Двустранният протокол съгласно действащото законодателство

26 Март 2009 г.,zastrahovatel.com
Приемането на Наредба №Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд (обн. ДВ, бр. 8 от 30.01. 2009 г., в сила от 30.01.2009 г.) предизвика множество дискусии в застрахователната общност. Бихме искали да поставим началото на сериозен професионален разговор относно необходимостта от този протокол, начина, по който да бъда унифицирана застрахователната практика, и как да бъде усъвършенствана законодателната рамка.

Историята на двустранния констативен протокол в българското законодателство

С чл. 202 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата, приет с ПМС № 36 от 1996 г. (обн. ДВ, бр. 25 от 22.03.1996 г. в сила от 1.06.1996 г.), бе предвидено, че при пътнотранспортно произшествие само с материални щети и с участието на две пътни превозни средства, когато те могат да се придвижват на собствен ход и няма разногласие между участниците в произшествието в оценката на обстоятелствата за настъпването му, виновният водач попълва и предава на другия водач съответната бланка от протокола за регистриране на пътнотранспортно произшествие без участието на органите на Министерството на вътрешните работи.

По такъв начин в нашето право за пръв път бе регламентиран т. нар. двустранен констативен протокол. По това време той е вече широко разпространен в голяма част от страните от Европейската общност, макар в много от тях да е без специална законова уредба, но признат в застрахователната практика под различни наименования – European Accident Report, Accident Statement, Constat Amiable и др.

Тази регламентация бе продължена и в чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „б” от новия Закон за движението по пътищата (ЗДвП, обн. ДВ, бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г.). Съгласно §10 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗДвП, Правилникът за прилагане на отменения Закон за движението по пътищата запази действието си, доколкото не противоречи на новия ЗДвП.

В допълнение на това застрахователното законодателство също възприе протокола като един от документите, с които пътнотранспортното произшествие можеше да бъде установено като застрахователно събитие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на собственика, водача, ползвателя и държателя на МПС – чл. 11, ал. 2 от Наредбата за задължителното застраховане (обн. ДВ, бр. 4 от 14.01.1997 г., в сила от 01.01.1997 г.), чл. 11, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.09.2003 г. за задължителното застраховане (обн. ДВ, бр. 90 от 10.10.2003 г.) и чл. 23, ал. 1 от Наредба № 18 от 10.11.2004 г. за задължителното застраховане по чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за застраховането (обн. ДВ, бр. 105 от 30.11.2004 г.), които понастоящем са отменени.

Голяма част от застрахователите го възприеха в застрахователните си договори като документ за установяване на застрахователно събитие и по застраховка „Каско” на МПС.

По такъв начин двустранният констативен протокол стана документ, годен да удостовери настъпването на пътнотранспортно произшествие,

при наличието на съответните законови предпоставки

включително и за застрахователни цели.

С Наредба № I-167 от 24.10.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на Министерството на вътрешните работи, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи и министъра на финансите (обн. ДВ, бр. 103 от 5.11.2002 г., в сила от 6.02.2003 г.), бе дадена допълнителна регламентация на двустранните протоколи, като в чл. 10, ал. 2 се предвиди, че след попълване на данните си в двустранния констативен протокол, водачите уведомяват службата за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието лично по телефона или с явяване в службата. За двустранните констативни протоколи за ПТП службата за контрол на МВР следваше да води дневник, в който се записват: номер по ред, датата на ПТП, участниците, мястото на ПТП и датата на уведомяване. Поредният номер на констативния протокол от този дневник се съобщаваше на водачите.

Тези законови принципи бяха продължени и в настоящата правна уредба в областта на застраховането, а именно – в Кодекса за застраховането (КЗ) и Наредба № 24 от 8.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от КЗ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства (Наредба № 24), според които двустранният констативен протокол продължи да бъде документ, установяващ настъпването на ПТП като застрахователно събитие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Кои са новите моменти по отношение на тези протоколи?

В чл. 261, ал. 4 от КЗ (нова - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) бе предвидено, че при сключване на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застрахователят предоставя бланка от двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие в два екземпляра по образец, утвърден с наредбата по чл. 125а, ал. 2 от Закона за движението по пътищата.

В изпълнение на тази разпоредба Министерството на вътрешните работи и Комисията за финансов надзор приеха Наредба № Із-41, с която бе утвърден образец на двустранния констативен протокол – Приложение № 3 към наредбата. Утвърденият образец съответства изцяло на унифицирания образец, създаден от Комитета на европейските застрахователи (притежател на авторските права върху документа) и прилаган в почти всички държави от Европейското икономическо пространство.

Запазиха се изцяло предпоставките, при които е допустимо съставянето на такъв двустранен протокол от участниците в т. нар. леки ПТП, а именно:

- пътнотранспортно произшествие само с материални щети;

- с участието на две моторни превозни средства;

- две моторни превозни средства, които могат да се придвижват на собствен ход;

- няма разногласие между участниците в произшествието в оценката на обстоятелствата за настъпването му.

Важно е да не се забравя, че всичките четири предпоставки трябва да са налице едновременно.

По тази причина, ако например е налице някое от следните обстоятелства:

-ако има пострадали лица;

-ако има вреди на друго имущество извън двете участващи в произшествието превозни средства, например сгради, крайпътни съоръжения и други подобни;

-ако са причинени щети само на едно МПС - т. нар. самокатастрофа;

-ако повредите по което и да е от двете МПС са от такъв характер, че едно от тях или и двете не могат да се придвижват на собствен ход;

-ако участниците в ПТП не могат да постигнат съгласие по обстоятелствата за настъпване на ПТП,

двустранен констативен протокол не може да бъде валидно съставен.

В новата наредба не съществува изискване за уведомяване на органите на КАТ от страна на участниците в ПТП, съставили двустранен констативен протокол, нито за вписването му в дневник от органите на МВР. Не бива да се забравя обаче, че съобразно чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „б” от ЗДвП продължава да съществува изискването водачите съвместно да уведомят службата за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието.

Тази новост стана източник на оживени дискусии в застрахователните среди, като породи опасения от повишаване броя на злоупотребите с двустранните протоколи от страна на гражданите и респективно – от повишаване броя на застрахователните измами.

Важно е да се разбере, че по действащото законодателство задължението за уведомяване на органите на КАТ не отпада, като застрахователите ще продължат да имат право да получават на основание чл. 106 от КЗ информация дали контролните служби са уведомени за ПТП, документирано с двустранен констативен протокол.

Отделен е въпросът обосновано ли е от гледна точка на обществения интерес да бъде оставена без изрична регламентация процедурата, по която ще се удостоверява това съобщаване от полицията, при съществуващото законово изискване за такова уведомяване. Несъмнено практиката за представяне на двустранния констативен протокол в КАТ, където да му се постави дата и/или входящ номер, придружени с подпис и печат, бе необосновано обременителна за гражданите и до голяма степен обезсмисляше същността на двустранния протокол. Спорен е също и въпросът дали вписването в дневник е най-подходящият начин за удостоверяване на уведомяването, особено в ерата на съвременните електронни технологии. Не намира обаче приемливо обяснение пълното отпадане на правната уредба на това по какъв начин ще се извършва регистрирането на уведомяването, което не е в интерес нито на прозрачността в работата на държавната администрация, нито в интерес на добрата организация, необходима за безпроблемното и добросъвестно ползване на двустранните констативни протоколи.

Същевременно неуведомяването на полицията е присъща на характеристика на съставянето на двустранен констативен протокол във всички държави членки на ЕС, където той се прилага. Ето защо следва да се предприеме спешно хармонизиране на Закона за движението по пътищата, проект за изменението и допълнението на който в момента е на фаза между първо и второ четене в Народното събрание, по посока на отпадане на изискването за такова уведомяване.

Един от най-чувствителните моменти, отбелязвани във връзка с двустранните протоколи, е установяването на употребата на алкохол от някой от водачите, участвали в произшествието. Очевидно след като няма задължение за уведомяване на полицията и посещаване на местопроизшествието от КАТ, няма и проба на водачите за употреба на алкохол непосредствено след ПТП.



Тук следва да се има предвид, че също няма законодателен проблем, който да произтича от уредбата на двустранните протоколи, тъй като съгласно чл. 125, т. 5 от ЗДвП службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато има съмнение, че участник в произшествието е под въздействието на алкохол, на друго упойващо вещество или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство. В този случай участниците в произшествието нямат право да съставят двустранен протокол, а следва да уведомят органите на КАТ, като при уведомяването се съобщи, че има съмнения за употреба на алкохол от страна на някой от водачите.

Независимо от гореказаното, следва да се изтъкне, че напредъкът в посока все по-детайлна регламентация на двустранните констативни протоколи е положителна тенденция в нашето законодателство, защото самият двустранен констативен протокол е едно удобство за потребителите, с което те трябва да разполагат.

Непосещаването на местопроизшествието от страна на полицията в случай на т. нар. леки ПТП е неговото най-голямо предимство от гледна точка на обществения интерес. Една от причините, мотивирала установяването му, е да се пести времеви и материален ресурс на държавата и на гражданите при леки ПТП. Всеки водач, попадал в малозначително произшествие у нас, при което няма съмнение чия е вината за настъпването му, знае колко ненужно изгубено време се прекарва в изчакване органите на КАТ, които в общия случай възпроизвеждат в протокола за ПТП отразеното от водачите в декларациите за обстоятелствата по настъпване на ПТП. Погледнато от другата страна, това е също толкова ненужно изразходвано време и материален ресурс и за полицията.

Веднага държа да отбележа, че гореказаното няма отношение към въпроса следва ли да остават ненаказани по административен ред нарушенията на правилата за движение по пътищата, довели до т. нар. леки ПТП.

Въпросът как следва да бъде констатирано едно леко ПТП – със или без участието на полицията, не предрешава по никакъв начин въпроса с административнонаказателната отговорност на нарушителя. Дали и по какъв начин да бъде реализирана тя, когато произшествието е установено с двустранен констативен протокол, е въпрос на законодателно решение. Това решение ще произтича от политиката на държавата в областта на безопасността на движението, отчитайки правната уредба на двустранните констативни протоколи, без да утежнява процедурата по съставянето им.

Важно е да се разбере, че двустранните констативни протоколи сами по себе си не са пречка да бъдат наказвани нарушителите на правилата за движение по пътищата. Ако държавата прецени, че не бива да има двойни стандарти спрямо нарушителите в зависимост от това с какъв документ е констатирано произшествието, то наказването на нарушителите е въпрос на:

-обработката на получените уведомления от КАТ;

-организация на обмена на информация между застрахователите и МВР;

-на последващите действия на полицията спрямо установените нарушители, поради което в това отношение не съществува какъвто и да е проблем, който да произтича от процедурата по съставянето на двустранните констативни протоколи като такива.

В полза на двустранните протоколи следва да се изтъкне и единността на формата в европейски мащаб, което прави протокола лесен за употреба в случай на леко ПТП, настъпило в друга държава членка, където е допустимо попълването на такъв протокол. Тъй като образецът е единен, дори и да се попълва формуляр на чужд език, всеки от водачите може да разбере смисъла на съответния ред или квадратче, гледайки образеца, предоставен от собствения му застраховател на разбираем за него език. По такъв начин двустранният констативен протокол подпомага свободното движение на хора – една от иманентните характеристики на ЕС.

Какви следва да бъдат санкциите при злоупотреби с двустранните протоколи?

Ключът към предотвратяването и разрешаването на този проблем стои в създаването на адекватна информационна система за обмен на информация между застрахователите, от една страна, и между застрахователите и МВР – от друга.

Такава система, в която задължени да подават информация да бъдат всички застрахователи, ще позволи на органите на КАТ да установяват нарушенията постфактум и да налагат съответните административни наказания, ако законодателят прецени, че желае да води такава административнонаказателна политика. За тази цел е необходима внимателно обмислена законодателна реформа, която да обхване всички относими нормативни актове.

Единната информационна система ще позволи и на застрахователите да разработят собствени адекватни „бонус-малус” системи, които да водят до по-високи застрахователни премии за водачите, които са участвали в ПТП, включително и такова, установено с двустранен констативен протокол.

Неоснователни по мое мнение са и опасенията за нарастване на случаите на застрахователни измами с употребата на двустранни протоколи. Застрахователният бранш натрупа значителен опит в разкриването на застрахователните измами и разполага с достатъчно квалифицирани експерти в тази насока. Наличието на какъвто и да е констативен документ за произшествието не поражда автоматично задължение за застрахователя да плати обезщетение, ако не са изпълнени другите условия, пораждащи правото на застрахователно обезщетение. Още по-малко такова автоматично задължение може да произтече от един частен документ, съставен от водачите. Застрахователят има право да не плати обезщетение и при наличието на протокол за ПТП, съставен от органите на КАТ, ако има достатъчно доказателства за наличието на застрахователна измама. При същите предпоставки той има това право и при съставен двустранен констативен протокол.

В заключение може да се обобщи, че двустранните констативни протоколи, съставяни по единния европейски образец и без уведомяване на полицията от водачите, следва да бъдат възприети в българската административна и застрахователна практика.

Те улесняват в значителна степен потребителите на застрахователни услуги и ще спестят ценно време и материални разходи на полицията.

Те спомагат за приобщаването ни към единния европейски пазар и към единното европейско пространство, в което свободното движение на хора следва да бъде улеснявано по всички разумни начини. По тази причина въвеждането на двустранните констативни протоколи в настоящия им вид равнопоставя българските граждани с гражданите на другите държави членки.

По мое мнение ползите значително надхвърлят потенциалните вреди от употребата на двустранните протоколи, голяма част от които биха могли да бъдат предотвратени или санкционирани посредством подходяща и безпротиворечива законодателна уредба, както и чрез адекватна организация в работата на контролните органи на МВР и на застрахователите.

Държавата и бизнесът следва да създадат условия за превенция и разкриване на злоупотребите с тези констативни документи, а не да се стремят да предотвратяват въвеждането им. В противен случай тежестта от липсата им ще се носи от мнозинството добросъвестни граждани, които ще бъдат лишени от възможността да ползват една облекчена процедура за констатиране на леки ПТП.

Адвокат Диана Димитрова

Адвокатско дружество „Антоанета Димоларова, Розалина Градинарова и съдружници”

diacon@techno-link.com

www.diaconsult.bg







Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки