Добрин Георгиев, дългогодишен застраховател и специалист във външнотърговската дейност

“Плащай с удоволствие, отказвай със съжаление-тази за мен е философията на застраховането.” – бр. 6 (23) от 31.03.1995г., стр. 1, 6 и 10

- Най-напред да кажете няколко думи за себе си, ако обичате?

- Детството и юношеството ми протекоха в родния ми град Самоков и в американския колеж в Симеоново, където майка ми и баща ми бяха математици-преподаватели. Там научих английски език, който ми помогна изключително после в живота и особено в работата ми на застраховател. Завършил съм военното на Негово величество училище, бях произведен на 14 септември 1944 година и веднага заминах на фронта като команди на бронетанкова батарея. Участвах в двете фази - на Отечествената война от началото до пълния й завършек на 23 юни с парада в София. Раняван съм, имам два ордена офицерски за храброст - I и II класа, отличия от съветската и югославската армия. След това напуснах войската и постъпих в Централния кооперативен съюз. Когато той беше пред разформираване, началникът на отдел “Външно застраховане” в ДЗИ Димитър Попов ми предложи да постъпя при него на работа.

- Всъщност това е първата стъпка за вас в застраховането, така ли?

- Да, това е самото начало - беше април 1959 година.

- Бих ви помолил да се спрете повечко на това начало и на характера на работата, която трябваше да вършите?

- В отдела работеха малко хора. Посрещнаха ме сърдечно, особено г-н Димитър Попов, един изтъкнат застраховател със забележимо обаяние сред своите служители. С топлота ме посрещнаха и Павел Павлов, който ми стана пряк началник, Владо Кънчев, също изтъкнат застраховател и презастраховател, работил в старите дружества “България” и “Балкан”, Борис Василев и Любен Антонов. Това бяха хората, от които започнах да се уча на А и Б в застраховането.

- Значи ли, че дотогава не сте имали още уроци по застрахователно дело?

- Нямах никаква представа. Професията ми беше съвсем различна.

- Трудности? Знае се, че това е специфична професия, бих казал наука.

- Току-що постъпил на работа, мисля, че беше някъде към 27 или 28 май, потъва край Комарно шлеп - 91327, натоварен със стоки, застраховани от нашия отдел, на обща сума за около един милион преводни рубли. Извика ме г-н Попов и ми каза - отиваш в Лом да посрещнеш извадените стоки от унгарски водолази, които пристигат на пратки с други шлепове. И трябва да се отнесеш като добър стопанин, за да ограничим загубите. Тоест - да оправиш тази голяма щета. Това беше всъщност моето кръщение в областта на застраховането.

- Какво ви е направило най-силно впечатление, което след това в дългогодишния си опит сте повтаряли в практиката?

- Че трябва да се обича тази професия, която ще те накара - сам да се образоваш, без което е изключено да напреднеш. Преди всичко чрез четене на наша литература от наши изтъкнати ръководители и специалисти: икономисти, застрахователи; чрез черпене от опита на хора, с които се среща: пилоти капитани на кораби, механици като Тома Томов, Шейтанов, капитан Вълчанов, Апостолов, отличен механик, Димитър Топалски, един от собствениците на Български морски флот преди; като Берович, изтъкнат специалист в Бургас, г-жа Стамова, забележителен директор на “Булгарконтрола” в същия град.

Не мога да не отбележа факта, че завърших външна търговия в тогавашния институт “Карл Маркс” при такива забележителни учители като професорите Пописаков, Цанков по застраховане на транспорт, Радковски, Тодор Вълчев, днешния председател на БНБ, Царевски. Това са хората, които ми създадоха импулсите да се уча старателно и целенасочено и да завърша с пълно отличие тази специалност.

- Това ли даде отражение и върху работата ви в застраховането?

- Да, разбира се. Като прибавим и застрахователната практика, която добивах все повече и повече чрез всекидневната работа в “Булстрад”. А стремежът всяко нещо, което си научил, да го приложиш в практиката, тика човека напред. Много силно отражение върху мен оказаха участията ми в различни форуми на застраховането, каквито са конференциите на Международния съюз на морските застрахователи, и на Международния съюз на авиационните застрахователи, на които съм присъствувал в Лондон, Токио, Амстердам, в Париж, Югославия и на други места. Огромно влияние оказва и участието ми в решаването на големи щети, където се срещах с местни портови власти, много известни корабостроители, кораборемонтчици. Не мога да не спомена едно от най-големите събития, на които съм присъствал и лично съм участвал в решаването на щетите. Това е опустошителната буря в Латакия на 13 януари 1968 година в 4 часа и 15 минути, с корабите “Балкан” и “Любен Каравелов”. Бурята е била толкова силна, че скъсва двегодишния вълнолом от триста метра и вътре влиза жива вълна. Всички кораби, между които и българските, се превръщат в нещо като билярдни топки, удрят се един в друг. “Балкан” се качва няколко пъти на кея, разрушава един голям кран и част от кея и с разтворени трюмове, пълни с българско жито за Сирия, скъсва швартовите въжета и засяда на една скала в пристанището с разцепено дъно. Това беше една много голяма щета - тотална загуба на “Балкан”, и с частични щети за “Л. Каравелов”. Получиха се изключително големи искове към България. Сирийската страна предяви иск за повече от 400 000 долара за недоставеното жито и искове за разрушената кейова стена от “Балкан” и на крана - за още 185 000 щатски долара. Те бяха отказани от местните съдилища, след защитата от страна на г-н Тодоров от “Тексим” и от мен, като представител на “Булстрад”, благодарение на това, че познавахме и приложихме местното и международното законодателство. Така на сирийците беше показано откъде да си вземат парите за починалото жито, но не и от България.

Не знам как се случи, но моята слабост беше корабозастраховането. След решаването на големи щети с кораби като “Вежен” в Хамбург през 1971 година, пожара на танкера “Струма” в Босфора през следващата година, се озовах и в една от най-големите корабостроителници - “Скараманга” край Пирея, в “Арсенале Триестино” в Триест, “Виктор Ленац”, сега в Хърватско.

В авиацията също съм участвал във всички станали досега аварии с наши самолети. Като почнем с катастрофата в 4 часа и 17 минути местно време край Братислава на 24 ноември 1966 година, когато загина знаменитата Катя Попова, през 1968 година в Айтос, през 1969 година в Триполи, през 1971 година при голямата катастрофа в Цюрих, където останаха живи само пилота, жив и здрав и днес, и една майка - Форманович - с нейното 12-годишно дете. Тя обаче, незнаейки, че детето й е оцеляло, по пътя за болницата получава инфаркт и умира от мъка по него. Имахме много разправии с местните власти, защото самолета кацна при особени условия. Бих споменал и катастрофата през 1978 година край Враца, в която загина голямата треньорка Жулиета Шишманова, и още: в Бенгази, Дамаск, където имахме тотални загуби. Мога да ви кажа, че през цялото това време в “Булстрад” нямахме нито едно оплакване. И тук искам да ви кажа своя девиз: “Плащай с удоволствие и отказвай със съжаление - това е философията на застраховането. “Защото: за да дойде клиента при нас, той разчита да си получи обезщетението, ако се случи събитие. Трябва така да стане, че клиентът, като излезе от твойта канцелария, или ти напуснеш неговата месторабота, той да почувства и да повярва, че ти си прав. И да си каже - е, не получих нищо, но те бяха прави. А сега става точно обратното: пазарът не се ръководи от този девиз. И това е голяма моя грижа. А девиза бих препоръчал на всички мои по-млади колеги.

- Стана дума за пазара. Какъв е той днес?

- Застрахователният пазар, според мен, се лута в едни граници на оформяне и на хаос. Границите за оформяне са да се научи нещо, а не хаоса е - на всяка цена да се спечели клиента, независимо от това какво намаление на премиите или какви приоритети ще му се дадат. Без да се съобразяват противоречията със застрахователните принципи. А те са едни и същи по целия свят. Но, оказва се - прилагането им е различно. Имено начина на прилагането им сега създава хаоса у нас.

- Смятате ли, че с приемането на закона ще се спре този хаос?

- Абсолютно съм сигурен. Аз съм един от доста активно участвалите в разработването му и считам, че закона ще даде възможност и основание за образуването и на надзорния съвет, който ще има много работа, за да въведе ред на пазара. Това ще бъде от полза за България, защото доброто застраховане е един от стълбовете за изграждането на пазарна икономика от европейски тип.

- Допускате ли някои от нароилите се дружества да отпаднат? Някои даже да фалират.

- Да. Допускам. Що се отнася до фалирането, те сами ще си дойдат до такъв край. Но за отпадането на някои, роля ще изиграе надзорът. Той, като постави въпросите за лицензирането на застрахователните дружества ще изисква да участват опита на кадрите, застрахователната документация, тарифите. За да може надзорът именно да контролира този пазар.

- Вие сте работили и в чужбина и имате по-богати впечатления за застраховането...

- В Судан бях няколко месеца, за построяването на едни от най-големите обекти “Кашм Ел Гирба”. Асуанския язовир изискваше всички судански негри да бъдат изселени в Судан. В тази област трябваше да се построят 28 села и два града. Бил съм година и половина в Нигерия при изграждането на големия национален театър за фестивали и спортни игри за цяла Африка. Там работех с банки, което също много ме обогати, защото разбрах цялата банкова организация на Запада.

- Попитах ви за това, за да ви задам следващия въпрос: как се отнасяте към настаняването на чуждите застрахователи и изобщо към тяхното присъствие у нас?

- Не мога да кажа, че съм по-голям патриот от другите българи, но когато говорим за българската икономика, да не забравяме, че тя има своя специфика и нека я оставим да с развива по законите, които ще установят българските власти. Ние можем да черпим опит от чуждите застрахователи и той ще ни е полезен да го приложим, като го пречупим през нашите условия. Но в никакъв случай не трябва да се допуска тяхно участие до първите пет години. Защо? Защото ние трябва да си оправим собствения застрахователен пазар и своя презастрахователен пазар, където също има хаос. Почти всички дружества у нас презастраховат в Лондон, Цюрих и Мюнхен. Но никой не мисли за обединение на презастрахователния пазар в България, за разпределение на рисковете и което остане да представим навън. Това е моето твърдо становище по този въпрос.

- А отношението ви към Асоциацията на българските застраховали, която е съвсем млада?

- Именно асоциацията е призвана сега да оправи този пазар, или по-точно - да съдейства той да се оправи. В парламента трябва да ни се създаде много силно лоби, в период от един-два месеца, да бъде приет закона, и се преустанови този хаос.

- Има ли нещо, което пропуснахме в нашия разговор дотук? Нещо, за което държите да разкажете?

- Искам да се спра на една модерна застраховка, която ще има голямо бъдеще в България. Това е строително-монтажната застраховка. През 1975 година се върнах от Нигерия и “Булстрад” въведе за първи път тази застраховка. Трябваше веднага да вземем материали от Лондон, от германския, както и от френския и швейцарския пазар и чрез опита им тя да се въведе в България, тъй като вече бяха в строеж шведския хотел във Варна, новотелите в Пловдив и София. И трите бяха застраховани при техни компании, което за нас беше обидно. С дипломацията и с опита ни от различни преговори предизвикахме френския и шведския застраховател да се съгласи да направим съзастраховки с 50 на сто участие и на “Булстрад”. След това дойде най-голямата застраховка, тази на японския хотел “Ню Отани”. При пожар на строежа настъпи загуба от около един милион щатски долара на тогавашния Комитет по туризъм. Ликвидацията а тази щета бе така извършена, че когато дойде проверяващия от Лондон, изпратен от брокера г-н Лука Доков, той я намери за перфектна и щетата беше платена на двадесет и петия ден.

- Бихте ли ни казали няколко думи за кадрите и особено за младите, които вливат своята свежест в новите застрахователни дружества?

- Навлизането на млади кадри в застраховането е и хубаво и правилно. Тези, които ги приемат трябва да направят така, че младите да заобичат професията си. Тази любов ще им помага да израстват действително като истински професионалисти. Ако внедриш тази любов у младия човек, това е първото ти завоевание като застраховател. Как? Като му разкриеш предимствата на професията: по отношение на точност и на логика. А логиката в застраховането е страшна, в нея се преплитат правните и икономическите науки. До тези изводи съм стигал и когато преподавах на млади хора.

- Ха сега, ако обичате, да подредим, “спирките” на вашия професионален път, тоест дружествата, в които сте работили от ДЗИ до сегашния момент.

- През 1961 година, с решение на Политбюро на ЦК на БКП и на Министерския съвет, се създава Застрахователното акционерно дружество “Булстрад”. Отделът за външно застраховане от ДЗИ се разви в “Булстрад”, където преминах на работа. Тук бях до пенсионирането си през 1985 година. Но оттогава досега не преставам да се занимавам със застрахователна и външноикономическа, а в някои случаи и с банкова дейност.

- Пропуснахте май престоя си в “МIC”?

- А, да. Извика ме генералният директор г-н Симеон Дървингов, бивш мой колега от “Булстрад” и ми каза, че ще се изгражда ново дружество и ако искам да участвам в основаването му. Приех. Помогна ми и това, че работех на договор в Съюза на българските автомобилисти, който бе в основата на мрежата на това дружество. В момента участвам като консултант по застрахователни и външноикономически въпроси. Така, че не мога да напусна орбитата на тази толкова специфична и привлекателна професия, каквато е застраховането.

Разговора проведе

Петър Андасаров




 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Управление на риска"
Христо Драганов, 2003
orange_li
"Книга за парите"
Методи Христов Станимир Христов, 2002
orange_li