Може ли да «съживиш» Леонардо да Винчи за 2.4 млрд. долара ?

10 Април 2012 г.,zastrahovatel.com
Застраховането на колекция картини или цял музей е доста скъпо

 

Безсмъртните шедьоври на художниците от всички времена винаги са били изкушение за крадците на произведения на изкуството, понякога дори подтиквани от видни колекционери. Италия се слави не само като дом на изкуството, но и като дом на най-честите кражби на художествени произведения.  Не отстъпват обаче и другите световни центрове като Великобритания, Франция, Холандия, Швеция, Норвегия, САЩ.

Обикновено шедьоврите се охраняват с охранителна техника, последен писък на науката. Спорно е все пак дали застраховането им срещу евентуална кражба може да бъде спасение - картините представляват незаменими шедьоври, уникати са и застраховката им не би могла да се използва, за да купиш нов Едгар Дега или Винсент ван Гог  от улицата и да окачиш копие в музея.
Все пак здравият разум изисква да се застраховат и шедьоврите – особено срещу повреда при транспортирането им, срещу пожар, срещу кражба.

 

Гергана Иванова, Илеана Стоянова

 

 

Парижани имат удоволствието от  13 март, чак до 1 юли т.г.  в музея “Орсе” в Париж да се нагледат на една от най-големите изложби, посветени на творчеството на Едгар Дега , като картините са застраховани за баснословни суми. Едгар Дега е художник и скулптор, чиито работи отдавна стигат много милиони евро на най-авторитетните търгове. Портретите му се смятат за едни от най-добрите в историята на изкуството. Художникът оставя след себе си повече от 2000 пастелни и маслени картини, акварели, както и 150 скулптури.

Става дума за Дега и голото тяло”, която  е първата голяма монографична изложба, посветена на импресиониста в Париж от последната му ретроспектива, подредена в Гран Пале през 1988 г. Изложбата изследва еволюцията в творчеството на Едгар Дега по отношение на един от основните жанрове в изкуството – голото тяло. В ранните си творби той се придържа към академизма, с течение на времето обаче подходът му става все по-модернистичен.  Мане и Дега стават известни като основоположниците на първото модернистично направление в живописта - импресионизма.

Като говорим за Едгар Дега, не може да не си припомним с гордост, че през септември 2010 г. в София гостува единствената в света цялостна колекция от 74 скулптури на френския художник. Изложбата  бе много скъпо удоволствие, което рядко могат да си позволят ценителите на творчеството на импресионистите. Може би затова експозицията беше  под засилена охрана, а всички шедьоври - надлежно застраховани.

Най-скъпият експонат, който видяхме, бе "Малката 14-годишна танцьорка". Рядката скулптура на младата балерина на Едгар Дега достигна рекордните $ 18, 8 млн. на аукцион на къщата Sotheby's, съобщи Ройтерс в края на 2009 г.

През миналата есен пък на 9 .11. 2011 г. бе открита  Изложбата "Леонардо да Винчи: художникът на Миланския двор", която продължи до 5 .02.2012 г.  Изложбата беше в Националната галерия в Лондон и картините на гения бяха  застраховани за рекордните 2,4 млрд. долара.

Експозицията е уникална с това, че обединява платна, които никога не са били показвани заедно. В галерията са представени 9 картини, рисувани от италианския художник през периода 1480-1493 г., когато е на служба при херцога на Милано. Сред тях са шедьоврите "Дамата с хермелина", "Мадоната на скалите" и
"Прекрасната Феронера". Картините идват от различни европейски музеи – „Лувъра” в Париж, „Ермитажа” в Санкт Петербург, от Рим, Краков и Милано. Осем от творбите се показват за пръв път във Великобритания. Всички картини са поставени зад специални защитни стъкла.

Предохранителните мерки и високата застрахователна сума са напълно оправдани, като се има предвид, че най-известният шедьовър на художника „Мона Лиза“ неведнъж е била обект на посегателство. През август 1911 г. картината е открадната от служител в „Лувъра“  с мотив, че трябва да бъде изложена в италиански музей. През 1913 г. крадецът е заловен,а картината върната обратно в „Лувъра”.  През 1956 г. долната част на картината е тежко увредена, след като била залята с киселина. На 30 декември същата година боливийски гражданин хвърля камък по нея. През април 1974 г. пък е напръскана с червена боя, докато е изложена в Националния музей в Токио.

Понастоящем картината е подложена на изключително стриктен контрол. Поставена в бронирана рамка, в която се регулира температурата на въздуха и влажността. Със застраховка от 100 млн. долара и 6 милиона посетители на година „Джокондата” е най-високо оцененото произведение на изкуството за всички времена.

 

Българските художници и застраховането

 

Малко известен е фактът, че  големият български художник Цанко Лавренов, роден през 1896 г. в Пловдив, създал редица от най-хубавите си творби в подчертан български национален стил и получил европейско признание, е бил обект на застраховане в „Лойдс“. "Златни кунки имаш", хвалели го монасите от Света гора, докато за месец рисувал там. Сигурно затова през 2000 г., за да бъдат представени в Солун, 50 платна на пловдивчанина бяха застраховани от "Лойдс" за $350 000.

Основна тема на творчеството му са старите градове и манастири, като изключително място в него заемат пейзажите и композициите от Пловдив.

"Животът е къс ден. Радостта е кратка. Затова виж слънцето. Цанко, ти идеш от света на званите. Дай на хората венци от слънчеви лъчи", го посъветвал пък Златю Бояджиев.

Случка от новата ни история тъне в мъгла все още. Много показателна обаче за респекта ни към големите имена в изобразителното изкуство.

Всеки е чувал за френския импресионист Клод Моне – нежен и лиричен. И именно този велик майстор на четката и негова „набедена“ картина беше заложена за трактор с прикачен инвентар. На 5 юли 2002 година фирма "Идема" ООД на Цветелин Александров Димитров и Александър Цветков Димитров получава 319 170 щатски долара банков кредит от Първа инвестиционна банка, за да си купи трактор "Ламборджини". Четири дни по-късно финансовата институция приема като залог за обезпечаването на заема картината "Разходка в имението" на Клод Моне. Произведението на френския импресионист е собственост на лидера на Българската работническа социалистическа партия Чуде Георгиев. В банката  тогава той  е представил и сертификат за автентичност, както и документ от ДЗИ, показващ, че картината е застрахована за сумата от  тогавашни 8 млн. щатски долара. Финансистите тогава не се усъмняват, че произведението може да е фалшификат. Ако се окаже обаче, че платното е абсолютен фалшификат, ще трябва прокуратурата да се самосезира за евентуално престъпление при отпускането и обезпечаването на кредита.

 

Световната икономическа криза – време за инвестиции в изкуството

 

Световната икономическа криза не носи само загуби, тя е и време за нови алтернативи в бизнеса, в това число и за инвестиции в изкуството.

На пазара на съвременно изкуство, дори и при днешната икономическа криза се търгуват картини, скулптури, фотографии и други артобекти и от инвестиции в него може да се извлече максимална печалба, ако цените се „изстрелят“, убеден е Марк Гарбер, старши сътрудник на британската компания Fleming Family&Partners. Както във всяко инвестиционно начинание, и тук инвеститорите трябва да се допитват до мнението на професионалисти, които да ги ориентират какво решение да вземат. Гарбер съветва занимаващите се с артбанкиране да си създадат диверсифициран портфейл и смесени вложения, където да обединят в една колекция както класическите, така и съвременните произведения на изкуството. В момента излизат най-различни предложения на артпазара - например за покупки на частни колекции. В сложната икономическа ситуация хората вземат решения да се разделят даже със семейните си сбирки, съхранявани от не едно поколение, допълва той.  Гарбер пояснява, че тези сделки се осъществяват на пазара в рамките на частни продажби или с посредничеството на известни дилъри, уникални колекции попадат много рядко на откритите търгове, тъй като семействата не искат да афишират продажбата.

 

Произведенията на изкуството в България в последните години поскъпнаха в геометрична прогресия и ще продължават да поскъпват, е мнението на познавачите на пазара на изкуство у нас. Цената се определя от пазара. Търсенето винаги е по-голямо от предлагането и това е нормално. Колкото по-голям стрес има на финансовия пазар, толкова повече се влага в картини. Според познавачи на пазара у нас  около 1 млн. евро в картини се предлагат годишно в България.

Кризата у нас кара много от наследниците на колекционери, които не знаят реално с какво разполагат, да търсят начини да продадат картините, които са получили даром на добра цена. Свързват се с потенциалните купувачи. И в даден момент установяват, че са били лишени от наследство, защото по един или друг начин информацията, която са подали към търговците, е стигнала до крадците. За много от ограбените хора картините, от които са били лишени, са имали предимно сантиментална стойност. Има и такива сред тях, които са можели да си осигурят достойни старини, ако получат за тях реална цена.

Българският пазар на крадени картини не е голям, а в чужбина се котират само няколко наши автори, твърди експертът Кирил Христосков, член на УС на Съюза на колекционерите и бивш шеф на звено в НСБОП. Но проблемът с кражбите на произведения на изкуството не е изолиран. Това е тенденция в цяла Европа. Ежегодните загуби от грабители, които понасят музеи и частни колекции, се оценяват на 7 млрд. долара. В орбитата на този печеливш бизнес са въвлечени една камара „сериозни” хора: мафиоти, терористи, артдилъри, посредници адвокати, музейни работници, сътрудници на застрахователни компании и др. В крайна сметка престъпниците крадат картини и скулптури не за да им се любуват или защото извършителите са търсачи на силни усещания, а с цел да бъдат продадени.

Магазин като нашия, който за България,  без да звучи нескромно, е на много високо ниво, на Запад се доближава до долната граница на средното ниво, обясни Константин Илиев. А всъщност галерия „Кристал“ е най-старата частна галерия в България, която предлага живопис от стари майстори, старинни мебели, антикварни предмети и аксесоари. Статистиката показва, че на Запад 70%-80% от експонатите се продават в рамките между 12 и 20 месеца, докато в България този период е средно между 3 до 4 години.

Константин Илиев разделя потребителите на произведения на изкуството на няколко основни типа. Първата група са хората, които колекционират произведения на изкуството. Истинските колекционери са интелектуалният елит, те са умни, интелигентни и духовни хора. Те, естествено, имат и пари, тъй като изкуството е скъпо. Втората група е групата на тези, които купуват произведения на изкуството за подарък, това са предимно службите по протокол на държавните учреждения и институции, на едрия и средния бизнес. Третата категория са просто случайни клиенти, те са тези, които влизат, без да имат някакво трайно отношение към художествените произведения.

Въпреки че крадците не винаги имат изтънчения вкус на ценител на изкуството, цената на произведенията на знаменити художници и скулптори може да ги изкуши. Случаят с открадването на „Викът” и „Мадона”, вдъхновяващи и емоционално въздействащи произведения на норвежкия художник Едвард Мунк, от музейна експозиция в Норвегия постави остро проблема със застраховането срещу кражба на картините в редица музеи. Незаменимостта на картините на Мунк е безспорна, но все пак кой е по-добрият вариант - музеят е без платната на художника, но е получил 5 милиона от застраховката, или музеят е без платната на Мунк и не е получил и стотинка?

Безспорен факт е, че застраховането на цяла колекция, особено цял музей, може да излезе доста скъпо, но, от друга страна, практиката показва, че няма случай на кражба на цяла колекция от платна. Обикновено крадците се насочват към няколко платна, понякога и само едно от целия музей. Затова обаче съществува и специален продукт, който осигурява срещу подобен инцидент. Ако музеят закупи подобна застрахователна полица, той ще бъде осигурен срещу открадването на които и да е платна от експозицията, независимо дали са най-ценните. Загубата не може да се изплати изцяло, но поне музеят ще разполага със значителна сума от застраховката.

Не забелязваме особен ръст при застраховането на художествени произведения, но има търсене, защото много от богатите хора започнаха да инвестират в последно време точно в произведения на изкуството, твърдят застрахователни екперти. Отчита се увеличаване на броя на колекциите от картини и художествени произведения. На практика застрахователният пазар за произведенията на изкуството е сравнително малка част от цялостния застрахователен пазар. Световният пазар в тази област генерира годишно около 5.4 млрд. долара премиен приход.

Много рядко сме имали клиенти, които са поискали да се впише стойността, на която е закупено художественото произведението в сертификата за автентичност с цел то да бъде застраховано, коментира Константин Илиев.

Сертификатът за автентичност на художествено произведение съдържа биографична информация за автора, датировка, техника и материали, стилов анализ, художествена характеристика, състояние на експоната, снимков материал и коментар. Сертификатът е потвърждение на това, че работата е оригинал.

Много важно е  при застраховките на антики или произведения на изкуството да се консултирате със специалист, за да сте сигурни, че разполагате с адекватно покритие.

Незаивисмо от това, че за произведения на изкуството действителната стойност се определя преди сключване на застраховката от лицензирани експерт-оценители.

           

Рисковете, срещу които е възможно да се застрахова конкретно произведение на изкуството

 

са рисковете, които се предлагат по стандартната имуществена полица в частта й застраховане на движимо имущество. Художествените произведения могат да бъдат застраховани срещу пожар и природни бедствия, авария на ВиК, поражения от късо съединение, токов удар, земетресение, кражба,  вандализъм, злоумишлени действия на трети лица и тероризъм за някои от компаниите.

Като се има предвид бумът на пазара и това, че броят на заможните инвеститори и на тези от средна величина, които купуват картини и скулптури, нараства, ръстът  при  застраховането на предмети на изкуството може да се ускори още повече. Това се подкрепя и от факта, че много хора сега започват да застраховат колекциите си, смятат специалистите.

Традиционно предметите на изкуството не се застраховат и попадат в графата на застраховките имущество. С бума на пазара на предмети на изкуството обаче цената на много от тези предмети е нараснала, което поражда необходимост от специално застраховане.

У нас стъпка в правилната посока е, че все повече галерии застраховат изложените при тях творби с цел експонатите да бъдат допълнително защитени, а колекционерите отдавна са осъзнали необходимостта от превенция срещу риска.     



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки