- Трийсет и три години и половина. Двадесет и девет в ДЗИ и четири години и половина в “Орел”.

- Като какъв?

- Първоначално като финансов ревизор и по-късно, след четири години такъв, като ръководител на финансовия контрол в ДЗИ, а след това и в “Орел”.

- Бихте ли ни разказали как попаднахте в застраховането?

- Аз следвах и не завърших навремето право, тъй като бях изпратен да се обуча като офицер в БНА през 1950 година. В това време, докато служех в продължение на осем години, ми беше забранено да продължа следването си. Стана така, че след съкращението ми от армията през 1958 година постъпих временно на работа в централно управление на едно социално предприятие, когато за две години продължих и завърших висшето си образование. Отидох на стаж в един адвокатски колектив, но бях жестоко огорчен от това, което видях в практиката на някои адвокати. Стажа си завърших в Софийския градски съд. И реших, че няма да работя на това поприще като юрист, съдия, прокурор и т.н.

Непосредствено след това бях поканен за финансов ревизор в Централното управление на ДЗИ от колега, който е познавал тогавашния началник на ревизионния отдел. Бях посрещнат радушно като много млад човек, което ме изненада - бях вече мъж на 32 години! После, като пристигнаха колегите от ревизии, видях, че всички бяха с побелели коси, бяха възрастни хора. Оказах се наистина най-младото момче. И така - на 24 април 1962 година постъпих на работа в ДЗИ. И до днес съм благодарен на този мой колега Михаил Дочев, който тогава ми отправи поканата. Един много почтен и мил човек. Беше главен финансов ревизор в Главното управление на финансовия контрол в Министерството на финансите. Той ме представи на началника на ревизионния отдел на ДЗИ Давид Иванов, вече покойник. И от 1 май тръгнах на ревизии. С една тревога у себе си, тъй като не знаех азбуката на застраховането.

- И кой беше вашият начин за изучаването на тази азбука?

- Чрез практиката. Казваха ми - хвърляме те в морето на работата и ако изплуваш, ще стане от теб професионалист.

- Помните ли къде беше кръщението ви?

- В Русе. Беше ми много интересно. Клоновете се намираха обикновено в стари дюкяни и се влизаше от помещение в помещение. Моята стая беше до счетоводството. По едно време излязох за малко. Преминах много бързо, опасявах се, че някой ще ме попита нещо, а аз нищо не зная да му отговоря. Връщайки се, усетих нечия ръка на рамото си, беше една дама. Представи се и каза, че иска нещо да ме попита. Знаела е, че съм ревизор от София. Аз не я слушах какво ме пита по същество. Много внимателно й казах, че тя си има инспектор, да се обърне към него. Мен да не ме безпокои, защото си имам по-сериозна работа. Когато се върнах в стаята при колегите и им казах за случая, те си умряха от смях. Казаха ми - хубаво си постъпил, иначе си щял да сгрешиш. Това обаче ме накара да се захвана много сериозно - и денем, и нощем, в събота и в неделя - да изучавам работата по застраховането. Още повече, че тя ме увличаше и ми ставаше все по-интересна. Като имате предвид колко особена е тази служба...

- В какво се състои особеното й? Разшифровайте, ако обичате, понятията “ревизор”, “контрол”.

- Ревизорската работа е поначало аналитична. Тя е, бих казал, като на следователя - анализи на фактологията. Да се провери документацията, автентична ли е, откъде изхожда, не е ли подправена. Налагат се проверки, съпоставят се нещата, разпитват се вещи лица, служители на ДЗИ, други отговорни фактори.

- И какво значи финансов контрол в застраховането?

- Финансовият контрол има две основни направления: да се провери перфектността на сключените договори, полици от най-различно естество. Сега, особено след създаването на нови частни дружества, което продължава, всеки се стреми да предложи нови застрахователни продукти. Аз не обичам тая дума продукт, както и думата пазар, но те са приети от всички. Трябва да се познават основно условията на отделните застраховки, въз основа на които се издават полиците, поемат се ангажименти към клиентите. А застраховките са много - “Животозастраховане”, “Имуществено застраховане”, “Каско”, “Карго”... Това е едната страна - перфектността на всяка застраховка, отговаря ли на изискванията, на условията издаването на тази полица.

Второто направление - законосъобразността на извършваните плащания. Това беше една трудна дейност, тъй като се работеше по силата на Закона за финансовия контрол, а нямаше закон само за контрола в ДЗИ. Той е от 1961 година и още е в сила. Така че сега можем да говорим вече не за законосъобразността на платените обезщетения, а за това отговарят ли тези извършени плащания на условията на дадена застраховка, дали са спазени всички изисквания. Първо - наличието на събитие, за да го наречем застрахователно. Някъде и някои говорят все за застрахователни събития, а те може би не са застрахователни. Когато се докаже, че едно събитие е такова, тогава вече го назоваваме застрахователно. Примерно кражба чрез взлом: счупени ключалки, разбити решетки, ударен пазач, отвлечен и т.н. Тогава събитието се казва застрахователно и трябва всичките му аспекти да бъдат проучени. Отговаря ли на условията да бъде застраховано това имущество, в най-общия смисъл говорим за имущество - и каско, и карго, и т.н. Тогава се произнасяме, приемаме от оторизираните за финансовия контрол или отхвърляме дадено решение на ръководителя на клона, който ревизираме. Или ако ревизираме някое поделение на Централното управление, трябва да се аргументираме, да кажем категорично, че дадено решение не е правилно и точно защо не е правилно. И когато има установени недостатъци в работата - неправилно плащане, неправилно сключване на договори и прочие, съставяме ревизионен акт, пак по силата на закона за финансовия контрол.

- А смятате ли, че някои страни на този закон са остарели?

- О, разбира се. Той е много полезен, но много неща в него още преди години остаряха. И все се отлагаше изменението му и създаването на нов. Министерството на финансите отдавна има готовност за това, но както законът за застраховането се влачи вече 7-8 години, така е и с него. И той е със същата съдба.

- А има ли случаи на отваряне на задни вратички, на заобикаляне, даже пренебрегване на Закона за финансовия контрол, на рушветчийство във вашата професия?

- Аз много се опасявах, когато ръководех финансовия контрол на ДЗИ, че могат да станат такива извращения от хора в състава ни. Но за мое щастие такова нещо не можах да установя през всичките години. Опасявах се някои колеги, като идат някъде и открият, че са платени неправилно примерно един милион лева, могат и да не заложат тази цифра в ревизионния акт, ако съответният ръководител му даде сто хиляди лева. Всичко е в негови ръце.

- Най-интересният случай във вашата, както я наричате неприятна работа?

- Те са много, много са. Дали да не се въздържа? Добре, за един от тях.

Случаят беше в Пловдив. Пловдивският клон беше най-големият след софийския, но с най-голяма тежест в имуществено общо застраховане, селскостопанско имуществено и т.н. Беше преди двайсет, двайсет и две-три години, когато установихме неправилни плащания и сключени застраховки за над 500 хиляди лева, огромна за онова време сума. Първият акт, който съставихме за крупна сума - 100 хиляди лева, беше в Ямбол, година преди това. Смятахме го за върха на достиженията, в кавички, на финансовия контрол. А тук сумата беше над 500 хиляди лева! И то събрани, групирани в няколко сфери. Беше пострадала след буря с проливен дъжд и градушка оранжерията на Куртово Конаре. Модерна, с покрита площ от 30 декара, с холандско или германско оборудване. След това безпощадно събитие на място отишли председателят на ДЗИ Димитър Велчев, много уважаван от нас човек, и тогавашният зам.-министър на земеделието, отговарящ по тези въпроси, Димитър Юруков. Виждат всичко съборено, може би са ги завели там, където е най-съборено. Това са 30 декара, покрити с винкелно желязо и стъкло.

Когато ние отидохме, поискахме да видим какво е изплатено, какво и как е изчислено като вложени материали за възстановяването на тази оранжерия. По време на ревизията ни тя беше възстановена и функционираше нормално. Видяхме, че са осчетоводени разходи за 42 хиляди лева. А бяха платени 222 хиляди лева, почти половината от общия начет. Това много ни заинтригува и поискахме да разберем по какъв начин и по какви цени е доставена тази оранжерия. Търговският и правният отдел на Министерството на земеделието отказаха да ни дадат информация. Ние се потулихме и по скрит начин тръгнахме да се доберем до документацията по доставката и монтажа на оранжерията. Имахме едно много вещо лице - Николай Золотов, прапоршчик, дошъл двайсетгодишен с войските на Врангел през 1920-1922 година. Той се добра до информацията чрез други ведомства и се установи, че доставяйки тези основни материали: алуминиевия винкел и другите детайли, те са ги изчислили на база тон/лева и доставчикът е предоставил в обща стойност на тази трийсетдекарова оранжерия 10 процента от материалите за резерв. Доказа се, че не са купувани нови материали, а с този именно резерв е възстановена оранжерията. При това положение се счете, че няма нанесени щети по носещата конструкция и трябваше да се признае плащането само за стъклото. И те бяха осчетоводили точно разходите за стъклата на стойност 42 000 лева и труда за монтирането им.

- И как завърши историята?

- Ами бяха понижени окръжният директор на ДЗИ, заместникът му, главните специалисти по имуществено и селскостопанско застраховане за три месеца. Ние очаквахме, че те ще си отидат, защото това беше едно падение за тях. Чрез бюлетините в ДЗИ по цялата система беше известено за порочната им дейност. Но...Парите бяха възстановени, от тях се бе възползвало стопанството, беше се обогатило.

- Кое е най-важното за финансовия контрол, г-н Добринов?

- Чувството за отговорност. Контрольорите трябва да бъдат подбирани, подготвени, изпитани. Да са с високо съзнание. За да работят честно и почтено.

- Всичко това е свързано с вашата работа в ДЗИ. Докога всъщност бяхте в института. И като какъв още работихте там?

- Естествено, бях повишаван после в старши, в главен ревизор, ръководител на сектор и на 15 юни 1966 година бях назначен за началник на ревизионния отдел. Не съм работил в друга сфера на застраховането. На 30 юни 1989 година бях пенсиониран, като ми връчиха една рекламна торбичка, “подарък” за дългогодишната ми служба. Не бях огорчен, познавах манталитета и маниера на старите ръководители на ДЗИ. Но след четири месеца, прекарани в бездействие или с малко ангажиране, бях поканен да заема мястото на моя заместник Борис Попов. Впрочем той бе назначен на моето място след дълги оспорвания и твърдото ми настояване. Аз с удоволствие приех да заема неговата длъжност - главен финансов ревизор, защото не бях свикнал да почивам и просто загивах в тази безтегловност, в която изпаднах. И работих през 1989, 1990 и 1991 година до първи май. Тогава напуснах и постъпих на работа в “Орел”.

- А тук кой ви покани?

- Бях повикан за една консултация след недобросъвестно изпълнени задачи от други консултанти, представяйки едни условия с рискове, които бяха в най-примитивен вид и не можеха да доведат до някакъв успех. Компания “Орел” още не съществуваше, това беше в края на 1990 година. Стана и втора среща с г-н Добромир Гущеров, който много ми хареса с това, че беше млад човек, с нов начин на мислене, с нови виждания. Той поиска от мен да му представя своя концепция за финансовия контрол в една бъдеща компания. Това ме изненада - още не е създал компанията, а искаше да види нещата във финансово отношение. Изготвих я и му я представих. И първата дирекция, която бе създадена в ЗПК “Орел”, беше тази за финансовия контрол. Можете ли да си представите - той я създаде, преди да започна работа, педи да се създадат клоновете, представителствата. Той искаше да се нормира работата, да бъде законосъобразна.

И така изтекоха вече четири години тук.

- Сега как се чувствате?

- Много добре?

- Какво ще кажете за финансовия ред и финансовата дисциплина в “Орел”?

- Тъй като в “Орел” дойдоха поканени от нас действащи и бивши застрахователи на ДЗИ, някои от тях пренесоха маниера си на работа. Затова, особено в първите години, задачата ни беше да не допуснем извращения. Това е и днес основното ни задължение. Когато сме установявали подобни неща, сме предлагали радикални мерки. Мога да кажа, че при нас наистина има ред и дисциплина. Дирекция финансов контрол е най-голямата, докато в други дирекции работят по двама-трима-четирима, ние сме осем души. Работим по закон божий, по Закона за финансовия контрол и вътрешните разпоредби на компания “Орел”.

- От гледна точка на финансовия контрольор, макар вие да оглавявате това звено, какво е състоянието на застраховането днес?

- Без регламентацията, която е необходима, застраховането работи стихийно, стихийно се провежда. Конкуренцията е нелоялна, стига се до пазарлъци при предлагането на офертите, което води и до злепоставяне на самите компании, и до неосигуряване пълна закрила на обектите, които се застраховат. Защото ръководителят на предприятието, което ще се застрахова, или фирмата се интересува колко ще плати, каква вноска се изисква, а не се интересува от рисковете, които се поемат.

- Смятате ли, че с приемането най-после на закона за застраховането ще спре този хаос или поне чувствително ще намалее?

- Да. Законът и надзорът ще доведат поне до намаляването на стихийността.

- Къде трябва да бъде според вас надзорът?

- Тъй като ДЗИ като монополист все още е в системата на Министерството на финансите, Надзорът не би трябвало да е към министерството. Може да бъде към Сметната палата, към Министерския съвет, дори към Народното събрание. Но не към Министерството на финансите.

- Вие сте специалист-аналитик, анализирате всичко. Като погледнете към пазара, виждате ли дружества-пирати?

- Не мога да кажа, тъй като нямам доказателства. Но се говори, че има такива, и то не едно или две.

- А бихте ли изброили някои от дружествата и компаниите, които са перфектни или много добре организирани и професионално действащи?

- Те се знаят, броят им е пет-шест: “ДЗИ, “Булстрад”, “България”, “Витоша”, “София-Инс”, “Гранит”, “Орел”, разбира се.

- Какво ще стане с по-малките дружества, когато влезе в сила законът за застраховането и се изпълняват правилата на играта?

- Ако остане това изискване за 200 милиона уставен капитал, а малките дружества ги нямат, то големите ще имат готовност да приемат активите и пасивите им, за да не бъдат унищожени и традициите, кадрите им. Защото особено кадрите не се създават така лесно.

- А какво мислите за Асоциацията на българските застрахователи?

- Тя като обществена организация има място в дейността на застрахователите.

- Какво чувство предизвика у вас възникването и на Съюза на частните застрахователи?

- Отсъствах три месеца по здравословни причини и нямам информация, затова и не мога да кажа нищо. Но за асоциация на застрахователите има място, те имат нужда от такава. Не само в този етап на липса на закон и надзор, а и по-нататък. Там могат да бъдат обменяни най-различни мисли и становища по структурирането, по взаимоотношенията с чуждите застрахователи и т.н. А за това дали ще се противопоставят асоциацията и съюзът, или ще си сътрудничат, дали ще надделее едната формация, или ще се слеят, ще покаже бъдещето.

- Понеже стана дума за чуждите застрахователи - как смятате - ще навредят ли те и с какво, ще допринесат ли полза и каква за националното ни застраховане?

- Няма да имаме вреда, стига да остане законен този гратисен период от най-малко пет години, за да могат да се изградят нашите дружества, а да не попадат веднага под егидата и финансовата зависимост на чуждите дружества. В България преди 1946 година е имало 56-58 дружества и каси, част от които са били чужди. Но не е имало оплаквания от работата им. И аз не съм сигурен, както се очаква от някои колеги, че те ще действат като акули - да налапат нашите дружества. Ползата ще бъде може би най-много методологическа, ще научим повече от тях, отколкото взимаме сега от опита им. Вероятно ще се появят нови форми за взаимодействие. Най-важното е да не се изнасят национални капитали, а дружествата да бъдат регистрирани в България.

- Забравих да ви помоля да кажете първите две-три изречения от биографичната си визитка. Започнахте с офицерстването и с правото си, а преди това?

- Роден съм в Пловдив през 1928 година, завърших гимназия в Горна Оряховица, тъй като редица обстоятелства способстваха да не бъда в София преди Девети септември, където дойдох през 1946 година, записах право и...

- ... Нататък всичко е известно, кръгът се затваря до днес. А оттук нататък, г-н Добринов? Работата ви е особено тежка, уморихте ли се и няма ли да се отдадете и вие на активния отдих, или...?

- Аз съм малко по-особен човек. Служебната работа я имам като моя лична работа, а финансовият контрол ме много ангажира, поради което нямам и почивни дни. Аз живея истински, като работя. Затова възнамерявам да продължа в “Орел”, докато имам сили и съм полезен.

Разговора проведе

Петър Андасаров