Пазарното застраховане е бизнес, но базиращ се предимно на математиката, правото и маркетинга

04 Декември 2007 г.,zastrahovatel.com

Доц. д-р Радослав Габровски,

катедра „Индустриален бизнес и предприемачество” - СА „Д.А.Ценов”, Свищов

Пазарното застраховане е бизнес, но базиращ се предимно на математиката, правото и маркетинга

Доц. д-р Радослав Минчев Габровски е преподавател в катедра “Индустриален бизнес и предприемачество” при СА “Д. А. Ценов” .

През 1969 г. завършва Института по международен туризъм -Варна, след което работи в “Балкантурист” – Русе, до 1972 г.

През 1976 г. завършва специалност “Застрахователно дело” при Стопанската академия, а на следващата година започва преподавателска работа в същата институция.

През 1986 година успешно защитава докторат на тема: „Застраховане на строително-монтажни работи при “Булстрад”, а през 1997 г. се хабилитира като доцент.

Понастоящем води академични курсове по “Индустриален риск мениджмънт и застрахователна политика на индустриалното предприятие”, “Пазарно поведение на застрахователното предприятие” и „Икономика на предприятието”, „Бизнес риск”. В магистърското обучение при СА доц. Габровски е преподавател по “Диагностика и бизнес анализ на индустриални структури"и "Реинженеринг на индустриалното предприятие".

От 1994 г. в Химико-технологичния и металургичен университет – София, чете лекции по “Екологически риск мениджмънт” и “Жизнен цикъл на продукта” в магистърска програма за европейска диплома “Опазване на околната среда и устойчиво развитие”. От 1997 г. води академични курсове по “Управление на риска” и “Застраховане” в Русенския университет “А. Кънчев”.

От 2006 г. е преподавател по „Презастраховане” и „Застрахователна математика” във ВУЗФ - София.Член е на Съюза на учените в България.

Доц. Р. Габровски е автор на над 90 научни публикации (учебници, статии, студии и доклади), от които 18 броя са в чужбина (САЩ, Япония, Германия, Испания, Чехия, Полша и др.) Специализирал е застраховане, презастраховане и организация на застрахователния надзор в престижни университети, институции и застрахователни компании във Великобритания, Германия, Испания и Белгия. Участвал е в няколко международни проекта в България, Белгия, Чехия, Румъния и Испания.

Поводът да напиша тези редове е фактът, че отново сме в сезона на акция „Гражданска отговорност”, във времето, когато започва „войната между компаниите” (в.”Пари” - 29.1007, с.4), когато може би ще хвърчат и „скалпове”. Пак ни предстои да се губим в лабиринта на ежегодните кръстосани дебати, въпроси, отговори, а не рядко и обвинения за нарушени закони, етичната бизнес логика, правилата на играта и пр. в тази иначе благородна кампания в интерес и полза на гражданите. Струва ми се обаче, че и сега деликатно ни се внушава, че ние, клиентите, плащаме все още малко за предоставяната ни услуга. Внушение, което не съм склонен безрезервно да възприема, тъй като все още не съм срещнал солидни, подкрепени с емпирична статистическа информация аргументи.

Изказаното по-долу становище може би изглежда твърде категорично и нескромно, но то е резултат на личното ми проучване и анализ на реални факти и статистическа информация от позициите, принципите и традиционните концепции в застрахователната теория. С него нямам намерение да ангажирам някого, а само да обърна внимание на определени според мен очевидни факти и доказателства, които дават повод за размисъл по въпросната застраховка. В това отношение като представител на застрахователната теория съм се водил предимно от основните принципи на застраховането, тридесетгодишния ми преподавателски опит и знанията, придобити в престижни институции и застрахователни компании в България и чужбина.

Съдържанието и форматът на изложеното по-долу са представени в няколко аспекта. Макар и твърде общи, те са достатъчно експлицитни и се надявам да бъдат разбрани от уважаемите застрахователи и други специалисти. Защото става въпрос не за нови открития, а за известни принципни положения в застраховането.

Основните принципи и механизми в пазарното застраховане са принципът на взаимопомощта, еквивалентният принцип, универсалността и пълнотата на застрахователната услуга, принципът на „върховното доверие” (uberima fidei) между страните и пр. Тези принципи обаче се считат реализирани само тогава, когато застрахователната работа действително се изгражда върху тях, както и на здрави сметни основи и рационален начин за правене на бизнес, при който застрахователи и застраховани следва да търсят оптимална равнопоставеност.

Равнопоставеност и справедливост в застраховането (в относителния смисъл) може да има, когато плащанията на застрахованите и застрахователя се калкулират на базата на реалната оценка на развитието на риска със средствата и инструментариума на математиката (актюерството). В този смисъл е и текстът на чл. 15 ал. (2) от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 18 от 2004 г. (“ДВ”, бр. 105 от 2004 г.), издадена от Комисията за финансов надзор в сила от 16.12.2005 г., където се казва: «Брутната застрахователна премия трябва да бъде достатъчна, изчислена на база разумно актюерско допускане, така че да осигурява изпълнение на всички задължения на застрахователя, включително образуването на достатъчни застрахователни резерви, при отчитане на присъщите аквизиционни и административни разходи.»

След проучване и обработване на разполагаемата статистическа информация, развитието на риска и динамиката на основни застрахователнотехнически величини при разглежданата застраховка са представени в таблица 1..

 

Таблица 1

Събрани застрахователни вноски, изплатени застрахователни обезщетения и основни

застрахователно-икономически индикатори по застраховка "Гражданска отговорност" на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни средства;за

периода 2001-2006 година

 

 

Година

Премиен приход

 

(х.лв.)

Изплатени обезщетения

(х.лв.)

Финансов резултат

 

( х.лв.)

Брутна квота на щетите

(%)

Темп на динамика

на вноските

(%)

Темп на динамика на плащанията

(%)

Темп на динамика на

финансовия резултат

(%)

2001

68 102

36 335

+ 31 767

53,35

100,0

100,0

100,0

2002

123 926

48 278

+ 75 648

38,96

182,0

132,9

238,1

2003

157 234

56 434

+ 100 800

35,89

126,8

116,9

133,2

2004

178 171

64 302

+ 113 869

36,09

113,3

113,9

113,0

2005

251 135

74 810

+ 176 325

29,79

140,9

116,3

154,8

2006

269 108

87 473

+ 181 635

32,51

107,2

116,9

103,0

Общо за

периода

1 047 676

367 632

+ 680 044

-----

(395,1)

(240,7)

(517,8)

Данните в таблицата и аспектите, в които те са представени, са достатъчно показателни и красноречиви за развитието на риска, включително и за правенето на изводи относно размера и достатъчността на застрахователните вноски при разглежданата застраховка. Надявам се това да провокира застрахователите професионалисти и аналитиците към размисъл, към по-задълбочени и съдържателни дискусии и съответни заключения по така горещата проблематика.

Смятам, че не е особено издържано и неубедително да се твърди, че застрахователните вноски са ниски и недостатъчни, когато данните сочат други тенденции, а именно:

за разглеждания период показателят за развитието на риска „квота на щетите” е в границите на 35% – 40 % и показва ежегодно намаление;

всяка година се генерира и отчита огромен (почти двоен и повече в абсолютен размер спрямо изплатените обезщетения) положителен финансов резултат, който очевидно бележи тенденции на нарастване;

ежегодният темп на нарастване на положителния финансов резултат е изпреварвал темповете на нарастване на застрахователните вноски и на застрахователните обезщетения, за да стигне през 2007 г. петкратен размер в сравнение с 2001 г.;

темпът на динамиката (увеличението) на застрахователните обезщетения по отделни години остава относително стабилен в границите на 15%-16 %.

Освен така посочените няколко очевидни факта могат да се направят допълнителни коментари и заключения и в някои други ракурси.

Най-напред следва да се отбележи, че при разглежданата застраховка отсъства твърде важната калкулативна величина - застрахователната сума (макар че на места в КЗ лимитите на отговорност съвсем неправилно се възприемат като застрахователна сума – вж. чл. чл.223, 266). Липсата на фиксирана застрахователна сума, от една страна, подвежда, а, от друга - възпрепятства изчисляването на едни от най-важните показатели за развитието на риска – ощетимост на застрахователната сума и коефициент на ощетимост на застрахователната сума. От това пък вече произтичат проблеми с точната оценка на риска и калкулирането на тарифната ставка. По тази причина при застраховките на отговорности се възприема и изчислява по-неточният, но все пак достатъчно показателен финансово-резултативно ориентиран индикатор на риска – квотата на щетите.

Липсата на застрахователна сума е причина за неправилни трактовки и в други посоки. На престижни форуми и в медийното пространство най-често се изтъква, че застрахователните вноски са ниски и недостатъчни, защото лимитите на отговорност били чувствително завишени и те ще нарастват в бъдеще. В случая се пропуска обаче много същественият факт, че размерът на застрахователната вноска е функция не от възприетите лимити на отговорност, а от развитието на риска и възприетите граници (степента) на доверителност (актюерското допускане в отклоненията на плащанията при застрахователните калкулации). Лимитите се определят субективно от закона; те са еднакво валидни за всички застраховани, докато застрахователната сума е индивидуална за всеки отделен, изложен на риск, застрахователен обект или интерес и застрахован. В това отношение при калкулирането на вноската за разглежданата застраховка се възприема стойността на автомобила, определяна по правила, различни от тези при конвенционалните форми на застраховане.

Според КЗ брутната застрахователна премия на застраховката не включва „добавка за сигурност”, която по принцип служи за покриване колебанията на риска и застрахователните плащания. Съгл. чл. 15 (1) на цитираната по-горе Наредба «Брутната застрахователна премия се формира, като към минималната задължителна рискова премия, образувана по чл. 13, се начислят предвидените аквизиционни и административни разходи....» (Вж. същата наредба). Данните в горната таблица потвърждават това, което е предвидено и в закона, т.е., че поне засега тази рискова премия е в съответствие с действителното развитие на риска и че е достатъчна за покриване на застрахователните плащания (обезщетения).

Проучванията ни в някои компании и посреднически фирми показват, че предвидените аквизиционни, административни и други разноски са твърде високи. В това отношение ще посоча, че в „добавката за разноски” делът само на агентските (брокерските) комисиони варира в границите на 20%–25% - 30%, а „другите разноски (за подаръци)” (напр. за автомобилно гориво) стигат до 25-30 лв. При тези разчети, при застрахователната вноска за най-масовите МПС с кубатура до 1,8 куб. см, която за 2007 г. беше около 98 -110 лв., за покриване на риска и други административни разноски, фактически оставаха около 50 – 60 лв., т.е. около 50%, (но както се вижда от резултатите по-горе, дори и те са били достатъчни). Условно може да се допусне, че тези 50% представляват приблизителния хипотетичен размер на „нетната квота на щетите”, която варира при отделните застрахователи, но не се публикува никъде. От всичко това излиза, че проблемът и твърдението за дефицитността на средства не е в елемента „рискова премия”, а в структурата на „добавката за разноски”, която очевидно прекалено отежнява издръжката на застраховката и „консумира” значителна част от брутната вноска.

От теорията и практиката е известно, че тарифните ставки, съответно и размерът на застрахователните вноски, при отделните застрахователи варират в зависимост от обема на застрахователната съвкупност и уникалния „профил” на риска, обусловен от индивидуалните рискови фактори на застрахованите обекти и субекти. Следователно тези зависимости трябва задълбочено да се изследват, а тарифните ставки аргументирано да се защитават и доказват пред регулиращите органи. Така може би голяма част от излишните спорове и упреци за некоректност биха отпаднали.

В последно време се изтъква индикацията за чувствителен спад в обхвата на застраховката (от 97% на около 91,02%) и за сериозен нисък ръст (само от 0,4 %), граничещ със застой, в премийния приход на разглежданата застраховка за първото шестмесечие на 2007 г. спрямо същия период на 2006 г. Това не е особена изненада, а напротив - трябваше да се очаква. Основният влияещ фактор през 2006 г. беше бурната и масова акция за пререгистрацията на МПС, при която за много кратко време бяха обхванати над 95% от МПС в страната. За застраховането ефектите от така проведената акция биха могли да се формулират по следния начин:

а) първоначално бе генериран огромен премиен приход за периода на интензивна пререгистрация;

б) за изключително кратко време бе постигнат „бум” в обхвата (от 60%-65% на 97% ), с който изненадахме дори ЕС.

През следващата 2007 г. нещата в двете посоки се „успокоиха” и последва относително задържане на резултатите. Това е нормално, защото всеки бързо и лесно постигнат положителен ефект е краткотраен и бързо се стопява. Причините за „задържането” могат да бъдат различни и те трябва да се изследват.

Възможно е „задържането” на равнището на премийния приход да се дължи и на факта, че за сключените по време на масовата акция (април-май–юни на 2006 г.) застраховки вноските са инкасирани и отчетени за 2006 г., а подновяването следва да стане през второто полугодие на 2007 г. Следва да се отчете още ефектът и влиянието на несъбраните части от разсрочените (особено при едномесечните и шестмесечните) застрахователни вноски, което почти съвпада с разглеждания шестмесечен период. В резултат на подобен ефект към края на годината обхватът вероятно още ще спадне.

Може би има известно влияние и фактът, че някои от собствениците (особено на по-стари автомобили) само пререгистрираха МПС, за да не отпаднат от регистрация, заплатиха част от годишните вноски, а останалата част предстои да плащат по-късно. Вероятно има и такива от тях, които не използват МПС активно и рискуват да ги карат „на тъмно” и по кърищата без сключена застраховка, защото тя струва около половината от стойността на МПС.

Не е много логично, а и е несериозно, да се твърди от застрахователи, че от ниските цени на застраховката страдат най-вече потребителите. Защо и какви са аргументите, тъй като при цената например на сиренето не е така? В случая конотацията е доловима, но клиентите разбират нещата предимно в прав текст и в прекия смисъл, затова метафори не бива да се изказват.

От изложеното дотук, а и от представената информация, може да се направи основният извод, че поне засега както тарифните ставки, така и общият обем на застрахователните вноски за периода са били достатъчни. Доказателство за това е особено огромният положителен финансов резултат, генериран от компаниите през 2001-2006 г. Вижда се ясно, че той както ежегодно, така и за целия период, е бил в абсолютни и относителни размери, почти двойно по-големи от тези на изплащаните обезщетения. Ето защо не без основание смятаме, че през целия разглеждан период от този значителен финансов резултат е можело да бъдат заделени повече средства в запасния фонд. Така щеше да бъде постигнато по-плавно и безболезнено постепенното повишаване на вноските. Това е осъществимо и през следващите години. За целта е необходимо обаче преосмисляне и задълбочен анализ на застрахователнотехническите резултати, сметните застрахователни основи и калкулациите, застрахователно-техническия план на застраховката и начините на работа, главно маркетирането. Сега съществуващите възможности и налични резерви на застрахователите позволяват постигането на гъвкавост и оптималност в застрахователните калкулации и управлението на застрахователните плащания. В това отношение не липсват изявления на изтъкнати специалисти от практиката и от КФН, които прогнозират, че равнищата на вноските почти ще се задържат и тази година. Така смятам и аз, защото всяка година почти винаги все така става. Това ще се види съвсем скоро, когато започне „голямото ръгби”, особено през месец декември.

За оптималните равнища на застрахователните вноски имат значение и други фактори вътре в застрахователните компании и в бизнеспространството като цяло. В условията на глобалната хиперконкуренция, която все по-осезателно се усилва, пазарното застраховане изисква прилагането на рационален и адекватен застрахователен маркетинг. Трябва винаги да се има предвид, че на единния европейски застрахователен пазар успешно ще продава застраховане и ще генерира добавена стойност само този, който продава качествени застрахователни продукти на оптимални цени, и този, който е осъзнал, че освен продукт се продава и обслужване. В това отношение проучванията ни показват, че на развитите застрахователни пазари около 90%-95% от успеха в продажбите се дължи предимно на обслужването. Вече само усмихнатата и харизматична физиономия на агента или брокера не са достатъчно атрактивни елементи, ако той не предлага на клиентелата подходящи продуктови (застрахователни) пакети от решения.

Застрахователният пазар е динамична информационна система, която сигнализира и поддържа обратната връзка със застрахователния бизнес чрез цените (застрахователните вноски). Когато става въпрос за пласмента на една задължителна застраховка, каквато е разглежданата „Гражданска отговорност”, следва да се отчитат някои нейни по-конкретни особености и спецификата на пазара (напр. някои макропоказатели и др.), където тя се предлага. В това отношение също могат да се направят някои коментари и изводи, които евентуално да подскажат целесъобразни и възможни идеи.

С оглед на маркетирането като продукт застраховката „Гражданска отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни средства” произтича и се регулира ex lege, т.е. от закона. Този факт е твърде съществен в много отношения, но преди всичко за тарифирането и за пласмента на застраховката. Следователно той е от значение и за това дали вноските да бъдат повишени, или да останат по-поносими за клиентите - поне в близкото бъдеще. В това направление виждаме някои възможности, които са свързани също с особеностите на застраховката.

Поради задължителния характер на застраховката по законодателен път на пазара се налага един стандартен по основните си същностно-съдържателни параметри (условия, обекти, интереси, рискове, лимити на отговорност и пр.) продукт. С оглед на тази особеност при предлагането му отделните застрахователи са ограничени и не могат да се възползват от индивидуалните си конкурентни предимства. Като конкурентен елемент остава само размерът на „цената” (на вноската), която е, както беше казано вече, функция от сметните основи (развитието на риска в съвкупността, разноските, застрахователната стойност на автомобилите) и взетите предвид при калкулирането рискови фактори. При това положение за постигане на по-голяма обективност рисковата премия (частта, която най-пряко е свързана с развитието на риска) следва да се определя по калкулативен път върху принципите и инструментариума на актюерската техника. Целесъобразно е даже като стабилизиращ достатъчността на вноската елемент да се предвиди и „добавка за сигурност”.

Във втората част добавката за разноски, също са налице определени възможности за оптимизиране на размера й - главно чрез преструктуриране на нейните съставните елементи. По този начин се създава възможност да бъдат освободени средства както за допълнително захранване (завишаване) на рисковата премия, така и за обособяване на „добавка за сигурност” към нея. Взети заедно, двете величини ще формират вече структурата на нормална нето-премия, която ще притежава по-големи компенсационни възможности, но трябва да се регламентира законодателно.

За редуциране на част от разноските е възможно използването на системата „банкашурънс” и електронната търговия. Като съвременни начини на пласмент те могат да допринесат за значително намаляване на аквизиционната работа. Подобен подход би допринесъл за значително намаление (напр. на 5-7%) на аквизиционната комисиона (която, както бе посочено по-горе, сега варира в границите на 25%-30% и повече от вноската). В такъв случай ще настъпят съществени промени и във функциите и ролята на традиционните посредници. Аргументите ми в това направление са следните:

Първо. Електронната търговия и „банкашурънсът” бързо навлизат в застраховането и това е един от проблемите и на застрахователното регулиране в ЕС. В условията на хиперконкуренцията засега се забелязват някои симптоми на т. нар. soft market (пазарът на потребителите) - обстоятелство, което принуждава застрахователите да „скъсяват” логистичните вериги на предлагането и така да намаляват маржа на разноските за сметка задържане на „ценовите равнища” и маржа на печалбата. Неминуемо, и то много скоро, това ще се случи и на българската територия от единния европейски застрахователен пазар, тъй като събитията, както личи, няма да ни подминат.

Второ. Всяка финансова група се обслужва от собствена търговска банка, което позволява по-голямата част от пласмента на застраховките да се поеме от по-евтиния по принцип, банков сервиз. Така ще се постигне и гарантира много по-строг контрол върху целия аквизиционен процес, върху застрахователната култура, управлението на отчетността, редовността, надеждността и сигурността на документацията, паричните потоци и пр. До голяма степен ще се елиминират звена от „дистрибуторската мрежа”, които предлагат застраховката с атрактивни призиви от типа: „ТукА се сключва застраховка „Гражданска Отговорност”. (sic!)

Трето. Чрез банкашуранса до голяма степен може да бъде избегната порочната практика за привличане на клиенти чрез подаръци и други нерегламентирани отстъпки и „преференции”. Така на клиентите ще се предлагат реални застрахователни продукти при по-справедливи актюерски и финансово обосновани застрахователни вноски.

Четвърто. Като се има предвид, че сключването на разглежданата застраховка е строго морално задължение за всеки автомобилист, чрез банкашурънса той може да „закупи” застраховката по лична преценка на качествата на предлагания продукт и застрахователя, без да бъде съблазняван чрез подаръци или други нерегламентирани „услуги”. Поставянето на застраховането на гражданската отговорност на морални основи не е лесен процес. Може би за незастрахованите автомобилисти трябва да бъдат предвидени по-респектиращи санкции по начини, взаимствани от чуждестранната практика или от данъчната система.

Друг въпрос, който има връзка с разглежданата застраховка и също заслужава внимание, е източникът на средствата за алиментиране (набиране) на Гаранционния фонд. За застрахователната 2007-а година голям брой застраховани заплатиха за фонда по 10 лв., което може да се установи от застрахователните им полици. По мое мнение това е в противоречие с Кодекса за застраховане, тъй като подобни задължителни плащания там не са регламентирани, освен ако не се тълкуват произволно някои от точките в чл. 287. В ал. ал. (1) и (2) т.т. 1-5 на този член категорично е посочено кой трябва да внася и откъде следва да се заделят средствата за фонда. Следователно, изглежда, платилите тази сума застраховани са доброволни дарители на фонда или са „глобени” по невнимание...

Отново ще подчертая, че с преструктурирането на добавката за разноски допълнително биха могли да бъдат освободени и заделени в процент или промил от премията средства и за Гаранционния фонд. Техният размер обаче следва да бъде калкулиран по математически път, на база развитието на риска (както се предлага в една публикация на в. „Застраховател прес” от 3.06.06 г.), а не по „правилото на палеца” (който винаги сочи към тавана).

Така изложеното по-горе не дава изчерпателно решение на проблемите по застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Остават някои въпроси, на които трябва да се търсят все още задоволителни отговори. Така например имат ли солидни, доказаващи по безспорен статистически път, аргументи ниските равнища и дефицитът на премийния приход? Досега не съм срещнал подобни, а моите аргументи са данните в горната таблица, които показват друго състояние на нещата.

Дали се калкулира разумно, на базата на обективни сметни основи и реалното развитие на риска, издръжката на застраховките?

Защо, когато се твърди, че вноските по тази задължителна застраховка са недостатъчни и дефицитни, ежегодно в надпреварата по аквизицията се наблюдава повишена агресивност между компаниите? Щом е опасно ...... ?!

Дали оптимално се използват други възможности и форми за сътрудничество и взаимоотношения със сродни частни или държавни институции, както споменахме банкашурънса?

Дали няма опасност у нас или чрез Интернет да заработят чуждестранни застрахователи, за които вноските няма да са недостатъчни, защото по-добре калкулират или владеят механизмите на съвременното застраховане в хиперконкурентна среда. Както се съобщава, много (над стотина) такива вече са на прага на местния застрахователен пазар.

Досега се изтъква аргументът, че плащанията при застрахователни случаи в чужбина ще бъдат драстични. Може би, но ако се опасяваме от подобен феномен, убеден съм, че там няма да ни позволят безобразно да мачкаме и убиваме, както това става ежедневно по нашите пътища.

Намерението ми беше не да дам изчерпателно и категорично решение на проблематиката, а само да засегна онези проблеми, по които най-често се дискутира, но все още има какво да се желае, за постигането на оптимални и справедливи отношения между застрахователи и клиенти. Защото застраховането е гениално постижение на човечеството; по степента на развитието му в една държава може да се съди за равнището на цивилизованост и предвидливост, за материалната и духовната култура на нейната нация.



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки