Голямото спасяване продължава

23 Септември 2008 г.,zastrahovatel.com
в-к "Капитал" бр.38(20-26.09.2008)

Опитът на Федералният резерв да остави пазарът сам да се справя изтрая два дни

Николай СТОЯНОВ

Последната световна финансова криза притежава всички качества на една истински добра... пазарна паника. А именно независимо от броя анализатори с калкулатори, остава си непредсказуема, защото пазарът не се движи от един компютър със зададена формула, а от невъобразим брой компютри, управлявани от човешки същества, чийто страх напоследък напълно е изкоренил каквито и да било остатъци от алчност.

Безсилни да кажат какво ще се случи в близко бъдеще са не само анализаторите, но и Федералният резерв на САЩ, институция, която по идея има достатъчно пари, за да разрешава всякакви кризи. Преди половин година централната банка на Америка (Фед) направи труден избор - тя спаси от фалит закъсала финансова институция (Bear Stearns), за да успокои пазарите. Но страничният ефект беше, че показа как безотговорното поведение не е необходимо да завърши със справедлив крах. Сега, когато паниката е още по-могъща, парите на Фед може и да не стигнат да спасят всички. Нещо повече. Уолстрийт е толкова задлъжнял, създал е толкова кухи активи, че може и на теория да няма толкова пари, които да могат да ги покрият.

Като остави да фалира четвъртата по големина инвестиционна банка Lehman Brothers, Фед направи опит да въведе отново правилото всеки сам да си плаща сметките. Но "ветото" върху спасяванията беше отменено само два дни по-късно, за да бъде измъкнат от калта най-големият американски застраховател American International Group (AIG). Този непоследователен опит за дисциплиниране пристесни пазарите, които решиха, че ситуацията всъщност е много по-зле, отколкото изглежда, и никой не знае точно колко. Всички големи централни банки вкупом започнаха да изливат пари по световните пазари с цел успокояването им. Допълнителен проблем е, че Федералният резерв не обясни ясно как прави

Избор на питомци

Трудно е да се прецени коя банка, застраховател или инвестиционна компания е ключова за системата, но е факт, че до този момент всички по-големи се радваха на особено внимание от държавата. По оценки на Reuters администрацията на президента Буш е наляла за спасяване на жертви на кризата над 900 млрд. долара (виж таблицата). И доскоро всичко вървеше по един и същ модел - всеки, който има проблем, получава скъпо спасение. Но същинската цена се плаща от данъкоплатците, чиито пари се използват, и от инвеститорите, чиито акции се обезценяват и размиват. "Като цяло продължаваме да крепим една система, където печалбите остават лични, а загубите общи", каза за Reuters Нуриел Рубини, професор в Университета на Ню Йорк.

Нещата излязоха от контрол, когато на 14 септември (неделя) Федералният резерв отказа да помогне на AIG и Lehman Brothers и часове по-късно банката обяви фалит. В понеделник пазарите в цял свят бяха обзети от панически разпродажби на всякакви активи, които затрудниха и по-стабилните финансови институции. След два поредни дни свободно падане на акциите на AIG с по над 50% на ден правителството на САЩ се поддаде на натиска и преосмисли решението си да не се намесва. Федералният резерв практически пое контрола върху застрахователя, като му отпусна 85 млрд. долара двегодишен заем при доста висока лихва, но с уговорката спешно да бъде изплатен с продажба на активи.

Преобладава мнението, че евентуален фалит на AIG (който все още не е невъзможен) би бил бедствие. Ханк Калети, анализатор в RBC Capital Markets, оценява прекия ефект върху пазара на 180 млрд. долара заради свързаността между институции. Отписвания в подобен размер представляват около половината от парите, които банките успяха да привлекат досега, за да подкрепят изтънелите си баланси. Никой обаче не се наема да измери потенциалните загуби от повишения риск в системата, ако изведнъж изчезне компанията, която е основен играч на пазара на застраховането на кредитните плащания (т.нар. Credit default swaps (CDS)). Така намесата на Фед по спасяването на AIG не успокои пазара, а по-скоро повдигна

Доста неудобни въпроси

Първите, които имат право да потърсят обяснение, са акционерите на Lehman Brothers, които Фед избра да не спаси. При фалит на институция с над 600 млрд. долара задължения вероятността собствениците й да получат нещо се стопява почти до нула. Следващата седмица Бен Бърнанке, който по време на цялата драма остана извън публичното внимание, ще даде обяснения за действията на управляваната от него институция пред банковата комисия на Конгреса. "Той трябва да даде някакво ясно разграничение какво е системен риск и какво не", каза Майкъл Фероли, икономист в JPMorgan. В противен случай на опашката за "социална" помощ може да се наредят още няколко проблемни банки, а защо не и автомобилни производители и авиопревозвачи, които също изпитват доста трудности.

Повод за недоволство обаче имат и акционерите в AIG. Централната банка повтори почти едно към едно модела от предишните си намеси отпреди половин година (Bear Stearns) и от началото на септември (Fannie Mae и Freddie Mac). Тя буквално унищожи инвестициите на акционерите, като си осигури дял от почти 80% и така разми капитала, но запази в голяма степен интересите на кредиторите и облигационерите. Това беше и причината след обявеното "спасение" в сряда акциите на застрахователя да загубят още 20% от стойността си, а според икономисти има опасност вече инвеститорите да започнат с разпродажби още при слухове за възможна намеса на Федералния резерв.

Акционерите, а и всички данъкоплатци, могат да спорят, че това не е справедливо и е доста скъпо. И вероятно ще са прави. Въпросът е, че бездействието на Федералния резерв може би струва доста повече. След краткия опит на Бен Бернанке и компания да бъдат твърди водещите централни банки в целия свят няколко дена поред наливаха напразно милиарди долари ликвидност в пазара и чак синхронизираната им инжекция от почти 250 млрд. долара в четвъртък успя да внесе спокойствие. Поне до следващия фалит.

www.kapital.bg



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Икономика на застраховането"
Проф. д-р Велеслав Гаврийски ,
orange_li
"Делови решения"
проф. Румен Георгиев, 2006
orange_li
"Презастраховане"
Проф. д-р Велеслав Гаврийски ,