Обезщетенията за неимуществени вреди при „Гражданска отговорност” на автомобилистите

03 Септември 2010 г.,zastrahovatel.com
За цената на живота питай смъртта и...застрахователя

 

Каква е цената на човешкия живот за вас, за околните, за обграждащия ни свят?  В продължение на хилядолетия философи се стремят да дават отговори, като премислят всеки довод и го съпоставят с всяка разумна алтернатива.

Твърденията, че животът не може да бъде оценяван в пари през ХХІ век,  са продукт на чистата софистика, защото човек се оценява финансово многократно през живота си, а в развитите общества  човешкият труд е най-скъпата стока.

Всъщност всеки струва толкова, за колкото е застрахован, а това е личен избор.

 

Извън екзистенциалните представи, погледнато прагматично, България е на път да се прочуе в света с твърде ниската цена на човешкия живот и не можем да скрием този съкрушителен за времето ни факт. През периоди на икономическа криза този проблем са задълбочава. Може би затова от Асоциацията за защита на застраховани и пострадали при пътнотранспортни произшествия (ПТП)  алармираха за куп нерешени въпроси на състояла се пресконференция с журналисти в началото на месец юли т.г. като проблемът с предявяването на граждански искове в рамките на наказателен процес при ПТП с пострадало лице, който набира скорост от началото на 2010 г.

Убиецът на пътя

 

Повече от 50 на сто  от делата при ПТП със смъртен изход завършват с условни присъди. Така се налага мнение, че виновните шофьори обикновено не влизат в затвора, а се отървават с глоба и условна присъда. В случаите, когато виновният водач е употребил алкохол, ефективни присъди се издават само ако алкохолът в кръвта е над 1,2 промила.
Черната хроника от последните шест години показва 6682 загинали и над 62 000 ранени вследствие на пътните инциденти в България.

 

В София при 83 транспортни произшествия през 2010 г. са загинали шест деца. Ранени са 81.
От 2000 година насам при катастрофи в столицата са загинали 49 непълнолетни, а са били ранени 2958. През последните десет години единствено 2005 г. отчита липса на загинали деца в София при такива инциденти. 2003 е годината с най-много убити непълнолетни по пътищата в столицата - десет.

 

По принцип в наказателен процес пострадалият при пътнотранспортно произшествие има право да предяви и граждански иск заедно с наказателния иск. Фактът, че увредената страна е предявила граждански иск, не влияе на правото й да участва в наказателното производство като увредена страна.
"На пострадалия се издава изпълнителен лист срещу виновния водач, с който той отива при застрахователя с искане да изплати обезщетението. Застрахователят обаче отказва плащане на обезщетение заради противоречива съдебна практика. Няма еднозначно решение - някои съдебни състави приемат, че застраховател не бива да плаща обезщетение по изпълнителен лист, за да не се стигне до двойно плащане  за едно и също нещо, защото в рамките на процеса срещу застрахователя

може да бъде издаден  и друг изпълнителен лист. Други съдебни състави приемат, че не е пречка да се иска изплащане на обезщетение от застрахователя - в Кодекса на застраховането е записано, че „когато се представи изпълнителен лист, застрахователят би следвало да плати" – обяснява председателят на УС на Асоциацията за защита на застраховани и пострадали при пътнотранспортни произшествия Георги Вълков.

В около 80 на сто от случаите в момента хората предявяват граждански иск, което означава, че те не могат да получат застрахователно обезщетение.

Друг проблем е въпросът с размера на платените обезщетения.

Според изследвания обезщетенията от застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при смърт на пътя  най-често са между 25  и 30 хиляди лева. По-рядко се присъждат суми от порядъка на 50 хиляди лева, а е прецедент да се постигне обезщетение от 70 - 100 хиляди лева, и то единствено в съда, като това отнема поне две години „ходене по мъките” на наследниците. А доста по-срамен е прецедентът в застрахователни компании, при който  на наследниците се изплащат обезщетения за починал   15 хил. лева с  „доброволно” подписано споразумение между тях и застрахователя. Проблем създава и съдебната практика, която  и тук тълкува нееднозначно, а на места дори противоположно казусите - един съдебен състав може да реши, че смъртен случай следва да се овъзмезди със 150 хил.лева, да речем, а друг - с 50 хил. лева. Последното е особено характерно за съдилищата в провинцията.

Разбира се, от гилдията обясняват, че напоследък съществува промяна на съдебната практика в посока на увеличаване на размера на присъжданите обезщетения за неимуществените вреди. Докато през 2000 г. – 2001 г. съдът присъждаше средно около 10 хил. лв. - 15 хил. лв. при смъртен случай , през 2008 г. сумите средно достигаха около 30 хил. лв.  - 40 хил. лв., а сега пряко сили застрахователите изплащат по 40 хил. лв. – 50 хил лв.– твърдят те. Същата тенденция се наблюдава и при съдебно определяните суми за телесните повреди. За тежки може да се присъди обезщетение до 100 хил.лв., за средните –  около 5-6 хиляди лева, най-много до 20 хил.лв., а за леките – 5 хил. лева. Има присъдени дела, при които претенции за тежки телесни повреди достигат над 360 000 лв. – общо по доброволен и по съдебен ред, но още не са влезли в сила решенията по тези дела.

И все пак защо след пътнотранспортно произшествие например

 

животът на човека от развитите страни се оценява много по-скъпо?

 

В САЩ често обезщетенията  от застраховки надхвърлят милион щатски долара. Лимитите на отговорност на застрахователите за неимуществени вреди в страните от Западна Европа са многократно по-големи от нашите. В някои страни изобщо няма лимит.

В Германия при пътен инцидент пострадалият (при пълна доказана вина на шофьора) може да подаде иск от 100 хил. евро  до 200 хил. евро. При смъртен случай семейството може да подаде и иск за доживотна издръжка.

Безспорно е, че огромните обезщетения от рода на 700 хил. лв. са непосилни за повечето хора в България. Не може да се каже обаче колко западните обезщетения от милиони евро са по силите на средностатистическия европеец. Затова се сключват застраховките "Гражданска отговорност" за автомобилистите, строително-монтажни - за строителите, професионални отговорности - за лекарите, експерт-счетоводителите, адвокатите и т.н. Има ситуации, в които рискът е много по-голям и не е трудно да се предвиди кои са те. Ролята на застрахователите е да покриват точно такива случаи. Малко от компаниите обаче са наясно с размерите на отговорността, която се носи по този вид застраховка, и малко от тях изпълняват коректно ангажиментите си. Още повече, когато вече сме част от Европейския съюз, и по тази полица се носи отговорност в рамките на законодателните решения, действащи на териториите на страните-членки на съюза.

"Гражданска отговорност" на автомобилистите вече покрива събития както на територията на България, така и на териториите на страните-членки на ЕС, като за събития в България се прилагат нормите на българския закон, а при събития в чужбина - нормите на държавата, в която е настъпило конкретното събитие.

В Кодекса за застраховане е уреден минималният размер на обезщетение по задължителната за шофьорите застраховка "Гражданска отговорност",

до което се лимитира отговорността на застрахователите. От началото на 2007 г. до 1 януари 2010 г. у нас при катастрофа с един пострадал за неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – то е 700 хил лв., и 1 млн. лв. при двама и повече пострадали, но досега такова обезщетение не е изплащано, а от 1 януари 2010 г. минималните застрахователни суми по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите са за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт:а) за всяко събитие при едно пострадало лице - 1 000 000 лв.;б) за всяко събитие при две или повече пострадали лица - 5 000 000 лв.

Минималните размери на застрахователната сума по чл. 266 , съответно по § 27, ал. 2, се осъвременяват на всеки 5 години, считано от 11 юли 2005 г., с Европейския индекс на потребителските цени, като се увеличават с процента, посочен от този индекс, и резултатът се закръглява нагоре до пълни 10 000 евро.

 

 

Развитието на лимитите на отговорност:

 

От 11.06.2012 г. задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се сключва за следните минимални застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт:

а) 2 000 000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице;

б) 10 000 000 лв. за всяко събитие при две или повече пострадали лица.

 

 

Цената на човешкия живот  -  по договаряне

 

Като правило "неимуществените вреди" се доказват в съда. Въпросът е, че съдиите, като присъждат нищожни обезщетения, стимулират и застрахователите да не изплащат по-големи. В практиката  са известни случаи, при които за едни и същи като вид и степен увреждания на хората съдилищата в страната определят най-разнообразни размери на обезщетения. Правната логика е достатъчно неясна - чл. 52 от ЗЗД обяснява: "Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост". Кой може да каже, че е компетентен да определя рамките на справедливостта и как се измерва тя? И на коя икономическа или обществена логика тя е отражение - на база доходи и имуществено състояние, личностни характеристики или положение в обществото?

 

Така цената на човешкия живот е по договаряне, но на практика според застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е  ...  колкото даде компанията. Незначителният размер на присъдените суми, съчетан с баснословната продължителност на делата, обезверяват хората и обезценяват правото като инструмент за търсене на справедливост и социална промяна.

 

Монетата има и обратна страна

 

 

Когато се случи неприятното събитие, свързано със смърт или телесни увреждания, мнозинството от хората предявяват претенциите си в максималния предвиден от закона размер, без за това да е налице пряка връзка с конкретните изживени страдания – споделят застрахователи. Именно липсата на нормативна регламентация в България (в противоречие с детайлната регламентация, характерна за доста от европейските държави) води до желанието и възможността застраховката да има не обезщетителен, а по-скоро обогатителен характер. Не е тайна, че понякога заинтересованите страни  - следовател, вещо лице, лекар, прокурор, адвокат  също преследват свои корупционни схеми за обогатяване. Застрахователи обясняват, че около 30 на сто от извоюваните в съда обезщетения служат за тази цел. Още повече, че у нас няма наказателно преследване към виновния в едно пътнотранспортно произшествие – твърдят те -  че дори той да е шофирал след употреба на алкохол или упойващи вещества  Кодексът за застраховане изрично разпорежда, че се дължи обезщетение. Пак според българския закон по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се дължи обезщетение при вреди, нанесени дори от неправоспособен  водач.

 

Не може да има война на пътя, да плащаш дребни застраховки, а да искаш царско обезщетение

Драстичното повишаване на лимитите на отговорност (минималните застрахователни суми) през последните десет години у нас и промените в покритията по тази застраховка не намери адекватно отражение в застрахователните премии, дължими към застрахователите. Затова днес застрахователите се оправдават с ниската цена на полиците и отчасти са прави.

В момента средната цена за автомобил до 1500 кубически метра е около 150 лева. Повечето застрахователни компании предлагат редица отстъпки и промоции, ако се сключи и полица „Каско”.

В Европа например полицата „Гражданска отговорност” се продава средно за 300 евро, затова и обезщетенията там са много по-сериозни.

Във Великобритания цената на полицата за млади шофьори достига 1500 паунда. В Германия премиите варират около 800-1000 евро, като могат да станат по-ниски (респективно по-високи) чрез прилагане на система "бонус-малус", но най-ниският размер на премията след прилагане на "бонус", не е под 500 евро.

Каквиса средните работни заплати в развитите страни и у нас?

Не трябва да се забравя обаче, че средната годишна работна заплата във Великобритания е 23, 700 паунда. Жителите на Германия пък, с най-мощната европейска икономика са  с годишен доход на глава от населението  от 17 000 евро. Средната годишна заплата в САЩ през 2010 г. е около 50 хиляди долара.

По равнище на средна работна заплата (през 2009 г. - 302 евро ) България продължи да заема последно място не само в ЕС-27, но и на Балканите. Сравнителният анализ показва, че номиналният размер от 302 евро е около 5 пъти по-нисък от този на Словения и 3,5 пъти по-нисък от този на Хърватия. Единствено Албания е с по-нисък от нашия размер на средна работна заплата (242 евро).

За определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди в някои от напредналите страни в ЕС се прилагат методики с критерии, които създават правила така, че неимуществените вреди да се определят по един и същи начин за едни и същи (или сходни) събития адекватно на конкретния случай. Предложението за разработване на   подобна методика и у нас, уреждаща претенциите за неимуществени вреди, е ново за българския застрахователен пазар.

Преди три години Федерацията на потребителите в България предложи методика, която бе съобразена с размера на премиите по „Гражданска отговорност” на автомобилистите у нас. Единственият обективен критерий за определяне на минимални неимуществени обезщетения при смърт, залегнал в методиката, бе продължителността на човешкия живот и полът на починалия, като се определя дискаунтовият  процент при определяне на задължението на застрахователя при смъртни случаи. Друг критерий, който обаче подлежи на доказване в съда при присъждане на по-високи обезщетения, е икономическата цена на човешкия живот и зависи както от възрастта на постадалия, така и от неговото трудово възнаграждение. Разработена по образец на английска аналогична методика, българската бе предоставена на 4.12.2007 г.  на Народното събрание, Министерството на финансите, Комисията за финансов надзор, Омбуцмана на РБългария, Националното бюро на българските автомобилни застрахователи и Съюза на българските автомобилисти. Имаше и обосновка за необходимостта за издаване на Наредба за задължителното застраховане по чл. 249, т.1 и 2 от Кодекса за застраховане и Методика за уреждане на претенции за обезщетение за неимуществени вреди вследствие телесно увреждане или смърт при пътнотранспортни произшествия.

ПОЗИЦИИ

 

Цветанка Крумова, член на работна група към Гаранционния фонд за разработване на единна Методика за определяне на неимуществените вреди

 

 

 

Венелин Урдев, адвокат и член на УС на Асоциацията за защита на застраховани и пострадали при пътнотранспортни произшествия

 

Има правила, но те се четат както “дяволът - евангелието”

 

 

Аз съм против въвеждането на единна методика за определяне на обезщетенията при неимуществени вреди. Това е идея на застрахователите. В Наредба № 24 има аналогична методика за обезщетенията за имуществени вреди по автомобилите. Докато при автомобил овехтяването на частите и степента на удар са много лесно съпоставими и могат да се видят в каталог, как това може да се направи при телесните увреди на хората?

Вярно е, че в напредналите държави има подобни методики, но те използват Евростат. Обикновено при тях пропуснатите доходи се остойностяват. Там обезщетенията не са така големи за неимуществени вреди, колкото за пропуснати доходи. Ако почине млад човек, който издържа семейство и деца, се прави преизчисление, за да се достигне до извода, че е щял да живее още 40 години; ще има определени доходи; ще дължи определена издръжка на семейството си. Всичко това се остойностява изцяло и се покрива от обезщетението. Там има добра статистика и могат да се предвидят бъдещите доходи и да се изплатят на наследниците.

В България това е немислимо. За да се претендира за пропуснатите ползи, трябва да има съответната документация – става дума за бъдещи доходи. Ако човек няма документ, с който да ги обоснове, няма как да получи достойно обезщетение.

Според мен, ако се приеме подобна унифицирана методика, там трябва да залегнат минимални обезщетения, а не с нея да се обезсмислят съдебните дела. Не можем да бъдем обективни към всеки пострадал, не може болки, страдания и неудобства да се остойностят в методика.

Всички застрахователи в момента ползват една стара методика, в която е описано принципно, че при счупване на крайник се губят 15% трудоспособност и т.н. при други телесни повреди.

Да се  разработи единна методика е изключително сложно и не винаги ще бъде обективно. Не може неимуществените щети да бъдат вкарани в рамки – минимални и максимални. Според мен това е ход на застрахователите, за да не плащат големи обезщетения. По този начин ще се “унифицират” малки обезщетения; ще се забрани на съда да ги осъжда на по-големи обезщетения. И в крайна сметка гражданите ще бъдат ощетени.

 

Нашата съдебна практика непрекъснато завишава обезщетенията при трагични инциденти на пътя. Обикновено потърпевшите се обръщат към адвокатите, когато застрахователите не им изплащат навреме обезщетения или искат да им платят срамно малки обезщетения.

Според нас не е редно само лимитите на отговорност да бъдат обвързани с размера на обезщетенията. Вярно е също така, че според тези лимити се определят и премиите по застраховката. Все още не е решен въпросът за справедлива премия по застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите, която ще дава възможност на застрахователите да изплащат големи обезщетения. Истината е, че борбата за по-ниски премии на пазара, както и комисиони за посредниците, изглежда, все още не може да направи застраховката рентабилна. Според нас има сериозни проблеми при определяне на резервите в застрахователните компании. Това е доста опасно за финансовото им здраве.

Всички предявени претенции очевидно са много по-големи отколкото реално изплатените. Понякога хората сами преценяват доста субективно своите претенции и те не са реални. В други случаи тези претенции се завеждат от адвокати с цел да заплашат застрахователите, че са готови да се борят за големи суми. В много от случаите се постигат споразумения.

Имаме присъдени дела, при които претенции за тежки телесни повреди достигат над 360 000 лв. – общо по доброволен и по съдебен ред, но нямаме още влезли в сила решения по тези дела, т.е. чака се втората инстанция да се произнесе. Защото не съм виждал досега застраховател по доброволен ред да е изплатил 300 000 лева. По доброволен ред при смъртен случай пряко сили застрахователите изплащат по 40 000 лв. – 50 000 лв. Практиката е да продължим със съдебно дело за доплащане.

Един от най-големите проблеми, които съществуват в момента и развалят пазара, е, че застрахователите изнудват в много голяма степен пострадалите застраховани или техните наследници да сключват  т.нар. споразумения при изплащането на обезщетения за неимуществени вреди.

 

Коректността на застрахователната компания се изразява в това да изплаща обезщетенията си в пълен размер и навреме. Съгласно новия Кодекс за застраховане, застрахователната компания в 3-месечен срок трябва да определи и изплати обезщетенията. По принцип при  увредени лица се свиква медицинската комисия на застрахователя и тя определя размера на нетрудоспособност на застрахования. Проблемът е, че някои от компаниите не обявяват на  пострадал застрахован какъв е размерът на нетрудоспособност, а вместо това го привикват, като му предлагат да подпише споразумение с тях за сума от 25 хил. лв. Ако застрахованият откаже, те го заплашват, че ще му платят само 1000 лева.

Има други компании, които директно изпращат щетата на касата в компанията, където е подготвено и споразумението. За да получи парите си, застрахованият трябва да подпише споразумение – ако не е съгласен, трябва да търси справедливост от директорите на компанията и преписката ще бъде забавена поне 3-4 месеца. Това е недопустимо. Впоследствие нашата асоциация ще сезира КФН за неизпълнение на обезщетението от страна на застрахователя, после той ще бъде наказан – но проблемът не се решава.

Има случаи, когато непосредствено преди изтичане на 3-месечния срок, от потърпевшия застрахован се изискват все повече и повече нови документи, бумащина и т.н., докато срокът се проточи с месеци поради невъзможност да бъдат набавени тези документи. Вярно е, че задължението на застрахования е да докаже своята претенция; вярно е, че застрахователят присъжда обезщетението само по документи. Но според мен нужно е още в началото при завеждането на претенцията да се знае точният обем на документите. Ако застрахователите са по-лоялни и разясняват правата на застрахованите, те няма да прибягват до услугите на адвокати.

Има правила, но те се четат както “Дяволът - евангелието”. В същото време обезщетенията за имуществени вреди по автомобила се изплащат само за 13 дни, без дори да е приключило наказателното производство. Това е несправедливо за хората, които се лекуват и изразходват огромни средства от порядъка на хиляди левове за остеосинтези, винтове и др. при счупване на крайници. Похвално е, че в момента има две застрахователни компании (голяма и малка), които са изплащали предварително (авансово) за лечение на хора в будна кома и др., когато е ставало дума да се посрещат огромни разходи за лечение на пострадал. За съжаление това не е обичайна практика.

Най-големият проблем в България е, че правата на потребителите не са защитени. Зачестяват случаите, когато изплащането на обезщетенията се бавят с повече от половин година дори при изрядни документи.

Един от казусите, който чака съдебна развръзка в застраховането е дали могат застрахованите пострадали при пътнотранспортно произшествие да съдят за обезщетение застрахователя си, при условие че според Наказателния кодекс са предявили граждански иск. В момента се чака тълкувателно решение на Върховния съд на Общо събрание на гражданската колегия. Защото има няколко случая, при които гражданският съд на втора инстанция решава, че е недопустимо да съдиш застрахователя, след като си осъдил прекия извършител. Чисто юридически има логика пострадалият да предяви претенцията си само към едната страна – застрахователя или причинителя на пътно-транспортно произшествие, защото обезщетението за неимуществени вреди може да се изплати само от едната страна. Ако го плати виновният той има право на регресен иск спрямо застрахователя, но пострадалият трябва да използва правата си да си изиска парите направо от застрахователя. На практика обаче някои колеги адвокати от провинцията предявяват наказателни искове срещу преките причинители, нещо, което е допустимо само когато няма застраховка “Гражданска отговорност” . Според мен да се постигне резултат срещу прекия причинител и после да се изискат те от застрахователите е недопустимо, защото се губи смисълът на направеното. Отивайки с присъдата при застрахователя, за да се искат парите, той резонно отговаря, че изпълнителният лист не е насочен срещу застрахователната компания.

В такъв случай аз питам какъв е смисълът на застраховането на отговорността в застраховката “Гражданска отговорност” на автомобилистите? Питам също така има ли санкции срещу застрахователите, когато не покрият отговорността при такива случаи?

В закона не е предвидена такава санкция и това е вратичка. В Наредба №24 е записан редът, че в случаите, когато има присъда срещу прекия причинител и той е осъден, тогава пострадалото лице заедно с присъдата и изпълнителния лист трябва да отиде при застрахователя, за да му плати обезщетението. Няма обаче санкция, ако застрахователят му откаже.

В наказателния процес застрахователят по принцип не може да бъде конституиран. Той е застраховал дадено лице по силата на един договор – застраховка “Гражданска отговорност”, и неговата отговорност е именно този договор.

Преди около година в Кодекса за застраховане бе направено добро изменение на чл. 213, ал.4, който съдържа клауза, гласяща, че по регресни искове ( по щети) водачите не трябва да бъдат осъждани, а първо претенциите да бъдат отнесени към техните застрахователи.

Не е ясно обаче какво ще стане с всички предявени до момента регресни претенции.

В Параграф 143 от Преходните и заключителни разпоредби на КЗ се изяснява, че тази регресна претенция трябва да се насочва първо към застраховател и важи за всички случаи, по които не е извършено плащане. Според юристите това е абсурд, защото няма как да се приложи тази разпоредба.  Известно е, че всички регресни искове, които фалиралите застрахователни компании “Юпитер” и “Европа” не обслужиха, бяха насочени към водачите на МПС и те трябваше да плащат от собствения си джоб. Така до момента има разнобой в прилагането на наредбата.

 

 

 

Темата разработи Илеана Стоянова

 

 

 

 



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
orange_li
"Презастраховане"
Христо Драганов, 2001
orange_li
"Наръчник на застрователния посредник"
Христо Драганов Румен Гълъбинов, 2003