Застраховане на природни рискове. Катастрофично покритие

09 Октомври 2006 г.,zastrahovatel.com
Рискът от щети, предизвикани от природни бедствия, всяка година се увеличава с 2 до 4 процента.

Катастрофичните загуби имат вековна история. Като се започне с пожара в Лондон през 1666 г., при който били разрушени 80 % от сградите за живеене, с потъването на корабите “Лутине” през 1799 г. и “Титаник” през 1912 г. и се стигне до най-смъртоносното и опустошителното природно бедствие през новото столетие – земетресението в югоизточна Азия през декември 2004 г. и последвалите го мощни вълни цунами, които отнеха живота на 280 хиляди души и причиниха икономически загуби на 10 южноазиатски държави. Най-тревожен е фактът, че броят и размерът на големите щети от природни бедствия непрекъснато се увеличава в световен мащаб. Според последни изследвания на германския застрахователен концерн Allianz AG съвместно със Световния природозащитен фонд World Wide Fund for Nature (WWF) рискът от щети, предизвикани от природни бедствия, всяка година се увеличава с 2 до 4 процента.

Негативният процес от големи загуби се обуславя главно от глобалните изменения на климата, концентрацията на голямо по стойност имущество в рискови региони, недостатъчните обезопасителни мерки, принизения човешки контрол при автоматизираните стопански процеси, незадоволителното използване на опита и услугите на професионалните презастрахователни компании – за обучение, организиране на превантивни мероприятия, конструиране на полици, тарифиране и други.

Въпросът за сигурността на стопанските операции чрез застраховането е съществен, но не по-малко съществен е и въпросът за гарантирането на застрахователните операции чрез презастраховането. Презастраховането е стопанска операция (средство) на застраховането, чрез която застрахователят, наречен “седант”, предава (преотстъпва) част от своята отговорност на презастрахователя. Или още може да се каже, че презастраховането е вторично разпределение на риска в международен мащаб.

Съществуват различни презастрахователни решения в областта на презастраховането на природни бедствия. При презастраховането на портфейли на много застрахователни пазари все още се прилага т.нар. “пропорционално покритие”. Общото за пропорционалните презастрахователни покрития е пропорционалното разпределение между седанта и презастрахователя на застрахователни суми, премии и щети, съгласно предварително определен процент.

Предвид спецификата на природните бедствия все по-широко се използва “непропорционалното покритие” и по-специално така нареченото ексцес лос катастрофично покритие, в английския познато като catastrophe excess of loss, наричано за краткост Cat XL. При него отговорността на седанта и презастрахователите е степенувана вертикално, т. е. в основата е седантът с приоритета (самозадържането) и над него в определени граници е отговорността на презастрахователите. Непропорционалното презастраховане е покритие на индивидуални щети или сума от щети, ако те превишават приоритета (самозадържането) на презастрахования. При непропорционалното презастраховане под приоритет (Priority) се разбира самозадържане и е процент или сума от щети. Самозадържането е част от отговорността на застрахователя (седанта), която седантът задържа за себе си в процент или абсолютна сума от щетата.

Ексцес лос катастрофичното покритие е предназначено да покрива акумулация на единични щети, които произтичат от един застрахователен случай и един вид бизнес. Акумулацията е налице тогава, когато значителен брой обекти на една и съща застрахователна и презастрахователна компания са засегнати едновременно от един застрахователен случай (например от едно земетресение, наводнение, градушка и други подобни). Следователно може да се каже, че произтеклите от един застрахователен случай щети формират приоритета и лимита на Ексцес лос катастрофичното покритие.

Катастрофичното покритие е презастраховане за всички щети от едно събитие (случай). Поради засягането на множество обекти от едно събитие, то събитието е наречено ”катастрофа” – такъв пример са земетресение, тайфун, градушка и т. н., но до предварително определения лимит за отговорност на презастрахователите. Следователно приложението на Ексцес лос катастрафичното покритие е оправдано в случаите на “много щети от едно събитие”.

Ексцес лос – катастрофичното покритие (Cat XL) преследва защита срещу акумулиране на щети, поради което се препоръчва приоритетът по принцип да е голям. От друга страна, обстоятелството по-висок приоритет обуславя трайно заделяне на резерв, който е присъща техническа необходимост. Ексцес лос катастрофичното покритие преследва протекция срещу големи загуби (катастрофи), поради което е покритие с много големи премии.

Презастрахователната премия при Ексцес лос катастрофичния договор (Cat XL договор) се състои от няколко компонента. Определяща роля при тарифирането има т. нар. годишно очакване на щетите (expected annual loss). Наред с тази ценова компонента при определянето на презастрахователната премия презастрахователят е длъжен да отчете и своите вътрешни и външни разходи (като напр. комисионата на брокера, известна като брокеридж). Следват капиталовите разходи, които също трябва да бъдат покрити от презастрахователната премия, както и адекватният марж в печалбата, който всеки презастраховател се стреми да постигне в своята дейност. Съществена особеност на премията при Ексцес лос катастрофичните договори за разлика от другите презастрахователни договори е значителният размер на капиталовите разходи.

Компоненти на техническата презастрахователна премия при Cat XL-договора:

годишно очакване на щетите

+ управленски разходи

+ капиталови разходи

                 ;    + маржа в печалбата


        техническа презастрахователна премия

Както показва опитът, действителната презастрахователна премия много често значително се различава от техническата премия. Тази разлика е резултат от ситуацията на пазара, от търсенето и предлагането и обусловените от това цикли в цените.

Ако презастрахователят сключи един-единствен договор, то тогава неговите капиталови разходи трябва да отговарят на максималния потенциал на щетите, тоест на цялата застрахователна сума. Ако презастрахователят има няколко договора, които не могат да бъдат засегнати от едно и също събитие, тогава максималният потенциал на щетите, а заедно с това и необходимите капиталови разходи са по-малки от застрахователните суми по всички сключени договори. Тази редукция на рисковете е известна като “ефект на диверсификацията” (Diversificationseffect).

Обикновено природните бедствия, като земетресение, буря или наводнение, се дължат на различни геофизически причини и следователно са независими едно от друго. Ако в даден регион на света настъпи земетресение, то това не означава, че там ще последва и буря. Известна връзка може да се наблюдава единствено при щетите от буря и наводнение. Природните бедствия са независими също и от географска гледна точка, т. е. земетресение в САЩ не може да доведе до земетресение и в друг регион на света. Така че, глобално погледнато, природните бедствия се поддават сравнително добре на диверсификация.

В силно изразеното волатилно презастраховане на природните бедствия презастрахователят трябва да се стреми да постигне възможно най-голяма диверсификация. Колкото по-добра е диверсификацията, толкова по-малка е вероятността по-голяма част от презастрахователните договори да имат щети по едно и също време. По този начин се намаляват и капиталовложенията, които по правило трябва да покрият целия потенциал от щети. В това се състои и ползата на прекия застраховател (седанта) от презастраховането, тъй като на базата на по-добрата диверсификация капиталовложенията, а заедно с тях и капиталовите разходи, могат да бъдат редуцирани.

Превод Мариета Фиркова





Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки