Превенцията – спасителен сал за хората при наводнение и земетръс

03 Април 2012 г.,zastrahovatel.com

 

„Помогни си сам, за да ти помогне и Господ” – е казал народът.

В това е смисълът и на идеята за създаването на застрахователен пул за катастрофични рискове – солидарният принцип. Солидарност между хората от различни региони на страната при превенцията срещу стихиите на природата.

В унисон с темата ни на 20 март т.г. взе, че друсна силно земетресение с магнитуд 7,6 по Рихтер в тихоокеанското крайбрежие край Акапулко, Мексико. Мексиканската сеизмологична служба класифицира земетресението с магнитуд 7,8 по скалата на Рихтер. Епицентърът на земетресението е бил на 186 километра от Акапулко на дълбочина 17,5 километра. В град Оксака, най-близо до епицентъра, няма разрушения, както и в Акапулко. Строителството там е надеждно.

 

И за  България земетресенията са сред най-опасните природни бедствия, защото предизвикват огромни щети, реализирани за кратко време.

Според сеизмолозите близо 1/3 от страната може да бъде разрушена само за 20 секунди. Около 400 млн.евро ще струват разрушенията на държавата ни, или това прави около 30% от брутния вътрешен продукт.

Затова още преди десет години  Асоциацията на българските застрахователи  (АБЗ)  постави въпроса пред Министерския съвет, като обясни идеята  да се създаде застрахователен пул за катастрофични рискове.

Имаше дълъг период,  когато застрахователите търсеха политическа подкрепа от правителството, от ресорните заместник- премиери, но без никаква реакция. И това буквално торпилира идеите им.

 

ИЛЕАНА СТОЯНОВА

 

 

Първата крачка в превенцията може да се каже, че е направена, когато на една маса седнат управляващи, законодатели, институции, посрещащи последствията, представители на науката и застрахователния бизнес.

След пет години ауфтакт на  20 март 2012 г. на Експертна кръгла маса „Застраховане на катастрофичните рискове в България: предизвикателства и възможности”  в столицата беше поставено за кой ли път началото на една дискусия по темата.  Вече при новото правителство.

Срещата бе организирана от сдружение „Инициатива за национална програма за управление на катастрофични рискове” (ИНПУКР), Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и информационния портал ИНСМАРКЕТ. Лектори на форума бяха Борислав Богоев, заместник-председател на КФН, доц. д-р Димчо Солаков, зам.-директор на Геофизичен институт, БАН, доц. д-р Петьо Симеонов, експерт към деп. "Метеорология", НИМХ-БАН, Румен Гълъбинов, сдружение „Инициатива за национална програма за управление на катастрофичните рискове”, Михаил Антонов, сдружение „Инициатива за национална програма за управление на катастрофичните рискове”, както и от румънска страна Раду Попеску, гл. консултант на Румънска катастрофична застрахователна система (PAID), Румъния. На конференцията присъстваха и двама народни представители –

депутатът Диян Червенкондев, член на парламентарните комисии по бюджет и финанси и по икономическа политика, енергетика и туризъм, и депутатът Лили Боянова, член на Комисията по бюджет и финанси в НС, които подчертаха, че действително е важно да има законодателна инициатива.

Те са убедени, че застрахователният пул е необходимост, тъй като държавата не разполага с достатъчно средства да покрие всички щети от природни бедствия. В тази връзка един такъв пул би бил полезен и за хората, и за държавата.

Липсата на представители на министерствата и на местната власт обаче и на този форум показва, че интересът към превенцията, изглежда, не е приоритет и на това правителство. А  незаинтересоваността на хората от застрахователната гилдия, в т.ч. Асоциацията на българските застрахователи, както и представители на компаниите и брокерите, ясно говори, че бизнесът все още не е готов за това начинание.

 

За да се убедим, че наистина България е потърпевша от климата и катастрофичните събития, най-напред ще запознаем читателите си с кратки анализи и изводи, споделени от експерти от науката. После ще се опитаме да припомним предисторията на идеята за превенция, ще разговаряме с идеолога на катастрафичния пул. В следващите ни публикации ще изнесем мненията на експерти от сдужението за създаването на пула, опита на съседна Румъния в това отношение и начина на функциониране на румънския пул и накрая идеята за българския модел.

 

В сеизмично активните райони на планетата, включително и в България, земетръсните катастрофи са природни бедствия с най-висок риск  - обясни в своята презентация доц. д-р Димчо Солаков, зам.-директор на Геофизичен институт, БАН . След 70-те години на миналия век земетресенията са на първо място сред природните бедствия с около 35% щети и жертви пред наводненията и тропическите циклони с по 20%. Годишният риск за жертви от земетресения се оценява на 2-3 души на един милион жители (10 000-15 000 годишно).

Доц. Солаков даде обяснение защо земетресенията са най-опасният риск за България, като пордкрепи доклада си с автентични данни, илюстрации и графики, отразяващи историята на земетресенията у нас два века назад. Той обясни, че за разлика от Гърция, която е по-силно земетръсна в сравнение с България, там обикновено епицентърът на земетресенията е в морето, докато у нас силно земетръсни са гъсто населени територии от страната. Освен това ние “внасяме” сеизмична опасност и от съседните нам държави – Турция, Гърция, Сърбия, Румъния.

 

Кое прави земетресенията сред най-опасните рискове?

 

Сравнително големият период на повторяемост на силните земетресения без цикличност. За съжаление споменът от последствията избледнява с времето. Макар и краткотрайни, за няколко минути, те засягат големи площи, многообразни и изключително негативни са директните последствия. Неприятна е невъзможността за организирана реакция по време на бедствието. Има голяма вероятност за вторични последствия.

Дори и слаби до умерено силни земетресения могат да доведат до кризи. След земетресение има дълъг възстановителен период.

 

Напоследък съществува и тенденция за увеличаване на щетите от земетресенията. За  това способстват големият ръст на човешките и материални ресурси в силно земетръсните райони; очевидното подценяване на реалната земетръсна опасност; настоящите възможности на науката да предлага достатъчно ефективни решения за намаляване на последствията от земетресенията и прогнозирането им.

За разлика от държави като????????????????????????????

 

(Каре/колонка с черна подложка)

 

·                 ;    Първите писмени сведения за земетресенията на територията на страната се отнасят към I век пр.н.е. Според сведенията на древните автори земетресение е погребало в Черно море античния град Бизоне (Каварна).

·                 ;    Най-силното документирано събитие, станало в околностите на София, е земетресението от 30 септември 1858 г. с М=6.0-6.5, и Io=9-10 МШК, което  разрушава голяма част от града. С неговата реализация се свързва появата на повърхностно разкъсване между селищата Бояна и Драгалевци и на минералните извори в квартал „Овча купел”.

 

·                 ;    През 1892 г. в района на гр. Дулово е реализирано земетресение с максимална интензивност Imax=8 МШК и магнитуд 6.5-7.0 с ефекти в Североизточна България и Югоизточна Румъния.

·                 ;    През 1901 г. в района на Шабла е реализирано земетресение с М=7.2 и епицентър в морето на юг от нос „Калиакра”. Максималната макросеизмична интензивност e Imax=10 МШК. Земетресението е предизвикало значителни разрушения по брега между Балчик и Шабла.

·                 ;    През 1904 г. в Югозападна България е реализирано земетресение с М=7.8 и Iо=10-11МШК. Това е най-силното известно земетресение в България и най-силното плитко земетресение, станало през XX век на Балканите и континентална Европа. Силно засегнати са Крупник, Брежане, Симитли, Кресна и много други селища. Повърхностните разкъсвания, причинени от земетресенията през 1904 г., все още са видими в Кресненското дефиле.

 

·                 ;    През 1913 г. - в близост до град Г.Оряховица е реализирано земетресение с М=7.0 и епицентрална макросеизмична интензивност e Iо=9-10 МШК. Разрушени са селищата Горна Оряховица- до 95%; Велико Търново, Лясковец и Долна Оряховица- до 80%. Сериозно засегнати са и много други селища. Площта, на която е усетено земетресението е оценена на около 400 000 km2.

·                 ;    Територията на страната е силно засегната от земетресението от 04.03.1977 г. в района на Вранча (Румъния). 1977 г. в огнище Вранча, в което се генерират междиннофокусни земетресения с дълбочина над 60 km, става земетресение с М=7.2, Iо=8-9 МШК и дълбочина 90-110 km. На територията на България размерите на последствията са частично до напълно разрушени - 8470 сгради, жертви -125 човека.

 

 

Доц. д-р Димчо Солаков обясни разликата между „сеизмична опасност” (сеизмичен хазарт) и „сеизмичен риск”. Сеизмична опасност представляват максималните очаквани земни движения за дадена точка (място) вследствие на земетресение за даден период от време. Нещо, върху което не може да се въздейства, защото е природна даденост и се представя чрез карти с очакваните сеизмични въздействия за различен период на повторяемост (или годишна вероятност за случване).

 

Сеизмичният риск обаче представлява очакваните загубите (жертви, ранени, разрушения в сградния фонд и др.) вследствие на сеизмична опасност.

Няма риск дори в райони с висока сеизмична опасност, ако там няма хора, сгради, съоръжения и други стопански обекти, които могат да бъдат засегнати от земетресение.Сеизмичният риск може да бъде управляван.

 

Създаването на адекватни карти за сеизмичната опасност е първата стъпка за намаляване на риска. Важно е също така да се премине към антисеизмично строителство, което ще доведе до намаляване на човешките и икономическите загуби.  Защото пораженията от земетресението във Вранча у нас доказва, че причината за жертвите е била лошото строителство. Същото е валидно и за земетресението в Стражица през 1986 г. Причината за големите жертви през 1999 г. от земетресението в Турция също, според Солаков, се дължи на некачествено изпълнени сгради.

До началото на 1958 г. построените в България сгради не са осигурявани срещу земетръсни въздействия. От 1957 г. е първият действащ "Правилник за проектиране и строеж на сгради и инженерни съоръжения в сеизмичните райони", основан на сеизмостатистическа карта на райониране, отразяваща наблюдаваните интензивности (степени) от документираните дотогава земетресения.  През 1961 г. и 1964 г. картата е преоценена, като са занижени площите на зоните от VII, VIII и IX степен. Но  след земетресението във Вранча през 1977 г. са добавени нови площи от VII и VIII степен в придунавската част на Северна България, а през  1987 г. е въведен нов правилник, основан на сеизмичното райониране на България. В най-новата история през 2009 г. е разработен нов правилник в съответствие с евронормите (ЕС8).

 

Необходима е и разработка на сценарии за последствията от силни земетресения за всички урбанизирани територии – установяване на най-уязвимите места и допълнителни мерки при необходимост.

Повишаването на готовността за посрещане последиците от силни земетресения, като превантивни мерки, обучение на населението, адекватно планиране на спасителните дейности и др., също е важно.Ефективното градоустройствено планиране, съобразено с природните особености и наличното устройство на населеното място, оказва важна роля като превенция. Не на последно място е необходима ефективна система за застраховане на недвижимите имоти, сградите, тъй като собствеността е не само право, но и задължение.

Доц. Димчо Солаков подчерта, че активното взаимодействие между науката, застраховането и държавните и други ръководни органи от всички нива на управлението на страната са особено важни в този процес. Защото, доказано е, че прогнозирането на разрушителни земетресения не е възможно в световен мащаб.

Климатичен риск от проливни валежи, водещи до локални и бедствени наводнения в България –  обясни в своята презентация доц. д-р Петьо Симеонов, експерт към деп. "Метеорология", НИМХ-БАН.

Той запозна аудиторията с последните научни изследвания в световен мащаб и конкретно за България. Оценките за състоянието на глобалния климат никак не са оптимистични. Те с по-голяма научна увереност показват, че светът се затопля.

Промените в атмосферата, океаните, ледниците и полярните шапки го показват единогласно и основен фактор за това е човешката дейност.

Средната глобална приземна температура се е увеличила с 0,74 гр.С през последните 100 години (1906-2005 г.) и се предвижда да се увеличи с около 3гр.С (в граници 2 гр.С-4,5 гр.С), ако концентрацията на парниковите газове нарасне 2 пъти спрямо тази от доиндустриалната епоха (преди1975 г.).

 

Едни от последствията, които са от интерес за застрахователния бизнес, са свързани с предвижданията

 

Много вероятно е валежите да се увеличават във високите географски ширини.

Вероятно е валежите да се редуцират в по-голямата част от сушата в тропиците.

Много вероятно е запазването на повишената тенденция за екстремално високите температури и топлинни вълни.  Показателите за продължителност и интензивност на засушаванията са се увеличили от 1970 г. насам на по-обширни територии, особено в тропиците и субтропиците.

Оценката на риска за обилни валежи по брой дни с валежи (>= 100 mm/24h) за 58-годишен период (1950-2007) показва 4 екстремно валежни години Те са 2002, 2005, 1979, и 1975.

Получава се тенденция за увеличаване на честотата на дните с обилни валежи през периода 1950-2007 г., която е най-добре изразена в източните райони на страната, вкл. Черноморското крайбрежие.

Вътрешносезонното разпределение на двата вида бури с поройни валежи и/или градушки показа най-висока вероятност за случване през юни-във ІІ декада, май – в ІІІ декада, юли- във ІІ декада.

В последните години се наблюдава зачестяване на тези явления от летен тип в ІІІ декада на септември.

Доц. Симеонов сподели, че тези резултати и част от изследователските проекти, разработвани в НИМХ-БАН, могат бъдат начало на по-мащабно изследване относно влиянието на климатичните колебания и промени върху увеличаване честотата и интензивността на мезомащабните бури и съпътстващите ги опасни явления от хидрометеорологичен произход. За пълнотата на по-мащабното изследване на риска от опасните хидрометеорологични явления е необходимо да се изгради съвременна национална база данни на щетите по видове отделни бедствени явления и по сектори в икономиката.

НИМХ може да участва с експертни разработки на актуализирани времево-пространствени оценки на риска на опасните и екстремни хидрометеорологични явления  в един финансиран общ проект за целите на застрахователен пул, от какъвто страната има все по-очертаваща се нужда.

 

Добре е на днешната среща  проблемът да се погледне “от птичи поглед”,т.е. да не се навлиза в излишни подробности– сподели в своето изказване и Борислав Богоев, заместник-председател на КФН, и очерта контурите на новия проект за пул.

Първоначално той да бъде създаден, за да покрива щетите от земетресения, наводнения и свлачища. Според Борислав Богоев най-важният принцип за изграждането му е принципът на солидарността. Това са социалните мотиви за изграждането на такъв пул за покриване на обезщетенията от евентуални природни катастрофи.

“Моето лично мнение е, че не бихме могли да постигнем солидарния модел на катастрофичния пул, ако нямаме елемент на задължителност, защото моделът би заработил само ако обхватът на застрахованите е максимално пълен – обясни Богоев. – Друг е въпросът как да обясним на обществото, че не става дума за нов данък или допълнение към данък сгради, а за застраховка при бедствени ситуации - за евентуални щети от земетресения, наводнения или свлачища. Става дума за онази част от ресурса на собственика на жилище ( или семейството), която би му помогнала впоследствие да излезе много бързо от бедственото положение. Много точно да се разграничи какво покрива обезщетението – недвижимото имущество, т.е. “покритото имущество”, и обзавеждане, а не стоките за лукс и др. екстри – нещо, което собственикът би могъл да застрахова допълнително, извън задължителното застраховане.

Според главния застрахователен надзорник като база или застрахователна сума може да се ползва данъчната оценка на имотите.  При общ брой на жилищата у нас около 3,5 милиона общата данъчна оценка на жилищните сгради в България е малко над 60 млрд. лева – бързо пресметна Б.Богоев.  Така че е въпрос на изчисления колко промила да бъдат добавени към тази оценка. Средногодишно за последните пет години едва 10% са застрахованите сгради срещу риска наводнение, а срещу риска земетресение – процентът застраховани сгради са едва 8,5%. Богоев добави също така, че колкото по-голям е обхватът на тази застраховка, толкова по-ниски ще бъдат и премиите. Застрахователният пул трябва да бъде изграден на основата на публично-частното партньорство, с участието на държавата и представителите на индустрията  застраховане. Държавата ще бъде гарант, че независимо от нивата на застрахователните суми те ще се цедират на презастрахователния пазар. Самите презастрахователи ще определят в какви инструменти да бъдат инвестирани премиите. Първоначално застраховката ще бъде задължителна за физическите лица, собственици на жилищни имоти. Необходимо е 500 млн. лв. да бъдат гарантирани от държавата първоначално.

 

 

Предисторията за създаване на застрахователен пул за катастрофични рискове

 

Световната банка още през 2002 г. подкрепя идеята за пул и у нас по подобие на пуловете в Турция и Румъния. Инициаторите у нас искаха банката да приведе определено финансиране по сметката на пула, средства, които да бъдат инвестирани веднага в бързо ликвидни инструменти.

Друга възможност  тогава бе идеята да  бъде отпуснат  стендбай заем за около 500 млн. евро, за да може да се покрие първата година по отношение на организация, администрация и заплащане на презастрахователната премия.

Със сигурност е важна външната финансова помощ за първоначалното стартиране на пула, както и за заплащане на премия на презастрахователите. Дали това ще бъде Световната банка или друга финансова институция тогава не беше съвсем ясно.

Основните презастрахователни компании  “Суис Ре” и “Мюних Ре” бяха предвидени като партньори. Необходимо бе да се оформи група презастрахователи, тъй като рискът от земетресение е огромен. Събират се вноски от всеки собственик на имот, натрупват се в пул, после от него се цедира 90% от премията и риска навън. Това е така, защото, ако се докаже, че рискът за цяла България възлиза на 10 млрд.лв., никой не може да изплати такива обезщетения.

Парите от външните финансови институции се планираше да бъдат отпуснати на правителството като гарант и да бъдат приведени в специална бюджетна сметка на пула. Пулът щеше да бъде регистриран като юридическа личност . Застрахователните компании можеха да участват също и  като презастрахователи на пула. Предвиждаше се да има създаден управителен съвет от 3-5 души, а също и структура по различни райони в страната.

 

Беше предвидено, че ако банката финансира, няма да иска никакви финансови задължения от пула за поне 18 месеца, докато се натрупат средства. След втората година щяха да се наберат достатъчно средства, а дотогава да се използват парите, отпуснати от банката. През първите 2 години се предвиждаше да се заплаща премия за презастраховане от тези отпуснати от банката средства.

От друга страна, стратегията на пула предвиждаше застрахователите да се консултират с Геофизичния институт на БАН и с оценители, за да се видят какви са земетръсните зони в България, какво е строителството на сградите, какви са очакваните загуби, каква агрегатна отговорност е очаквана.

 

По въпроса за събирането на задължителната застраховка , както тогава се наричаше -“Бедствие”, съществуваха две идеи.

Едната беше да се направи договореност  с данъчните служби, които да събират парите за застрахователна вноска за катастрофичен риск, както се събира данък  сгради и данък смет. Другата идея бе задължителна застраховка, упражнявана от застрахователните дружества, като получените премии се внасят в пула при 15 на сто комисиона за тях.

Предвидено бе, че в случай на голямо земетресение, за което ще са нужни обезщетения от порядъка на 100-200 млн. лева, пулът ще изплаща веднага стойността на данъчната оценка на имотите. Който е застраховал допълнително за по-висока стойност, ще получи съответно по-високо обезщетение.



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Застраховане"
Проф,Христо Драганов, Боян Илиев, д-р.Ирена Мишева,
orange_li
"Презастраховане"
Христо Драганов, 2001
orange_li