Кризата удари и животновъдството у нас

27 Септември 2011 г.,zastrahovatel.com
• Най-много обезщетения се плащат при незаразни болести • „Екзотичните” домашни животни и любимци остават без полица

 

Кризата през последните няколко години се оказа “смъртоносна” за много домашни животни у нас. Според официалните данни на Националния статистически институт (НСИ) през 2007 г. в България са отглеждани свине, крави, овце, кози, коне, птици и други домашни животни на обща стойност 1,246 млрд. лева. През 2008 г. стойността им се увеличава до 1,318 млрд. лв., но през 2009 г. вече е паднала до 1,196 млрд. лева. Това означава, че само за една година след началото на кризата у нас са изколени домашни животни за близо 122 млн. лева. Основната причина за това е ясна – стопаните трудно успяват да изхранят добитъка си и предпочитат да „му вземат парите”, вместо да мъчат и животните, и себе си. Тази тенденция е видна и от други официални данни на НСИ – за преработката на селскостопански продукти. От тях става ясно, че ако през 2007 г. са „преработени” домашни животни за 74,8 млн. лв., през 2008 г. числото скача на 82,8 млн. лв., а през 2009 г. вече е 139,2 млн. лева. Така само за две години кризата у нас е довела до почти двойно увеличение на общата стойност на ликвидираните домашни животни. В същото време логично намаляват ветеринарните разходи – от 325,2 млн. лв. през 2007 г. до 311,7 млн. лв. през 2008 г. и до 267,5 млн. лв. през 2009 г., показват данните на НСИ.

 

Бързото намаляване на поголовието след началото на кризата у нас доведе и до по-малък интерес към застраховките на животни, коментираха пред в. „Застраховател прес” експерти. Те уточниха, че започналата през 2008 г. тенденция да се внасят нови за нашия пазар породи крави от Германия и Холандия и овце  от Франция вече не е налице. Причината е, че ДФ „Земеделие”, който през 2008, 2009 и 2010 година отпускаше нисколихвени кредити на стопаните – за изхранване на говеда, биволи, овце, кози, птици и свине, вече не дава такива заеми. Все още обаче тече изплащането на тези кредити, като до 30 септември 2011 г. стопаните имат право да разсрочат задълженията си. Това става чрез подписване на анекси към договорите, на базата на които изплащането на дължимите суми ще става до 26 ноември 2012 г., 6-процентните лихви по тези кредити обаче ще трябва да бъдат платени не по-късно от 15 ноември тази година. Подписването на анексите става в областните дирекции на ДФ „Земеделие”.

Въпреки намалелия интерес към застраховките на домашни животни обаче размерът на предпочитаните застрахователни суми по тези полици се запазва. Остава в сила правилото животните да бъдат застраховани за сума, приблизително равна на пазарната им стойност. При кравите тя тръгва от 1000 лв. за животно и стига до 3000-3500 лева. Голямата разлика се дължи на различните породи едър рогат добитък, отглеждани у нас в момента. Вносните породи са по-скъпи от българските, затова и се застраховат на по-високи застрахователни суми.

Овцете се застраховат за 100-200 лв. на глава, като и при тях вносните породи са по-скъпи от българските. В подобни граници варира предпочитаната застрахователна сума и при застраховките на свине за угояване. Свинете майки обаче се застраховат за 1000-2000 лева, а застрахователната сума за расовите нерези стига до 6000-8000 лева.

Застраховките на тези видове домашни животни покриват рисковете смърт и клане по необходимост вследствие на пожар и природни бедствия, злополука, включително и инцидент с МПС, заразни болести, както и незаразни и паразитни заболявания. Рискът от незаразни болести обикновено се избира допълнително, но стопаните предпочитат да застраховат животните си и срещу него, тъй като именно там са най-много изплатени обезщетения при тези полици.

Този риск обаче не се покрива при застраховките на птици, уточниха застрахователи. И допълниха, че застрахователната сума за една кокошка носачка е от порядъка на 10-ина лева.

Когато става дума за застраховки на домашни животни обаче, трябва да е ясно, че тези полици се сключват за кравеферми, овцеферми и свинекомплекси, в които се отглеждат стотици животни. Частните стопани с по 1-2 крави, 5-6 овце и 2-3 прасета не проявяват интерес към тези застраховки. Липсата на интерес в тези случаи обаче е двустранна – застрахователите също предпочитат да не застраховат единични бройки животни, тъй като рискът при тях е многократно по-висок. Ако трябва да се калкулира реалната премия, която би покрила застрахователния риск в подобни случаи, тя би била непосилно висока за българските стопани.

Преди време рискът от измами при застраховките на домашни животни беше много висок, тъй като едва ли някой застраховател може да твърди със сигурност дали умрялото при инцидент добиче е именно застрахованото, а не комшийското например. С въвеждането на задължителното маркиране на домашните животни обаче този риск беше сведен до нормални граници. Сега полиците се сключват за определен брой животни, включени в списък и описани по номерата на марките си. Оцветените в жълто пластмасови маркировки, които се слагат на ушите на добичетата, на практика играят ролята на ЕГН за домашните животни. Така дори 10 крави да са кръстени Милка, застрахователят ще плати обезщетение само ако инцидент се случи с крава, номерът на чиято маркировка фигурира в списъка със застрахованите добичета. И няма как адашката на заколената Милка от съседната кравеферма да бъде представена пред застрахователите за превърнатото в луканки добиче, за да може след седмица-две да се поиска обезщетение.

Въпреки силно намалелия риск от застрахователни измами при застраховките на домашни животни тарифните числа по тях не са се променили съществено. Полиците, покриващи всички рискове при свинете и овцете, се сключват при тарифни числа от 6 до 8 процента. При застраховките на едрия рогат добитък тарифните числа са чувствително по-ниски – между 5 и 6 на сто. Най-скъпи са полиците за застраховане на птици – цената им варира от 7 до 8 процента от застрахователната сума. Разбира се, тези тарифни числа не са произволно избрани, а зависят от щетимостта при различните видове застраховани домашни животни.

Колкото и да се е свило животновъдството у нас заради кризата, най-големи дялове в него все още имат свиневъдството, говедовъдството и овцевъдството, следвани от птицевъдството. На застраховките именно на тези видове домашни животни продължават да се дължат и големите обеми бизнес в тази сфера на застраховането.

През последните години у нас обаче стана модерно отглеждането и на други животински видове, като щрауси, охлюви и др. С появата на първите ферми за щрауси и охлюви в България се появи и интерес за застраховането им – хората, инвестирали в такива екзотични бизнеси побързаха да потърсят застрахователна защита за инвестициите си. Работещите у нас застрахователни компании обаче не винаги са склонни да откликнат на подобни искания. Все пак и щраусите, и охлювите са нетрадиционни за България „домашни животни”, за които не се знаят много неща и няма разработени застрахователни продукти. Не е ясно например на брой или на килограм охлюви трябва да бъде застрахователната сума, от какви болести страдат тези животни и т.н.

Много застрахователни компании в България отказват да застраховат и рибите, и зарибителния материал в рибарници, тъй като и при тези полици има много висок риск и слаба отчетност. Например не може да бъде доказано в даден момент каква част от пуснатите в рибарника риби е вече уловена. Така при евентуално масово отравяне на рибата няма как да бъде реално изчислена щетата.

Напоследък в България се направиха и много инвестиции в породисти луксозни и състезателни коне. Тези животни често участват в надбягвания и техните собственици също искат да получат застрахователна защита за инвестицията си. Не винаги обаче работещите у нас застрахователни компании се съгласяват да застраховат тези елитни животни. Причината е, че рискът при тези коне е прекалено висок и дружествата не искат да го поемат срещу сравнително ниска премия. Тъй като става дума за единични бройки застраховани животни, премиите по тези полици са съпоставими със застрахователните суми по тях. Но когато стане ясно колко е реалната цена на застраховката, собствениците на елитните коне обикновено отказват да я платят.

 

Застраховането на единични бройки животни е скъпо удоволствие и повечето застрахователи у нас го избягват. Според експертите застраховането на по-малко от 10 животни е нерентабилно – не може да покрие направените разходи по обслужването на евентуална щета. Затова не се застраховат например магарета. Те се отглеждат рядко, обикновено в единични бройки. Застрахователната им сума е от порядъка на 200-300 лева, а премията – около 20 лв. Цената е сравнително висока, защото като еднокопитни животни те са много податливи на заболявания.

Полици се сключват обаче за работни коне – например тези, които се използват в дърводобива. Те свалят отсечените трупи от планината до място, до което камионите имат достъп. Застрахователната сума за един такъв кон е от порядъка на 400 лв., а премията – около 40 лв. Тези застраховки са сравнително скъпи, тъй като конете също са доста податливи на болести.

Застраховки се правят и на кошерите с пчели. Тези полици са задължителни, ако собствениците на пчелите са получили субсидия от ДФ „Земеделие”. С влизането ни в Европейския съюз всеки кошер трябва да бъде маркиран. Към полицата задължително се прилага списък с номерата на застрахованите кошери. Покритите рискове в този случай са природни бедствия и някои болести по пчелите.

Застраховките на животни включват и полиците за домашните любимци

 

С отчуждаването на хората в съвременните цивилизовани общества все по-често най-добрият приятел на човека се превръща и в негов единствен другар в живота. За тези хора домашните любимци са безценни, особено ако са чистокръвни представители на някоя скъпа порода. Затова те бързат да потърсят застрахователна защита за другарчетата си. В тези случаи застрахователната сума по полицата се определя от експерти и съответства на пазарната цена на дадената порода. Обикновено собствениците на такива „расови” домашни любимци посочват реалната пазарна цена като желана застрахователна сума по полицата, въпреки емоционалната си привързаност към животното, твърдят експертите. И уточняват, че и при домашните любимци покритите рискове са пожар и природни бедствия, злополука, включително и инцидент с МПС, заразни болести, както и незаразни и паразитни заболявания.

Някои от работещите у нас застрахователи отказват да сключват полици за домашни любимци с изключение на кучетата. Други дружества обаче застраховат „елитни и състезателни животни” за времето на участие в състезания, изложби и др. Това определение включва не само състезателните коне, но и някои елитни породи кучета, котки и др.

Собствениците на домашни любимци от породи тип „улична подобрена” обикновено изобщо не търсят застрахователите, тъй като са наясно, че другарчетата им не струват скъпо на пазара за животни. А пренебрежимо ниската оценка - под формата на застрахователна сума, за всекидневната безусловна любов и вярност в очите на съществото до тях по-скоро би ги ядосала или натъжила.

Кучетата и котките обаче отдавна не са единствените домашни любимци и за българите. Модата на домашно отглежданите зайчета, рибки, канарчета, папагали, змии, гущери, игуани, та дори и лъвчета и тигърчета от години е широко разпространена и у нас. Полици за подобни домашни любимци обаче засега не се сключват в България. Не че собствениците на някои от тях не биха могли да си позволят финансово високите премии, просто тези хора нямат необходимата застрахователна култура, за да се сетят да попитат за подобна застраховка. А както вече стана дума, застрахователните компании нямат интерес от поемането на прекалено високите рискове при застраховането на единични бройки животни. Затова вече години наред „екзотичните” домашни любимци у нас си остават незастраховани и не е ясно кога това положение ще се промени.

 

Автор: Йоанна Стефанова

 



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки