Кредитната криза "удари" на неочаквано място

22 Февруари 2008 г.,zastrahovatel.com

След срива на щатския сектор на ипотеки с ниско качество и последвалите трусове на световните кредитни пазари, още една "сенчеста" област от финансовата вселена кандидатства за спешна спасителна операция. Това са застрахователните компании, които гарантират навременните плащания по главници и лихви на облигации в случай на фалит на емитента. Тези фирми обикновено предлагат услуги на един сектор, поради което се наричат още "еднолинейни" (monolines). В нашия случай пък става въпрос за застрахователите на общински книжа, чиито капитали се топят редом с проблемите по реализация на гарантираните дългови облигации (CDOs), ликвидната криза в дружествата за структурни инвестиции (SIVs) и позорната загуба на 4.9 млрд. щатски долара на френската банка "Сосиете женерал" от нерегламентирани сделки, предизвикали масови продажби на световните фондови борси. Те принудиха Федералния резерв на САЩ спешно да понижи основните лихви на страната с общо от 1.25% до 3% само в рамките на една седмица. Това е красноречив пример как една унила "финансова провинция", когато бъде натоварена с комплексни рискове, които слабо разбира, може да се окаже ужасяващо обременителна.

Макар че не са гиганти,

застрахователите на общински ценни книжа

са гарантирали емитиран дълг за шокиращите 2.4 трлн. щатски долара и в момента "седят" върху загуби за 41 млрд. долара, по данни на щатската банкова групировка "Джей Пи Моргън Чейз". Най-големите между тях - "Ем Би Ай Ей" (MBIA) и "Амбак файненшъл груп" (Ambac Financial Group), дълго време работеха само "по специалността си" - с държавни облигации, на които на практика даваха под наем срещу комисиона своя максимален инвестиционен рейтинг "ААА". И макар че работата им беше скучна и досадна, печалбите бяха добри. В хода на разгорещаващата се конкуренция обаче те бяха съблазнени от структурните финансови продукти, особено когато в тях присъстват ипотеки с ниско качество. И след като ипотечните длъжници престанаха да обслужват заемите си, цената на книжата започна да пада. В резултат само през четвъртото тримесечие на 2007 г. "Ем Би Ай Ей" загуби 2.3 млрд. щатски долара, а "Амбак" - 3.26 млрд. долара, от преоценка на активи. Тънкият им капиталов буфер - разумен за гарантиране на сигурните общински книжа, се оказа абсолютно недостатъчен днес, когато двете компании са застраховали общински, корпоративен и ипотечен дълг за над 1 трлн. щатски долара. Скръбната вест постави нащрек международните рейтингови лидери "Мудис инвестърс сървис" и "Стандард енд Пуърс", които заплашиха да намалят кредитните оценки на двата monolines, ако своевременно не попълнят капитала си. Третата голяма агенция - "Фитч рейтингс", обаче не пожали "Амбак" и понижи в средата на януари с две степени - до "АА", рейтинга на "Амбак ашуърънс корп." в Ню Йорк, както и на още една фирма от бранша - "Файненшъл герънти иншуърънс кампъни" (FGIC), която не успя да набере 1 млрд. щатски долара в определения срок.

"Фитч" намали с пет степени (до "А") и кредитните оценки на фирмите от Бермудите "Сикюрити кепитъл иншуърънс", "Екс Ел кепитъл ашуърънс" и "Екс Ел файненшъл ашуърънс".

Тези събития

изнервиха инвеститорите по няколко причини

Първо, силно "преоценените" monolines губят смисъла на съществуването си и са изправени пред перспективата да бъдат продадени или дейността им постепенно да затихне, като им се забрани да поемат нов бизнес. Втората, още по-тревожна причина от системна гледна точка, е, че когато се понижи кредитната оценка на подобен застраховател, трябва да се намалят рейтингите и на гарантираните от него книжа. Точно така постъпи "Фитч" след мярката си срещу "Амбак" и преоцени 137 500 облигации, включително и емитираните от футболния клуб "Арсенал". Ако се случи нещо с рейтинга на "Ем Би Ай Ей", ще трябва да бъдат преразгледани и оценките на книжа за 652 млрд. щатски долара. Оттук нататък проблемите се прехвърлят върху собствениците на пострадалите книжа, които, съгласно счетоводните правила, трябва да ги маркират по реалната им стойност. Някои инвеститори, като например пенсионните фондове, пък имат право да притежават само облигации с максимална кредитна оценка, което увеличава перспективата за принудителна продажба на "декласираните". Ще се увеличат и разходите на емитентите на ценни книжа, след като намалее броят на застрахователите с върхов рейтинг. По данни на финансовата информационна агенция "Блумбърг" загубата на оценка "ААА" ще струва на инвеститори и длъжници до 200 млрд. щатски долара.

Банките с активно участие на пазара на гарантирани с активи финансови инструменти също имат много поводи за тревога. Защото не само че използват monolines да застраховат продуктите им, но купуват също и защита срещу необслужвани заеми под формата на специализираните кредитни инструменти за хеджиране "credit-default swaps" (CDS). Една застрахователна фирма от сектора - "Ей Си Ей" (ACA), вече има проблеми с плащанията по подобни гаранции. Това принуди щатската инвестиционна банка "Мерил Линч" да преоцени с 1.9 млрд. щатски долара експозицията си към гаранта. Примерът й последваха френската "Креди агрикол" и канадската "Си Ай Би Си". По сметки на инвестиционния бутик "Опенхаймер" финансовите институции ще трябва да отпишат книжа за общо 10.1 млрд. щатски долара, застраховани в АСА.

Тъй като

пазарът на CDS е слабо регулиран

не е възможно да се изчисли точно на какво количество риск са изложени кредиторите. Според Банката за международни разплащания застрахователите на общински облигации държат малък процент от бизнеса с тези кредитни застраховки, чийто сегашен обем се оценява на 95 млрд. щатски долара - повечето продадени на кредитни институции.

Анализатори от инвестиционното поделение на английската банка "Барклейз" - "Барклейз кепитъл", пресмятат, че може да се наложи финансовокредитните институции да привлекат 143 млрд. щатски долара, за да изпълнят изискванията на контролните органи, ако международните рейтингови агенции намалят оценките на застрахователите на държавни облигации. Най-малко 22 млрд. долара ще са нужни, ако кредитните оценки на фирмите от бранша, начело със световния лидер "Ем Би Ай Ей" и "Амбак", бъдат понижени с една степен под максималния рейтинг "ААА", и шест пъти повече за преоценки с четири степени до "А". Банките притежават структурни продукти за общо 820 млрд. щатски долара, които са гарантирани от monolines.

Нищо чудно, че група щатски кредитни институции уважиха призива на застрахователния надзорник на щата Ню Йорк

Ерик Динало

който контролира големите гаранти на общински облигации, да се обсъди евентуален спасителен план. Той е наел за консултант по темата популярния инвестиционен банкер Джоузеф Перела, чието положение и връзки трябва да убедят финансовите компании да осигурят пари или заеми на monolines. По време на предварителните разговори на 23 януари Динало е помолил банките "да се изръсят" с 15 млрд. щатски долара, за да помогнат на "Ем Би Ай Ей" и на "Амбак" да съхранят кредитните си оценки. Надзорникът, който очевидно има благословията на щатските федерални власти, преговаря и с други потенциални инвеститори, включително Уилбър Рос (за когото се твърди, че проявявал интерес към покупката на "Амбак") и Уорън Бъфет, който в средата на януари т. г. основа свой собствен застраховател на общински книжа в Ню Йорк, но не изключва възможността да купи дял и от изпаднал в беда конкурент. Тези инвестиционни ветерани са убедени, че бизнесът има бъдеще въпреки сегашните си неволи. Защото, поне при общините, пазарът винаги иска по-голяма лихвена надбавка от реалната цена на риска. И хитрите гаранти използват точно тази пролука.

Засега не е ясно как точно ще бъде структурирана спасителната операция. Една от възможностите е създаването на еквивалент на "лоши банки", в които да бъдат отделени компрометираните сделки на monolines с гарантираните дългови облигации, за да може общинският им бизнес да продължи напред или да бъде продаден. Друга идея е да се създаде специален пул за най-губещите книжа, който да позволи на застрахователните фирми да презастраховат най-големите си рискове.

Банките от Европа и САЩ

все още размислят как да разрешат поредния конфликтен етап от кредитната криза. Една от групите, в която участват щатските "Ситигруп" и "Уаковия", английските "Барклейз" и "Роял бенк ъф Скотлънд", френските "Сосиете женерал" и "БНП Париба", швейцарският банков лидер "Ю Би Ес" и германската "Дрезднер" (която е част от "Алианц"), проучват възможностите да подкрепят "Амбак", който се нуждае от поне 1 млрд. щатски долара. Твърди се, че членовете на този "отбор" са с най-голяма експозиция към застрахователя. Те ползват за консултант по казуса инвестиционната фирма "Грийнхил", а съветник на "Амбак" е швейцарската банкова групировка "Креди Сюис". Компанията за частен капитал "Уорбърг Пинкъс" пък е дала 500 млн. щатски долара на "Ем Би Ай Ей", а ръководството на застрахователя се надява да получи още над 2 млрд. долара до края на това тримесечие.

В началото на февруари се разбра, че фирмите за частни инвестиции от ранга на "Бейн кепитъл", "Карлайл груп", "Колбърг, Кравис, Робъртс" и "Ти Пи Джи", които обичат да влагат пари в различни закъсали компании, този път оценявали риска при "Амбак" и "Ем Би Ай Ей" за прекалено висок. А "Блекстоун", която притежава миноритарен дял във "Файненшъл герънти иншуърънс кампъни", засега отказва да вложи повече пари в изпадналия в беда застраховател.

Междувременно емитентите на общински дълг все по-често пускат книжа, без да ги застраховат в "Ем Би Ай Ей" или "Амбак". През миналия месец са били продадени нови облигации само за 8.6 млрд. щатски долара срещу 31 млрд. щатски долара през януари 2007 г., сочат данни на компанията за анализ "Томсън файненшъл". Около 30% от тазгодишните нови емисии са били гарантирани от застрахователя "Еф Ес Ей" (FSA), който има незначителна обвързаност с активи с ниско качество. "Ем Би Ай Ей" и "Амбак", всеки от които през 2007 г. е имал по 15% пазарен дял от емитираните общински книжа, пък са застраховали съответно 1.4% и 2% от новите емисии през миналия месец, отбелязват експертите на "Томсън файненшъл".

 

"Лойдс ъф Лъндън" – светлина в мъглата

Инвестициите в международния застрахователен пазар "Лойдс ъф Лъндън" отново са на мода. Богати индивиди пробват късмета си в персоналните застраховки в опит да открият достатъчно висок доход, който да не е в корелация с фондовите борси. "Имената" - частните инвеститори, които гарантират различни събития в "Лойдс" със собствени средства, твърдят, че най-големият застрахователен пазар в света е отбелязал очевиден напредък от началото на 90-те години на ХХ век (когато бе на ръба на банкрута след огромни по размер искове) насам. И макар че рискът за персонални застраховки все още е твърде висок, то днешните инвеститори е малко вероятно да бъдат застигнати от нещастната съдба на хиляди техни бивши "колеги", които загубиха личните си състояния заради огромни загуби от искове на застраховани срещу болестта азбестоза.

Днес около 2500 физически лица гарантират близо 16% от полиците на "Лойдс" на стойност 15 млрд. британски паунда. Инвестиционните им разходи са високи, защото всеки от тях трябва да притежава активи за поне 400 хил. паунда, които да използва като залог, и други около 200 хил. паунда в брой за покупка на правото да участва в печалбите на застрахователните синдикати. Допълнително между 7 хил. и 10 хил. паунда в брой са необходими за създаване на дружество с ограничена отговорност. Около 30 от общо 66 синдиката на "Лойдс" са достъпни за частни инвеститори.

Всеки септември се провеждат аукциони, на които се определя кой какъв процент от обема средства на всеки синдикат ще гарантира през следващата година. През септември 2007 г. най-високата платена цена е била 71 пени за 1 паунд от застрахователния капацитет на Синдикат 386, който не продава полици за плавателни съдове. Най-малко - 0.14 пени за паунд застрахователен капацитет, е струвало участието в Синдикат 4040, който издава полици на работодателите срещу злополука на служителите на работното място или в работно време. Следователно всеки "новак" ще трябва да похарчи поне 200 хил. паунда, за да купи право да застрахова риск за 1 млн. паунда.

Богатите индивиди са привлечени от "Лойдс ъф Лъндън" по няколко причини. Първо, загубите им са ограничени до размера на предварително заложения капитал, защото инвеститорите имат право да гарантират група от синдикати чрез дружество с ограничена отговорност. На второ място, вложените в "Лойдс" активи могат да се използват като източник на доходи два пъти. Например инвеститорът може да внесе като залог купен с цел последващо отдаване под наем имот или портфейл от акции и така да печели и от двата източника. Подобна структура позволява също на богатите индивиди да ползват данъчни облекчения за активите, използвани като залог или за финансиране на покупката на права за участие в печалбите на застрахователните синдикати. Отделно всяка загуба може да се приспадне от облагаемия им доход. Третото предимство на инвестициите в "Лойдс" е, че годишни печалби до 235 хил. паунда могат да се прехвърлят без облагане с данъци за допълнителна персонална пенсия.

След 2001 г., когато "Лойдс ъф Лъндън" отчете 1.3 млрд. паунда загуба от терористичните атаки срещу Световния търговски център в Ню Йорк, резултатите на застрахователния пазар са силни. Майкъл Дийни - председател на Асоциацията на членовете ("имената") на "Лойдс", дори отчете малки печалби за себе си и за доста свои колеги през 2005 г. - годината, през която застрахователната групировка понесе 103 млн. паунда загуба от внесени искове за обезщетения срещу урагани. Трябва да се има предвид, че инвестициите на частните лица трябва да се правят поне три години, за да са икономически обосновани. И след като гарантираните полици са тригодишни, то всеки гарант може да се изправи и срещу минали загуби.

През 2008 г. "Лойдс" може да намали леко застрахователния си капацитет (Бел. ред. Максималният обем застрахователни премии, които пазарът може да поеме за една година, базиран на общото количество заложен капитал) заради растящите опасения от падащите цени за застраховане и презастраховане в много пазарни сегменти. Което изисква по-висока дисциплина от страна на гарантите. По оценка на ръководството на групировката тазгодишният капацитет вероятно ще е 15.95 млрд. паунда срещу рекордните 16.1 млрд. паунда през 2007 г.- първото намаление от 2005 г. насам. Това прави положението на "Лойдс" твърде деликатно, защото трябва да се състезава с конкурентни пазари, примерно на Бермудите и в Дъблин, които имат по-изгодни данъчни режими и са по-слабо регулирани. Което обаче в никакъв случай не трябва да става за сметка на стриктната финансова дисциплина, категорично е ръководството на английската групировка.

Ива Иванова



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки