Превенция чрез автомобилното застраховане

07 Юни 2007 г.,zastrahovatel.com
Превенцията е една от допълнителните функции на застраховането,която е насочена към ограничаване на риска

Доц. д-р Боян Илиев

Хората като че ли свикнаха с мисълта, че човешките жертви и имуществените щети, които възникват при пътнотранспортни произшествия, са неизбежен данък, който те трябва да плащат за моторизирането на обществото. Ежедневните трагедии по пътищата са стрес само за потърпевшите и за техните близки, но не и за обществото като цяло. Крайно време е хората в България да осъзнаят цяла трагедия от войната по пътищата и да потърсят радикални възможности за решаването на този проблем. За тази цел е необходимо да се обединят усилията на всички субекти имащи отношение към безопасността на движението по пътищата.

Застрахователните дружество, в частност онези от тях които се занимават с автомобилно застраховане, могат да подпомогнат решаването на проблема за сигурността на пътното движение. Основанията за това са, че те разполагат с необходимия инструментариум за стимулиране на превантивното поведение на застрахованите и че той може да бъде приложен към голям брой субекти (застраховани).

В контекста на застраховането, превенцията означава да не се допуска възникване на застрахователен случай, или ако той вече е настъпил да бъдат ограничени неговите последици. Следователно тя е насочена както към причините за възникване на застрахователен случай, така и към последиците от него.

Превенцията е една от допълнителните функции на застраховането. Тя е насочена към ограничаване на риска, който обаче е в основата на съществуването на застраховането. От тук произлиза дилемата “ако застрахователите се занимават с превенция, не ограничават ли те по този начин сферата за своята дейност”? Тази дилема отдавна е разрешена в полза на превенцията, като основните мотиви са следните:

а/ превенцията ограничава действието, респ. и последиците от съществуващите рискове, но самото развитие на обществото създава нови рискове. Реална опасност за ограничаване на застрахователния бизнес няма;

б/ основната (възмездителна) функция на застраховането влияе негативно върху грижите на застрахованите за застрахованите обекти, тъй като дава гаранции, че има кой да плати възникналите загуби. Това негативно въздействие на застраховането трябва да бъде туширано;

в/ намаляването на загубите увеличава положителния финансов резултат от застрахователната дейност.

Застрахователните дружества имат добри възможности да стимулират застрахованите към ефикасни превантивни действия. Те могат да бъдат обобщени в две групи: застрахователно-технически и незастрахователно-технически.

І В първата група ( застрахователно-технически) се отнасят онези начини на действие, които стимулират чрез застрахователни средства, по икономически път, превантивното поведение на застрахованите. Някои от тях могат да бъдат налагани едностранно от застрахователите а други да се договарят между тях и застрахованите. Към тази група се отнасят формулирането на някои от клаузите в общите условия на застраховките през призмата на превенцията, корекцията на застрахователната премия и участие на застрахованите в покриването на щетите, които са разгледани по-долу.

Първо. Диференциране на застрахователните премии в зависимост от индивидуалните резултати на застрахования. Тук възможностите са следните:

1. Адаптиране на застрахователнта премия към така наречената индивидуална квота на щетите. Последната преставлява процентно отношение между полученото от застрахования застрахователно обезщетение и платената от него застрахователна премия. Връзката между големината на индивидуалната квота на щетите и отстъпката от застрахователната премия е обратна. Стимулът за застрахования е по възможност размерът на щетата, респ. и на застрахователното обезщетение, да бъде по-малък или да няма плащане за да може той да ползва по-голяма отстъпка от застрахователната премия през следващата година. Застрахователното дружество само определя минималната индивидуална квота на щетите, до която се правят отстъпки, както и минималния и максималния размер на отстъпките и стъпките между тях. Ефектът за застрахователя при работа с отстъпки, съобразени с индивидуалната квота на щетите се изразява в:

задържане в застрахователната съвкупност на водачи, окачествени като “добри” от гледна точка на тяхното поведение като участници в пътното движение. За “добър” водач се смята този, който допуска на 6-7 години една щета;

намаляване на застрахователните плащания.

Ползата за обществото е намаляването на честотата и тежината на щетите.

2. Корегиране на застрахователната премия в зависимост от факта дали има регистрирано застрахователно плащане или няма такова. Това е системата известна като “Бонус-Малус”. Смисълът на системата е застрахователната премия да се определя не само в зависимост от общата щета на застрахователния състав, а да се вземат предвид и индивидуалните рискови особености на всеки участник от този състав. Самото наименование на системата подсказва, че нейната цел е да поощри добрите водачи на моторни превозни средства (без регистрирано плащане от страна на застрахователя) а да накаже лошите.

Първоначално е възникнала системата “Бонус” и нейната цел е била да бъдат задържани в застрахователната съвкупност “добрите” водачи на моторни превозни средства. Тя се прилага в Англия от 1914 г., в Швеция – от 1929 г. а в Германия – от 1954 г. По-късно се комбинира със системата “Малус” за да се получи системата “Бонус-Малус” във нейния класически вид. Тази система се въвежда във Франция през 1971 г. В Германия се преминава от системата “Бонус” към камбинираната система – през 1969 г. а в Швеция – през 1966 г. Официално системата “Бонус-Малус” в Белгия се прилага от 1971 г. , в Австрия – от 1977 г. а в Швейцария – от 1963 г. Прилагането на системата “Бонус-Малус” в класическия й вид, въпреки голямото разнообразие в нейното организиране, има за главен ефект намаляване броя на щетите. В Белгия регистрираното намаление е 19% ( от 1971 г. системата важеше само за новите водачи а след найното разширяване през 1975 г. за всички водачи, последва ново намаление на честотата на щетите). За Германия, след въвеждането и на “Малус” намаляването на честотата на щетите е с13%, във Франция то е 3% но през следващите години това намаление вече е около 20%. В Австралия, след въвеждането на системата през 1977 г. броят на щетите е намалял с 25%. Посочените проценти отразяват намалението на щетите регистрирани в застрахователните дружества. По тази причина трябва да се отчете факта, че намалението се дължи не само на по-малко фактически настъпилите щети, но и на незаявените от страна на застрахованите щети. В последния случай, застрахованите предпочитата да не регистрират пред застрахователите щети за да запазят или променят в положителна посока позицията си в бонус-малусовата скала.

В момента в някои страни от Европа се ползва само системата

“Бонус” ( Испания, Финландия, Ирландия, Англия). Има логика за това, като се вземе предвид факта, че и при прилагане на смесената система голямата част от застрахованите попадат в нейната бонусова част. Проучвания направени във Франция сочат, че 80% от застрахованите се намират в бонусовата част на скалата, 14% - в малусовата част а 6 % са на нулевото стъпало. В Европа обаче, преобладаващо се прилага класическият вариант на комбиниране между “Бонус” и “Малус”. Превантивният ефект на комбинираната система е по-голям, тъй като икономическите стимули са по-силно изразени. При нея има не само поощрения за добрите водачи но и санкции за лошите. Разликата между максималната отстъпка и максималната надбавка от и към основната премия, при комбинираната система е много по-голяма от разликата между основната премия и максималната отстъпка при системата “Бонус”. За да се засили превантивния ефект на системата посредством икономическо стимулиране на застрахованите (чрез корекцията на застрахователната премия) трябва процентите на надбавките към основната застрахователна премия да растат прогресивно. Същото се отнася и за отстъпките от основната застрахователна премия. Трябва да има съответствие между логиката на отстъпките и тази на надбавките, тъй като теоретично общият размер на отстъпките от основната застрахователна премия трябва да бъде равен на общия размер от надбавките към нея. С други думи, колкото по-строг е “Малусът”, толкова по-силно е изразен “Бонусът” ( в смисъл, че се предвижда по-голяма максимална отстъпка след по-кратък срок) и обратно. Задължително се предвиждат степенувани санкции за застрахованите, които имат повече от едно застрахователно плащане през годината.

Прилагането на системата “Бонус-Малус” е възможно само при нейното регламентиране на национално ниво. Това ще рече:

всички застрахователи, които се занимават с автомобилно застраховане да са задължени със закон да работят с тази система;

максималната отстъпка от застрахователната премия и максималната надбавка към нея да са еднакви за всички застрахователи;

броят на класовете (стъпките) в системата и начинът за преминаване от едно стъпало в друго също трябва да са еднакви за всички застрахователи;

спазване на принципа “без вина”, тоест да се взема предвид наличието на застрахователно плащане, без да се търси чия е вината за това плащане;

изграждане на система за следене мястото на застрахования в бонус-малусовата скала, при промяна на застрахователя.

Спазването на посочените правила ограничават застрахователите при използването на ситемата “Бонус-Малус” в тяхната ценова политика но повишават ефекта от нейното прилагане. Разликата в абсолютния размер на отстъпките ще се дължи само на различията в базовите премии, с които работят отделните застрахователи.

Въвеждането на системата “Бонус-Малус” в България в нейния класически вид има следните предимства:

засилват се икономическите стимули, свързани с превантивното поведение на застрахованите. Ефектът от това се изразява в намаляване честотата и тежината на щетите, свързани с пътно-транспортни произшествия. В държави с дългосрочно унифицирано регламентиране при прилагането на системата “Бонус-Малус” придружено с по-щедри отстъпки, респ. и по-строги надбавки от и към основната застрахователна премия, честотата на щетите е най-ниска;

намаляват се плащанията на застрахователите поради: фактическото намаляване на честотата и на тежината на щетите; непредявяване на претенции за плащане от страна на застрахованите за по-малки щети ( с цел да запазят или да подобрят позицията си по отношение на застрахователната премия); икономия на ликвидационни разноски.

логически от предходното следва, че е налице реална възможност за намаляване на застрахователната премия.

Второ. Засилване на изисквания към застрахованите, посочени в общите условия на застраховките. Застрахователите имат възможност да заложат в общите условия на застраховките клаузи, чрез които се предявяват по-големи претенции към превантивното поведение на застрахованите. Съдържанието на тези клаузи трябва да бъде в следните посоки:

вземане предвид, при определяне размера на застрахователната премия, нарушенията на Закона за движение по пътищата, извършени от застрахованите и санкционирани от съответните контролни органи, независимо от това дали тези нарушения са довели до възникването на застрахователен случай, респ. и на застрахователно плащане;

отказване на застрахователно плащане по застраховка “Каско”, когато причината за пътнотранспортното произшествие е квалифицирана като грубо нарушение на Закона за движение по пътищата. За грубо нарушение да се приемат всички случаи, за които контролните органи отнемат максимален брой точки;

отказване на застрахователно плащане когато професионалните водачи на моторни превозни средства, транспортиращи товари и пътници са нарушили грубо Закона за автомобилните превози, респективно и наредбите за времето на управление, почивка и престой и по тази причина са причинили пътно транспортно произшествие.

 

Трето. Участие на застрахованите в покриването на щетите. Този случай е вариант, свързан с икономическото стимулиране на превантивното поведение на застрахованите. Възможностите пред застрахователите са следните:

да се премине към формата на застраховане “първи риск”. Загубите над застрахователната сума, определена в застрахователния договор, остават за сметка на застрахования. Стимулът за застрахования е неговото поведение да бъде такова, че евентуалните щети, които той може да предизвика, да не надвишават размера на застрахователната сума;

прилагане на пропорционалното правило. Този вариант на подзастраховането влияе върху превантивното поведение на застрахования, тъй като застрахователят винаги редуцира щетата със съотношението между избраната застрахователна сума и застрахователната стойност. Разликата между застрахователното обезщетение и щетата остава за сметка на застрахования. Стимулът за застрахования е да няма щета или тя да е по-малка, тъй като независимо от размера й, той участва в нейното финансово покритие;

процентно участие на застрахованите в покриването на щетите, регламентирано още в общите условия на застраховката. Колкото процентът на участието на застрахования в покриването на щетите е по-голям, толкова по-силно е изразен стимулът за превантивно поведение на застрахования;

абсолютно участие на застрахованите в покриването на щетите, чрез определена в общите условия ексцедентна франшиза. Размерът на тази франшиза трябва да бъде съобразен със скритото самозадържане на щетите от страна на застрахованите при прилагането на системата “Бонус-Малус”, целящо запазване на тяхната позиция в нея. Малките ексцедентни франшизи могат да се окажат безпредметни.

Стимулиране на превантивното поведение на застрахованите чрез формите на застраховане има за негативен ефект евентуален отлив от застраховани, тъй като те намаляват интензивността на застрахователното покритие. От друга страна обаче трябва да бъде посочено, че намалената интензивност на покритието има за резултат поевтиняване на застраховките, което привлича клиентите на застрахователното дружество. Този резултат се подсилва и от ефекта на засиленото превантивно поведение на застрахованите.

Формите на застраховане “първи риск” и “пропорционално правило” не могат да се налагат едностранно от застрахователите на техните клиенти при сключването на застрахователните договори. Към тях застрахованите могат да бъдат подтиквани посредством намаляването на застрахователната премия. Пропорционалната правило трябва да бъде задължително само когато застрахователната сума се отклони от застрахователната стойност през времетраенето на застрахователния договор.

Процентното и абсолютното участие на застрахованите в покриването на щетите трябва да бъде уточнено още в общите условия на застраховката. Дори може да се задължът застрахователите да работят с тях, като се посочат минималния процент и минималния размер на интегралната франшиза, под които нито един от тях не трябва да слиза.

Посочените възможности за привличане на застрахованите в покриването на щетите са приложими при застраховката “Каско” за моторните превозни средства, но не и при застраховката “Гражданска отговорност” за автомобилистите. При последната съществуват редица особености, които не позволяват да се приложат формите на застраховане “Първи риск” и “Пропорционално правило”. Освен това става въпрос за финансово възмездяване на загуби нанесени на трети лица, което предполага пълното им компенсиране от страна на застрахователя.

ІІ Незастрахователно- техническите ( втората група) начини за стимулиране превантивното поведение на застрахованите се отличават от застрахователно – техническите по това, че нямат отношение към сключените застрахователни договори и най-малкото не могат да бъдат налагани на застрахованите. По принцип те са насочени към съзнанието на застрахованите, като им дава възможност да проумеят рисковете на които са изложени, но могат да бъдат свързани и с финансови стимули. Конкретните възможности тук са две: набиране на статистическа информация в подходящи направления и финансиране от застрахователите на превантивни мероприятия, провеждани от застрахованите.

Първо. Набиране на статистическа информация относно причините за възникване на пътно транспортни произшествия. Основната информация, свързана с причините за възникване на пътно транспортни произшествия се намира в органите, които контролират пътния транспорт. Това обаче не пречи на застрахователите също да набират подобна информация, още повече, че те анализират подробно причините преди да извършат застрахователното плащане. Информацията не трябва да бъде ограничавана само в рамките на причините, които дават основание на застрахователя да откаже плащане, а да обхване всички обстоятелства имащи отношение към пътно транспортните произшествия. Тези обстоятелства могат да бъдат обособени в три групи:

човек, в качеството си на водач на моторно превозно средство. Тук се отнасят по-важните рискови характеристики на водача: пол; възраст; шофьорски стаж; професия; образование; здравословно състояние; поведение “зад волана”, изразено чрез брой отнети точки; регистрирани участия в пътно транспортни произшествия през минали периоди;

околната среда, в която се извършва пътният транспорт. Тя включва: категорията на пътя; броят на пътните платна; състоянието на пътя, включително хоризонталната и вертикалната маркировка; интензивност на контрол в определени отсечки; времето, под формата на разбивка на пътно-транспортните произшествия по часове на деня, по дни на седмицата, по седмици на месеца и по месеци на годината; климатичната обстановка; интензивност на движението и пътните особености на населеното място, в което то се извършва;

- моторното превозно средство. Броят на пътните произшествия, които се дължат на автомобилите е много по-малък от този, причинен от водачите. Това обаче не е основание тази група причини да останат извън наблюдениеята на застрахователите. Обект на наблюдение са: техническите причини за пътно-транспортни произшествия по видове; вида на моторното превозно средство; марката на автомобила; обезопасеността на шофьора; възрастта на автомобила.

Набраната от застрахователите статистическа информация има значение на първо място за самите тях, тъй като ще им позволи по-нататъшното индивидуализиране на застрахователната премия. Дружества, които индивидуализират застрахователната премия имат пазарната изгода да предлага застрахователната услуга на цена адекватна на рисковите особености на обекта за застраховане.

На следващо място тази информация, в обобщен вид, трябва да бъде предоставена на обществеността чрез публикации в медиите, в отделни издания и включването й в подготовката на нови водачи на моторни превозни средства или при преподготовката на водачи, явяващи се на проверочни изпити.

Пълната информираност на хората за причините, които могат да доведат до пътно-транспортни произшествия, им позволява когато тръгнат на път да са наясно за опасностите, с които могат да се срещнат. Предупреденият човек действа винаги по-адекватно от непредупредения. Освен това познаването на своите лични качества, като човек и като участник в уличното движение, на самото моторно средство, на пътя и на климатичната обстановка и тяхното съпоставяне със статистическите данни за причините за пътно-транспортни произшествия, позволява на водача да избере подходящото време за пътуване и да си наложи подходящото поведение на пътя.

Статистическата информация следва да се представя и на органите, имащи отношение към сигурността на пътния транспорт. Те се занимават с годишните технически прегледи на моторните превозни средства, с текущия контрол на пътното движение, със състоянието на пътя, включително с хоризонталната и с вертикалната маркировка. Информацията насочва тяхното внимание към най-важните причини за пътно-транспортните произшествия, което позволява елиминирането им.

Остава открит въпроса за организирането на набиране на информацията. При всички случай е задължително да има национален център за обработване и анализ на постъпващата от застрахователните дружества информация. Наблюдаваните параметри трябва да бъдат еднакви за всички дружества.

Второ. Алармиране на общественото мнение чрез брошури, онагледяващи пътно-транспортните произшествия със снимки и със схеми на обстоятелствата, при които те са възникнали. Така водачите на моторни превозни средства придобиват визуална представа за причините и следствията от инцидентите по пътищата.

Трето. Финансиране на застрахователите на превантивни мероприятия, извършвани от застрахованите. Тази възможност беше широко използвана, когато имаше монопол върху застраховането и застраховките бяха задължителни. Условията обаче сега са променени. Основната разлика е, че няма монопол върху застраховането и че застраховка “Каско” за моторните превозни средства е доброволна. Въпреки това е възможно застрахователните дружества да организират фонд “Превантивни дейности”, като отчисляват в него процент от застрахователните премии, събирани по автомобилното застраховане. Част от тези средства (примерно 50%) трябва да се разпределят между органите, които се грижат за сигурността на движението по пътищата съобразно предварително разработените от тях, и одобрени от застрахователите, проекти за подобряване на пътната обстановка. Тук става въпрос за превантивна дейност на национално ниво. Следователно трябва да има оторизиран от застрахователите орган, който да защитава техните интереси при одобряването на проектите и при контрола на изпълнението им. Вариантът всеки застраховател сам да се разпорежда със средствата от фонд “Превантивни дейности” е неприложим, тъй като едва ли някои ще отделя средства за мащабни мероприятия, при условие че и други застрахователни дружества ще имат полза от тях.

Другата част от средствата във фонда могат да се използват за финансиране на по-малки по стойност превантивни мероприятия, по усмотрение на самите застрахователни дружества.

Тук може да се възрази, че застрахователните дружества няма да са равнопоставени, тъй като премийният им приход от автомобилното застраховане, респективно големината на фонд “Превантивни дейности” а следователно и отчисленията за мероприятия от национален мащаб ще бъдат различни. Финасовите средства, които идват от едни застрахователни дружества ще бъдат по-големи от средствата от други. Това е така, но превантивният ефект от тяхното влагането ще бъде много по-силно изразен за дружествата отделили повече средства, защото съвкупността от застраховани, върху която превантивните мероприятия ще въздействат е по-голяма. Инвестираните средства ще се възвърнат в застрахователните дружества под формата на намаляване на застрахователните плащания, респ. и на разноските по уреждането на щетите.

 

 

Превантивната функция на застраховането, въпреки че не е свързана с неговата същност, не бива да се разглежда като неприсъща за него. Тя в никакъв случай не може да измести основната функция на застраховането(финансово компенсиране на случайно възникнали загуби). В момента обаче се налага тази функция да бъде изведена като главна допълнителна функция поне в сферата на автомобилното застраховане. Застрахователите трябва да я разглеждат не само през призмата на собствения си интерес, макар че това е неизбежно, но и от гледна точка на интересите на обществото. Активното включване на застрахователите в кампанията за увеличаване сигурността по пътищата чрез посочените начини ще доведе до намаляване на пътно-транспортните произшествия и на последиците от тях. Дори намалението да е само с един процент, това означава да бъдат избегнати ежегодно минимум десет човешки жертви, стотици наранени хора, стотици хиляди лева материални щети и количествено неизмерими морални вреди от автомобилни катастрофи.



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки