Застрахователният агент е историческо явление

 Застрахователният агент е историческо явление. Предисторията му е свързана с обществено-икономическото и културно-историческо развитие на човешкото общество.

В историята на застраховането институцията на застрахователните агенти се появяват още в средата на ХVІІ век. За първи път понятието „агент” е използвано от едно хамбургско застрахователно дружество, основано през 1774 г. (* Драганов Хр., Близнаков Й. Застраховане. Тракия-М, С, 2000, с.124)

От първоначалното упражняване като допълнително занятие агентството става самостоятелна професия.

В сегашно време това е професия на милиони хора в световен мащаб - издирвачи на обекти за застраховане, предложители и продавачи на застрахователни продукти, като външна мрежа, разсредоточена по всички географски ширини.

На eвропейския пазар понятието „брокер” и „агент” се употребяват еднозначно, с тази разлика, че брокерът работи независимо от другите субекти, а агентът е обвързан с принципала (застрахователя). Така е до 1970 г., но след публикуваната Директива на Съвета за работата на застрахователните агенти и брокери 77/99 ЕСС вече се прави строга диференциация между двете понятия.

Посредничеството в застрахователния пазар е заложено в спецификата на застрахователния продукт (стока). Стоката не е налична и като високоинтелектуален продукт не всеки без съответните специфични познания може да я осъзнае като необходимост. На пазара се срещат субект-застраховател, превъзхождаща страна, и потребител, неравнопоставен, непознаващ предимствата  на продавача. Тази неравнопоставеност на пазара се преодолява от консултант. Този консултант е застрахователният посредник.