Процентът на откупите и необслужваните животозастраховки гони 30 на сто

03 Октомври 2011 г.,zastrahovatel.com
Добрата новина е, че спря да се увеличава, а лошата – че все още не е започнал да намалява

 

 

 

 

 

Задълбочаването на кризата у нас остави своя отпечатък и върху едва живналия ни животозастрахователен пазар. През последните 1-2 години той не само че отново забрави за отчитаните малко по-рано двуцифрени годишни ръстове, но и откровено започна да се свива. Освен на по-малкото новосключени полици обаче това свиване се дължи и на увеличения процент на откупите и необслужваните животозастраховки. Пред в. „Застраховател прес” застрахователи уточниха, че в момента средният за пазара процент на откупените и необслужваните животозастраховки варира между 20 и 30 на сто, при нормални предкризисни стойности под 10%. И ако все пак процентът на откупите е сравнително малък, то броят на необслужваните животозастраховки се увеличава непрекъснато.

 

На какво се дължи това? Въпреки отчитаното напоследък от банковата статистика у нас непрекъснато увеличение на внесените на депозит в банка спестявания на населението и бизнеса, много граждани наистина изпитват сериозни финансови затруднения

 

Повечето от тези хора са работили в някой от най-засегнатите от рецесията сектори на икономиката и приходите им са намалели драстично при сериозно увеличени цени на стоките от първа необходимост. Други от финансово затруднените пък са възрастни хора, чиито пенсии не са индексирани от началото на кризата, и покупателната им способност вече е чувствително намаляла. Най-сериозно обаче е положението на безработните, чиито неотложни разходи се увеличават всеки ден, а приходите им са все още под въпрос. Малцина са щастливците, които наистина успяват и да спестяват по време на криза. Сред тях са традиционно хората с по-високи от средните доходи. Много от по-бедните, които преди кризата бяха си купили животозастраховки със застрахователни суми по техния джоб, сега са принудени или да откупят полиците си, или да спрат да ги обслужват. Причината е, че нямат достатъчно пари, за да продължат да си плащат пълния размер на премията, договорена в по-спокойни от финансова гледна точка времена.

Когато човек е затруднен финансово, а в същото време има внесени някъде пари, първата му реакция ще бъде да ги изтегли, за да си посрещне разходите с тях. Дори ако това изтегляне стане причина да се прости с част от спестеното. И колкото по-малка е сумата, която ще изгуби, толкова по-лесно му е да я прежали. Тази психологическа особеност е една от основните причини откупите да се срещат по-често при полиците с по-малки застрахователни суми и да са изключение при по-големите животозастраховки.

Хората с по-високи доходи които са предпочели по-голяма застрахователна сума, обикновено избират само да спрат да обслужват животозастраховките си временно, но не и да подадат молби за откупуването им. Ако по съответната полица вече са направени поне две годишни вноски, спирането на по-нататъшните плащания води до замразяването й или превръщането й в безпремийна. В тези случаи обаче не се губи нито стотинка от спестената сума. Докато при откупуването загубите може да стигнат и 70% от внесените пари – ако то бъде направено на третата година от сключването на застраховката. Принципът е, че колкото по-дълго време е обслужвана полицата, толкова по-малка част от спестеното се губи при предварителното й откупуване. Ако откупуването бъде направено малко преди изтичане срока на животозастраховката, клиентът може дори да не загуби, а да излезе на печалба. Причината е, че през целия период на обслужване парите от спестовната част на премията са носили допълнителна доходност

която се прибавя към внесената сума. Така в крайна сметка тази допълнителна доходност може да се окаже повече от парите, които застрахователят си удържа заради предсрочното откупуване на полицата.

Например при откупуване на животозастраховка с внесени 3000 евро спестовна част на третата година от сключването на полицата клиентът ще получи едва 1000 евро. Останалите 2000 евро ще бъдат загубени. Ако откупуването на животозастраховка с внесени 3000 евро спестовна част стане на петата година от сключването й, удържаната сума ще е вече 50%, т.е. 1500 евро.

Ако обаче животозастраховката с внесени 3000 евро спестовна част не бъде откупена, а само „замразена” временно, собственикът й няма да изгуби нито цент. Даже може след време да спечели от начислената допълнителна доходност, която е получена от инвестирането на тези 3000 евро. Ако обаче клиентът спре временно обслужването на животозастраховката си през първата или втората година след сключването й, полицата се прекратява

от застрахователя, като собственикът й губи цялата внесена до този момент сума.

В някои животозастрахователни компании при временно спиране обслужването на полицата след втората година се губи рисковото й застрахователно покритие, но клиентът има право своевременно да я предоговори със застрахователя. В други обаче „замразяването” на полицата води само до служебно преизчисляване на застрахователната й сума, така че тя да съответства на вече платената премия. В тези случаи застрахователите изпращат на клиента си няколко писма, с които го приканват да продължи да обслужва животозастраховката си. Ако това не стане, с последното писмо застрахователят уведомява клиента си за служебното преизчисляване на застрахователната сума по полицата, както и за конкретния й нов размер.

През последните няколко години – от началото на кризата у нас досега, средната продължителност на новосключените спестовни животозастраховки е намаляла с година, година и половина, но средната застрахователна сума по тези полици е останала почти непроменена – между 7 и 8 хиляди лева. При тези животозастраховки обаче са и най-многото откупи. Докато при полиците със застрахователна сума над 20 000 лв. предварителното откупуване е изключение.

Откупите са по-малко и при детските и женитбени животозастраховки, заявиха пред в. „Застраховател прес” застрахователи. Те обаче подчертаха, че като цяло тенденцията е повече откупи да има не при някои конкретни видове животозастраховки, а при клиенти, работещи в най-засегнатите от кризата сфери на икономиката.

Процентът на откупите и „замразените” животозастраховки е различен и при различните канали за продажба Той обикновено е най-малък при собствените агентски мрежи на застрахователните компании, както и при животозастрахователните брокери, където комисионите на консултантите зависят от показатели като редовност, малко сторно и др. Затова тези посредници първо проучват добре финансовите възможности на клиента, а не бързат да сключат полица на всяка цена.

Най-голям пък е процентът на откупите и прекратените полици при свободните застрахователни агенти, които работят на твърда комисиона.

Кризата се усеща по-чувствително и при корпоративните животозастраховки

твърдят застрахователи. И уточняват, че напоследък фирмите сключват полици само за основните покрити рискове и от време на време - и за някоя от допълнителните клаузи, но с по-малко покритие. А преди време, когато са имали повече свободни пари, са предпочитали по-„богатите” групови животозастраховки.

В момента в България за хубави се считат животозастраховките с месечни премии от порядъка на 50 лв. или повече. Масово обаче се сключват полици с по 20 лв. премия на месец или дори по-малко. Разбира се, има и животозастраховки с премия от порядъка на 100-200 лв. месечно, но те са по-скоро изключения. И въпреки че някои компании продължават да работят само с годишни или 6-месечни премии, други дружества дават възможност на клиентите си да платят премията си на 3-месечни и дори на едномесечни вноски. Това обаче не променя принципно моментната картина на откупите и „замразените” животозастраховки. Пред в. „Застраховател прес” застрахователи уточниха, че процентът на тези полици вече е спрял да расте, но все още не е започнал да намалява. Което означава, че кризата все още не е свалила отпечатъка си от българския животозастрахователен пазар.

Интересно е развитието при животозастраховките, свързани с инвестиционен фонд

 

Станали много популярни у нас точно преди началото на световната финансова криза, сега тези полици не са по-прекратявани от другите видове дългосрочни животозастраховки. Сключилите ги в добрите финансови времена българи обаче са информирани, че дори и в определен период от време да са на загуба при тези полици, в края на дългия период на животозастраховките има голям шанс да излязат на печалба при положително развитие на фондовите пазари. А и в крайна сметка при свързаните с инвестиционен фонд животозастраховки рискът от загуби при инвестирането е за сметка на клиента, а не на застрахователя. Затова при тези полици клиентът решава кога да промени избрания инвестиционен фонд и кога да откупи животозастраховката си.

Не бива да се забравя, че много от сключените „навреме”

животозастраховки, свързани с инвестиционен фонд, успяха да хванат няколко години от възходящия тренд на световните фондови пазари и от това да натрупат завидна доходност. Например, ако за една 20-годишна животозастрахователна полица е нормално да постигне доходност за целия период от порядъка на 20-25 процента, към момента има животозастраховки, доходността по които за 20-годишния период се оценява на 37-38 на сто. Тези проценти обаче тепърва ще намаляват, тъй като в Европа се наблюдава трайна тенденция към понижаване на средната постигната доходност по животозастраховките. В България доходността е с процент-процент и половина по-висока отколкото в Австрия например, но нашият пазар следва тенденциите на развитие на централноевропейските и западноевропейските пазари. Затова, ако доскоро у нас се постигаше доходност от 6% - колкото е била в Австрия преди 10-15 години, трябва да очакваме след време този процент да падне до 4,5-4,75 на сто – колкото е доходността в момента в Австрия.

Последните инвестиции в дългосрочни ДЦК у нас вече носят доходност между 5 и 5,50 процента. В същото време през последната година в Западна Европа се наблюдава ръст на доходността от инвестиции, тъй като западните икономики се развиват доста по-добре от нашата. Застрахователи очакват тази тенденция да продължи до една година, след което да започне да затихва. Никой обаче не пожела да се ангажира с по-конкретна финансова прогноза. Причината – икономиката ни е зависима от различни „външни” сценарии, като избегнатия на косъм банкрут на САЩ, жестоката дългова криза в Гърция и още редица европейски страни и др. Едно обаче е сигурно според застрахователите – че положението няма как да се подобри до края на 2011 г., тъй като в края на годината обикновено броят на откупите и „замразените” животозастраховки се увеличава чувствително. Това се обяснява с факта, че през последните 4 месеца на всяка година се сключват животозастраховки приблизително колкото през първите осем. А откупите и „замразените” животозастраховки са процент от общата продукция.

Новосключените застраховки „Живот” у нас напоследък трудно успяват да компенсират големия процент на откупите. Затова няма ръст на животозастрахователния ни пазар – той е приблизително нулев за 2010 г. Заради променения начин на отчитане на премиите обаче беше изкуствено повишен резултатът на някои компании, подчертаха пред в. „Застраховател прес” застрахователи. И допълниха, че това не променя реалната картина на българския животозастрахователен пазар.

Най-голямата откупена животозастраховка у нас е с около 30 000 лв. застрахователна сума. Много рядко в България има полици с 6-цифрени застрахователни суми - на тези застраховки се падат 0,5% или дори по-малко от целия ни животозастрахователен пазар. Тези полици обаче не се откупуват. В най-лошия случай те може да станат безпремийни. Ако след време иска да реактивира такава безпремийна полица, клиентът трябва да уведоми застрахователя си, който от своя страна да преизчисли застрахователната сума.

 

Автор:     Йоанна Стефанова



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки