в Централно управление на ДЗИ, където постъпих, да бъде временно място на трудовия ми път.

Защото за мен тази институция беше почти непозната преди това. Но така се случи, че от 1970 г. и до момента не съм напускала застрахователното поприще.

- Това значи, че нещо много силно ви е привлякло и както се изразяват в такива случаи ваши колеги – просто сте заобичали тази професия. Може ли да се каже така?

- Да. Преди всичко самата професия е такава, в застраховането работят много хубави хора. Аз попаднах в един много силен екип. Бях на 22 години, а всички останали – на около 50 години. Те бяха изградени като специалисти и като хора. Приеха ме много радушно и ми дадоха максималните си знания и грижи, за да мога да се изградя и аз като професионален застраховател. Те са всъщност и причината да разбера тази професия, да я приема за своя съдба, да я обикна. И естествено – да си посветя целия трудов живот на нея.

- Кое беше все пак онова нещо, което ви накара да заобичате тази професия?

- Първо – личностите, които ме въведоха в нея, и хората с които работих: г-н Георги Коларов, един от най-старите актюери, г-н Добрин Ганев, с когото бяхме повече от 15 години, моят пряк ръководител г-н Руси Калчев, г-н Борис Василев и много още имена бих споменала. Имена на хора, на които съм благодарна и днес. Обогатиха ме и много добрите юристи, лекари и други специалисти.

- Отдали сте 23 години на ДЗИ. Как посрещнахте отнемането правото на този институт да е монополист в застраховането и създаването на нови дружества?

- С радост. Защото човек расте и, израства, но в един момент се стига до невъзможност за по-нататъшно развитие и усъвършенстване. Нямаше място и стимул за това. И възникването на първите наченки на конкуренция на застрахователния пазар чрез новосъздадените дружества веднага даде отражение най-вече в областта, в която аз работя – актюерството. Веднага отдолу започнаха да сигнализират за нови рискове, за нови тарифи, което сложи на един горещ стол актюерския състав на ДЗИ. Не е тайна, че преди това той беше едно много спокойно работно място, не мога да кажа, че не е работено в тази област, напротив – много неща са постигнати и направени. Но всичко се правеше за дълго време – бавно и спокойничко. А с възникването на конкуренцията имаше въпроси, които трябваше да се разрешат не с дни, а с часове.

- Значи ДЗИ е бил, тъй или иначе, задръжката за развитието на кадрите, на отделните личности, ако щете и на самото застраховане, защото е господствал и шаблонът. Но от друга страна, не е ли именно ДЗИ, който влива кръв в артериите на новосъздадените дружества чрез кадри. Това се отнася и до „Булстрад”. Съгласна ли сте?

- Разбира се, разбира се, че е така. Това е чистата истина. Просто новите дружества нямаше откъде да вземат своите специалисти. Кадрите, които се подготвяха по застрахователното дело, отиваха в ДЗИ. Естествено беше всяко новосъздадено дружество да се насочи към най-добрите специалисти и работници в ДЗИ. Затова трябва да кажем едно голямо благодаря на големия застраховател – ДЗИ. И да признаем, че той губи от своята сила чрез загубата на своите висококвалифицирани кадри. И продължава този процес, на който ДЗИ не реагира по непочтен начин. В крайна сметка аз мисля, че нещата ще се балансират. Още повече че за изграждането на нови специалисти е много по-удобно днешното време: вече вратите са отворени към света, постоянно се организират семинари и с участието на чужди застрахователи. Новите, младите хора имат възможността бързо да растат и да станат добри застрахователи.

- Имате си нов дом – новото дружество „Феникс”, явно него си обичате. Хайде, ако обичате да ни кажете как пък тук попаднахте и с няколко думи да го представите.

- Имах много предложения и доста дълго се колебах, защото актюерската професия никой не я знаеше. Тя е много важна, но винаги е била на заден план и някак си скрита зад кадър. Но с възникването на застрахователния пазар изведнъж тя стана много актуална, номер едно, защото една животозастрахователна компания не може и не би трябвало да се регистрира, без да се посочи актюер, човек с математическо образование и – естествено – със застрахователна подготовка. Та имах много предложения, но страхът ми беше голям…

- От какво?

- Ами най-вече се плашех от организационните въпроси или – казано най-откровено – от липсата на самочувствие за ръководител. Повечето от колегите не знаехме какво можем и на какво сме способни.

- И все пак решихте…

- Да, реших се. Получих възможност за това. Г-н Гущеров разбра от какво се страхувам и ми каза – щом не искаш да ръководиш компания, няма да те насилвам, просто ще си мой сътрудник. И започнах като съветник в холдинга по застрахователните въпроси. Проблеми там за мен нямаше, заработих спокойно, изкарах три месеца и веднъж бях поканена като гост на събранието на акционерите на „Феникс”, където ми бе предложено да поема кормилото на управлението. Това мисля, стана на 24 април 1993 година. Реакцията ми пак вървеше към отказ, но приех. Тези три месеца се оказаха благоприятни за мен и са били достатъчни, за да добия самочувствие.

- Какво е вашето впечатление от състоянието на застрахователния пазар?

Общо впечатлението ми от застрахователния пазар в България е добро. С всичките му недостатъци, разбира се. Мисля, че можем да говорим определено, че имаме добър застрахователен пазар, макар да нямаме все още закон за застраховането, както и надзор. След банковото дело вече се очерта, че застрахователното дело върви доста успешно. Независимо от тежката криза, която тресе нашия народ в момента, от безработицата и други отрицателни фактори. Да си послужа с пример от компания „Феникс”. Тя бележи не големи, а изключителни успехи. Ще проследя съвсем накратко количествените резултати. Компанията е регистрирана през март 1992 година, а започва своята дейност от 1 юли същата година и за шест месеца реализира 13 000 застраховки със 7 милиона и половина постъпления. За пълната календарна 1993 година се сключват около 60 000 застраховки „Живот”, говорим за дългосрочните, с постъпления 124 милиона лева. Само за изтеклите шест месеца на настоящата 1994 година вече имаме застраховки за над 160 милиона лева. Но грижите на една компания не са само количествени резултати…

- На какво още трябва да се обърне сериозно внимание?

- Номер две грижа в моята работа и на цялото ръководство на „Феникс” е администрацията на тези застраховки. Понеже говорим, че застраховането у нас върви добре, се носи и славата ни, че се занимаваме с лесен бизнес. Да, застраховането е един хубав бизнес, но никак не е лесен и който мисли така, се лъже.

- Кое е трудното му?

- В животозастраховането най-трудното е администрацията на застраховките „Живот”, тъй като основното в нея е, че тя има спестовен характер и се сключва за много дълъг срок: от 3 до 20 години. Тоест сключването на застраховката не значи само да вземеш пари и някъде да ги хвърлиш. Застрахователят трябва да се грижи за тези пари: къде и как ще се вложат, как ще се администрират те. За всяка застраховка трябва отделна сметка, отделна партида, досиета. Всичко това постоянно се наблюдава, инвестира се, олихвява се и т.н. един много трудоемък процес. Нещо, което го няма в другите сфери. Там си има пък други специфични неща. Нашата борба е да направим така, че тази администрация да задейства като часовник. Всичко да се качи в компютри и всеки момент наш клиент да получи пълна справка по своята застраховка. Това се надявам да постигнем в началото на следващата година.

- А вашите наблюдения и оценката ви за конкуренцията на застрахователния пазар?

- Тя не е лоялна само между застрахователните агенти, когато се борят за конкретни обекти. Що се отнася до горните нива, между тях съществуват добри отношения. Мисля, че те именно доведоха и до създаването на Асоциацията на застрахователите. Само че – по моя преценка – тя не работи още както ние бихме искали.

- Има ли вече признаци на добро сътрудничество между дружествата за постигане на добри общи резултати?

- Има, разбира се. Но има и много неща, които трябва да решаваме заедно. Бих дала примера със събиранията ни се отнасяше за рисковото застраховане. Трябваше да изработим и защитим обща позиция. Затова и на няколко пъти се събрахме представители на всички дружества, написахме общо писмо, работехме доста сплотено в името на обща цел. Резултатът беше това общо открито писмо до Министерството на финансите, Министерския съвет и парламента. Другият пример е консенсусът, който постигнахме чрез асоциацията в изразените становища от всички застрахователи, които, членуват в нея, по отношение на проектозаконите; за застраховането, за данъчното облагане на предприятията, за общия доход на хората.

- Има ли нещо изключително, за което завиждате благородно на някое застрахователно дружество?

- По отношение на професионализма няма за какво да завиждам никому. Всяко ново дружество се стреми да се нагоди към пазара, което налага почерк върху всички останали обратно. Продуктите ни горе-долу си приличат, няма някой, който да предлага нещо изключително.

Предполагам, че така ще бъде и занапред, особено когато се сдобием със закона и задейства надзора, когато се сложат в рамки и рискови покрития, и административни разходи и т.н. Убедена съм, че конкуренцията ще се води най-вече в сферата на обслужването, за повишаване на културата му.

- Г-жа Вънтова, кое е най-големият недъг в момента на застраховането?

- На първо място – неосъзнатата необходимост за застраховане от страна на гражданите или казано с други думи – ниската застрахователна култура. За нейното издигане ще се борим с всички средства. В това отношение много разчитам на вестник „Застраховател”. Другата голяма пречка е липсата на закон за застраховането.

- А кое е най-положителното?

- Това, че се отприщи творчеството. Тук ще спомена за работата на наскоро регистрираното Актюерско дружество, което проведе вече няколко много полезни семинара. По негова инициатива се срещнахме с млади, новоизградени актюери, които са много сериозни и много бързо навлизат в работата си.

- Отправихте мимоходом бележки по адрес на Асоциацията на застрахователите. И все пак – имате ли нужда от нея?

- Имаме. Считам, че тя може да играе голяма роля за решаването на много проблеми в областта на застраховането, особено до влизането в сила на закона. Да се изразя образно – засега тя не взема в своите здрави ръце тези проблеми. Препоръчително тя може да изпълнява и функциите на надзора.

- Плаши ли ви или не навлизането на чуждите застрахователи у нас, как ще ги посрещнете, ще имате ли полза, ще има ли вреда държавата от това. Как разсъждавате лично вие?

- Този въпрос има два момента. Аз се абстрахирам от действията по нелегален начин на някои чужденци, не като застрахователи и ще изразя впечатленията си от тези, които идват съвсем легално с добри чувства и намерения да проучат пазара и възможностите му.

В интерес на истината те показват, че са отворени към нас, дават ни много информация. Постоянно имам срещи с тях. Приемам ги като много интересни и полезни. Не само за нас, а и за тях. Що се отнася до навлизането и настаняването им на българския застрахователен пазар аз споделям становището на всички застрахователи, изразено чрез асоциацията: нашите законодатели трябва да дадат един карантинен период след приемането на закона поне за пет години. През това време, от една страна, докато се приемат поднормативните документи, правилници и т.н., да се усъвършенства законът. А от друга – да се стигне до необходимия баланс на българския застрахователен пазар. И тогава вече да дойдат чуждите застрахователи. Аз не се страхувам от идването им, защото не мисля, че те ще донесат нещо ново за нашия пазар. Напротив – не допускам, че нашите клиенти ще се задоволят с това, което те предлагат по отношение на рисковете. Нашият пазар е много динамичен, а клиентите ни са взискателни. Ние се стремим да отговорим на исканията им. И чужденците се чудят как сме поели много големи рискове, много отговорности. Поне на първо време за тях това е неприемливо. Но те ще дойдат с много скъпа техника, с много неща, които правят от пръв поглед силно впечатление. И аз се страхувам нашите хора да не се залъжат от това. А има какво да вземем от тях и от сферата на обслужването. Затова сега голямата стратегия в целия наш холдинг е по отношение облика на кадрите: за професионализма им на всички равнища. И най-вече за професионализма на застрахователните агенти. От социологическите проучвания, които правим се оказва, че клиентите искат да получават информация на живо, тоест директно от нашия застрахователен агент. Публична тайна е, че състоянието им като цяло не е добро. Те си вървят още по утъпканите пътеки от ДЗИ насам. Задачата на всички ни е да ги отклоним от тези пътеки. Да работим за създаване на нов образ на застрахователния агент, той да бъде суперспециалист. Това значи да разбира застрахователната материя, да е с висока култура. И да има сърце за тази работа, както е в животозастраховането. В другите браншове има печалбарски набези, правят се големи удари, но тук се работи само с любов.

Разговора проведе

Петър Андасаров




 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Презастраховане"
ЯНАКИ АНДРЕЕВ,
orange_li
"Книга за парите"
Методи Христов Станимир Христов, 2002
orange_li
"Основи на презастраховането"
Радослав Габровски, 1998