Иван Марински, бивш зам. Председател на ДЗИ, сега експерт в ЗПАД “България”

“В областта на селскостопанското застраховане има поле за много работа, но тя ще зависи от финансовите възможности на стопаните.” – бр.12 (29) от 30.06.1995г., стр. 1, 6 и 18

- Така добре изглеждате, а сте пенсиониран в ДЗИ, дори известно време сте били съвсем извън застраховането. Как се почувствахте, когато разбрахте, че вече няма да дишате въздуха на застрахователите?

- Напуснах застрахователния институт със смесени чувства: от една страна бях доволен, че доживях все пак до пенсия, а от друга страна чувствах, че бъдещето на застраховането ще е в съвсем друга посока. Аз работих цели 30 години в института, една организация, която изпълняваше строго определена държавна поръчка. С колектива се разделихме добре, присъствах на едно годишно отчитане дейността на ДЗИ в Плевен, вечерта колегите ми ме изпратиха радушно в пенсия.

- И все пак не ви ли жегна нещо в момента на тази раздяла?

- Е, разбира се. Ако кажа противното, ще ви заблудя, защото това е личало и по лицето ми, разбираше се от разговорите ни. Даже на следващото отчитане присъствах с огромно желание, за да науча резултатите му. Не можех да загърбя времето в института, а и все ми се струваше, че имам свой скромен принос. Така че - трудно ми бе да се разделя с ДЗИ.

- Вие казвате скромен, хората употребяват други, хубави думи за вас и аз бих ви помолил да се върнете обратно по изминалия път, от самото начало.

- Не мога да кажа, че съм попаднал в Застрахователния институт с едно предопределение, чиста случайност ме отведе в средите на застрахователите. Роден съм в гр. Девин, смолянския край през 1931 година, месец февруари, водолей съм. Имах влечение към техническите науки, но родителите ми нямаха възможност да ме издържат в Пловдив, където имаше такива средни училища и се насочих към с. Садово, в едно от най-известните земеделски училища. Когато аз постъпих, то беше образцова земеделска гимназия, в която се учехме само момчета. Понеже живеехме в пансион, там получих и първата си закалка и се научихме на взаимно уважение, на другарство, на честни отношения с другите. След завършването постъпих в Агрономическия факултет - София, през 1950 година и през 1957 година се дипломирах, тъй като прекъсвах две години по болест. И започнах работа в с. Бойковец, Ботевградска околия като участъков агроном. Когато стана обединяването на стопанствата, ме преместиха в с. Осиковица, същата околия, пак като участъков агроном.

- А случайността, която ви отвори вратите на застраховането? Ще разкажете ли за нея?

- Точно тук стана това, което определи съдбата ми и ме отведе на пътя към застраховането. Падна градушка. И за моя голяма изненада за оценката пристигна мой състудент - Георги Велчевски, тогава зам.-управител на Софийски окръжен клон. Имахме доста голяма зеленчукова градина и ягодови насаждения край малкия Искър, между Осиковица и Джурово. Георги Велчевски направи оценката и когато се разделихме, ми подхвърли, че има вероятност да напусне Застрахователния институт. Каза ми, че ако желая, когато напусне ще ме повика на неговото място, той щял да ме препоръча пред ръководството на института. Аз се изненадах от това предложение, защото по начало не ме привлича канцеларската работа. Имах и друго предложение и трябваше да реша - или в отдел “Земеделие” на Столичния народен съвет, или в ДЗИ, ако ме повика моя състудент. Като потребител на застрахователна услуга, бях почувствал ползата от застраховането и сигурно съм имал някакво отношение, което ми е оказало тогава влияние за вземане на решението да постъпя в ДЗИ. И, когато Георги Велчевски ми се обади по телефона, че напуска, аз отидох в София, подадох документите и бях представен на тогавашния председател на Застрахователния институт Здравко Митовски. Преди това обаче за окончателна оценка на щетите от градушката дойде тогавашния директор на Ботевградския клон Велчо Шунтов, един изключително ерудиран, интелигентен човек. В доста продължителен разговор той ми охарактеризира естеството на работа в застраховането.

- ВПечатлението ви от работата в ДЗИ?

- В началото, когато постъпих на работа в Софийския окръжен клон, беше на 21 май 1962 година, доколкото си спомням попаднах в един много добър колектив от специалисти от бившите застрахователни дружества, като Гаврил Величков, Сребра Кулаксъзова, Горяна Бойкова и други. Именно в тая среда намерих атмосфера с много добри взаимоотношения. Беше време на масови акции за застраховане на населението, така наречените “гурковски инициативи”. Преживях и един малко комичен за мен момент - аз не произнасях “гурковска инициатива”, а “групова инициатива”, което предизвикваше смях у някои от колегите ми.

Освен това още с постъпването ми, през месец май започнаха градушки в районите около София. Мисля, че тогава имаше към 38 ТКЗС-та. Аз - неопитен, малко пообъркан, но с помощта на Гаврил Величков, на Методи Поуков, можах да се справя с ликвидационната работа, според мен най-сложната и отговорна работа. Установяване на щетите и то реално и да бъдат възмездени пострадалите стопанства! Направи ми впечатление, че нямаше дистанция между окръжния клон и Централното управление на ДЗИ, връзката беше непосредствена - чрез посещения на специалисти от управлението в клона и обратно, чрез курсове за квалификация, чрез съвместни съвещания.

- А пътят ви по-нататък?

- През 1967 г. бях назначен в ЦУ на ДЗИ като специалист, по-късно главен специалист, директор на “Селскостопанско застраховане”, и от 1972 г. - зам.-председател.

- Сега сте в частно застрахователно дружество - в ЗПАД “България”. Кое е основното, според вас, което пренасяте като опит от някогашната си работа в ДЗИ за тази в “България”?

- Точен паралел между това, което беше в Застрахователния институт и частните застрахователни дружества, не може да се направи, затуй защото частните застрахователни дружества работят на доброволен принцип, предлагат продукти, свързани само с доброволното застраховане. За разлика от ДЗИ, който наред със задължителното застраховане, имаше и доброволно застраховане. Но това, което ми помогна все пак да съм полезен на частното застрахователно дружество, в случая “България”, е, че повече от 27-8 години съм се занимавал с ликвидационната работа по селскостопанските застраховки - култури и животни. ТОва ми даде възможност бързо да разработим нормативните документи, разбира се с помощта на няколко колеги като Васил Найденов от Пловдив, Борис Тотков от Пазарджик, Кирил Спасов, в момента също пенсионер и други. С тях разработихме общите условия, тарифите. То стана благодарение на подкрепата на ентусиазираното ръководство на дружество “България”, което ми даде пълна свобода на действие, гласува ми пълно доверие.

- Позволете ми сега да ви помоля да разкажете накратичко за епизода на започване на работа тук, в дружество “България”, след като сте били една година безработен пенсионер?

- Пенсионирах се през април 1992 година и до края на същата година честичко посещавах ДЗИ с надежда, че може да се сети някой за мен и да ми предложи някаква работа. Това не съм споделял досега, но то е самата истина. Имаше болни колеги в селскостопанското застраховане, но тъй или иначе такава покана не получих, въпреки че ме подпитваха как се карат пенсионерски времена, стига ли пенсийката и т.н. Междувременно ми се обади Кирил Спасов по поръка на президента на дружество “България” г-н Атанас Табов. Той ме покани на разговор и ми предложи да постъпя на работа в дружеството с основна задача да разработя всичко, както той се изрази, от А до Я по селскостопанските застраховки. Съгласих се и за три-четири месеца успях да се справя с тази задача.

- В какво състояние е днес селското застраховане, по-точно състоянието на застраховките в тази област?

- В ДЗИ си е утвърдена система на селскостопанските застраховки и там колегите нямат сериозни проблеми. Комплектовани са, имат си специалисти и работят в центъра и по места. По-трудно беше за частните застрахователни дружества като “България”, “Орел”, “София-Инс” и други, където също работят някои колеги, бивши служители на ДЗИ. В стремежа си да се предлагат нови продукти всички по свои пътища разработват много бързо, за две-три години, нови застраховки по селско стопанство. Моето лично мнение, е, че не може по отношение на рисковото покритие да се прави едно много голямо разширение. Аз съм привърженик на покриване на класическите рискове като градушка, буря и пожар, донякъде и проливен дъжд. Защо? Защото не е важно само да се направи застраховката, а след като е направена и настъпи застрахователно събитие, този риск да бъде измерен, да бъде оценен, да бъде изчислен. Много е трудно един риск, който само влияе върху развитието на културата, вие да го изчислите в процент. Затуй застрахователи на Запад не се разпростират по отношение на рисково покритие, а класическите рискове, които са покрити се оценяват сравнително точно. Защото оценката е субективна, всеки я прави въз основа на общи критерии, които са валидни за всички застрахователи, с един-единствен метод - методът на преброяването и пресмятане, но важното е какво се брои и какво се пресмята.

- А разработена ли е достатъчно, според вас, територията на селскостопанското застраховане?

- Не, тя не е разработена, затуй защото стопанствата, кооперациите, еднолични стопани и фермери нямат достатъчно средства, за да могат да си застраховат културите. Даже, дотолкова, доколкото има вече сключени застраховки, те не са всеобхватни, те се насочват повече към житни, към маслодайни култури. А какво да говорим за зеленчуковите и овощните култури, за лозовите насаждения? Застрахователната услуга не е скъпа, на партньорите трябва просто да имат средства, за да мога да направят своите застраховки за тях. Така, че в това отношение има поле за много работа, но тя ще зависи от финансовите възможности на стопаните.

- Как мислите - получават ли тези стопани нужната им информация от страна на дружествата, става дума за различните видове застраховки, за изискванията и условията за сключването им?

- Мисля, че я получават. Чрез телевизията, радиото, печата и листовки стигаме до потребителя, до всеки потребител на такива услуги. Информацията е достатъчна и стопаните вече имат предимство, че получават по няколко оферти от застрахователните дружества като “България”, “Орел”, “София-Инс”, от ДЗИ, напоследък мисля и “MIC” предлага селскостопански застраховки, и “Европа”. Даже четох, че тя, “Европа” покрива и два риска - суша и диви животни, което малко ме учуди. За мен не е нормално това, защото сушата е катастрофичен риск, за да се покрива такъв риск трябва да се заделят много средства. А дивите животни е субективен риск, той не е нещо обективно, защото ловно-рибарските съюзи размножават дивите животни, селяните сеят, а се явява една организация, която трябва да плати обезщетенията. Това е един триъгълник, който е омагьосан и е излишно да се заделят средства за тази цел.

- Вие сте представител на по-опитните от по-старото поколение застрахователи, с какви очи гледате на по-младите от вас, на най-младите, които идват по пътечките пак на територията на селскостопанското застраховане?

- Мога да говоря за дружество “България”. Ето тук присъства колежката ми Светла Маркова, която е директор на селскостопанското застраховане, тя постъпи с конкурс, имаме назначена и втора колежка, както и ветеринарен лекар. Селскостопанския специалист по тази застраховка трябва да съчетава няколко качества: първо да бъде лоялен към клиентите, да е обективен в оценката си и винаги да се съмнява в това, което е определил като процент. Защото - когато се съмнява може да провери втори, трети път всичко и в края на краищата да даде една реална оценка. А моите колеги са почти готови, трупат опит, миналата година имаше много градушки, а тази година може да се окаже върхова за градушките и работата е доста. От своя страна аз пък се старая да им предам своя опит.

- А какви чувства изпитвате за тази гвардия от застрахователи на ДЗИ и “Булстрад”, навлезли в частните застрахователни дружества и положили техните основи. Предполагам, че ви е приятно да си спомните ония забележителни времена?

- Да, разбира се. Аз се радвам, че повечето от тях са живи и здрави и постигат много успехи. Ето например едно име - това на Мария Илиева, зам.-президент на “България-Живот”, на шефката на “Феникс” Надежда Вънтова, бивш ръководен кадър на ДЗИ, също бих посочил Борис Василев, заместник шеф на холдинг “Орел”, Андрей Цачев, в “София-Инс” Симеон Симеонов, много добър специалист, Георги Абаджиев, председател на Съвета на директорите на дружество “Витоша”, Йордан Генчев и Тодор Генчев, негови заместници, Ася Аксентиева, която оглавява “Витоша-Живот” и много други.

- Вече стана дума за младите, но тъй като вие говорихте за вашето си само дружество, бих ви попитал - как гледате на всички млади в застраховането?

- Имам им пълно доверие. Би трябвало да им се помага много повече, защото застраховането е сложна материя, която не се учи за година, за две. Постоянно трябва да се набира опит. Расте обемът на работата по отделните видове застраховки, ще трябва да расте и доверието от страна на клиентите, което от своя страна ще допринася за авторитета на застрахователите.

- Да ви задам и малко по-деликатния въпрос - за дружества, които действат, но в които има малко или изобщо няма специалисти по застраховането. Какво е отношението ви към тях?

- За мен дейността на такива дружества е истинска авантюра, защото най-важното е да се спечели вярата на клиентите в дружествата. То това е и целта - когато се осигурява застрахователна закрила, клиентът има доверие в застрахователя си. А как ще има доверие, когато той не бъде обезщетен реално.

- Смятате ли, че закона ще сложи край на тази авантюра?

- Малко се въздържам с категоричен отговор, защото... като гледам как се изпълняват и други законови разпоредби от другите браншове в нашата икономика, малко се обезпокоявам. А би трябвало да се сложи край на авантюрата от този дълго чакан закон. Такава е и една от целите му. Ако се прилага стриктно и особен ако се комплектува застрахователния надзор от добри специалисти, които ще дават разрешения на дружествата да практикуват видовете застраховки.

- Значи вие залагате на застрахователния надзор?

- Залагам изключително на него, защото иначе този хаос, който съществува в момента на пазара, ще продължи.

- Надявате ли се, че закона ще бъде най-после приет?

- Ако не се приеме на първо четене до края на ваканцията на парламента, няма изгледи да се приеме окончателно до края на годината. Твърдя, че има заинтересовани организации и лица този закон да не мине в Народното събрание. Те искат да си го има този хаос.

- Да предположим, че закона ще бъде приет, ще развърже ръцете ви, какво ще допринесе конкретно за бъдещата ви работа? Какво ново ще правите вие лично като експерт?

- При нас атмосферата ще се промени дотолкова, доколкото не сме огледали достатъчно продуктите, които предлагаме на пазара като застраховки. И още това, което сме предложили, да го подобрим, да помислим за някакви преференции към нашите клиенти, които не страдат от застрахователни събития. Да помислим и за сформирането на фонд за подпомагане на стопаните, преди да се случи застрахователното събитие да се взимат предохранителни мерки. Или когато се случи да имат възможност да водят борба за възстановяване са културите. Според мен ще се регулират отношенията между отделните застрахователи, на които ще се разреши да практикуват тази застраховка. Защото това ще предположи един по-близък контакт между специалистите по това застраховане. Даже и сега не е нередно или късно ДЗИ, който все пак си е монополист и водещ в тая застраховка, да поеме инициативата за периодично събиране на специалистите по селскостопанско застраховане за уеднаквяване на някои критерии по установяване на щетите. Това е много важно. Представете си, че действат две комисии, една примерно на “България” и една на “Орел” в съседни землища. Първата дава един процент, втората - друг за една и съща култура. Сам разбирате в какво положение ще изпаднат и стопаните, и комисиите на двете застрахователни организации. Ето защо - мисля, че с приемането на закона, надзорът в съответствие на критериите, му ще дава лицензи, след като преди това е направил пълен преглед на кандидатите за застрахователна дейност. Ще се урегулират взаимоотношенията, поне ще има едно уеднаквяване на ликвидационния процес.

- За вас нормално ли е това, че Асоциацията на българските застрахователи вече развива своя дейност, а от съвсем скоро е учреден и Съюз на частните застрахователи, който също програмира сериозна дейност. Не се ли създават условия за разделение, дори за противопоставяне? И то преди приемането на Закона за застраховането?

- Вероятно с нашите нрави може да се стигне и до едно такова противопоставяне. Според мен Асоциацията на българските застрахователи поне в началото беше достатъчна за всички ни. Но вратите трябваше да са отворени на всеки кандидат, а не да се слагат ограничения. Защото нейната цел е да защищава застрахователите, а Надзорът ще защищава застрахованите.

- Вашите надежди за застраховането?

- Гледам във времето напред с оптимизъм, ще има някакъв ред, ще има одобрени правила на играта и всеки застраховател ще знае, че ако не ги спазва ще бъде санкциониран. А в проекта на закона санкциите са много сериозни.

- А вашата биография ще продължи ли в застраховането?

- Зависи. Нека да сме живи и здрави. Ако ме чувстват полезен, мога да остана още известно време. Ако ли не, ще се оттегля, но пак ще съм в състояние да правя експертни оценки, тоест да се ангажирам с някои работи, за които съм компетентен и имам още сили да ги върша.

Разговора проведе

Петър Андасаров




 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
orange_li
"Капиталовите системи: Ролята им за решаването на пенсионния "
Българската асоциация на дружествата за допълнител,
orange_li
"Презастраховане"
Христо Драганов, 2001