Иван Манолов, директор на Дирекция “Животозастраховане” в ЖЗК “Феникс”

“Конкуренцията е процес, в който всеки се стреми да предлага на пазара най-добрите и евтини условия на застраховането.” – бр. 2 (43) от 31.01.1996г., стр. 1, 6 и 13

- Колко години вече сте в застраховането? Питам ви, защото в доста разговори с ваши колеги, дългогодишни застрахователи, чувам името ви?

- В областта на застраховането съм 34 години. Значи съм започнал работа през 1962 година.

- А къде са първите ви работни дни като застраховател?

- В ДЗИ и по-точно в Софийски градски клон, където бях разпределен и започнах като инспектор в Първи клон. Тук престоях само два месеца, после година и осем месеца работих във Втори клон, пак като инспектор. След това бях преназначен в отдел “Лично застраховане” на Централно управление.

- Хайде да останем на прага на първото ви работно място и да разкажете за себе си - къде и кога сте роден, какво сте учили.

- Роден съм на 5 август 1938 година в с. Щръклево, Русенско. След основното си образование учих в Икономическия техникум в гр. Русе, специалност “Банково дело и застраховане”. Завърших през 1956 година, сестра ми също учеше в техникума и ние всъщност се бяхме насочили към областта икономика. При избора ми за висше икономическо учебно заведение аз реших да кандидатствам във Висшия финансово-стопански институт “Д.А.Ценов” - гр. Свищов, тъй като там имаше специалност “Застрахователно дело и социално осигуряване”. Може би за избора ми повлияха и някои икономически съображения, понеже институтът е близо до родното ми село, ние бяхме три деца и беше трудно възрастните ни родители да ни издържат.

- Значи е имало приемственост в обучението ви, имало е последователност?

- По отношение на обучението и избора на учебни заведения наистина имаше приемственост. В техникума се отделяше голямо внимание на практическата страна на банковото и застрахователното счетоводство. Седмично имахме по десет часа счетоводство, а по-малко се изучаваха физика, математика и други дисциплини. Във висшето учебно заведение в Свищов се обръщаше по-голямо внимание на застрахователната теория, на организацията на застрахователната дейност, на риска и изучаването му, на застрахователната математика, както и на изграждането на тарифите, фондовете, резервите, инвестирането на тези резерви. За всичко това получавахме много добри знания.

- Изглежда, сте обичали тази специалност, която ви дава по-късно и професията?

- Да, затова може би бях и изпълнителен като студент, стараех се просто. Не съм бил отличник, но съм бил един от добрите студенти заедно с мои колеги тогава, някои от които сега също работят в застраховането. Като се върна назад, виждам, че много малко впрочем от тях работят като застрахователи. Това са Радко Тянов в Застрахователния институт, клон Ст. Загора, Борис Лимперов, директор на клона на ДЗИ в гр. Бургас, Слави Шишманов, който беше в ДЗИ, а сега е в “България”, клон Димитровград. Може би забравям някой, но това са хората, с които сме учили в ония години заедно.

- Какво ви е привлякло към тази професия, която се оказва професията ви за цял живот?

- Аз не познавах застраховането. Всяко нещо се заобичва, когато го опознаеш. Харесваше ми дисциплината застрахователна математика, но колкото и невероятно да звучи, точно математиката ми беше най-трудният предмет в института. Причината бе в това, че в икономическия техникум нямахме добра подготовка, тъй като в него математиката не се учеше сериозно както в реалните гимназии. За сметка на това пък ми беше много лесно по икономическите и счетоводните дисциплини. Там си плувах в свои води. То и така се случи, че много малко работих като счетоводител и като главен счетоводител.

- Най-интересните хора преподаватели, които са ви правели впечатление в техникума и в института?

- В техникума имахме много интересен преподавател по счетоводство, от когото научихме много неща. Той имаше около десетина поговорки, които често ни повтаряше.

- Помните ли ги?

- Да. И сега бих повторил някои: “На вълка вратът е дебел, защото сам си върши работата”, “Не е Дора за пред хора”; “Човек от дърво пада, че се обърква”, става дума за случай, когато човек направи грешка. Правеше ни впечатление и това, което ни казваше за себе си: “Аз цял живот един ден не съм ползвал отпуск по болест”. Умееше да ни увлича в часовете си, решавахме много задачи, осчетоводявахме стопански и застрахователни операции.

В института често наши колеги от другите специалности ни завиждаха не за това, че учехме застрахователно дело, защото завършилите тази специалност имаха най-малък шанс да си намерят работа в ДЗИ и “Булстрад” с няколкото му представителства, а заради интересните ни преподаватели. Беше удоволствие да слушаме техните лекции и да общуваме с тях.

Всички се възхищавахме от високата култура на нашите преподаватели. Това са изтъквали и други мои колеги на страниците на в. “Застраховател”. Мнозина от тях вече са покойници, но оставиха неизлечими следи в паметта и в живота ни. Това са: проф. Владислав Гаврийски, който ни преподаваше икономика на застраховането, теория и организация на застрахователната дейност, застрахователно право, проф. Иван Кацаров по теория на рисковете, застрахователна математика, обществено осигуряване и пенсионно дело; проф. Бъров, един изключително интелигентен и хуманен човек, баща му е бил известен езиковед. Не мога да не спомена тогавашния асистент, днес професор д-р, Христо Драганов, който започна да ни чете лекции по анализ на застрахователната дейност и водеше упражненията ни по други дисциплини. Впоследствие той пое дисциплините, по които ни преподаваха проф. Гаврийски и други. Също така преподавателя ни по застрахователно счетоводство г-н Телбизов.

Тези хора съумяваха непрекъснато да насаждат у нас любов към професията на застрахователя. Тогава тя не се считаше за престижна, нито беше добре платена, нито се оценяваше достатъчно. Всичко беше държавно, директорите бяха номенклатурни хора. Бих споменал за един много характерен случай, ако представлява интерес за вестника.

- Разбира се, разкажете го.

- Впрочем имам няколко случаи, които потвърждават думите ми за ниската престижност на професията, а този беше преди двайсетина години. Мъж и жена, застрахователни агенти, единият от тях с висше образование, посещават семейство в жилищна сграда за сключване на детски застраховки “Живот” и застраховки на имущества. При изпращането им на прага се обръщат към тях: “Вие сте млади, интелигентни хора, а сте се захванали за тази просешка професия”. Те им казали: “Застраховането е високохуманна професия както по света, така и у нас. Има висше учебно заведение, в което се изучава специално застрахователно дело. Нея сме завършили и ние. Застраховането осигурява хората, то е форма за защита на техните интереси.” След отговора изненадата на домакините нараснала още повече и те възкликнали: “Ама вие имате даже висше образование?!” Така че в ония години, когато работата на застрахователя не бе оценена и слабо платена, тя трябваше истински да се обича. В първите години доста мои колеги започнаха в застраховането, но след като им предложеха само 15-20 лева по-високи заплати, отиваха в други области. Аз си останах в тази професия и не съжалявам, напротив, горд съм, че не я смених.

- В такъв случай ще ви помоля да проследите работните си места по пътя ви дотук. В началото на разговора ни стигнахме до ДЗИ, до първите работни места там, а после?

- Да, стигнахме до работата ми във Втори, тогавашния Коларовски, клон на ДЗИ. Почнах доста притеснен въпреки добрата ни теоретическа подготовка в института. Все пак ни липсваше практиката. И в Първи, и във Втори клон ми направи впечатление присъствието на застрахователни деятели с дългогодишна практика в старите застрахователни дружества, а после, след национализацията, и в новосъздадения Държавен застрахователен институт. Те бяха хора с образование, интелигентни, възпитани. Притеснявах се от това как ще ме приемат, тъй като бях много млад - на 23 години. Но притесненията ми се оказаха напразни. Те се отнесоха към мен грижовно, създаваха ми условия за развитие и аз постепенно се поотпуснах и навлязох професионално в работата си.

- Ще споменете ли някои от тях?

- Помня ръководителя на Първи клон Александър Минчев. Но имаше и други колеги, които истински ми помагаха, от които научих много неща при посещения в предприятия. Такива имаше и в Коларовски клон, като Надка Трайкова, първия ми ръководител, Атанас Гергов, главния счетоводител Ради Георгиев, математика Ганев и други.

- Да вървим нататък към другите ви работни места.

- След близо две години работа като инспектор в градския клон, бях преназначен в Централно управление, отдел “Лично застраховане” с ръководител Димитър Петков. И тук работеха дългогодишни специалисти като покойния вече Коларов, който беше актюер, Любомир Мартинов, жив и здрав е и сега, Йовков, Любен Николов, Владимир Матгеров, Константин Влахлиев, Мечкуевска, Карагутева и други.

Интересното тогава беше това, че бяха в сила много от застраховките, сключени от старите застрахователни дружества преди основаването на ДЗИ, както и от профсъюзните каси. Те действаха с различни условия, често идваха клиенти за справки и ние трябваше да познаваме тези условия. Около десетина условия имаха само в Железничарската каса, където бяха застраховани всички служители в жп транспорта. Работехме с десетки дружества и трябваше да знаем условията, при които те са сключени.

И така - до 1967 година работих в дирекцията, тогава отдел “Лично застраховане”, през 1967 година преминах в Дирекция “Плановоикономическа” с ръководител Борис Керемидчиев, а през следващата 1968 година постъпих в Окръжния клон на ДЗИ. Две години бях главен счетоводител, след това като зам.-директор на Атанас Гергов, където останах до 1974 година включително. Поради това, че в Дирекция “Лично застраховане” се пенсионираха старите служители, бях преназначен на длъжност главен специалист. Тук работих до началото на 1978 година, после бях преназначен за зам.-директор по лично застраховане в Софийски градски клон. В този клон бях най-продължително време - цели 15 години, до април 1992 г., като зам.-директор, главен счетоводител, директор на Коларовски клон и директор на Пети клон.

От април 1992 година започнах работа в Животозастрахователна компания “Феникс” след покана от г-н Димитър Оведенски. Бях назначен на длъжност директор “Животозастраховане”, която изпълнявам и сега. Понеже г-н Оведенски се прехвърли в ЗПК “Орел”, за известно време бях временно изпълнителен директор на ЖЗК “Феникс”, преди да дойде г-жа Надежда Вънтова. Това трая до края на 1992 година.

- И как се чувствате във “Феникс”?

- Чувствам се добре, понеже осемдесет процента от тези 34 години работа съм прекарал в животозастраховането. Е, занимавал съм се и с имуществено застраховане с изключение на презастраховането, там и не желая да се намесвам, специално в морското застраховане, което е било винаги много далече от мен.

Има голяма разлика в работата ми в ДЗИ и сега тук, във “Феникс”. Започнах в един голям колектив, в един механизъм, в една машина, каквато беше ДЗИ, и аз се чувствах една частица от тази машина. А тук, във “Феникс”, ние започнахме от нищото, дето се казва. Трябваше да изготвим общите условия, да излезем със застрахователни продукти, с нови тарифи, с тарифни числа.

- Смятате ли, че условията, които създадоха новоучредените частни застрахователни дружества, са довели до по-голяма свобода за действие, а и за повишаване на самочувствието ви?

- Разбира се. В края на трудовия ми път се създаде възможност да имам по-голяма самостоятелност в работата и по-голямо удовлетворение от нея. Затова и така всеотдайно започнахме, а и продължаваме да работим по същия начин всички във “Феникс”. И постигнахме много добри резултати, които се дължат и на разбирането, което получаваме от холдинговото ръководство и от Съвета на директорите.

- Стигна се до положението, че от непрестижна в миналото професията на застрахователя днес е много престижна, тя е търсена и дори предпочитана. Така ли е?

- Така е, доживяхме такова време. Факт е, че в много учебни заведения се изучава факултативно застрахователно дело. Той именно говори за основателния интерес към тази наша професия. Самата роля и значението на застраховането в стопанския живот на страната нараства както по отношение на фирмите и предприятията, така и по отношение защитата на интересите и имуществата на отделните граждани.

- Коя е причината да се чувства наистина с високо самочувствие днешният застраховател?

- От една страна, е материалният интерес, който никак не е за пренебрегване и никога не е бил пренебрегван. Но друго е, когато човек получи обществено признание за своята работа. Приятно е да се вижда, че държавните органи и най-вече ръководствата на дружествата дават добра оценка на застраховането и го стимулират. Но за съжаление като гледам някои материали от проучвания на международни застрахователни организации, виждам, че те показват, че България е последната страна, която няма закон за застраховането. Ние и днес работим по закона от 1948 година, който става вече и неприложим в новите условия. Надяваме се, че скоро проектозаконът ще влезе в пленарната зала за второ четене и ще бъде приет от Народното събрание.

- Смятате ли, че той ще сложи ред на пазара?

- Той само ще даде възможност да бъде въведен ред на застрахователния пазар. Този закон обаче трябва да се изпълнява. Често се правят малки компромиси, които работят против застрахователите и против интересите на застрахованите.

- А какво е за вас конкуренцията?

- Тя е процес, в който всеки се стреми да предлага на пазара най-добрите и евтини условия за застраховане. Най-важното е да осигури защита интересите на клиентите, плащанията, да компенсират загубите на пострадалите от застрахователното събитие. Значи най-важното в застраховането е изплащането на застрахователната сума, на обезщетенията, което е и най-голямата реклама за застрахователя. Застрахованите трябва да знаят, че не винаги размерът на застрахователната премия определя качеството на застрахователната защита, не винаги евтината премия означава качествена защита. Това е слабото място в днешната конкуренция - застрахователите се принуждават да смъкват понякога необосновано тарифите, особено при застраховката на имуществата.

- Значи ли, че застрахователните дружества мислят само за себе си?

- Е, те трябва да мислят за себе си. Най-вече за осигуряване на една финансова стабилност, за да могат да изпълняват своите задължения. Така ще се повиши изобщо авторитетът на застрахователите. В това отношение смятам, че специално в животозастраховането може да се засили сътрудничеството за наблюдението и оценката на риска. Защото нашият пазар сега е много малък, ние сме раздробени на много дружества и не можем да правим изводите как се развива рискът при дадена форма на застраховане. Към тези въпроси занапред може да насочат своето внимание Асоциацията на българските застрахователи и Съюзът на частните застрахователи.

- Убедени ли сте, че те имат място в живота на застрахователите?

- Имат, имат място.

- Иван Манолов е вече 34 години в застраховането и продължава по този път. Виждате ли още хоризонт пред себе си?

- Считам, че ще продължа по този път, ако съм полезен на компанията и на застраховането. Само здраве да е.

- От наблюденията в дългогодишната ви работа стигнали ли сте до някои свои съображения, до препоръки, които бихте отправили към себе си, а и към вашите колеги?

- Основният извод за мен е, че проблемите, които възникват в застраховането, произтичат от проблемите в нашия стопански живот, от нашата икономическа ситуация. Затова смятам, че и застраховането е в един преходен период, в какъвто се намира цялостният ни живот.

Очаквам в близко бъдеще многочислеността на застрахователните дружества и компании да бъде преодоляна. Може би след три-четири години ще се стигне не до ликвидиране на някои дружества, а към уедряването им, защото е неестествено в една малка България да има толкова много застрахователни организации. Така ще се стигне и до по-голяма ефективност на застрахователното дело у нас.

Имам и по-конкретни съображения като: за да може да се поевтини една застраховка, застрахователят трябва да има достатъчно приходи и да образува по-големи фондове. Щом има по-големи запасни фондове и резерви, той ще може да задържи по-големи квоти при презастраховането. Защото в края на краищата в презастраховането се преразпределя рискът, но не трябва пък да се и прекалява. Застрахователят поема риск, осигурява печалби, но в рамките на допустимите от теорията граници.

Ние застрахователите омекотяваме влиянието на инфлацията чрез начисляване на лихви върху резервите, чрез едни добри инвестиции. Ето тази година също се обявяват лихвени проценти. Това е правилно, така трябва и да бъде, защото тези средства са на застрахованите. Но аз не мога да приема валутните клаузи в застраховките, не мога да приема и това, че някои дружества застраховат във валута. Доколкото знам законът не позволява такова действие.

Много работи в България дълго време бяха безплатни. Сега чета и научавам, че има безплатни застраховки, което ме смущава. Застрахователната закрила, застрахователният продукт, има определена стойност и тя трябва да бъде платена от застрахования. Това е форма на реклама, която някои дружества са принудени да правят. До известна степен не ми харесва и решението на принципа на доброволността. Знам случаи на затруднения за някои колеги в селскостопанското застраховане, често банките определят при кого да се извърши застраховането. Значи се нарушава принципът на избор, на свободата за застраховане на даден човек или предприятие - фирма.

- Вие засягате и въпроса за рекламата. Няколко думи да кажете за нея?

- Ние се стремим чрез рекламата да покажем действителното състояние на нещата - това, което обещаваме и ще изпълним спрямо застрахованите.

Разговора проведе

Петър Андасаров




 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Застраховане"
Проф,Христо Драганов, Боян Илиев, д-р.Ирена Мишева,
orange_li
"Застраховане"
Христо Драганов Йордан Близнаков, 2000
orange_li
"Основи на застраховането"
Йото Йотов, Боян Илиев, 2004