Комисията за финансов надзор внесе през седмицата в прокуратурата нови документи и доказателства в подкрепа на предложението си за обявяване в несъстоятелност на застрахователя "Хилдън", бивш "Юпитер". Очаква се до седмица съдът да се произнесе по казуса, разтеглен във времето най-вече за сметка на застрахованите. Анализатори твърдят, че сагата "Хилдън" продължава да оказва влияние и върху стабилността на пазара. Никой обаче не се наема да обясни защо и как се стигна до подобна ситуация. И дали драмата можеше да бъде предотвратена?

Според ръководителя на "Застрахователен надзор" Ралица Агайн най-неприятното в случая е, че реално потърпевши са гражданите, застраховани в компанията, чийто лиценз бе отнет преди единадесет месеца: "Ставаме свидетели на изключително неприятна практика. Срещу потребителите на застрахователните услуги на "Хилдън"/"Юпитер" се водят дела от други застрахователи, които вече са платили обезщетения на увредените лица и сега търсят регресно вземанията си." Понеже не могат да получат обезщетенията си от компанията, застрахователите по своя преценка имат право да ги потърсят от виновните водачи на моторни превозни средства. В случая става дума

очевидна грешка в системата

Тя би могла да се компенсира от един нов Обезпечителен фонд, но тук трябва да припомним, че идеята за създаването му бе внезапно оттеглена броени дни преди окончателното приемане на основния закон - Кодекса за застраховането. По непотвърдени слухове причина за това са били частни интереси на компании със силно парламентарно лоби.

"Смятам, че е задължително да се изгради нов Обезпечителен фонд, от който ще се изплащат обезщетения в случай на несъстоятелност на застраховател", коментира отново тези дни Ралица Агайн. Единствено така могат да бъдат реално защитени интересите на потребителите, съгласни са и някои от застрахователите. Действието на фонда може да се разпростре, освен върху задължителните автомобилни застраховки "Гражданска отговорност" и "Злополука", и върху застраховките за професионална отговорност например. В противен случай при фалит няма кой да възмезди увредените лица. Прехвърлянето на портфейла на фалиралата компания към друго застрахователно дружество не е неизпълнима опция, но обикновено остава в сферата на теоретичните хипотези. Особено ако активите на обявения в несъстоятелност застраховател не са достатъчни, за да покрият вземанията от кредиторите, в чийто първи ред по правило стоят застрахованите.

Случаят с "Хилдън"/"Юпитер" е емблематичен и в това отношение. Още при отнемането на лиценза на компанията (5 октомври 2005 г.) КФН обяви, че застрахователните й резерви са подценени с близо 900 хил лв. и че само около пет на сто от тях са реално покрити с валидни активи. Коментатори припомнят, че наказателната мярка "отнемане на лиценз" е предприета заради неплащане на обезщетения и грубо нарушаване на застрахователните и счетоводните закони. Дружеството не е отразявало реалното си финансово състояние и в отчетите, представяни в Комисията за финансов надзор. Друг е въпросът за

отговорността на одиторите

заверявали тези отчети. Логичен е въпросът, който поставя един от потърпевшите клиенти - защо никой досега не се е сетил да потърси отговорност заради неверните констатации във финансовия одит на дружеството?

Хората от КФН казват, че след като са отнели лиценза на застрахователното дружество, комисията е била затрупана с множество писма, жалби и прошения. По тях надзорниците постепенно са се ориентирали за реалните размери на финансовите проблеми на компанията. Констатациите за ниската застрахователна култура на населението, както и за това, че българските потребители очевидно не са достатъчно информирани за ролята на надзора в тяхна защита, едва ли обясняват всички пропуски в системата. Пък и кой друг, освен държавната надзорна институция, би трябвало да има грижата да извести обществеността за правомощията си?

Случаят "Хилдън" поставя и други проблеми, свързани с ролята на акционерите и управителните органи на застрахователните дружества и с желанието им да развиват компанията според дефинициите за истинската застрахователна дейност. Когато те не планират дългосрочно развитие и нямат за цел да стабилизират дружеството на пазара, надзорът твърде късно би получил доказателства за истинското му финансово състояние. Което съответно ще забави надзорната мярка за предотвратяването на фалита, твърдят в свое оправдание хората от КФН. Те не изключват теоретичната възможност и други застрахователи да изпаднат в несъстоятелност, въпреки че надзорните практики значително са се подобрили благодарение на въведените от Кодекса по-строги правила. Макар надзорът да получава от различни източници сигнали за неправомерни действия на застрахователи, най-меродавни остават жалбите на гражданите, напомня Ралица Агайн. Броят на тези жалби през последните няколко години обаче е доста ограничен, вероятно защото хората не познават достатъчно правата си.

Превенцията вече е заложена в Кодекса

Според разпоредбите му застрахователите са задължени всеки месец да подават в КФН обстойни финансови справки, което значително подобрява отчетността. Експертният анализ на тази информация позволява на надзорниците да засекат грешки и случаи на несъобразена със законодателството дейност. "Кодексът ни дава възможност да предприемаме принудителни административни мерки, като забраната за разпореждане с активите, в случай че се наложат спешни действия за опазване на имуществото на компанията, пояснява Агайн."

През пролетта въз основа на заключителния доклад на квестора КФН внесе в съда иск за обявяването на "Хилдън"/"Юпитер" в несъстоятелност, а в края на юли съдът постанови извършването на

тройна счетоводна експертиза

Тя обаче се оказва задача с повишена трудност, тъй като квесторът не разполага с нужната документация за финансовото актуално състояние на компанията. "Очакваме в най-скоро време да приключи експертизата на вещите лица и се надяваме съдът да се произнесе по делото," обяснява Агайн.

Възможните изходи от ситуацията на практика са два. Единият вариант е "Хилдън" да бъде обявена в несъстоятелност, втората е съдът да не направи това и тогава ще се пристъпи към ликвидация на дружеството. И в двата случая то трябва да прекрати дейността си. Разликата е в това, че при обявяване във фалит застрахованите ще бъдат обезщетени първи, при условие че се намери имущество, което да бъде осребрено. Ако обаче се приложи ликвидация, тогава законодателството не предвижда ред за удоволетворяване на кредиторите и застрахованите няма да се ползват с предимство.

Те имат повече шанс, ако се създаде Обезпечителен фонд, който да действа регресно и за случаите на "Хилдън" и на МЗК "Европа". Ако той бе конституиран още през зимата, днес нямаше да има значение дали двете компании ще бъдат обявени в несъстоятелност или в ликвидация, защото клиентите им щяха да са обезпечени. Фондът би могъл да се захранва с вноски от застрахователните компании и от държавата. След като удоволетвори застрахованите, той щеше да потърси начин да възстанови плащанията си. Ако имуществото на фалиралите компании се окаже недостатъчно (както вероятно ще се случи с "Хилдън"), фондът ще понесе за своя сметка обезщетенията, а не както се очертава да се случи сега - цялата тежест да пада върху потребителите.

Катя Йончева