Кантори вземали и 80% от обезщетение за пострадали

За адвокати, които прибират големи суми от обезщетенията на пострадали или техни наследници, признаха застрахователи и представители на асоциации за защита на застраховани.

"Действително има некоректни адвокатски кантори, които вземат в отделни случаи до 80% от присъдените суми", обясни Владимир Тодоров, председател на Българската асоциация на застраховани и пострадали при катастрофи.

"Чувал съм, че има адвокати, които вземат големи суми от клиентите си", каза и Румен Георгиев, шеф на "Армеец". Според него причина за това понякога е и неграмотността на някои клиенти. Те подписвали договори, пълномощни и др. документи, които не разбирали, и впоследствие олеквали с голям процент от обезщетението.

"Има адвокати, които напомпват надеждите и очакванията на пострадалите или наследниците им за сумите, които могат да получат. Други се възползват и прибират голяма част от тях", сочат наблюденията и на Румен Янчев, шеф на "Булстрад".

Преди време адвокатският дисциплинарен съд в Стара Загора лиши казанлъшката адвокатка Петя Керанова от права да упражнява професията 10 месеца заради жалба от нейна клиентка, че е присвоила голяма част от обезщетението, припомниха членове на съда. Висшият дисциплинарен съд в София обаче отменил решението. "Той прецени, че няма нарушение, след като бяха представени необходимите документи. Те доказаха, че всички суми са постъпили по сметките на жената и децата й. Това всъщност си беше опит от страна на моята клиентка да ме изнудват за пари", обясни вчера пред "24 часа" Керанова. Тя е категорична, че винаги се бори за високи обезщетения на клиентите си и ги получава. "Смятам, че 15-20 хил. лв. са подигравка за човешката болка, реално е да се получи обезщетение в размер и на 100 хиляди евро при смъртен случай и при тежки телесни повреди, но всичко зависи от обстоятелствата. В моята практика от 5-6 г. не правя споразумения, допълни адвокатката. Керанова уточни, че е естествено, когато присъденото обезщетение е по-голямо, да е по-висок и адвокатският хонорар.

Обикновено в такива случаи се договаряло в сумата да се включат всички разноски по делото.

Специалистите дават няколко съвета за това как да се избегнат проблемите. Според Владимир Тодоров хората трябва да внимават с посредниците и да не се съгласяват на договори, които гарантират над 50% от сумите за адвоката.

Не трябва да се подписват пълномощни например за достъп до банковата сметка, където ще се преведат парите.

"Най-добре е да се постигне извънсъдебно споразумение за размера на обезщетението", смята Тодоров. Единият плюс е, че се спестяват няколко години ходене по съдилища, експертизи, разходи, свързани с делата. Вторият, че парите се получават бързо и могат да се използват веднага.

Румен Георгиев съветва клиентите да приемат застрахователите като партньор и да ги търсят при възникване на събитие, нужда от решаване на проблем и т.н.

Според застрахователите въвеждане на критерии или методика за оценка на неимуществените вреди ще облекчи процеса както за тях, така и за клиентите им.

Законът не предвижда нито максимум, нито минимум за обезщетението, което пострадал може да получи за мъките и страданията си след нараняването. Няма и ясни критерии, по които да се определя размерът на компенсацията.

Моралните вреди се определят във всеки конкретен случай - зависят от степента на нараняването, дали е довело до инвалидност, от възрастта на пострадалия, от семейното му положение. Съдът се съобразява с икономическата обстановка, поскъпването на живота.

Не се води статистика за присъдените обезщетения. Освен това няма съдии, които да се занимават предимно с компенсациите. Обезщетението се дава от наказателен съдия, ако пострадалият е подал иск в рамките на делото, заведено от прокуратурата срещу виновния шофьор. Или от граждански съдия, ако раненият е решил сам да го съди. Или от търговски съдия, ако е поискал компенсация направо от застрахователя, при когото виновният шофьор е сключил "Гражданска отговорност". (24часа)