Застраховките на междуфирмени вземания стават все по-популярни

Организираната от „Банки Инвестиции, Пари” годишна финансова конференция този път се проведе от 7 до 9 юни в столичния хотел „Шератон”, под наслов „1990-2010: 20 години ново банково дело в България. Ролята и опита на финансовия сектор за възстановяване от кризата”. В програмата на форума беше включен специален панел за междуфирмената задлъжнялост, където бе представена предлаганата от „Българска агенция за експортно застраховане” АД (БАЕЗ) застраховка на междуфирмени вземания. Лекторът - Валентина Гичева, директор на дирекция „Ликвидация на щети” в БАЕЗ, беше любезна да даде специално за в. „Застраховател прес” повече информация за продукта, както и да отговори на нашите въпроси. През последните години в България все по-често се говори за междуфирмена задлъжнялост. Работещите у нас компании вече не само трудно събират вземанията си, но в един момент самите те също се оказват длъжници на своите кредитори. Затова все по-често става дума за оцеляване на бизнеса от дадена сфера отколкото за развитие. Алтернатива на проблема с междуфирмената задлъжнялост и просрочените плащания е застраховката на търговски вземания, категорична беше Валентина Гичева. Тя обясни, че срещу застрахователна премия застрахователните компании поемат риска от неплащане от страна на търговските контрагенти на застрахованата фирма, като осигуряват и съответното застрахователно покритие. Застраховането на търговски вземания не е типичния застрахователен продукт. Причината е, че една такава полица предлага не само решение на проблема с междуфирмената задлъжнялост, но и възможности за гарантиране на вземанията и за осигуряване на финансиране за компаниите, сключили застраховката. Вземанията са актив, който заслужава защита. Природата на риска се променя постоянно. Компаниите не са в състояние сами да следят финансовото състояние на длъжниците си, да преценяват риска и да го поемат. Затова при тези полици застрахователят се явява равностоен партньор на застрахования при управлението на риска и събирането на вземания. Това е процес на сътрудничество, резултатът от който е не само гарантиране на вземанията, а и съдействие за запазване на добрите търговски взаимоотношения между партньорите и в крайна сметка получаване на дължимите плащания. Затова една полица за застраховане на търговски вземания предлага по-добро бизнес планиране чрез ограничаване на поеманите рискове, както и възможности за разширяване на бизнеса на нови пазари, подчерта Гичева.

И допълни, че механизмът на застраховането на търговски вземания е следният:

Основните участници са застраховател, застрахован и носител на риска – клиент на застрахования или, както застрахователите го наричат - длъжник. Връзката между застрахователя и клиента му е рамковата застрахователна полица, която се сключва. Тук важна роля имат и застрахователните брокери, с които застрахователните компании си сътрудничат активно. Полицата е гъвкав продукт, който освен задължителните реквизити, съдържа и редица специфични, така че да е синхронизиран с търсенията на конкретния клиент и с нуждите на бизнеса.

Застрахователните компании се развиват заедно с бизнеса, за да могат във всеки момент да предложат това, което се търси на пазара като застрахователни продукти, подчерта Валентина Гичева. Според нея предимствата за бизнеса от застраховката на търговските вземания са:

1. Предотвратяване на загуби. На този първоначален етап застрахователните компании предоставят на клиентите си информация за длъжника и упражняват постоянен контрол и управление на поетия риск. Застрахованият получава информация при негативни сигнали за влошаване на финансовото състояние на своите длъжници или контрагенти.

2. Редуциране на загубата. При този втори етап в случай на възникнало неплащане застрахователят активно съдейства на клиента си за получаване на вземанията, които са предложени за застраховане.

3. В крайна сметка, ако не се стигне до получаване на плащане от страна на длъжника, се изплаща застрахователно обезщетение по полицата. Преди да се стигне до това обезщетяване обаче, се води кореспонденция с длъжника, като се разчита и на сътрудничеството на застрахования за получаване на плащанията.

Ползите от застраховането на търговските вземания са следните:

- растеж на бизнеса при ограничен или контролиран риск;

- предотвратяване и контрол на риска на ниска цена;

- покриване на неплатените вземания;

- достъп до база данни с финансова информация за настоящите и потенциалните контрагенти на фирмата;

- по-лесен и евтин достъп до финансови продукти.

Друг плюс е фактът, че у нас застраховките на търговски вземания все по-често се приемат от търговските банки като вид бързоликвидно обезпечение и служат за получаване на финансиране, каза още Валентина Гичева.

Тя изнесе и някои статистически данни: През първото тримесечие на 2010 г. регистрираните просрочени плащания в БАЕЗ са нараснали с 50,34% в сравнение със същия период на 2009 г. Тенденцията за увеличаване на просрочените задължения е налице още от 2008 г. насам, уточни Гичева. И допълни, че БАЕЗ отчита значителен ръст на изплатените застрахователни обезщетения, което тълкува в две насоки. От една страна, това потвърждава реалните проблеми с ликвидността на бизнеса. А от друга – изплатените обезщетения също са средства, които са влети в икономиката. Става дума за компаниите, които своевременно са сключили застраховки за търговските си вземания и така са осигурили решение на част от проблемите с вземанията си.

Тарифите по тази застраховка се определят в зависимост от риска, който поема застрахователят. Той зависи от страната на длъжниците, от финансовото им състояние и от това дали рискът е равномерно разпределен – дали клиентът е предложил за застраховане цялото си портфолио или само негативна селекция от компании.

Масово полиците, които сключва БАЕЗ през последните месеци, са за т.нар. вътрешен риск – контрагенти, регистрирани на територията на България, съобщи още Валентина Гичева. И допълни, че проблемите със строителството и свързаните с него дейности – мебелната индустрия, отчасти търговията с метали и др., се проявяват в огромния брой претенции, които получава БАЕЗ към длъжници, чийто бизнес е в тези сектори.

Застраховките на междуфирмени вземания са станали популярни през последните месеци, когато все повече компании се сблъскват с несъбрани плащания към тях. Въпреки че не е задължително икономиката да е в криза, за да има търговски риск. И във времена на икономически подем се случва някой длъжник да не може да покрие задълженията си или да изпадне в неплатежоспособност. Това са рискове, които застраховката на междуфирмени вземания покрива.

За да бъде сключена такава полица, първо трябва клиентът да подаде заявка за застраховане. Застрахователната компания прави проучване и анализ на финансовото състояние на длъжниците му. След което застрахователят предлага на потенциалния си клиент застрахователното покритие, което може да си позволи да осигури. Клиентът може да иска застрахователно покритие за милиони, а финансовото състояние на длъжника да не позволява това, обясни Гичева. И подчерта, че ролята на застрахователя е да направи точна преценка на състоянието на длъжниците на дадения клиент и да определи реалното допустимо покритие, което може да поеме. Когато двете страни намерят допирни точки по предложената оферта, се сключва застрахователната полица.

„Много често наши клиенти, когато получат оферти и разберат, че одобряваме тези длъжници и ще ги приемем за застраховане, се отказват от полицата, защото решават, че тези длъжници са безрискови. Което не винаги е така”, обясни Валентина Гичева. И уточни, че услугата за проучването на длъжниците се заплаща. Нереализираните оферти обаче са малък процент от всички.

Специфичното при БАЕЗ е, че дружеството осъществява две дейности – за сметка на държавата и за своя сметка. Средната квота на щетимост по застраховките на междуфирмени вземания е около 32% за последната година.

Идеята на този продукт е полицата да покрие цялото портфолио от вземания на клиента, така че рискът да бъде равномерно разпределен. И там, където възникне проблем с вземанията, застрахователят да съдейства за получаване на плащанията или да изплати застрахователно обезщетение в случай на пълна невъзможност на длъжника да погаси задълженията си.

Когато застрахователят е убеден, че няма негативна селекция при предложените за застраховане длъжници, няма проблем да не се сключи полица за абсолютно всички длъжници на клиента, каза още Гичева. И подчерта, че никога не се застрахова максималният размер на вземанията на даден клиент, тъй като идеята не е застрахователят да покрие и печалбата на застрахования. Обикновено се застраховат 70%-85% от размера на вземанията.

 Йоанна Стефанова