Ангел Шинов, директор на Специална агеция за автомобилно застраховане в ЗПАД “Булстрад”

“Този, който е тръгнал от най-ниското стъпало в застраховането, е станал истински професионалист.” – бр.6 (47) от 31.03.1996г., стр. 1, 6 и 14

- Приятно бях изненадан от факта, че ще се срещна с човек, който носи фамилното име Шинов, тъй като разбрах, че сте брат на Чавдар, мой приятел, един чудесен писател и главен редактор на вестник “Пардон”. Така че към срещата с вас тръгнах с по-големичка кошница. Вие сте в застрахователния бранш и бих ви помолил да кажете няколко думи за себе си като такъв.

- Ще ви отговоря със същото - приятно съм изненадан от това, че дойдохте при мен за това интервю. Надявам се, че не само приятелството ви с брат ми Чавдар Шинов - журналиста, писателя и драматурга, е повод за това да се насочите към мен.

- Не, разбира се. На мен ми е много приятно, че във ваше лице срещам един професионалист, каквито в своята област са двамата ви братя.

- Надявам се, че това е така. Надявам се, че и аз като братята си в своята област съм професионалист. Работя с проблемите на застраховането много отдавна, от 1971 година. Бил съм и на други работни места, където съм се занимавал със застраховане. Да уточня - през 1971 година започнах работа в ДЗИ първоначално като инспектор и началник отдел “Имуществено застраховане”, след туй преминах в автомобилното застраховане в така наречения Специализиран клон за моторни превозни средства. Там за около 4-5 години бях заместник-директор. Това е първоначален период в живота на един човек и аз съм доволен, че в ония млади години съм имал възможност да навляза в проблематиката на застраховането. Аз започнах с него и в процеса на изграждането ми като специалист особена роля изиграха възрастните кадри в ДЗИ, на които дължа много.

- Сигурно ще споменете някои от тях?

- Да, няма да забравя, бог да го прости, бачо Рачо Рачев. Голяма роля за моето формиране като застраховател има и тогавашният директор на Софийския градски клон Атанас Цонков. С него сме и сега много добри приятели, срещаме се редовно. Да не изброявам други имена, защото мога да пропусна някои и да ги обидя. Благодарение на тях мисля, че станах това, което съм. Разбира се, роля изиграха и желанието, амбицията, интересът ми към застраховането. Изкарах курс за специализация през 1973 година във ВФСИ “Д.А.Ценов” - Свищов. След това ми предложиха да организирам вещите лица на базата на тристранен договор между Съюза на автомобилистите, ДЗИ и “Булстрад”. Създадох бюро за автотехнически експертизи, към което бяха включени действащите специалисти по оценка на автомобили. После към него привлякох и специалисти по пътнотранспортни произшествия, експерти, които ползваха съдилищата, прокуратурата, следствието. Със създаването на това бюро успяхме да изградим една според мен много добра мрежа от експертни звена, които бяха в помощ на ДЗИ и на “Булстрад” по отношение на оценките на автомобилите.

Между прочем тази мрежа и тези специалисти след време станаха основата на структурите на “MIC-Автомобилно застраховане”. На базата на това, че един от акционерите на “MIC” е Съюзът на българските автомобилисти, дружеството реши да използва тяхната структура за своите представителства в страната. По-голямата част от специалистите, които работеха там, сега оглавяват тези звена. Съвместно с ръководителите на автомобилните дирекции на ДЗИ и на “Булстрад” се опитахме да създадем условия за квалификацията на специалистите с оглед на това да бъдат по-полезни при оценките на пострадали от застрахователни събития автомобили. Провеждахме квалификационни курсове, семинари и други форми на обучение и в края на краищата постигнахме добро ниво на квалификация. Така че и с излизането ми от системата на ДЗИ продължих да се занимавам с проблемите на застраховането.

- И как стигнахте до “Булстрад”?

- Ще ви кажа. За известно време се откъснах, както споменах, от застрахователната работа, след като бях избран за първи зам.-председател на Градския съвет на СБА - София, но имах подчинени специалисти, които се занимаваха с тази дейност. А когато ДЗИ обяви конкурс за главен директор на районен клон за моторни превозни средства, аз участвах в него и го спечелих. Това беше през октомври 1991 година. Работих две години там, след което напуснах ДЗИ и постъпих веднага в “Булстрад”. Това стана през ноември 1993 година.

- На каква длъжност?

- Постъпих на длъжността, която изпълнявам и сега - директор на отдел “Застраховане на моторни превозни средства”. Сега в резултат на структурни промени този отдел прераства в Специализирана агенция за автомобилно застраховане.

- Как стана така, че сте днес между най-добрите специалисти в застраховането, за да гостувате и на “Галерия “Застраховател”? Какво е всъщност образованието ви?

- Завършил съм “Икономика на търговията” в бившия институт “Карл Маркс”. Казах ви, че специализирах в института в Свищов, когато работех в ДЗИ.

- В Свищов специализирахте “Застрахователно дело”, нали?

- Точно така. И то при такива светила в тази област като проф. Гаврийски и проф. Кацаров. И, разбира се, при тогавашния техен асистент, сега проф. д-р Христо Драганов.

- А преди това къде сте учили?

- Аз съм роден в София и към завършил 32-а гимназия на площад “Възраждане”.

- Вие сте трима братя. Третият с какво се занимава?

- Вторият ми брат Валентин Стоев е заместник главен редактор на вестник “Континент”.

- Как се чувствате като професионалист застраховател между двама братя журналисти?

- Това, че съм в застраховането, е абсолютна случайност. Не съм търсил тази професия, никой не ме е насочвал към нея. Трябваше просто да върша работа, за която се изискваше икономическо образование. И никак не съжалявам, че попаднах в този бранш, напротив - за мен застраховането е една неописуемо интересна професия, да не говорим какво представлява то като наука. Това, че братята ми се занимават с писане, не означава, че и аз нямаше да се занимавам с това, или нещо друго, ако бях попаднал в подходяща среда или при други обстоятелства. Човек не знае какво е скрито в него и в каква посока ще се развие и осъществи.

- И сигурно са повече случаите, когато с братята ви си говорите за литература, журналистика и изкуство. А разговаряте ли и за застраховане, тоест за вашата професия?

- И двамата ми братя са ерудирани хора и говорим и обсъждаме всичко, което ни интересува. Те се интересуват и от моята професия, което е съвсем естествено. А истинските разговори за застраховане се водят между професионалисти, лично аз считам, че трябва да се говори много повече за застраховане, тъй като определено българите знаят много малко за застраховането. Известно е, че по сключени застраховки на човек от населението ние сме в края на класацията в света и в Европа.

- Според вас има ли разговор между застрахователите за застраховането? Или всеки работи само за себе си, мълчешком?

- Не съществува и монолог даже. Всяко дружество се е затворило в себе си, без да се споделят и обсъждат общите проблеми, свързани с развитието на застрахователното дело.

- Кога ще започне този разговор?

- Не можем да се абстрахираме от това, че в държавата ни нещата са объркани, и определено смятам, че като премине времето на еуфорията и притеснението след началото на прехода към демокрация, всички ще разберат, че трябва да се обединят по някакъв начин, да съдействат за защита на общите интереси. И чак тогава ще се заговори за сътрудничество в областта на застраховането. Има контакти между дружествата и това е добър знак за бъдеща съвместна работа. Вероятно ви е известно, че голяма част от новите застрахователни дружества се презастраховат в “Булстрад” или на базата на съзастрахователни договори работят съвместно.

- Ще предизвика ли законът за застраховането този разговор между застрахователите?

- Убеден съм, че законът ще допринесе за налагането на правилата на играта. Но някои живеят с прекалените надежди, че законът ще реши всички проблеми на застраховането и на застрахователния пазар. Най-доброто с този закон ще е налагането на някаква форма на контрол върху работата на застрахователите чрез надзора. Това е новото, което ще дойде със закона, останалото зависи от нас, работещите в тази област. Такъв закон безспорно трябва да има, но не бива да разчитаме само на него.

- Имат ли нужда дружествата от своя обща формация, каквито са Асоциацията на българските застрахователи и Съюзът на частните застрахователи?

- Според мен задължително трябва да има някаква форма, която да обединява дейността на застрахователите. Няма нищо лошо в това, че формациите са две, знае се, че едната възникна инцидентно и причините за това са известни. Важното е, че все пак се сяда на маса и се обсъждат общи проблеми.

- Какво ще кажете за интелектуалното начало в работата на застрахователя?

- То е крайно необходимо. Един застраховател, който се занимава с общо застраховане, с така нареченото имуществено застраховане, е длъжен да разбира и познава много неща. И затова понякога се говори, че застрахователите от всичко разбират. И това е така. Примерно при пожар в един завод първо трябва да се търсят причините за него, което е свързано с познание по електротехника, с макар и общи познания по естеството на производствения процес: оценяват се машини, сгради, други имущества - неща, които трябва да се познават добре. Вярно е - ползват се експерти, вещи лица, но те само помагат на застрахователя. В края на краищата обаче решението се взема от застрахователя.

- С разговора между застрахователите след приемането на закона ще стане ли ясно между вас кой е истински застраховател, кой е съмнителен и кой не е застраховател?

- То и сега е ясно. Самият факт, че клиентите се насочват към стабилните дружества, в това число и към “Булстрад”, говори, че хората са разбрали къде трябва да се застраховат. Те търсят истинска сигурност и защита в лицето на своя застраховател. Те вече знаят кой колко пари струва. В тази връзка искам да кажа няколко думи за “Булстрад”. Като всяко застрахователно дружество, което държи на себе си, ние спазваме традициите да работим за постепенното повишаване на качеството на предлаганите застрахователни продукти. Това, което се предлага на клиентите ни, трябва да е съобразено с техните искания. Тоест - предлагайки им нещо добро, те отново да дойдат и сами да ни потърсят, защото сме най-добрите. Ние сега подбработваме много промени, които в автомобилното застраховане трябва да разчупят по някакъв начин традиционното схващане за една обикновена застраховка на моторно превозно средство. Считаме, че подобряването на застрахователния продукт, свързано с по-бързото изплащане на обезщетенията, с отстраняването на личните проблеми, за собствениците на МПС при неблагоприятни събития съдейства за привличане на повече клиенти. Вървим към сключване на договори с фирми, вносители на автомобили, извършващи сервизната им дейност, и на базата на тези договори ще изплащаме обезщетенията директно на сервиза, без застрахованият да търси обезщетения от застрахователя. Имаме идеята за осигуряване на оборотни автомобили, които да се ползват от застрахованите, докато трае ремонтът на техните автомобили.

- Кой е според вас истинският специалист в застраховането?

- Този, който е тръгнал от практиката, от най-ниското стъпало в застраховането, той е станал професионалист, защото той знае начина на застраховането и начина на ликвидацията.

- Не ви питам на колко години сте, но сигурно възнамерявате години още да работите в “Булстрад”?

- Надявам се.

Разговора проведе

Петър Андасаров




 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Юбилейна научна сесия посветена на личността и творчеството "
Проф. д-р Велеслав Гаврийски Академик Иван Стефан,
orange_li
"Здравно застраховане"
д-р Ирена Мишева ,
orange_li