Ди­ми­тър По­пов, из­пъл­ни­те­лен ди­рек­тор на “SIC” - зас­т­ра­хо­ва­тел­но и пре­зас­т­ра­хо­ва­тел­но АД

"Же­ла­ни­е­то ми пре­ди да за­вър­ша зас­т­ра­хо­ва­тел­на­та си ка­ри­е­ра е, да се ви­ди, че е нап­ра­ве­но не­що, ко­е­то да­ва сво­и­те пло­довe" , бр. 3/20 15 февруари

- По-голямата част от застрахователите у нас ви познават отлично, но за по-младите ще е интересно да научат повечко за вас. Моля ви, разкажете за по-интересните моменти от живота си.

- Роден съм във Врачанско, а в София живея от 1939 година. В застраховането започнах от 1944 година, три години преди това бях по необходимост геофизик, занимавах се с геофизични проучвания. А през 1944 година станах застраховател в Работническо кооперативно взаимно застрахователно дружество в ОРПС.

- Имате ли застрахователно образование и как попаднахте в застраховането?

- Завършил съм търговска гимназия, след туй Висшето училище за финансови и административни науки в София. В него се изучаваше политическа аритметика - теория на вероятностите, изчисляване на премии, ренти и т.н. Освен това имам икономическо образование, карал съм езикова школа, а в търговската гимназия съм изучавал на френски език история и счетоводство. Завърших и курс по английски език. За застраховането езиците са абсолютно необходими.

- А къде започнахте работа по застраховането?

- Първо в Общия работнически професионален съюз (ОРПС), както вече казах. През 1946 година се извърши национализация на всички застрахователни компании в България, като се сляха в едно около 34 застрахователни и презастрахователни дружества. Но искам веднага да отбележа, че презастрахователните дружества бяха само три: “Балкан” на Никола Гешевци, и д-р Данев, “България” на Атанас Буров и Губиделников и “Витоша” на Везнев. Освен това да спомена, че у нас работеха десетки чуждестранни дружества като: Асикорацион дженерали “Рионионе Адриатика”, френската “Ла национал” и “Юнион”, австрийското “Феникс”, испанското “Феникс”, “Виктория” - Берлин и други. Искам да обърна внимание на един много интересен факт по отношение на застрахователното дружество “Орел”. Голямата част от акциите му бяха немски. При свършването на войната руснаците поставиха ръка върху това дружество. Но след няколкократни преговори с тях, стигнахме до благоприятно решение на проблема и “Орел” си остана в България до национализацията.

- По-нататък за своята дейност да разкажете.

- През юни 1946 година излезе постановление за създаването на Държавния застрахователен институт. Имаше преходен период в установяването му, работеха така наречените временни състави за ликвидиране на дружествата и вливане на активите и пасивите им в ДЗИ. Там постъпих през 1948 година във Финансова дирекция и ми беше възложено да управляваме имотите на застрахователните компании. И нещо, което младите хора сигурно не знаят - до 1946 година съществуваше законът за надзор върху застрахователните дружества и спестовно-строителни компании, каквито по това време у нас имаше доста. Той даваше една гаранция на спестителите. И определяше къде и как да се инвестира математическия резерв на застрахования, като насочваше главно към недвижими имоти и държавни ценни книжа. Защо? Защото недвижимите имоти от Освобождението на България досега никога не са се променяли - винаги са вървяли нагоре и никога не са падали надолу. А ценните книжа винаги са били гарантирани от държавата. Затова новият закон трябва да влезе час по-скоро в сила, за да се създаде една гаранция. Аз имам съмнението, че при неправилна спекулативна политика много от застрахователните дружества и компании ще изпаднат в положение да не могат да възстановят на застрахованите направените при тях спестявания.

- И по-нататък - по вашия път на застраховател?

- ДЗИ стана една мощна организация с портфейла на споменати вече 34 застрахователни компании. От 1950 година, по силата на обстоятелства, ме прехвърлиха в Международното застраховане. Започнахме с транспортното застраховане, с карго и каско, на кораби, самолети и т.н. Но възникнаха големи затруднения, които се състояха главно в това, че светът не ни признаваше, тъй като в закона за ДЗИ той не се задължаваше да публикува своя баланс. А чужденците бяха свикнали с това - да видят публикуван баланса, да разберат какво представлява дадена застрахователна компания. Дали тя е солидна, дали е в състояние да изпълни поетите задължения или не. Тогава “Ингоестрах” - СССР ни помогна, даде ни гръб така да се каже, и започнахме активна дейност за връзки с чужбина. Станаха първите посещения извън България, а се знае, че тогава те бяха “Терра инкогнита”. От 1953/4 година започнаха срещи не само между източните страни, а да проявяват голям интерес към нас и лондонския, френския, немския и други пазари. Съживяваха се вече нашите връзки със света. И въпреки това, не ни се гласуваше пълно доверие. Така се наложи създаването на компания, която да публикува своите баланси, повиши своя имидж, с оглед да се създадат условия за едно активно застраховане и презастраховане.

- И стана ли това?

- Стана - от 1954-57 докъм 1960 година. Не съм ги броил, но бяха изготвени около 230 документа, бяха направени справки, изработени статистики и прочие. Най-сетне Политбюро на ЦК на БКП тогава взе решение и се създаде “Булстрад”, което е първото акционерно дружество след 9 септември в България.

- Значи “Булстрад” е създадено през?

- През 1960 година, въпреки, че някои сочат 1961 година. Преди това беше дирекция в ДЗИ. Използвахме един член 5-ти от бившия Търговски закон, който гласеше, че Министерския съвет може да вземе решение за създаване и на акционерни дружества. Той си действа и досега, даже след нас се създаде и Външнотърговската банка. Така - заедно с целия ми екип преминахме в “Булстрад”, на което станах генерален директор. В началото бяхме на петия етаж на Министерството на финансите, то бе крайно непредставително, поради това, че който идваше оставаше с впечатление, че е посетител на финансовото министерство, а не на застрахователна организация. Тогава V-ти райсъвет ни помогна, като ни даде терен на днешната улица “Дунав” - 5, където е и сега сградата на “Булстрад” и ние я построихме в днешния й вид само за седем месеца.

- Значи и вие сте от тези, които полагат основите на “Булстрад”?

- Да! Положихме основите му на чисто акционерен принцип. Публикувахме баланса, сметка загуби и печалби ежегодно в Държавен вестник и заедно с отчета на управителните и контролни съвети пращахме на всички наши клиенти в чужбина. И трябва да кажа, че това създаде изключителен имидж на “Булстрад” и на България извън пределите й. Участвувал съм в 10-11 конгреса на морските застрахователи и на презастрахователите в Монте Карло, пък и другаде, където името “Булстрад” се четеше във всички доклади, тъй като ние вече бяхме един сериозен застраховател на международния пазар.

- Колко време работихте в “Булстрад”?

- До 1970 година. Пак по силата на обстоятелства в един процес бяха намерени мотиви, и за 15 минути бях снет. Тоест бях освободен от работа по целесъобразност. Казаха ми, че не трябва да се безпокоя, че ще ми бъде предложена друга работа. И след месец и половина бях изпратен в “Техноекспортстрой”, където се занимавах с търговията и търговете. Хубаво се развиха нещата, но аз реших все пак да си потърся правата и се оплаках до Десетия конгрес на БКП, поради което бях за втори път уволнен. Бях изпратен в Кинематографията, където завърших като финансист своята кариера през 1987 година, и бях пенсиониран. През това време помагах на приятели в различни насоки, имах тази възможност, тъй като моята специалност беше по външна търговия и им бях полезен. Един застраховател, който работи в областта на карго-то и каско-то, ако не е в течение на външната търговия, не е застраховател.

И така до около преди месец, когато г-н Лука Доков, който беше мой служител, ме представи на г-н Ангел Кръстев, председател на борда на директорите на ЗПАД "SIC". Той ме покани тук на работа като изпълнителен директор на компанията.

- Нещо да ни кажете за своята дейност в чужбина?

- РАботех в “Булстрад”, когато създадохме първата компания извън България - в Етиопия, заедно с покойния Коста Янков. После открихме агенция на “Булстрад” в Судан, която прерастна също в компания. А в Лондон направихме презастрахователна брокерска фирма, на която бях президент. Впрочем и на трите компании аз бях президент. Имахме готовност за създаване на нови компании в Аден и Нигерия, но в това време ме уволниха. Бяхме почти готови със застрахователни компании да завладеем Африка.

- Стана дума за презастраховането. Какво е вашето отношение към него, г-н Попов?

- Иска да споделя своето становище, което се покрива с общото становище за презастраховането. То е един по-специален раздел от застраховането. И, както е тръгнал всеки самостоятелно да решава този проблем, той не ощетява своята компания, но създава условия за ощетяване на държавата, тъй като се изнася национален доход. Смисълът на застраховането не се състои в рисковете в страната и остатъкът вече да отиде в чужбина. Но, изнасяйки се в чужбина този остатък изисква и насрещна работа като компенсация. Това е начин за уравновесяване на вноса и износа на валута и разпределение на рисковете.

- Бихте ли подкрепили идеята на вестник “Застраховател” да организира дискусия на тема “Презастраховане”? Такова предложение за среща-дискусия направи г-н Лука Доков.

- Разбира се. Такава дискусия би могло да се организира за да се разискват всички тези проблеми. Но ми се струва, че това е особено важно задължение на Асоциацията на българските застрахователи. Тя трябва да покани и събере представители на всички застрахователни компании, да се обмислят всички неща за разпределение на рисковете. В тази насока искам да кажа, че ние с Общото застрахователно дружество на г-н Доков имаме договореност ония рискове, които превишават нашето задържане, ато нова омпания, да ги прехвърлим на тях в съзастраховка. Тоест - съвместно издаваме полиците.

- Вие заявихте много категорично, че навремето имиджа на България е създавало открито публикуване на баланса. Защо днес някои умишлено бягат от публикуването на своя баланс. Ние предоставяме страниците на вестника, но малко дружества се възползват от това.

- Ами по силата на Търговския закон това е задължително. До 1946 година беше задължително огласяването на баланса. Не е изобщо редно да не се публикуват балансите, напротив това трябва да бъде задължение. И в новия закон тези проблеми трябва да бъдат третирани. Много важно е това, защото по такъв начин ще се види мощта на дадена компания, а нали хората си влагат средствата в нея. Мен ми се струва, че има един безпорядък в счетоводните документации на застрахователните компании по отношение заделянето на премийните резерви, резервите за висящи плащания и математическите резерви. Защото, много интересно е това - тя може да отчете голяма печалба, която да не е реална. Обикновено 25 процента от премийния резерв се заделя за следващото тримесечие, тъй като загубите никога не настъпват веднага, плащанията идват по-късно. Второ - всяка щета, която е обявена, независимо дали ще бъде платена или не, тя се отделя в така наречените висящи плащания. Тоест - ако не се плати, те се абсорбират тримесечно или ежегодно, тия, които са платени, преценяват се и едни се освобождават, други се заделят. И тогава веч есе идва до реалния резултат. А надутите резултати още нищо не значат. Наскоро слушах наш колега да се хвали, че събрали премия за еди колко си милиона лева за три месеца. Че какво значи това - за три месеца? Нищо не значи, защото тази компания може да се издъни и да фалира за нула време! Нищо не значи всъщност първоначалното събиране на премиите. Както се казва - една птичка пролет не прави, така и една застраховка пролет не прави!

- Да се върнем към Асоциацията на българските застрахователи. Каква роля би играла тя, г-н Попов?

- Преди всичко тя ми могла да обмисли проблемите на вътрешния застрахователен пазар, как да се регулира той. С какво може да се прави конкуренция на този пазар? В основната база на изчисляването на застрахователните премии не може да има конкуренция, тя се прави по статистически данни с прибавяне на комисионите, административните разходи и печалбата.

- Какво още ви притеснява в дейността на застрахователите?

- Законът! Той трябва час по-скоро да бъде приет от Народното събрание. Вече е нетърпимо бавенето му. Че кой гарантира вложителите, които си влагат парите в една или друга компания? Законът трябва да уреди въпроса за базата на застрахователните премии. Те не бива да бъдат измислени от тоя или оня провизорно, тоест - кой както намери за удобно. Те трябва да си имат твърдо определена база.

- А в пазара какво ще се промени с новия закон?

- Пазарът ще се промени, защото конкуренцията ще бъде на друга база, на по-стабилна база. В смисъл, че тези премии, за които стана дума, които са основни, никой няма да може да ги бутне.

- Ще има ли по-голяма откритост за дейността на дружествата?

- Разбира се. Сега я няма. Днес никой не знае какво става в дружествата и на пазара. Всеки може да се пише застраховател. Освен това - ще се уреди въпросът с капитала на акционерните дружества. Той до ден днешен не е решен.

- А за установяването на чуждите застрахователи и закона какво ще кажете?

- Този въпрос е малко по-деликатен. Щом искате да се присъединим към Европейската общност, ние сме длъжни да приемем чужди застрахователи, както и да отидем на външния пазар, значи и те да ни приемат.

- От това ще спечелим ли, или ще изгубим?

- Мен ми се струва, че така ще бъде по-разнообразен пазара. Но по принцип си остава истината - така или иначе се изнася национален доход. Не искам да засегна никоя компания, но чувам, че някои от тях вече изнасят такъв национален доход. А ползата ще е в това, че ще разширим обмена на опит, на видове застраховки.

- Но именно с опита и мощните си финанси дали не биха ни попритиснали?

- Мисля, че не. Мен друго ме плаши - плашат ме големите монополи у нас. ДЗИ е една мощна организация, която доколкото знам, има натрупани за няколко милиарда резерви.

- Кажете ми какво представлява според вас застрахователния пазар без Надзора?

- Ненормално. Първо надзорът трябва да бъде всеобхватен - от премиите, покритите рискове, условията които предлагат. Всички тези неща трябва да бъдат включени в този надзор. Той трябва да следи за тях. Да вземем застраховката “Живот”. Първата таблица за смъртността, която се прилагаше, беше на покойния Христо Петров - “Ж - 41”, тоест работеше се по нея до 1941 година. После излиза таблицата на г-н Борис Керемидчиев, с която се работи и сега. Това е също много важно, защото от таблицата зависи какъв подход ще приложиш в работата, за да си създадеш едни реални тарифи, иначе те няма да са точни.

- Кои ваши съекипници, служители, колеги са в осовата на новосъздадените застрахователни компании и дружества?

- Гордея се с много колеги и мои служители. Не мога да ги изброя всички, но как да отмина имената на Симеон Симеонов от “София-инс”, на Лука Доков, управляващ директор на Общото застрахователно дружество, на Симеон Дървингов, шефа на “Тексим” - мои бивши служители и приятели до днес. Бих споменал и редица други от ДЗИ, но това не е възможно.

- И така - от един месец отново сте действащ застраховател. Как се чувствате в “SIC” и какви са перспективите на това ново дружество?

- Като всяка нова компания, и ние имаме много трудности в началото. Те са главно от организационен характер, от финансово същество. И най-важно - от гледище на кадрите. Организацията без кадри не може да се прави. Не могат да се реализират застраховки. Затова целта ни сега е да създадем една стройна организация главно за набиране на застраховки. Второ - да формираме тук един мозъчен тръст, така да се каже, който да се грижи за новите условия, тъй като те трябва непрекъснато да се обновяват и осъвременяват. Виждате, че нещата и в застраховането бързо се развиват. Следователно трябва да сме с пулса на новия живот. Ще се постараем да съчетаем пита от най-старото, от средното и близкото минало с най-новите дадености и явления. Желанието ми, преди да завърша своята кариера е, да се види, че е направено нещо, което дава своите плодове.

Разговора проведе Петър Андасаров




 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
orange_li
"Анализ на дейността на застрахователното дружество"
проф.д.ик.н Христо Драганов, проф.д.ик.н Марин Ней, 1999
orange_li
"Застраховане"
Христо Драганов Йордан Близнаков, 2000