Превратностите на живота

25 Май 2011 г.,zastrahovatel.com
Наследниците на починали хора с кредити може да се окажат длъжници, дори и да има валидна застраховка „Живот“

   Нормално е банката да е тази, която да помисли за клиента, когато той взима кредит, защото практиката показва, че повечето клиенти не мислят какво би било погасяването на кредита, ако се случи нещо с тях - ако се разболеят, загубят работата си или се случи по-тежко събитие като смърт. Банката трябва да информира клиентите си за всички случаи, които те биха могли да срещнат по пътя на изплащане на кредита, защото кредитът е не само краткосрочен за две или пет години, но особено при кредитите за закупуване на жилище той съпътства човека през по-голямата част от житейския му път, коментира преди време банков служител. Застраховката „Живот” към жилищен кредит е задължителна, тъй като това е един много дългосрочен ангажимент, който клиентът поема към банката - да изплаща своето задължение, но също така и банката поема ангажимент към клиента - да му подсигури тези средства. И тъй като вземането на такъв голям кредит е малко или много рисково и за самото семейство, се изисква от клиента да сключи полицата, за да може преди всичко той самият да се чувства сигурен, че ако се случи нещо, задължението му няма да тежи на неговите наследници и на семейството му. Когато говорим за потребителски кредит, който е по-краткосрочен, застраховката не е задължителна, но е силно препоръчителна. За съжаление обаче не са рядкост случаите, при които наличието на застраховка, която покрива задълженията на кредитополучателя при евентуалната му смърт, да се крие от неговите роднини и те да бъдат принуждавани да изплатят заема. В тези случаи обикновено банката сама сключва рискова застраховка „Живот“ на кредитополучателя. Това се прави в свързана с нея застрахователна компания или пък чрез застрахователен брокер, собственост на кредитната институция. В месечните вноски по заема банката калкулира и премията за застраховката. В случай на злополука, довела до смърт на кредитополучателя обаче, банката постъпва некоректно и не съобщава на роднините му, че той е имал застраховка „Живот“. Вместо това финансовата институция се свързва с роднините на починалия и започва да иска те да изплатят кредита. Ако все пак някой от тях се сети и попита дали кредитополучателят не е имал застраховка, банката отново не предоставя тази информация, позовавайки се на банковата тайна. При други случаи застраховката „Живот“ не покрива дълга на кредитополучателя заради абсурдно условие в полицата.

     Наследниците на починали хора с кредити може да се окажат длъжници, дори и да има валидна застраховка „Живот“, която би трябвало да покрие заема, предупреждават юристи. Така излиза, че дори мъртъв длъжникът не се отървава от задължението да плати. Причината е, че застрахователят не е длъжен да даде парите автоматично, а за банката е по-лесно да предяви вземането към наследниците. Кредитните институции предлагат полица „Живот“ към по-големите и дългосрочни заеми. Обикновено те застраховат кредитополучателя в избрано от тях дружество. Ако този, който взема заема, почине и има валидна застраховка, настъпването на смъртта е застрахователното събитие. Тогава банката е длъжна да поиска остатъка по кредита от застрахователя, тъй като полицата е издадена в нейна полза. Застрахователят обаче може да откаже. Сред причините за отказ може да бъде неизплатена премия в пълен размер или укрито обстоятелство - например тежка болест на застрахования, и т. н. Затова обикновено банките, вместо да се съдят със застрахователите, искат връщане на заема от наследниците. При наличие на ипотека за банката е още по-лесно да си събере парите от даденото по кредита обезпечение.   Обикновено, когато тегли кредит и реши да сключи застраховка „Живот“, кредитополучателят подписва т. нар. декларация за застраховане. Така той се присъединява към вече сключен между банката и определен застраховател групов договор, до който той няма достъп. Често на хората не се дава възможност да се запознаят дори с общите условия по застраховката. Така кредитополучателят не само не може да избере най-изгодната за него застрахователна оферта, но дори не знае с какви клаузи точно се е обвързал

По традиция компаниите никога не питат клиента за каквито и да било промени по застрахователния договор, твърдят експертите. Интересно е да се отбележи, че за разлика от договорите „гражданин - застраховател“ или „гражданин - банка“ в договорите „банка -застраховател“ изрично се записва, че не се допускат едностранни промени в договора. Застрахователното дружество или банката са длъжни да уведомят клиента писмено за всяка промяна в договора, която решат да направят. Това става на адреса, който гражданинът е съобщил. За съжаление има случаи, в които хората изобщо не биват уведомявани за измененията. Това важи особено за вдигането на ежемесечната застрахователна премия, която клиентът обикновено плаща заедно с вноската по кредита си. Не са изключение ситуациите, в които банката прекратява договора със застрахователя, без да каже за това на клиента, особено ако полицата е била бонус към кредита. Така човекът си мисли, че е застрахован и че може да разчита на обезщетение при нужда, а впоследствие се оказва, че полица на негово име реално не съществува. По принцип прекратяването на договора между банката и застрахователя не би трябвало да прекратява индивидуалното покритие на отделния клиент, ако той продължава да си превежда редовно вноските и премията по застраховката. Това обаче не важи за „безплатните“ застраховки.
      Любопитна подробност е, че ако хората закъснеят с плащането на месечната застрахователна премия, повечето застрахователи дават определен срок, в който плащането да се възстанови. Ако това не стане и гражданинът пропусне да плати навреме повече от 1 месечна премия, застрахователното покритие се прекратява автоматично. Възможно е застраховката да се реактивира по-късно, ако клиентът отново започне да плаща, но за периода, в който гражданинът е бил нередовен, той няма застрахователно покритие. Клиентите трябва много да внимават с частта от общите условия към договора, в която са изброени изключенията от застрахователното покритие. Застраховка, която би трябвало да покрива риска „продължителни болнични“ например, се оказва, че не важи, ако отпускът по болест е резултат от „предварително съществуващо заболяване, страдание или физическо състояние, както и неговите усложнения и рецидиви, за което застрахованото лице е получило медицинско консултиране, диагностициране или лечение в 2-годишен период преди датата на влизане в сила на застраховката“. Реално погледнато, такава формулировка изключва куп житейски казуси от обхвата на застраховката. Същото е положението и с придобилите популярност покрай кризата застраховки срещу безработица. Хората, които се застраховат срещу „нежелана безработица в резултат на уволнение“, трябва да знаят, че обикновено застрахователите не плащат компенсация, ако уволнението е станало „по взаимно съгласие“ или ако е дисциплинарно. За да платят на клиента, застрахователите обикновено задължително искат съкратеният да е регистриран в съответното бюро по труда като безработен и да получава обезщетение за безработица. Обикновено при дълги болнични или при безработица застрахователят покрива само определен брой вноски по кредита, например 6 вноски по всяка отделна временна нетрудоспособност, но не повече от общо 12 вноски.

      За да вземат каквито и да било пари от застраховката си, кредитополучателите трябва да следят изкъсо и друг важен срок - този за уведомяване на застрахователната компания, че е настъпило застрахователно събитие. В повечето случаи този срок е кратък, например 10 дни. Някои компании искат в същия срок да се представят и всички документи по казуса, например решение на ТЕЛК, лична амбулаторна карта, епикриза и т.н. Често тези документи не се набавят нито лесно, нито бързо и срокът за уведомяване се пропуска, а без да се спази тази процедура, няма обезщетение. Ако клиентът представи всички документи за доказване на застрахователното събитие, компанията е длъжна да изплати обезщетението в срока, фиксиран в договора. За по-малките кредити това са обикновено петнадесет дни.

      За да се избегнат част от вече споменатите казуси, се предвиждат конкретни промени в Кодекса за застраховане. Във връзка с груповите застраховки „Живот”, сключвани от кредитори (банки) в тяхна полза и върху живота на техните кредитополучатели, се въвеждат разпоредби, насочени към осигуряване на допълнителна защита за кредитополучателите и на техните наследници. Въвежда се изискване при смърт на кредитополучателя банката да се обърне първо към застрахователя който да си изпълни задълженията по застраховката, и ако получи мотивиран отказ от него, чак тогава да се обръща към наследниците на длъжника. Непосредствената цел на предлаганата промяна е банката първо да търси погасяването на кредита от  застрахователя, преди да се обърне за плащания от наследниците на починалия длъжник, каквато практика в момента се забелязва от получените жалби в Комисията за финансов надзор. По отношение на груповите застраховки пък се въвежда задължението работодатели, които групово застраховат своите служители и работници по застраховка „Злополука” и „Живот”, да дават пълна информация на служителите си за предмета, условията и сроковете по договора. От друга страна, застрахователите се задължават да публикуват общите си условия по груповите застраховки на страниците си в интернет. По този начин ще се прекрати порочната практика въпросните договори да остават в тайна за служителите. Така на практика те не могат да се възползват от застрахователното покритие в случай на нужда.

      По отношение на изискванията към процедурата по завеждане на застрахователни претенции и събиране на необходимите доказателства се предлага промяна, насочена към прекратяване на възникнали порочни практики на необосновано удължаване на сроковете за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение. Въвежда се краен срок от 55 дни от завеждане на претенцията, в който застрахователите да могат да изискват допълнителни документи. След представянето на тези доказателства следва да се изплати обезщетението или аргументирано да се откаже неговото плащане (ако са налице необходимите предпоставки за това). Ще се прекрати възможността за необосновано искане на документи и доказателства, което в определени случаи достига до пълна неопределеност във времето и се използва единствено за отлагане на изплащането на обезщетения, коментираха от надзора.

      Предлага се и промяна, свързана с доброволността в застраховането, като се забранява принуждаване на потребител на застрахователни услуги да ползва услугите на определен застраховател или посредник. Промяната се разпростира и върху застрахователното посредничество, тъй като зачестяват случаите, при които предприятия от финансовия сектор, които са части от финансова група (например кредитна институция, застраховател и застрахователен посредник), по договорен път да отнемат правото на свободен избор на потребителите на финансова услуга. Така например срещана практика е при даване на банков кредит банката да поставя условие за сключване на застраховка като форма на обезпечение на кредита, като определя и застрахователя, с който да се сключи застраховката, и посредника, чрез който да бъде сключен договорът, което е нарушение на основния принцип на доброволността в застраховането. Не е рядкост в такива отношения единственият надлежно защитен интерес да е този на финансовите институции, докато на потребителя се вменява задължение да плати застрахователна премия с калкулирано в нея комисионно възнаграждение, се коментира в мотивите за промените.

На практика банките желаят да застраховат основно по два вида рискове

 Първият е застраховка „Живот”, при която се покрива смърт, причинена от всякакво естество - включително злополуки, както и общи и хронични заболявания. Обичайно продуктът е класическа рискова застраховка „Живот” и покрива единствено загуба на живот. В други случаи се изплащат обезщетения и при трайна нетрудоспособност (от 71% до 100%). Може да бъдат добавени и допълнителни покрития като временна нетрудоспособност и загуба на работа, но това почти не се практикува. Вторият вид е застраховка „Злополука” с покритие на риска смърт само от злополука (индивидуална) на кредитополучателя. В 99% от случаите обаче банките желаят  да направят застраховка „Живот” на своите клиенти с покритие на  риска смърт от всякакво естество, т. е. за всичките рискове - от злополука и от заболяване. Предварително застрахователната компания изисква медицински преглед на клиентите с по-високи суми на кредитите или със здравна декларация при по-малките суми. Ако при своите предварителни проучвания застрахователят установи, че клиент на банка с висока стойност на кредита е с доста сериозен здравословен проблем и с висок риск от заболяване и по тази причина откаже застраховката „Живот”, тогава банката предлага само застраховка „Злополука”. При индивидуалните застраховки, при които заемателят не е в състояние сам да си плати премиите по рисковата животозастраховка, също може да му се предложи само „Злополука“. В някои банки за избор на клиентите се предлагат и двата пакета - „Злополука” и „Живот”.

Застрахователите сключват както индивидуални полици, така и групови договори с финансови институции. Застраховката е неизменна част от управлението на риска на банката, затова всяка от тях сама преценява каква задължителна застраховка да изисква от клиентите си - „Злополука” или „Живот”.

      Застраховките може да са групови или индивидуални. Индивидуална е застраховката „Живот” на кредитополучател, погасяващ кредита при свободен погасителен план, и покрива  смърт от каквото и да е естество и трайна загуба на работоспособност от застрахователна злополука 50 и над 50 на сто. Застрахованите по индивидуални полици трябва да поддържат застраховката си редовно, да не пропускат падежите си, когато застраховката е с разсрочени вноски.  При груповите застраховки „Живот” в повечето случаи премията се заплаща от банката, като периодичността може да бъде годишна или месечна. Покритите рискове са задължително смърт от каквото и да е естество и трайна загуба на работоспособност от злополука над 50%. Почти всички банки сключват групови договори за застраховане на всички свои кредитополучатели както на ипотечни, жилищни и потребителски кредити, така и за притежателите на кредитни карти. Обикновено груповите договори са за кредити до 10 000 -15 000 лв., тъй като за тях премията по застраховката, която е за сметка на банката, не оскъпява много кредита. За по-високи кредити банките изискват индивидуални полици, които са за сметка на клиентите.

Вариантите, които предлагат различните банки, са много. При кредит за финансиране на покупка на нова къща/апартамент, докато бъде продаден старият имот, с което се покрива изцяло или частично новата покупка, се изисква застраховка „Живот” на кредитополучателите и имуществена застраховка на обезпечението. При кредит за покупка на жилище „на зелено“ някои банки поемат за своя сметка имуществена застраховка на недвижимия имот с пълно покритие, както и застраховка „Живот” на кредитополучателя. Има случаи, когато застраховката „Живот” е за сметка на клиента и се изчислява върху оставащата главница при ипотечен кредит за покупка на недвижим имот без доказване на доход. Застраховката „Имот” също е за сметка на клиента - също върху оставащата главница. В други случаи банката може да поеме заплащане на разходите във връзка с изискуемата задължителна застраховка, при условие че е сключила договор за централизирано застраховане на кредитополучателите си и кредитополучателят е одобрен от съответния застраховател. При потребителски кредит срещу ипотека пък без доказване на дохода  някъде задължително изискване на банката е сключването на застраховка „Живот” и имуществена застраховка за сметка на клиента. Има и банки, които предлагат  пълен застрахователен пакет безплатно към договора за кредит. Той включва: „Живот”, имуществена застраховка на закупеното жилище, включително и за риска земетресение. Трябва да е ясно, че при настъпване на застрахователно събитие обезщетението не се изплаща директно на кредитополучателя или наследниците му, но се ползват привилегии. При ипотечен кредит например банката се подсигурява, в случай че кредитополучателят не може да продължи да изплаща заема си, защото е починал или е в трайна инвалидност. И вместо банката да ипотекира имота му, заемът се погасява от застрахователя  в рамките на седем дни.

Важно е да се знае дали  „безплатната” застраховка, която банката предлага, е чиста  групова „Злополука” или включва и заболяване, т. е. застраховка „Живот”; какви рискове се покриват - само смърт или по изключение и  трайна нетрудоспособност; до каква степен е покрита инвалидността и т. н. Иначе понякога се случва клиентите да мислят, че имат животозастраховка, а  в действителност тя покрива единствено рискове при злополука. Затова в разговор с банковите служители е хубаво всичко да се изяснява подробно и точно. На всеки клиент трябва да е ясно, че застраховките „Злополука” не покриват риска загуба на работоспособност в резултат на заболяване. Това, за което компанията плаща по застраховката, са смърт, причинена от злополука, и трайна нетрудоспособност (над определен процент, минимум 50%) също вследствие на злополука. При настъпване на събитие от застраховката се ползват банката и застрахованият или неговите наследници.

В банковите сайтове в повечето случаи пише, че сключването на застраховката е „за сметка на банката”. Това е така, но е валиден общият принцип, че безплатен обяд няма

Полицата струва пари и банката калкулира застраховката „Живот” в  цената на кредита - било то в перото разходи за управлението му, било то в разходите за администриране или като надбавка в лихвения процент. Все пак банката предпочита разходите й да са по-малко. Затова някои застраховки, сключени от банки, не гарантират пълно покритие. Добре е клиентите да са наясно с това. Както и че сумите за погасяване, които плащат всеки месец, зависят и от застраховката. Има разлики и по отношение на покритието. Цената може да бъде по-висока от 2-3 промила (която е обичайната) от застрахователната сума и да достигне до 5 само ако се включи и още един риск като „трайна загуба на трудоспособност” - в резултат на злополука или в резултат на заболяване. Вторият риск обаче не е предпочитан от банките и застрахователните компании, когато се докаже, че клиентът, освен че е изтеглил голям кредит, а и здравословното му състояние не е съвсем добро. Начинът на работа на експертните лекарски комисии понякога дава възможност на хора без сериозно заболяване да получат по-висока степен на инвалидност, което е неизгодно за застрахователите. За банките покриването на този риск също е неизгодно, защото оскъпява застраховката. Рискът трайна инвалидизация от заболяване е много скъп. Затова обикновено се сключва трайна инвалидност от злополука. Трайна загуба на работоспособност от заболяване над 75% се включва в договора само след изрично искане от страна на банката, което се заплаща допълнително. Срокът на застраховката е период в цели години, определен съобразно срока на договора за кредит, така че при изтичането му застрахованият да не бъде по-възрастен от  65 години. Друга променлива величина е тъкмо степента на инвалидност, от която зависи какво плаща застрахователят. В практиката най-често обезщетения се дължат за инвалидност, надхвърляща 50% и 75%. Видът на покритието зависи от оценката на риска, свързан с дадена група кредитополучатели. Например при студентски кредити за кратък срок банката може да избере покритие само злополука. Това е така, защото рискът от загуба на живот в резултат на заболяване не е толкова съществен за такава млада група, където средната възраст е 23-25 години. Пълен медицински преглед обикновено се изисква при индивидуални застраховки „Живот” на кредитополучател. При корпоративен договор между банка и застраховател, независимо за чия сметка е застраховката, се дава възможност за по-приемлива цена, а и застрахователят поставя минимални изисквания за здравословното състояние на застрахованите. Ако банката изисква за определени видове кредити задължително да има застраховка, тогава изискванията на застрахователите се свеждат само до подписване на декларация за медицинското състояние на кредитополучателите. Предимството на груповите застраховки е именно това. Този пакет от прегледи се изисква за застраховки над 75 или над 100 хил. лв., а  при по-ниските стойности се подава само декларация, че клиентът през последните три години не е бил диспансеризиран за съответен списък от болести, като основните са инсулт и инфаркт, и че няма трайна инвалидност над 50%. Застрахователната сума  върху живота на клиента  в масовите случаи е равна на оставащата непогасена част от кредита през годините. Банките предпочитат този начин на формиране на застрахователната сума, защото застраховката става по-евтина както за клиентите, така и за самата банка, която калкулира застраховката в  цената на кредита. В противен случай, ако застрахователната сума е твърда от начало до край и е равна на стойността на кредита, има опасност при събитие в края на периода, непосредствено преди изтичането на срока на кредита, наследниците на кредитополучателя да получат доста голямо обезщетение, а банката ще получи съвсем малка част от застраховката, като в същото време ще трябва да плати много. Затова банките предпочитат да плащат за падаща  в течение на времето и погасяването на кредита застрахователна сума. По принцип застрахователното обезщетение е равно на остатъчния баланс на кредита. Възможно е да има някои отклонения от това правило, но това са малки изключения. Така че, ако кредитополучателят загуби живота си на петата година, застрахователят изплаща на банката остатъчната главница на кредита към датата на смъртта. Относно премията  полицата е с една тарифа за всички кредитополучатели на даден вид кредит, т. е. премията зависи от сумата на кредита и неговия период. Определянето на тарифното число зависи от специфични демографски характеристики на групата като възраст, пол, професия, среден размер на кредита, среден срок на кредита и други фактори.

 Кога не може да се получи обезщетение

Обезщетения по застраховките не се изплащат, когато има събития,  непокрити по условията на сключените договори, както и когато не са изпълнени условията по полицата. Такива са укриване на данни за здравословното състояние от страна на клиентите. Това е възможно при потребителските кредити с по-ниска стойност на кредита - до 10 хил. лв., нещо, което се предлага от повечето банки. Клиентът подписва само декларация, че няма сериозни заболявания. Ако застрахователят постфактум установи, че застрахованият е бил на преглед в болница 5 дни преди подписването на полицата и му е установено сериозно заболяване като рак, той няма да изплати обезщетение на наследниците на починалия кредитополучател. Друг възможен казус е, когато застраховката в действителност  е  за злополука, а клиентът почине вследствие заболяване. В този случай не се дължи обезщетение. Клиентът на всяка банка трябва задължително да чете частта, касаеща покритите рискове, а съгласно Кодекса за застраховане е нужно към договора да има специално „Уведомление” (някъде се нарича „Сертификат”) - формуляр с описани условия по застраховката. Документът трябва да се подпише собственоръчно от клиентите. При липса на  подпис застраховката не е валидна.

 Гергана Иванова



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки