Матей Матеев, зам.-председател на ДЗИ

"Застраховането не е море до колене, то е много сериозен, интелигентен и сложен механизъм за управляване на човешки взаимоотношения", бр. 11/30 септември 1994 г.

- В началото на нашия разговор бих ви помолил да кажете няколко думи за себе си, г-н Матеев.

- Роден съм в един от най-хубавите краища на България – Казанлъшкия, - с. Крън, през 1937 година. Завършил съм гимназия в Казанлък, висше образование в Софийския университет Физико-математическия факултет – първа специалност физика и втора математика. 99 месеца работих като преподавател по физика, механика и математика в механотехникума в Гълъбово и в Техникума по индустриална химия – Димитровград. От 1 декември 1968 година съм на работа в Централно управление на ДЗИ.

- Как попаднахте в застраховането и респективно в ДЗИ?

- Когато дойдох в София, започнах като преподавател, но просто бях разочарован от системата на преподаване в Средното професионално-техническо училище по жп транспорт и в училището по топлотехника. Бях преди това в елитни училища и работата тук не ме задоволяваше. Това ме накара да мисля за промяна на професията. Моят тъст работеше в Министерството на финансите като главен контрольор и ми предложи да потърся място в ДЗИ, където се сформирвала група за внедряването на математиката, по-специално на математическите способи в анализа на финансовия резултат от риска. Бях приет радушно както от служителите в дирекция „Планово-икономическа”, така и от директора й Борис Керемидчиев, комуто дължа много и съм му благодарен за това, че през цялото време до 1981 година успя да изгради от мен един добър застраховател.

- Кое ви направи най-силно впечатление в новата професия?

- Застраховането ми допадна, защото се занимавах не само с чисто човешки проблеми, а и с такива, дето понякога излизат извън човешката дейност. Като физик намерих мястото си в областта на застраховката на имуществата, правех успешно анализа на финансовия резултат от риска при тези видове застраховки с физически и математически методи. Математическите си знания прилагах в изграждането на тарифи по животозастраховането.

Направи ми впечатление това, че учителската и застрахователната професия имат много допирни точки, те са свързани с благородни дейности, създадени са да облагородяват човека.

- В какво състояние заварихте ДЗИ, имаше ли вече добър авторитет?

- Да си призная, институтът не беше на тая висота, която има сега.

- Някои ваши колеги смятат, че Законът за ДЗИ не е позволявал докрай да се осъществяват кадрите. Вие споделяте ли това? Още повече че продължавате да работите по този закон.

- Може би има нещо вярно в това, защото тогава нямаше с кого да се съпоставяш, да мериш ръст. Ти действаш по едни и същи правила всеки ден. Успоредно с нас работеше „Булстрад”, но неговата дейност бе свързана със застраховане на външния пазар и всъщност не беше наш конкурент…

- Вие не сте променили местоработата си и сте се реализирали като застраховател. Как стана това?

- Аз постъпих най-напред като специалист, след това станах главен специалист по анализ на финансовия резултат от риска и разработване на тарифи. И когато беше пенсиониран г-н Керемидчиев, бях назначен за директор на Планово-икономическа дирекция през 1981 година.

- Кое ви увлече най-силно тогава?

- Увлече ме начинът на планиране. Трябваше да променим остарелия начин на планиране, което ставаше централизирано, по методи, които на мен лично не ми допадаха. Заедно с тогавашния и сегашен първи зам.-председател на ДЗИ г-н Йордан Азгоров успяхме да разработим нова система на планиране на приходите и разходите, която ни служи чудесно в продължение на десетина години. Чрез нея постигнахме значителни нараствания на приходите.

- В такъв случай кое доведе института до по-доброто състояние, отколкото през ония години?

- Определено мога да кажа, че възникването на конкуренцията на застрахователния пазар импулсира Държавния застрахователен институт за една сериозна промяна и развитие.

- Отделни хора подхвърлят, че ДЗИ се е плашел и се плаши от конкуренцията…

- Не, тъкмо обратното. Ние променихме вътрешната поднормативна база. Под влияние на конкуренцията подобрихме чувствително качеството на услугите. От една-две години новото ръководство с председател г-н Максим Сираков си постави задачата да се подобри качеството на услугата по два пътя. Първо – чрез повишаване квалификацията на кадрите много бързо, и второ – чрез интензивно използване на електронноизчислителната техника в обработката на застрахователната информация. Бих отбелязал факта, че близо 50 на сто от хората на нашия шестхиляден колектив вече са преминали през квалификационни курсове, следдипломна специализация, следдипломна преквалификация в страната и в чужбина – в Германия, Франция, Англия. И ние вече можем като професионалисти да разговаряме по нов начин – тук, в Централно управление, и с колегите по места. Просто се чувства новото мислене за застраховането и новото отношение към него.

- А какво бихте казали за културата на обслужването сега? Защото още е живо мнението на някои, че ДЗИ като монополист е работил по инерция и този въпрос не го е интересувал.

- Няма да скрия, че случаи на работа по инерция е имало и има. Но ние се стремим да парираме прояви на лошо отношение в процеса на обслужването от страна на някои наши ръководители и служители. Установяваме много бързо контакти с тях и вече имаме няколко случая на уволнени ръководители и сериозно наказани служители за некоректно отношение към клиентите. Това от административна гледна точка, а от гледна точка на икономическите основи на застраховането ние правим така, че всички наши условия, всички наши тарифи да бъдат пригодени към изискванията на конкурентния застрахователен пазар, тоест по-гъвкави условия, по-гъвкави тарифи. Това, разбира се, не сме измислили ние, то е измислено от наши колеги в по-напредналите страни. Няколко години вече ние взаимстваме от техния опит и мисля, че нашите условия са стандартизирани към европейските застрахователни услуги.

- На какво място се чувствате сред новите застрахователни дружества?

- Смея да кажа, че все още се чувстваме на първо място.

- Каква е в момента конкуренцията, как бихте я охарактеризирали с няколко думи?

- Аз уважавам конкуренцията, конкуренция трябва да има. Конкуренцията генерира специално в ДЗИ по-висока скорост на работа както по изграждането и усъвършенстването на основите на застрахователните условия, които прилага ДЗИ, така и в подобряването на качеството на работа. Едно е да си монополист, тоест спокоен, както беше дълги години, и съвсем различно е други да ти духат във врата непрекъснато. Значи трябва да бягаш по-бързо и тъй като си бил винаги първи, е нужна много сила да поддържаш постоянно темпо, за да го запазиш.

На застрахователния пазар понякога се проявяват недобри отношения между колеги при предлагане на продукти, с удари под кръста. Причината е в това, че още няма правила за играта, както се казва.

- Стигаме до болезнения въпрос за липсата на закон за застраховането. Вас ядосва ли ви това, някои вече направо се гневят?

- Ядосвам се. И този мой яд произтича от това, че и в Министерството на финансите, и в ДЗИ действа инерцията, спокойствието от миналото. А законът е крайно необходим. Аз мисля, че вина за забавянето му имат и депутатите, но и ръководствата на Министерството на финансите, на ДЗИ и на други застрахователни дружества. Не се настоява за неговото приемане. Приемат се тези закони, зад които стои силна институция. Интересно е това, че в някои от заседанията си комисиите в Народното събрание все се обръщат към ДЗИ по отношение на конкретни въпроси в проектозакона. Защо? Той е закон за всички, за застраховането у нас. Моят извод е, че го няма остена, който да боде по онези, които трябва да придвижат законопроекта.

- Как гледате на вашите колеги, които учредиха нови дружества и с които работите на общия застрахователен пазар?

- Винаги с уважение. Не съм имал никакви конфликти с нито един от тях и съм убеден, че така трябва да се работи.

- Завиждате ли им за нещо?

- Не, не съм им завиждам. Понякога им съчувствам, защото е много трудно да прокарваш пътека, да започваш отначало. Аз съм за сътрудничество помежду ни. Бих дал и примери. Ние сключихме договор за съвместни действия със Застрахователно и презастрахователно акционерно дружество „VIP” и резултатите от съвместната ни работа са много добри. Някои големи предприятия, които наши колеги по места не успяха да застраховат, с посредничеството на „VIP” ги включихме в портфейла на ДЗИ. Много добри са взаимоотношенията ни и със Застрахователното дружество „Гарант”, имаме договор за посредническа дейност. Ще разширяваме сътрудничеството си и с други дружества и компании.

- Съзирате ли, черна точка в дейността на ДЗИ? И къде е тя, ако я има?

- Черната точка е все още недостатъчно активната работа в Централното управление. Макар че в последните една-две години се заработи твърде интензивно, смятам, че този интензитет не е достатъчен. Това е единствената черна точка на ДЗИ.

- А какво най-вече обърква в момента застрахователния пазар, пречи му и трябва да се преодолее?

- В отделни случаи това е нелоялната конкуренция, а причината за нея е липсата на закона за правилата на играта. Но на този етап, до утвърждаването на закона от Народното събрание, чрез Асоциацията на българските застрахователи ще се балансират нещата и ще урегулираме отношенията така, че да няма често удари под кръста. Защото чрез тях всички застрахователи си подронваме авторитета, даже позволяваме на клиентите да се подиграват с нас.

- Вие сам доведохте разговора ни до въпроса за ролята и мястото на асоциацията. Как гледате на нея? Сигурно не като на шапка над всички застрахователи, а като на координатор и като на какво още?

- В никакъв случай като на шапка над нас. Това е една формация с идеална цел, която обединява застрахователите. И символ на това е знакът на асоциацията, който вчера утвърдихме на общо събрание – едно зелено дърво с много листа. На дървото има място за всички ни. Асоциацията трябва да съществува, трябва да се усъвършенства нейната дейност, и то в главната посока – да обединява усилията на застрахователите към едни и същи цели. От вчерашното заседание излязох удовлетворен. Там обсъдихме един много важен въпрос – работни групи ще започнат работа по уеднаквяване на условията, на тарифите и особено по едно разбирателство – докъде застрахователят при продаването на продукта може да отстъпва пред клиента. В най-близко бъдеще асоциацията трябва да направи така, че ударите под кръста, макар да няма правила за играта, да се сведат до минимум. И поради това аз гледам с много добро око на Асоциацията на българските застрахователи. Тя е отворена структура и утре в нея ще намерят място и други застрахователни дружества.

- Асоциацията сигурно не може да упражнява надзора, това не е ли беда за застрахователите?

- Не, асоциацията не може да има тази функция. А липсата на надзор никак не е малка беда. ДЗИ предложи на министъра на финансите да се сформира в министерството едно звено, което на базата на изменението на постановлението на МС за структурата и функциите на Министерството на финансите да може да упражнява известен контрол върху дейността на държавните и частните застрахователи. И в същото време това звено, независимо къде ще се намира в бъдеще Държавният застрахователен надзор – дали към Министерството на финансите, или към Сметната палата, или пък ще бъде директно подчинен на Министерския съвет, да стане ядрото зародиша на надзора. Аз поддържам идеята той да бъде на пряко подчинение на МС. Министърът на финансите прие това наше предложение с голямо чувство за отговорност и мисля, че в скоро време това звено ще се създаде.

- Проникват вече и у нас чужди застрахователи, ще дойде ден да се настанят, ще дойде време и да се установят. Това какви чувства предизвиква у вас – страхувате ли се, или се надявате застраховането да бъде облагодетелствано с нещо, защото с всичко друго те ще дойдат и с богатия си опит?

- И аз заставам зад идеята, че поне пет години чуждите застрахователи не трябва да действат на българския пазар. Но не съм против тяхното участие заедно с българските застрахователи с относително тегло по-малко от 50 процента. Това ще бъде допълнителен стимул за по-добра работа на нашите застрахователи. Ако след пет-шест години ние не се укрепим здраво, нищо чудно чуждите застрахователи да превземат една голяма част от нашия пазар. Но докато няма законова уредба, чуждите застрахователи ще проникват у нас безпрепятствено. Вече имаме сигнали от наши поделения, че много от клиентите на чуждите застрахователи-фантоми остават излъгани.

- Как виждате идеалното състояние на застрахователния пазар, г-н Матеев?

- В условията на конкуренция абсолютен баланс едва ли ще може да се постигне. Ще има застрахователи номер 1,2,3, ще има и по-изоставащи. В България биха могли спокойно да работят около 20-25 застрахователни дружества, има място под нашето слънце за тях. Надявам се, че ако законът бъде приет през 1995 година, този желан от нас баланс ще се постигне в рамките на следващите една-две години. Защото Държавният застрахователен надзор ще прилага много строги изисквания, което ще принуди застрахователните дружества да си направят добре сметката могат ли, или не могат да излязат на пазара. Засега има някои, които мислят, че застраховането е море до колене. Няма такова нещо, застраховането е много сериозен, интелигентен, сложен механизъм за управляване на човешки взаимоотношения. Тези, които излизат на пазара, трябва да бъдат финансово стабилни, отговорни и благородни хора. Хора, които обичат ближния си.

Разговора проведе

Петър Андасаров




 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Презастраховане"
Христо Драганов, 2001
orange_li
orange_li
"Застрахователният пазар"
Диана Иванова, Ивайло Иванов,