Константин Миланов, зам. председател на ЗПАД “София инс”

“Сега застрахователния пазар в България е като кошер, в който има и работни пчели и търтеи, но в края на краищата той се саморегулира.” – бр.13 (30) от 14.07.1995г., стр. 1, 6

- От досега проведените разговори с ваши колеги те казват, че случайно са попаднали в застраховането. Дали е така и с вас? Дали той пък не е имал някакво предопределение?

- Моето влизане в средите на застрахователите не е съвсем случайно, тъй като се наложи да прекъсна редовното си следване във Висшия икономически институт - Свищов, и да премина на задочно обучение поради семейни причини. И по една случайност бях насочен на работа в “Булстрад”. Подадох си молба и без подкрепата от никого бях приет и както се казва, навлязох в практическата работа.

- Вероятно специалността ви е била застрахователно дело?

- Да, завърших задочно специалността “Финанси, кредит и застрахователно дело”, работейки в “Булстрад”.

- Хайде още няколко думи за себе си да кажете.

- Роден съм в София на 15 януари 1951 година.

- Как се чувствахте като млад работник в “Булстрад”?

- Може да се каже, че в “Булстрад” преминах през почти всички отдели и дирекции. Започнах като писач на полици в отдел “Карго”, след това работих в протокола две години, после преминах в дирекция “Общо застраховане”... Единственото нещо, с което не съм се занимавал, е застраховането на плавателни съдове. Всички останали дейности съм вършил през това.

- От кога до кога бяхте всъщност в “Булстрад”?

- Постъпих на 18 август 1975 година и напуснах на 9 април 1991 година.

- Кое наложи излизането ви от едно място, където сте се изградили като застраховател професионалист?

- Причините са комплексни, не може да се каже, че е една причината, която ме накара да напусна “Булстрад”. В основата на решенето ми стояха някои конфликти с тогавашното ръководство.

- кой беше председател по това време?

- Симеон Дървигов. Но имаше и други причини и най-вече възможности да се започне самостоятелна застрахователна дейност. Беше ми предложено да участвам в организирането а един ръководен екип, с който да създадем застрахователна компания. Екипът бе от трима души - г-жа Жанин Гечовска, г-н Симеон Симеонов и аз. Ние поставихме всъщност началото на тази замислена компания.

- Кое беше най-сладкото в работата ви през годините в “Булстрад”?

- Най-сладкото ми в “Булстрад” беше възможността за личната ми реализация, защото това бе дружество, което се занимаваше с външно застраховане, и всичко ново, което ставаше в България в областта на застраховането, минаваше през “Булстрад”. Така че възможностите за лична изява бяха много големи, имаше идеални условия за специализация, аз лично специализирах в Лондон, Мюнхен, Париж и другаде по най-различни видове застраховки. В Лондон по презастраховане, в Мюнхен по техническите застраховки, във Франция по земеделски култури. “Булстрад” създаваше чудесни възможности за хората, които искаха да направят нещо за себе си, както и за обществото. Хубавото беше, че там работеха изключителни професионалисти в своя бранш, като се започне с ръководството, един от които е г-н Георги Абаджиев, както и останалите ръководители, включително и тези, които лично са ме наблюдавали. Просто от тях можеше да се научи много, изключително много в тази област.

- Кой е основният урок за вас от тези години?

- Че ако искаш да постигнеш нещо, трябва да се потрудиш. А там, в “Булстрад”, не можеше да се постигне нищо без труд, без постоянство, амбиция и стремеж за усъвършенстване.

- Още имена на хора, на които дължите благодарност за уроците им по застраховане?

- Освен това г-н Абаджиев, не мога да не спомена името на г-н Симеон Симеонов, който беше първо директор на Дирекция “Презастраховане”, след това стана и зам.-председател. Така се случи, че аз го наследих като директор на презастраховането. Това бе и последната ми спирка в кариерата ми сред колегите от “Булстрад”. Оттам се включих в екипа на “София-Инс”.

- Как предусетихте струята озониращ въздух на частното застрахователно дружество?

- Преди всичко новите икономически условия в страната след 10 ноември 1989 година, които подсказаха, че се създават възможности да се развиват самостоятелни икономически структури и най-вече в частния бизнес. Нашата застрахователна компания е 98 процента частна и това заедно с новия ни екип страшно ни ентусиазира да направим нещо сериозно и да докажем, че можем да създадем една застрахователна компания, която да работи професионално дори при липсата на закон за застраховането, като спазва неписаните правила на застрахователния бизнес.

- Как мислите сега - само рутината, професионалният ви опит ли ви даде така стабилно да се устроите чрез “София-Инс” и дружеството ви да развива дейността си при липсата на закон?

- рутината е изключително важно нещо и, откровено казано, аз разчитам преди всичко на нея. Естествено, от най-съществено значение беше как ще изградим структурата на дружеството. Защото което и да е дружество, която и да е компания не биха могли да функционират нормално, ако нямат добре изградена структура и ако на възловите места в нея не стоят хора, които са професионалисти и на които можеш да се опреш всеки момент. Това ние постигнахме може би и заради туй, че в ръководството ни повече от 90 на сто са бивши служители на “Булстрад”. От важно значение е и съдействието, помощта, която ни оказват нашите акционери.

- Щом става дума за акционерите, нека ми позволите да ви попитам за отношенията ви с “Мултигруп”, г-н Илия Павлов е член на Борда на директорите на “София-Инс”.

- Ами какви отношения можем да имаме с главния си акционер? Той си е вложил парите в ценни книжа, акции в това дружество и чака от нас да развием “София-Инс” така, на такъв етап, че да получава съответните дивиденти и осигуряване застрахователните интереси на групата.

- И как се събрахте знаменитата тройка: г-жа Гечовска, г-н Симеонов и вие? Ха разкажете малко повечко, ако обичате.

- Де факто това е една малка конспирация. Аз бях първият служител, който си позволи да напусне Борда на директорите на “Булстрад”. А времената тогава бяха много опасни за подобно нещо. Просто поех един голям риск, дори мои колеги, познати и в семейството ми се чудеха с какъв кураж напускам “Булстрад”, след като там имах добро служебно положение - директор на Дирекция “Презастраховане”, една много отговорна работа. Първоначалните разговори, които проведохме с г-жа Гечовска и с г-н Симеонов, провеждахме на определени публични места, за да обмисляме плановете си за изграждането на новото дружество. Трябваше да се излиза в работно време, да се срещаме заедно и при това, без да ощетяваме работата на дружеството. Напротив - ние си изпълняваме служебните задължения съвсем отговорно в “Булстрад”.

- Как се усетихте вие лично в деня на учредяването на замисленото дружество “София-Инс”? Доколкото зная от г-н Симеонов и от други ваши колеги, името е дело на г-жа Жанин Гечовска, така ли?

- Точно така е. Първоначалният ни вариант беше да се казва Застрахователна компания “София”, но в последния момент при регистрацията в съда са казали, че не можем да получим името “София” и г-жа Гечовска е реагирала в момента гениално с добавката Инс”. Което е самобитно название, бих казал оригинално.

- Та - вашето усещане тогава?

- Като се започне с първите разговори след регистрирането на дружеството, премине се през процедурите по създаването му, изчакването и така нататък - просто в момента, в който излезе регистрацията, ние бяхме много радостни. И аз, разбира се, като днес си спомням тази дата - 19 юни 1991 година. След дългото ходене по мъките до съдилищата изведнъж разбрахме, че поемаме една изключителна отговорност не само пред акционерите, които си повериха средствата на дружеството, но и пред наши близки и познати и най-вече пред хората, към които поемахме задълженията да ги застраховаме.

- А как преживяхте оная вечер, когато отбелязахте четиригодишнината на “София-Инс”?

- С тези резултати, които имаме сега, мога да се чувствам спокойно. Беше празнично за всички. Разбрах, че сме успели да изградим компанията, за която мечтаехме някога. И мисля, че ако поддържаме тези темпове на работа ще се радваме още дълги години с присъствието си на пазара.

- Кои са според вас основните няколко неща за успеха на застрахователя?

- Те са доста, но за мен от изключително важно значение е преди всичко професионализмът. И да се знае - застраховането не трябва да се гонят бързите печалби. Трябва да се изгради стабилна структура, да се подбере подходящо екип, да се създадат застрахователни продукти, които да отговарят на възможностите а тази компания. И не на последно място - всяка млада застрахователна компания, която започва дейност, трябва да се обвърже със стабилни и сигурни презастрахователи, които да стоят зад гърба й. В противен случай резултатите няма да са от най-добрите.

- Какви компании, дружества и фирми от областта на застраховането действат в момента на пазара?

- В момента застрахователният пазар в България е един кошер: има в него и пчели, има и търтеи, има и царе, и императори... Но в края на краищата той се саморегулира. И аз съм сигурен, че онези компании, които имат дългосрочна програма за развитие, ще успеят да останат на пазара. Рано или късно, както в банковата система, така и при нас, ще се премине към консолидация, ще стигнем до момента, в който ще има поглъщане, окрупняване на компаниите, защото място за слабите в застраховането няма!

- А дразни ли ви, или как гледате на това, че никнат дружества, които обявяват застрахователна дейност, а нямат застрахователи-професионалисти?

- По принцип не би трябвало това да се допуска. Защото в застраховането има строго установени правила на работа, а много от дружествата, които започват, търсят място на пазара, търсят възможност да пробият, гонят бързите печалби и работят с инструментариум, който не им гарантира успех. Повечето от тях, за да стигнат целта си, предлагат по-ниски застрахователни премии, а това е един много опасен подход, защото, докато се събират в началото застрахователни премии, идва моментът, в който започва плащането на обезщетения. А обезщетяването, така да се каже, се подчинява на определени закони. Затова и определянето на застрахователните премии се базира на статистиките на щетите, които стават. А младите компании и дружества нямат нито статистиките, нито добре подготвени кадри, просто започват емоционално и с убеждението, че едва ли не има свободни ниши на пазара или пък застраховки, които в момента не се практикуват. Стремят се да ги правят и да ги продават. Но трябва да се има предвид, че все пак не може да се продават застрахователни продукти при липсата на интерес към тях. А застрахователното дело обикновено е една последваща функция. Когато се изградят определените икономически предпоставки, тогава вече застрхователят се явява, за да предложи своите продукти. Както и при липсата на законова база не могат да се продават каквито и да е застраховки на пазара. У нас се казва, че задължителни застраховки са “Гражданска отговорност”, застраховката “Злополука на пътниците в обществения транспорт”. При наличната законова база ние можем да предлагаме тези продукти. Докато в Англия например задължителните застраховки са 7-8: не само гражданска отговорност, но и застраховка “Отговорност на работодателя”, адвокатската брокерска застраховка и други. Те са задължителни по силата на закони, които са още от 1700 година. А при нас липсва законовата база и затова тези, които си мислят, че могат да предлагат застрахователни продукти, които не са изискуеми по закон, за тях просто няма пазар. Те не могат да ги продават.

- А допустимо ли е съществуването на дружества с пиратски характер на дейност?

- Недопустимо е. Затова и искаме възможно по-скоро да влезе в сила законът за застраховането. Защото той ще регламентира и застрахователния надзор. А този надзор с присъщите му функции би трябвало да лицензира само застрахователни компании, които дават необходимите гаранции, че могат да защитят интересите на техните застраховани.

- Всъщност вие отговорихте и на въпроса ми за закона и надзора. Къде смятате, че трябва да е застрахователният надзор - към Министерството на финансите или...?

- Не би трябвало според мен да е към Министерството на финансите. В края на краищата когато една контролна дейност е подведомствена, тя може да бъде изопачена. Надзорът трябва да бъде към Министерския съвет. Но като имаме предвид политиката на новото правителство за централизация на дейностите, вероятно някои инстанции имат интерес именно надзорът да бъде към Министерството на финансите.

- Вече развива дейност младата Асоциация на българските застрахователи, на която и “София-Инс” е член, а съвсем наскоро бе учреден и Съюзът на частните застрахователи. Нормално ли е това?

- Въпросът ви е много интересен. Може би причината е, че асоциацията наложи някои рестриктивни условия за членство, и то при липсата на закон. Тези, които малко или много са се почувствали засегнати от това решение, провеждат една сепаративна политика в това отношение и правят нещо като опозиция на водещи застрахователни компании.

- Председателят на съюза г-н Румен Георгиев в миналия брой на в. “Застраховател” обаче каза, че в никакъв случай асоциацията и съюзът няма да се конфронтират, а ще си сътрудничат.

- Аз поне до момента не съм чул да си сътрудничат в някакво отношение, но ако наистина има желание да обща работа в защита на интересите на застрахователите, това ще е похвално. Защото трябва да се провежда една обща политика в застраховането и в този смисъл за мен не е нормално съществуването а две асоциации, тоест на Асоциация на българските застрахователи и на Съюза на частите застрахователи.

- Как виждате най-доброто състояние на застрахователния пазар?

- То може да се получи, когато влязат в сила законите, регулиращи застраховането, и когато най-вече се създаде един застрахователен надзор, в който ще влязат хора професионалисти, които са минали с богат опит в застраховането. В противен случай едва ли ще се постигнат целите за един регулиран нормален застрахователен пазар.

- Няма да спестя и на вас въпроса за установяването а чуждия застраховател в България. Как гледате на неговото присъствие, защото той вече се настанява у нас?

- По думите на някои наши партньори от чужбина, те още нямат сериозни намерения да навлизат на нашия пазар. Още повече като се има предвид, че и проектозаконът предвижда един ограничителен период за тях от пет години. Но по силата на Закона за чуждестранните инвестиции съществува възможност и форма за такова присъствие и някои от чуждестранните застрахователни компании проявяват интерес към наши застрахователни компании, където да си вложат средствата. В момента те могат да участват на пазара само като съакционери на българските дружества. Но нещата зависят и от политиката на нашите застрахователни компании.

- Ползата и вредата от тях?

- Трябва да се преценява индивидуално, но вредата ще бъде голяма за тези застрахователни компании, които няма да намерят правилния път за своето развитие. Ползата е, че не се налага да идват чуждите застрахователни компании в България. Но истинската полза ще е от презастрахователните отношения с тях.

- Как се вижда г-н Миланов оттук нататък на полето на застраховането чрез “София-Инс”?

- С всеки изминат ден става все по-сложно и по-сложно. Не мога да си и помисля - ето направихме компанията, всичко вече е наред и сега да отпуснем ръце... Колкото повече се развива едно дружество, толкова изискванията към него стават по-големи. А и конкуренцията се засилва. Трябва да работим още повече и по-упорито, за да задържим позициите, които имаме на пазара.

Що се отнася до мен, аз лично се чувствам стабилно на мястото си, което заемам сега. Но ако нямам желание за работа, трябва да се оттегля от полето на застраховането. А желание все още имам, подхранва го опитът ми и придобитото особено в “София-Инс” самочувствие от успехите, които постигнахме през изминалите четири години.

Разговора проведе:

Петър Андасаров




 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Имуществено и лично Застраховане"
Христо Драганов Марин Нейков, 2000
orange_li
"Застраховане"
Проф,Христо Драганов, Боян Илиев, д-р.Ирена Мишева,
orange_li