доц.д-р Боян Илиев, зам. декан на факултет “Финанси” и член на катедра “Застрахователно и социално дело” на СА “Д.А.Ценов” – Свищов

“Застраховането е основен гарант за социалната сигурност на хората.” – бр. 20 (61) от 30.10.1996г., стр. 1, 6

- Моля ви с няколко думи да очертаете пътя си до заемането на длъжността ви в академията?

- Завършил съм специалността “Застраховане във ВФСИ - Свищов, където работя о 1975 г. Доктор на икономическите науки станах през 1981 г., а доцент през 1986 г. Имам публикации по проблемите на застраховането в страната и в чужбина. Издал съм учебници по някои дисциплини (част от тях в съавторство). Готови са за издаване още два мои учебника. Чета лекции по застраховане и във ВИНС - Варна, и Великотърновския университет.

- Кое ви привлече да се насочите към света на застраховането, към обучението на студенти за тази професия?

- Винаги съм смятал, че застраховането е една от най-хуманните дейности. В развитите страни то е основен гарант за социалната сигурност на хората. Освен това застраховането е изключително интересно като икономическа дейност. Не е тайна, че работата до голяма степен формира възгледите на човека, който я упражнява. Застраховането учи човек да бъде винаги с лице към опасностите, а при критични ситуации да има повече от един изход за излизане от тях. Това предполага обаче широки познания в много сфери от човешкия живот.

Насочих се да работя във ВУЗ, защото носителите на всичко ново са младите хора. Те не са обременени от рамките, определени от традициите. Тези млади хора обаче се нуждаят от добра теоретическа подготовка, от добра база, за да могат да развиват своите идеи. Освен това човек винаги се чувства млад сред младите.

- Най-важното за преподавателя по застрахователно дело?

- Преподавателят по застраховане трябва да бъде подготвен изключително добре теоретически. Това значи задължително да следи местната и чуждестранната застрахователна литература за новостите в застраховането. Той трябва обаче добре да познава и застрахователната практика. Най-добре дадена теоретическа постановка се пояснява с помощта на практически пример. Тук трябва да посоча, че студентите по принцип възприемат като безспорна истина това, което им се казва в лекциите. Това означава, че преподавателят трябва многократно да премисли всяка своя дума, преди да я произнесе пред аудиторията.

В много случаи преподавателят е модел за подражание от страна на студентите. Следователно той трябва да притежава всички качества на учен, на професионален застраховател и най-вече на човек. Културата, етиката, моралът, обществените връзки, външният вид на преподавателя не остават незабелязани от студентите.

- Интересни ли са студентите ви и проявяват ли необходимия интерес към бъдещата си работа?

- С всяка измината година студентите стават все по-интелигентни и по-интересни. Информираността им по много въпроси е на завидно равнище. Освен това пазарните условия промениха в значителна степен тяхното отношение към учебния процес. По-голямата част от студентите разбират, че могат да се реализират в практиката само ако имат солидни знания. И ако преди целта им бе просто да завършат висше образование, сега те искат да знаят повече. Затова непрекъснато сме атакувани с въпроси, свързани с материята, която преподаваме. Възникват и много странични въпроси, на които трябва да се дават точни отговори.

Интересът на студентите към бъдещата им работа е голям. За тях професията “застраховател” е привлекателна с възможността за много контакти, с липса на рутинност в работата, а не на последно място и с доброто възнаграждение.

- Виждате ли в младото поколение изявени бъдещи застрахователи?

- Определено. Още повече че това е утвърдена практика. Основната част от студентите, завършили специализацията “Застраховане” към СА “Д.А.Ценов” - Свищов, започват работа в застрахователните дружества. Някои от тях са в централите на дружествата, а други - в техните поделения. Нормална практика е след 4-5 години, а в някои случаи и много по-рано, нашите студенти да “изплуват” и да заемат възлови длъжности.

От дългогодишните си наблюдения съм стигнал до извода, че дори само след няколко месеца работа в практиката студентите ни се оформят като много добри специалисти. Нещо, което е малко възможно за хора с други икономически специалности, а да не говорим за неикономисти.

Някои от дружествата имат вече практика да се интересуват от добрите студенти в по-ниските курсове. Те им осигуряват стипендии, а след завършването - и работа при тях.

- Липсва ли нещо в процеса на обучението на днешните студенти?

- Учебният процес на студентите от специализациите “Застраховане” и “Актюерство” засега е осигурен в основни линии с кадри и с учебни пособия. Все пак проблеми има. Хабилитираните лица в България, които работят по проблемите на застраховането, са 3-4 човека. Други, които се занимават със застрахователна наука, се броят също на пръстите на едната ръка. Едва ли с този потенциал може да се поддържа висок стандарт на застрахователната наука. Липсват и учебници по някои дисциплини. Тук е мястото да се обърна към застрахователните дружества за спонсориране на учебни помагала. Така те ще подпомогнат подготовката на своите бъдещи кадри. Същевременно се осигурява и реклама на съответното дружество.

Проблем е също специализиращата практика на студентите, които подлежат на дипломиране. Молбата ми е колегите от практиката да посрещат коректно тези студенти и да помагат за професионалното им израстване.

- Ваши бивши студенти, които днес са известни имена в застрахователни компании и дружества?

- Най-известни от студентите, на които съм преподавал, са Румен Янчев (”Булстрад”) и Румяна Петкова (ДЗИ). Умишлено не цитирам други имена, тъй като списъкът ще се окаже много дълъг. В централите на почти всички по-големи застрахователни дружества и в техните поделения има мои студенти. Винаги ми е било много приятно да се срещам с тях. Радвам се на техните успехи.

- Незабравимите ви учители в областта на застраховането?

- Те не са много, тъй като научните работници в сферата на застраховането бяха и са малко. От по-старото поколение това бяха професорите Велеслав Гаврийски и Иван Кацаров, хора с голяма ерудиция и с богата култура. А от новото поколение - проф. д-р Христо Драганов. Това са хората, изградили основите на застрахователната наука в България.

- Кое според вас е основното качество на професионалния застраховател?

- Застраховането не е нищо друго освен една услуга, която застрахователят прави на застрахованите. Тази услуга се състои в организиране, управление и разпределение на застрахователния фонд. Казано с други думи, застрахователят събира вноски от всички застраховани, грижи се за набраните средства и ги разпределят между онези застраховани, при които е възникнал застрахователния случай. Очевидно застрахователят борави основно с чужди средства, средства на застрахованите. Тази характеристика на застраховането подсказва, че основното качество на застрахователя трябва да бъде коректност към клиентите. Тази коректност означава сключване на подходящи за клиентите договори, опазване чрез разумно инвестиране на поверените от застрахованите средства, точното изпълнение на поетите договорни задължения.

Застрахователят трябва обаче да бъде и мнителен, тъй като понякога клиентите са недобросъвестни. Проблемите, свързани със застрахователната измама са известни на хората от практиката.

Не всеки човек може да бъде застраховател. Истинският застраховател е контактна личност. Той умее да обяснява, да убеждава, да оценява светкавично възникналата ситуация и да взема адекватно решение.

- Какво значи за вас професията “застраховател”?

- Професията “застраховател” не може да бъде дефинирана еднозначно. Застраховател е посредникът (агент, брокер), но застраховател е и ръководителят на застрахователното дружество. Характеристиката и обемът на тяхната работа са различни. Общото, което ги обединява е застрахователната идея и по-конкретно съзнанието, че “продават” сигурност на своите клиенти.

- Имате ли впечатление от състоянието на застрахователния пазар?

- Застрахователните отношения са част от обществените отношения, поради което явленията, характерни за цялото ни общество, не могат да подминат и застраховането. Все пак според мен застрахователният пазар у нас се организира сравнително бързо и без особени сътресения, въпреки че правилата за това бяха твърде общи. Конкуренцията между застрахователите не се изяви в своите остри форми. Това е обяснимо, тъй като, най-вече поради липса на информация, застрахователните условия и тарифите на отделните дружества не се различаваха (а и сега не се различават) съществено. Различията бяха по-скоро в пласментните подходи и в инвестиционната дейност. Намесата на държавата за дирижирано застраховане на крупни нейни обекти, които са предмет на остра борба (с позволени и с непозволени средства), допринесе също за сравнително меките форми на конкуренцията. От друга страна обаче, не бива да се смята, че слабата конкуренция между застрахователите е плюс за нашия застрахователен пазар. Напротив, именно силната конкуренция води до непрекъснато усъвършенстване на застрахователната услуга.

- И как го виждате след влизането в сила на Закона за застраховането?

- По моя преценка влизането в сила на Закона за застраховането бе забавено неоправдано. Това създаде условия за някои нехарактерни за застраховането явления. Подобни отклонения са закономерни, щом липсват точни “правила на играта”.

Законът за застраховането и най-вече институцията, която контролира дейността на застрахователните дружества - Държавният надзор, би трябвало да въведат необходимия порядък в отношенията между застрахователите, между застрахователите и държавата, както и между застрахователите и застрахованите. Надзорът следва да съсредоточи своето внимание главно върху платежоспособността на застрахователните дружества. Не бива да се допуска застрахователни дружества да имат съдба, подобна на финансовите пирамиди. Само така могат да бъдат гарантирани стабилно интересите на застрахованите.

Нашият национален застрахователен пазар не може дълго време да бъде затворен за чуждите застрахователи. Съществува правилото, че застраховането върви непосредствено по стъпките на капитала. Щом желаем чуждестранни инвестиции в България, неминуемо под някаква форма ще се появят и застрахователите. Най-вероятно е те да дойдат под формата на представителства (клонове, агенции и др.), които не са самостоятелни юридически лица и които ще обслужват интересите на чуждите инвеститори. Всъщност това е първата крачка към утвърждаването на чуждите застрахователи на нашия пазар. Естествено, чуждите застрахователи ще работят у нас и чрез участия в акционерни застрахователни дружества. Самостоятелните чужди застрахователни дружества ще се установят в България по-късно.

Появата на чужди застрахователни дружества не бива да плаши нашите застрахователи. Отварянето на пазара създава допълнителни условия за работа, от което печелят всички.

- Възможно ли е хората на науката да вземат участие в управлението на застраховането, респективно в Държавния надзор?

- Правилно е в Държавния надзор освен представители на застрахователните дружества, на застрахованите и на държавата да има и хора на науката. Тяхното мнение по възникналите проблеми може би ще бъде най-безпристрастно.

- С какво науката може да бъде полезна на практиката?

- По-голямата част от нашите учебници са пригодени и за хората от практиката. В тях са отразени принципните положения на застраховането. Естествено, в учебниците не може, а не е и необходимо да се отразяват особеностите в различните застрахователни дружества.

Освен това ние провеждаме курсове за следдипломна квалификация с представители на застрахователни дружества. Курсовете са за специалисти с висше и със средно образование. Интересът към тях е голям. Дружествата, които държат на професионалното израстване на своите кадри вече са организирали подобни курсове. Подготвяме и специалисти по индивидуални програми.

Не на последно място е и практическата помощ, която оказваме на застрахователните дружества, когато те ни потърсят, когато имат нужда от нея.

Разговора проведе

Петър Андасаров




 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Книга за парите"
Методи Христов Станимир Христов, 2002
orange_li
"Юбилейна научна сесия посветена на личността и творчеството "
Проф. д-р Велеслав Гаврийски Академик Иван Стефан,
orange_li
"Презастраховане"
Проф. д-р Велеслав Гаврийски ,