Тема с продължение: Задължителното застраховане на работниците за трудова злополука

Застрахователите се стремят да привлекат голям брой клиенти с ниски тарифи, които не отразяват реалния риск

Дни след трагедията, едва на 12 март, постфактум мениджмънтът на фирмата „Мина ОРАНОВО” ООД направи задължителната застраховка „Трудова злополука” за всичките си170 работещи в ЗК „ЛЕВ ИНС”.

А измина цяла година от старта на Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите , упражняващи професии с висока степен на риск (обн. в ДВ бр. 15 от 17.02.2006 г.), но както стана ясно не всички работодатели са съзнателни. Обикновено са застраховани фирми от металургията, транспорта, енергетиката, строителството, хранително-вкусовата промишленост.

 

Какви са условията по тази застраховка?

Изискванията на наредбата по отношение на рисковете са за покриване на “смърт”, “трайна загуба на работоспособност” и “временна загуба на работоспособност” в резултат на трудова злополука.

Застрахователната сума се определя на базата на месечната брутна работна заплата на застрахованите работници и служители за последните дванадесет месеца. Съгласно Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука", минималната застрахователна сума за смърт и трайна загуба на работоспособност вследствие трудова злополука за всяко лице е в размер на 7 (седем) годишни брутни работни заплати на работника или служителя. Минималната застрахователна сума за риска “временна загуба на работоспособност” е в размер на 1 (една) месечна заплата.

Процедурата

Обхватът на работниците и служителите, подлежащи на задължително застраховане е определен в чл. 4 от наредбата. Икономическата дейност на предприятието се определя съгласно Националната класификация на икономическите дейности, а коефициентът на трудов травматизъм по икономически дейности е определен със заповед на министъра на труда и социалната политика, обнародвана на 21 март 2006 г. В приложението към заповедта са включени общо тридесет и една икономически дейности с коефициент на травматизъм над средния за страната, който е Ктт = 1,51 – обявен по данни от информационната система на НОИ.

Застраховката се прави не на самото работно място, а е персонализирана за конкретните лица, заемащи определено работно място. Това произтича от изискването застрахователната сума да е обвързана с индивидуалното брутно трудово възнаграждение на всяко застраховано лице. За целта работодателят трябва с писмена заповед да определи кои от работниците и служителите в посочените дейности на предприятието ще бъдат задължително застраховани. При определянето им той трябва да отчете резултатите от оценката на риска в предприятието и да проведе консултации със службата по трудова медицина и с комитета по условията на труд. При доказана необходимост, съгласно чл.55, ал.1 от КСО, работодателят и синдикалната организация в предприятието могат чрез колективния трудов договор да определят допълнително работници и служители, които задължително се застраховат за риска “трудова злополука”.

Наредбата дава възможност при желание на работодателите минималната застрахователна сума да бъде увеличена. На практика обаче сключените застраховки обикновено са за минималната застрахователна сума.

Много ниски са според специалистите обезщетенията, предвидени в наредбата, когато се отнася до временна загуба на работоспособност. Така болничните обезщетения са от 3% до 10% в зависимост от продължителността на заболяването и месечната брутна работна заплата. За да завишат сумите на обезщетенията, застрахователи предлагат на клиентите си възможността да сключат застраховката, като си изберат застрахователна сума за риска “временна загуба на работоспособност”, по-висока от размера на една брутна месечна работна заплата.

За съжаление от фирмите не постъпва информация при застрахователната компания какъв е реалният брой на работниците и затова застрахователите понякога се съмняват, че всички работни места са застраховани. Затова пък мениджмънтът много често се включва в тези застраховки.

С обществена поръчка се възлага застраховането на големите държавни фирми като метрото, електротранспорта, заводите.

Премията по тази застраховка е различна при всеки застраховател в широкия диапазон от 0.055% до 2.00% от застрахователната сума

Наредбата определя минимални застрахователни суми, но не и минимални застрахователни премии, така че всеки един застраховател работи със собствена тарифа. Най-често срещаните премии се движат от 0.06% до 0.08% от застрахователната сума, твърдят застрахователи.

Не рядко застрахователите правят дъмпинг на цените и по тази застраховка както по задължителната “Гражданска отговорност” на автомобилиста – споделиха специалисти. Има и компании в застраховането, които правят тази застраховка по цени под 0.020% от застрахователната сума. При това положение не е ясно как те уреждат презастраховането на риска, а тази застраховка е изключително рискова.

 

Проблемите

Не е решен въпросът как се застраховат работниците / например в строителството/, които се изпращат на работа от наши фирми зад граница. Независимо че те имат трудов договор, не е ясно как ще бъдат застраховани в съответната страна.

Друг проблем е с работниците, които се наемат или на граждански договори, или изобщо без договори. Тази наредба се отнася само до работещите по трудови договори.

От друга страна, нелоялната конкуренция между застрахователните компании се изразява в намаляването на цените по тези застраховки с близо 4-5 пъти по-ниски от реалните премии. Никой актюер не би могъл да защити тези ниски тарифни числа, смятат някои застрахователи.

Списъкът с коефициентите на травматизъм в различните отрасли определя видовете дейности, които трябва задължително да бъдат застраховани. Забелязва се известна, меко казано, “игра” от страна на работодателите, които са стигнали дори до промяна на кодовете на видовете икономически дейности, за да избегнат задължителното застраховане.

Има предприятия, които застраховат всичките си работници и служители независимо дали те изпълняват някакъв друг нерисков вид дейност. Има и такива фирми, които правят списъци на работниците, изпълняващи само определен вид дейност. Други предприятия пък желаят повишаване на защитата при временна загуба на трудоспособност, като там те сключват застраховки с по-високо покритие.

Друг проблем е неразбирането на смисъла на застраховането от работодателите. За съжаление дъмпинг в цените по тази застраховка се отразява зле за клиентите, защото работодателите обикновено гледат на тази застраховка като задължение и обикновено избират най-евтините застраховки. Дори да са данъчно признати застрахователните разходи за работодателите, все пак те смятат, че точно на тях няма да се случи злополуката. Почти всички работодатели при подписване на застрахователния договор поставят въпроси на застрахователите за финансово участие от полицата.

Има недомислица и в самата наредба. Предвидено е срокът на застраховката да бъде за една календарна година – до 31 декември. Не е ясно как Министерството на труда и социалната политика ще може до 31 декември да подаде информация до застрахователите за коефициентите за травматизъм за текущата година. Това ще доведе до суматоха и работа със стара информация, която няма да е обективна. Защото някои застрахователи сключват договори само за една календарна година. Желателно е застраховката да бъде сключвана на принципа “от дата до дата”, а не за календарната година.

Има и друг проблем. В наредбата е залегнало условието да се сключва застраховка по вида на дейността. В същото време, ако основната дейност попада в рисковия травматизъм, застраховката е задължителна. Защо тогава работодателите трябва да се консултират със службите по трудова медицина?

Също така не е ясно дали всички предприятия от една и съща икономическа дейност са еднакво оборудвани, защото според наредбата не се отчита модернизацията на производството. Тогава травматизмът няма да бъде на еднакво равнище в различните предприятия.

Голям проблем се явява и в предприятията с масово текучество. При тях списъците, предоставени на застрахователите, търпят чести промени. Ако се премине на усреднена застраховка на база на списъчния състав, ще бъде нереално от гледна точка на конкретните трудови възнаграждения на работниците. Това са по-скоро технически трудности

 

КАКВО МИСЛЯТ ЗАСТРАХОВАТЕЛИТЕ

 

Божидар Димитров, директор на Дирекция “Злополука, заболяване и асистанс” в ЗПАД “Алианц България”

ЗПАД „Алианц България” започва предлагането на застраховката от 01.03.2006 г.

Болшинството от работодателите включват всички свои работници и служители в списъка на застрахованите. Това може би е така по две причини – ниската цена на застраховката и желанието на работодателите да осигурят застрахователна защита и на работниците и служителите, чиято дейност е с нисък коефициент на трудов травматизъм.

Обективните критерии за определяне на работните места, подлежащи на застраховане, са указани в Глава първа, чл.2(1) от наредбата.

Към дружеството са застраховани работници и служители от всички видове икономически дейности. Преобладаващите икономически дейности са строителство, дървообработване, горска промишленост, химическа промишленост, металообработване, транспорт.

Клиентската ориентация на Дружеството по този вид застраховка е към дребния и среден бизнес.

За рискови се считат производствата, чиято икономическа дейност съгласно Списъка на икономическите дейности (утвърден със заповед No.151/01.03.2006 г. на министъра на труда и социалната политика) е с коефициент за трудов травматизъм, равен или по-голям от средния за страната.

Потенциалният брой на рисковите работни места, подлежащи на задължително застраховане, може да се получи само на база статистиката на НОИ за броя на осигурените по видове икономическа дейност. В тази връзка искам да подчертая, че всички разчети на ЗПАД „Алианц България”, включително и прогнозните за пазарен дял, са изготвени на база статистическата информация на НОИ.

Застрахователната сума предвид изискването на наредбата да е седемкратният размер на годишната брутна заплата. В ЗПАД „Алианц България” преобладаващата част от застраховките се сключват за тази сума.

Наредбата не налага изискване за минимални тарифни ставки, така че всеки застраховател индивидуално определя тарифните ставки.

Тарифната ставка на ЗПАД “Алианц България” е формирана като процент от застрахователната сума. Същата е актюерски обоснована и размерът й минимален. Средната годишна премия за едно лице със средна работна заплата е в рамките на 15 – 17 лева.

Дружеството е разработило скала за стимулиране на работодателите, които са създали безопасни условия на труд. Извършва се индивидуална оценка и наблюдение на развитието на риска по клиентски признак посредством специализирания ни софтуер. Подходът към всеки клиент е индивидуален, поради което не може да се посочат механично проценти на бонуси.

Засега е трудно да се даде мотивиран отговор на това дали са високи предвидените обезщетения, тъй като е изминала само една година от въвеждането на застраховката.

Считам, че за нелоялна конкуренция между застрахователните компании не може да се говори, тъй като няма изискване за минимален размер на застрахователната премия. При положение че всеки застраховател индивидуално определя размера на застрахователната премия, то той сам поема и резултата от своята дейност по застраховката, т.е. носи последствията при прилагането на актюерски необосновано занижение на премиите.

Корекции по текстовете на наредбата не са извършвани. По непотвърдена информация Инспекцията по труда щяла да внася предложение за промени.

До момента нямаме проблеми при сключване на застраховката.

 

МАРИАНА ЯНКОВА, директор „Животозастраховане в ”Bulgarski imoti Vienna Insurance Group

 

 

ЖЗК „Български имоти” АД на практика започва предлагането и сключването на задължителна застраховка „Трудова злополука” за рискови професии от месец март 2006 г.

Случва се някои работодатели да включват в списъците за застраховане всички свои работници и служители независимо от това дали съответните категории персонал подлежат на задължително застраховане съгласно наредбата. Например включват се управленски персонал, главни счетоводители, счетоводен персонал, чистачи на офиси и др. подобни, чиято основна дейност не е с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. От друга страна, на някои категории персонал, които пряко не са ангажирани в трудова дейност с висок травматизъм, често им се налага да пребивават в такава работна среда поради естеството на служебните си задължения. Именно поради тези причини работодателят следва да се консултира със Службата по трудова медицина и с Комитета/Групата по условията на труд, за да се определят точно кои групи от персонала подлежат на задължително застраховане в съответствие с оценката на риска.

Преобладаващият брой застраховани лица в ЖЗК „Български имоти” АД са в отрасъл „строителство”.

Нямаме информация за обхвата по застраховката. Въпросът вероятно е от компетенцията на Инспекцията по труда.

Към настоящия момент броят на застрахованите лица в компанията са около 40 000.

Обикновено застраховките се сключват за минимално изискващата се застрахователна сума съгласно наредбата. Средната застрахователна сума за едно лице е в порядъка на 25 000 лева.

Тарифата е отделна за рисковете „Смърт” + „Трайна нетрудоспособност и за риска „Временна неработоспособност” и достига до 0.25% от застрахователната сума.

По този вид застраховка предлагаме система от бонуси и отстъпки, както и за всички останали групови застраховки.

Предвидените обезщетения в наредбата са прекалено високи за рисковете „Смърт” и „Трайна нетрудоспособност”, а за риска „Временна неработоспособност” те са символични.

Компаниите се стремят да привлекат голям брой клиенти с ниски тарифни числа, които не отразяват реалния риск. Поради липсата на практика и наблюдения по този вид застраховка застрахователите се позовават на данни от официалната статистика, които не отразяват напълно действителността, тъй като немалка част от трудовите злополуки в рисковите производства не се регистрират като такива.

При условие, че предметът на дейност (отрасълът/производството) на работодателя изисква прилагането на Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука”, застрахователят няма функции на контролиращ орган спрямо същия работодател по отношение сключването на задължителната застраховка. От контактите ни с работодателите става ясно, че реално никой не ги контролира относно сключването на застраховката, а много от тях не са запознати с наредбата.

Някои работодатели предприемат сключване на застраховката без да се консултират със службите по трудова медицина и без да имат предписание за това поради опасения да не са в нарушение на наредбата.

Наред с отстраняването на някои пропуски в наредбата с допълненията и измененията в ДВ бр. 68/22.08.2006 г. съществуват противоречия между чл. 8 и чл. 9 от същата, а именно:

Застрахователната сума съгл. чл. 8(1) се определя на базата на месечната брутна работна заплата на застрахованите към момента на сключване на застраховката.

Чл. 8(2) гласи: „Застрахователната сума не може да бъде по-малка от 7-кратния размер на годишната брутна работна заплата на съответния работник/служител”, без да се отчита фактът, че месечната брутна работна заплата, умножена по 12, не е равна (освен в идеалния случай) на годишната брутна работна заплата.

От друга страна, в чл. 9(1) се казва, че в случай на смърт застрахователят изплаща обезщетение в размер на застрахователната сума за съответния работник/служител, определена съгласно чл. 8(2) при сключване на застрахователния договор.

Същата тази застрахователна сума се определя, като за база се приема месечната брутна работна заплата към момента на сключване на застраховката, както е посочено в чл. 8(1).

Проблемите при тези застраховки са

Базата, респ. начинът на определяне на застрахователната сума;

В много случаи работодателите отказват да дават информация за работните заплати на персонала си, в резултат на което премията се определя на база средна заплата или друга ориентировъчна застрахователна сума;

Голямото текучество на работници, което затруднява администрирането на застраховката;

Желанието на работодателите да сключват застраховката по средносписъчен състав.

Вяра Русева,директор „Лично застраховане” в ЗД „Евро Инс” АД

 

ЗД “ЕВРО ИНС” АД реагира веднага след обнародването на Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите, упражняващи професии с висока степен на риск, и започна продажбата на застраховката. Всъщност дружеството отдавна стои много добре на пазара по отношение на този род застраховка, макар че условията при сключването на договора по отношение на застрахователни суми и обезщетения бяха съгласно Общите условия на застраховка “Злополука” на дружеството. Най-често сключвани са застраховките на строителни работници, но има голямо разнообразие от професии, ангажирани в различни видове производство, пристанищни работници и други, дори такива, които не подлежат на задължително застраховане.

Сключването на застраховката е единствено в сферата на добрата воля на работодателя. Добросъвестните работодатели застраховат и служителите, които не попадат в групата на рисковите професии. Но за съжаление това са само по-големите фирми, които осигуряват хората си и на по-високи заплати. Доста често тези клиенти изискват по-високи обезщетения при риска временна загуба на работоспособност от трудова злополука. В повечето такива случаи добавяме и допълнителни рискове като покритие при битова злополука, медицински разходи и болничен престой. Но масово се сключват застраховки, покриващи само задължителните нива по наредбата.

При строителните фирми голям проблем за работодателите е голямото текучество и затруднението им да подават ежемесечна информация за напусналите и новоназначените работници. ЗД “ЕВРО ИНС” АД не изпитва затруднения при администрирането на тези договори, но има работодатели, които “забравят”, че периодично трябва да ни подават необходимата информация и с това затрудняват една бъдеща ликвидация на щети. Често се сключват и полици по средносписъчен състав, но тогава се изисква списък с длъжностите на застрахованите и размера на брутните им месечни заплати.

При тази застраховка е много трудно да бъде извършена измама при предявяване на претенция за обезщетение, тъй като е сложна процедурата от регистрацията на съботието до издаването на решението на НОИ, че злополуката се приема за трудова. Проблем при ликвидацията на щетите се появява, когато работодателят не изпълни задължението си да съобщи за настъпила трудова злополука, за да избегне последствията от нея, и работникът сам предяви претенция за обезщетение, но няма съответните доказателства за настъпването й. В повечето случаи работниците не знаят правата си.

От друга страна, работодателите са много наясно със своите права и задължения, а наредбата е “завързала” ръцете на инспекциите по труда да ги контролират.

Няма нормативен документ, който да определя размер на имуществена санкция при неизпълнението й. И това е много изгодно за недобросъвестните. Поради тази причина наредбата изобщо не може да упражни своята “задължителност” и да осигури реална защита на работниците и служителите с рискови професии. Друг вариант за “измъкване” на работодателя от това да направи този допълнителен разход за застраховка е назначаването на хора на длъжности, които не са включени в рисковите дейности, а реално да извършват такива. Разбира се, те изобщо не се замислят, че при евентуалното настъпване на трудова злополука няма да бъде никакъв проблем да бъде установено, че работникът е извършвал дейност, която не е посочена в длъжностната му характеристика. А от това би последвало и търсене на съдебна отговорност от работодателя, като присъжданите обезщетения често са доста високи. По този начин “спестеният” разход ще им излезе доста по-скъп.

В тази връзка бих повдигнала и темата за застраховка “Отговорност на работодателя”, която отново се сключва главно от разумните работодатели, които са наясно до какви имуществени санкции може да се стигне при настъпването на трудова злополука, тъй като често съдът е благосклонен към работника.

Не смятам, че обезщетенията по тази застраховка са високи особено, що се отнася до риска „временна загуба на работоспособност”. Работникът и неговото семейство трябва да бъдат защитени при настъпването на нещастие, което е в състояние напълно да промени живота им. За сметка на това тарифните числа, при които застрахователите сключват договорите, са доста ниски и често се прилага участие в положителния финансов резултат. Жалкото е, че при възлагането на обществени поръчки за сключване на тази застраховка основният критерий за оценка на офертите е размерът на премиите и даваните отстъпки. Много по-важно е дали наистина при настъпване на събитие, в което пострадалите са много, а при тези договори застрахователната сума е в милиони, дружеството ще може да изплати дължимите обезщетения. Но явно това не се взема под особено внимание дори от възложителите на обществени поръчки, щом за основен критерий при оценка на офертите залагат размера на премията. ЗД “ЕВРО ИНС” АД не сключва договори “на всяка цена”. Дружеството много внимателно прецизира рисковете, които поема, и вече отдавна е защитило името си на коректен застраховател по отношение на клиентите си, гарантиращ тяхната сигурност.

 

 

Любомир Минчев, Десислава Иванова – Дирекция “Злополука, заболяване, туристически застраховки и асистанс” в ЗАД „ВИКТОРИЯ”

 

ЗАД “ВИКТОРИЯ” като застрахователна компания, въвела в своята практика европейски стандарт и приортитети при обслужване на своите клиенти, винаги е отворена към новостите, водещи до качествено и всеобхватно отговаряне на застрахователните потребности и интереси на клиентите. ЗАД “ВИКТОРИЯ” започна да сключва договори по условията на задължителната застраховка “Трудова злополука” още от самото начало на нейното въвеждане с приемането на Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска “трудова злополука”, като стартира с високи темпове по отношение на обхват на застрахованите лица. Това беше възможно поради няколко причини – години преди това ЗАД “ВИКТОРИЯ” имаше разработен специален продукт за застраховка в съответствие с изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, още преди публикуването на наредбата беше създадена организация за предварителни разговори с ръководствата на фирми, за които се предполагаше, че ще бъдат в обхвата на задължителната застраховка, а освен това дружеството имаше редица договори за трудова злополука, сключени обаче при условия, различни от тези по Наредбата.

Определянето на обхвата за застраховане в началото беше до определена степен въпрос, неясен както за работодателите (често пъти неправилно тълкуващи текстове от наредбата), така и за служителите от обслужващата Служба по трудова медицина. При представяне на своите оферти ЗАД “ВИКТОРИЯ” винаги е предоставяла на работодателите максимален обем информация относно изясняване обхвата на работните места, подлежащи на задължително застраховане, а също така и технологични облекчения за реализиране процеса на подготовката преди сключването на застраховката. За целта беше разработен пакет от документи, които фирмата и обслужващата Служба по трудова медицина трябва да подготвят, включително и допълнителни предложения относно застраховането на останалата част от персонала на фирмата.

ЗАД “ВИКТОРИЯ” има сключени договори по тази застраховка с фирми, принадлежащи към най различни икономически дейности – добивна промишленост, транспорт, производство на изделя, но може би най–много са фирмите от отрасъл строителство.

Какво е рисково производство и кои са рисковите производства е определено нормативно, на базата на “коефицент на трудов травматизъм” по икономически дейности, определян ежегодно от Министъра на труда и социалната политика, на база статистиката за предходните три години. Отделен е въпросът, че статистиката не отразява други фактори, като култура и грижа на работодателите за осигуряване на безопасни условия на труд. До момента, по наши данни, има много фирми от обхвата на Наредбата, които не са сключили задължителната застраховка. Една от основните причини е, че разходите по сключването й са за сметка на работодателя, а малка част от българските работодатели са възприемчиви към европейското мислене, че бизнес се прави, като се отделят достатъчно средства и за осигуряване безопасността на работниците и служителите, а има и такива, които са склонни към експлоатационна политика при управление на персонала. Отсъствието на традиции по спазване на нормативните документи и изисквания също е един от тези негативни фактори.

Начинът да се спре тази порочна практика е публично обявяване и масовизиране на по-драстичните случаи на настъпили трудови злополуки и високите парични санкции, реално наложени от страна на регулиращите органи и реално платени от некоректния работодател при неспазването на този нормативен акт.

Считаме, че обемът, който сме постигнали при сключването на задължителната застраховка от стартирането на кампанията до края на 2006 година, е повече от добър - над 44 хиляди застраховани лица в цялата страна, без регионална обусловеност, без корпоративна логистика. Считаме, че по тази застраховка нашето дружество е на едно от първите две или три места. Това се подкрепя и от факта, че по застраховка “Злополука” ЗАД “ВИКТОРИЯ” излезе на трето място за 2006 г., като в този успех немалък дял има и премийният приход по задължителната застраховка за риска “трудова злополука”.

Засега нашите очаквания са, че все още е рано да се мисли за пълен обхват на всички рискови работни места. Все още има фирми, които не са наясно дали ще останат като производители, т.е. дали ще имат възможност да изпълнят всички нормативни изисквания, обусловени от членството ни в ЕС, като безопасност на труда, качество, отговорност на производителя и др. По тази причина те не бързат със сключването на задължителната застраховка.

Застрахователната сума е определена на база МБРЗ на работника, респ. служителя, като информацията за нея е представена от работодателя при сключването на застраховката. Доста често се подава информация не за “брутната”, а за основната заплата, обявена в НОИ, като и тя не е реалната, която получава съответният работник. Вина за това има и несъвършенството на текстовете от наредбата, с които се регламентира този въпрос. Защото не винаги МБРЗ от последния месец, предхождащ сключването на застраховката, е реалното възнаграждение. Ами ако работникът е назначен непосредствено преди сключването на договора, коя е неговата месечна брутна заплата, или е бил в болнични – това ли е неговата брутна работна заплата. Има редица пропуски и неясноти в наредбата, които трябва категорично да се изчистят, за да няма възможност за интерпретации, за отклоняване от духа на наредбата.

Ние считаме, че премиите по тази застраховка са доста ниски и рамките, установени от нормативни изисквания и от развитието на пазара, не отговарят на поетия от застрахователя риск. А за презастраховане по този вид застраховка е невъзможно да се говори именно заради минималните застрахователни премии, които пазарът е наложил и които работодателите са склонни да платят. Нашите премии са структурирани на рискови класове в зависимост от коефициента на трудов травматизъм.

Обезщетенията за смърт и трайна нетрудоспособност са доста високи за българския стандарт, но те са тези, които трябва да бъдат, ако погледнем на въпроса с европейско мислене. На техния фон никак не кореспондират обезщетенията за временна нетрудоспособност. По отношение на тях ЗАД “ВИКТОРИЯ” проявява висок професионализъм и коректност, като за повечето потребители те са коригирани в пъти нагоре.

Както беше отбелязано, засега премиите се определят не по актюерски, а на пазарен принцип, което може да доведе до отрицателни последици. Считаме, че е крайно време всички застрахователи да преосмислят тарифната си политика по отношение на тази застраховка, за да не се стигне до изкривяване на добрия замисъл за реални компенсации на работниците и техните семейства при настъпване на трудова злополука.

Засега не може да се каже, че контролът за сключването на застраховката е ефективен. Върви се по – скоро от събитие на събитие – само тогава се сещат да попитат работодателя дали е сключил задължителната застраховка. Това е и основната причина за сравнително ниския процент застраховани рискови работни места в национален мащаб.

Служители на ЗАД “ВИКТОРИЯ” взеха участие при съгласуването на текстове на предварителен етап преди приемането на Наредбата. За съжаление, нашите многобройни бележки и предложения за текстове не намериха място в окончателния вариант. Тези пропуски в по-голямата си част не са изчистени и в сега действащите текстове. Надяваме се, че неясните моменти, както и многобройните технологични особености на тази застраховка, ще бъдат разработени и приети в една следваща редакция на Наредбата, за която ЗАД “ВИКТОРИЯ” е готова да съдейства.

Както беше отбелязано, сключването на застраховката има редица технологични особености. Една част от тези въпроси бяха бегло маркирани по-горе (напр. определянето на МБРЗ при различни ситуации, така, че нито съответният работник, нито застрахователят да е ощетен), друга част, като текучеството, промяната на длъжността (заеманото работно място), големите групи работници и служители и др. са въпроси, които затрудняват сключването на застраховката точно по условията на Наредбата.

 

Обърнахме се към Тотю Младенов, изпълнителен директор на

Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” за отговор на неудобните въпроси за контрола по тази застраховка

УВАЖАЕМА ГОСПОЖА СТОЯНОВА,

Позоваването в писмото ви на “твърдение на застрахователи. . . че в момента няма контрол” по изпълнение на нормативно определените задължения на работодателите да застраховат за трудова злополука наетите от тях работещи, упражняващи рискови професии, е неоснователно.

През 2006 г. инспекторите по труда са извършили 36 036 проверки (от които 1917 за периодичен контрол в рискови производства и дейности, и 428 за разследване на трудови злополуки и професионални заболявания) в 29 291 предприятия от всичките 99 икономически дейности на националното стопанство. Периодичният контрол в 53 за 2006 г. рискови производства и дейности е приоритетно направление в инспектирането по труда, като воденият за целта регистър в агенцията системно се актуализира. Само в миннодобивната промишленост, нефто- и газодобива са извършени 526 специални проверки за периодичен контрол. Съдържателен елемент от специалната проверка за периодичен контрол или за разследване на трудова злополука е и изпълнението на работодателското задължение за задължително застраховане на работещите за трудова злополука, упражняващи рискови професии. Подобен елемент може да присъства и в проверка по повод сигнал и жалба. Не е свойствено за инспекторите по труда обаче да регистрират, отчитат и систематизират констатираното за въпросните застраховки в такива проверки, резултатите от тях и отчетнически да отразяват предприеманите принудителни мерки в исканите от вас разрези. Досега национални инспекционни кампании, изрично посветени на застраховането за трудова злополука за рискови професии, не са провеждани.

Административнонаказателната отговорност за нарушения на трудовото законодателство е уредена в гл. XIX на Кодекса на труда, откъдето може да се осведомите за конкретния размер на санкциите. Не водим отчетност на санкционирани фирми за случаи на незастраховане за трудови злополуки на работещи с рискови професии.

Неизпълнението на задължението за задължително застраховане за трудова злополука на миньорите от рудник “Ораново” е нарушение на чл. 52, ал. 1 от Закона за ЗБУТ. На работодателя на рудника е съставен акт за установяване на административно нарушение и ще бъде наказан с имуществена санкция в размер от 1500 до 5000 лв.

Инспекцията по труда е оправомощена да налага санкции на нарушителите на нормите и изискванията на трудовото законодателство, като за конкретно формулираните й от законодателя правомощия можете да се осведомите от Кодекса на труда.

С уважение,

Изпълнителен директор:

(инж. Т.Младенов)

 

 

Официалната статистика

у нас показва, че броят на трудовите злополуки в България във всички икономически сектори през 2005 г. е бил 4167, като от тях 1284 са се случили с жени. За хората това означава най-малкото 4167 семейни трагедии. За работодателите това са 197 900 загубени календарни работни дни. За държавата това пък означава намален вътрешен продукт и увеличени разходи за социално осигуряване и медицинско обслужване. През цялата 2005 г. най-много трудови злополуки са били регистрирани в сектора "Транспорт, складиране и съобщения" - 461, следват ги злополуките в добивната промишленост - 346, а на трето място са тези в строителството - 337. Общо 87 са били смъртните случая вследствие на трудови злополуки, от тях в строителството - 21, следват ги тези в тъгровията, ремонта и техническото обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството - 11.

 

 

От другата страна на бариерата

ВЛАДИМИР ТОПАЛОВ, председател на Синдикална миньорска федерация „Подкрепа”

 

Злополуката в мина „Ораново” е много тъжен факт. Причината за инцидента е ясна – взрив на газ „гризу” (метан с въглищен прах).

На въпроса ни защо миньорите нямат застраховки получихме отговор, че службата по „Трудова медицина” не е направила оценка на риска за оценка на размера на застраховките и затова мениджмънтът на фирмата не е успял да сключи задължителната застраховка. В това отношение работодателят е отговорен. Трябва да се търси отговорност директно от управителя Валентин Манов, защото оправданията не са издържани.

Друго нарушение е, че миньорите са работили с официално обявеното заплащане 260 лв. по документи и на толкова са се осигурявали, но реално парите, които са получавали, са около 1000 лева.

Рудникът няма да бъде затворен и така миньорите няма да загубят препитанието си, което се оказа доста рисковано при условията, при които работят.

Независимо че трудовият травматизъм в нашия отрасъл по принцип е висок през периода 1995-1996 г., през последните няколко години този показател изостава в сравнение с отрасъл строителство.

За съжаление при нас злополуките са с много по-тежки последици. Ако през 1995 г. сме отчитали по-голям брой злополуки с по-малка смъртност, в момента броят им намалява, но изходът е доста по-трагичен и смъртните случаи са неизбежни.

Затова застраховането е задължително в нашия отрасъл. Ние като синдикална организация се договаряме с предприятията и съставяме комисия за избор на застрахователни компании според най-добрите оферти.Ние избираме компаниите – работили сме с ДЗИ, „Алианц България”, „Армеец”, „Дженерали България”,” Витоша”, ING. В момента ние изискваме от работодателите да правят застраховката.

Около 3 милиарда лева, натрупани от 1990 г. до днес, трябва да се изплатят като обезщетение на миньори заради професионални заболявания и трудови злополуки. Тези пари са натрупани след решение на съда по подадени искове от страна на работниците. Те обаче по една или друга причина не са могли до момента да си получат обезщетенията. Една част от тях вече са пенсионери, друга част пък са починали и наследниците са търсели парите, тъй като имат съдебни решения.

Не е регламентирано и няма кой да им изплати обезщетенията, тъй като една част от предприятията в голямата си част са били държавни, по-късно приватизирани. Новите собственици не носят тази отговорност, че следва да им платят, тъй като е станало по друго време. Държавата казва, че няма какво да се направи в момента и че парите са много.

 

Темата разработи Илеана Стоянова