ЗАКОНЪТ ПОЗВОЛЯВА, ЗАСТРАХОВАТЕЛИТЕ - НЕ

ДВУСТРАННИТЕ КОНСТАТИВНИ ПРОТОКОЛИ

Тази седмица Комисията за финансов надзор прие на първо четене наредба, която, освен че определя условията и реда за документиране на пътнотранспортни произшествия, предвижда да се утвърди и образец на двустранен констативен протокол. Застрахователите ще го предоставят при сключването на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Всъщност и сега компаниите имат ангажимент да дават на застрахованите такъв документ (но по стар образец). Това, което прави в момента комисията, е да уеднакви формуляра с европейските стандарти. Друг е въпросът, че компаниите масово забравят да предоставят на клиентите си документа. Тази практика все още не се е наложила у нас, въпреки че такъв протокол се използва във всички европейски страни, а ползата от него най-лесно може да се определи като спестяване на нерви и време.

Целта на двустранния констативен протокол е, ако водачът е претърпял лека катастрофа (т.е. има само имуществени щети, които не възпрепятстват движението на автомобила му на собствен ход) и участниците в нея са постигнали съгласие относно обстоятелствата, да не се налага да чакат полицията. Вместо това те могат сами да постигнат този двустранен документ, който обаче трябва да бъде вписан по установения ред в службите на МВР. След това той може да бъде представен на застрахователя като основание за обезщетение по задължителната автомобилна застраховка.

Нещо повече - в началото на годината КФН прие изменение в Наредбата за задължителното застраховане, според което застраховател не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение, когато му е представен такъв протокол. Това, разбира се, не означава, че щетата се приема автоматично. Но все пак тази мярка изглежда добро решение на проблема с мъчителното изчакване на полицаите (според експерти в около половината от случаите катастрофиралите не спорят кой виновен). Тази практика изглежда още по-полезна, когато става въпрос за "задръстен" град като София, където всекидневно има по около 150-200 катастрофи, повечето от които леки. Само че поне засега застрахователите си спестяват предоставянето на двустранни констативни протоколи...

"Ние сме единствената държава в Европа, в която при леки произшествия за да признае щетата, застрахователят изисква протокол от КАТ. По норматив това изискване е премахнато. Но само на хартия, защото компаниите не издават такива протоколи", коментира пред "БАНКЕРЪ" председателят на Българската асоциация на застраховани и пострадали при катастрофи Владимир Тодоров. По думите му, това затруднява работата на КАТ по контрола на трафика и превенцията на катастрофите.

От Комисията за финансов надзор пък уточниха за "БАНКЕРЪ", че ако компаниите не се съобразяват с изискването да предоставят двустранен констативен протокол, управление "Застрахователен надзор" може да им наложи принурителна административна мярка. Досега обаче няма застраховател, който да е бил санкциониран по тази наредба, защото в комисията не е постъпвала подобна жалба.

"Вярно е, че голяма част от застрахователите не предоставят двустранни констативни протоколи заедно с полицата си. Но според мен държавата ни не е готова тази практика да бъде въведена, твърди Данчо Данчев, изпълнителен директор на ЗАД "Виктория Ф.А.Т.А. Иншурънс" и председател на автомобилната комисия към Асоциацията на българските застрахователи. - Проблемът е в поведението и възпитанието на застрахованите. Наистина това много ще облекчи работата на полицията и самите участници в леки катастрофи. Но като цяло системата няма да работи за обикновения човек, а за мошениците. Убеден съм, че ако тази практика се наложи, е възможно за година-две да се стигне до фалит на компании. Със сигурност ще има измамници, които бързо ще се научат да правят леки катастрофи за по хиляда-две хиляди лева и така да източват застрахователите."

Впрочем още в началото на годината някои от дружествата излязоха с предложение да бъде създадена телефонна служба, в която участниците в пътен инцидент да се обаждат веднага след произшествието и да регистрират мястото, часа, обстоятелствата и участниците в него. Тази практика е въведена в много западноевропейски страни. Така застрахователите лесно могат да направят проверка доколко са достоверни двустранните констативни протоколи. На този етап обаче стъпки в тази посока не са предприети. Представители на КФН пък коментираха, че и без специални мерки компаниите са защитени, защото ако предоставянето на невярна информация в двустранните констативни протоколи попада под ударите на закона.

"Смятам, че отделите за сигурност към застрахователните компании са много по-сериозни от полицейските структури", подчертава Владимир Тодоров. По думите му проблемите на застрахованите с компаниите не се изчерпват със спестяването на двустранните констативни протоколи.

"Процедурата по набавяне на документи за претърпяната катастрофа, сроковете за предявяване на претенции и получаване на обезщетение, както и обхватът на застраховка "Гражданска отговорност" продължават да са неясни за застрахованите. Това позволява на компаниите да ги размотават, като изискат от тях документи, които вече имат, или пък е невъзможно пострадалият да предостави. Има компании, които използват психологическия ефект - ако на пострадалия му бъдат поискани, да речем, 25 документа, е твърде вероятно той да реши, че не му се занимава", обяснява Тодоров. И добавя, че така компаниите ненужно разтеглят във времето процедурата по изплащане на обезщетение.

"Ако си компания, която държи на реномето си, трябва да платиш максимално бързо. Освен това, според мен, колкото по-бързо покриеш щетата, толкова по-малка ще е сумата. С времето обезщетенията нарастват неминуемо, а и при забавяне се плащат лихви", категоричен е Данчо Данчев. Той обаче не отрече факта, че на пазара работят и компании, които изчакват докрай, преди да дадат дължимото на клиента си. "Това може да доведе до пагубни последствия, защото в един момент може да се натрупват огромни суми, които трябва да бъдат изплатени, а не е ясно как са заделени резервите и доколко те ще стигнат", коментира още Данчев.

С други думи, въпреки че европейските директиви са възприети на 100% в българското застрахователно законодателство, пак остават вратички, през които компаниите да размотават застрахованите. Единственият изход е клиентите най-накрая да си научат урока и да знаят кога и как могат да си искат от застрахователя. Иначе трябва да се сърдят на собствената си неграмотност.

Светлана Стоилова

ВП