Проблемни ли са плащанията по застраховка „Гражданска отговорност“ за щетите, настъпили в чужбина

            -Господин Табов, напоследък доста се спекулира с изпратеното от Съвета на бюрата писмо до Комисия за финансов надзор и Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, сигнализиращо за проблеми на българския застрахователен пазар. Какъв е вашият коментар по този въпрос като председател на УС на НББАЗ?

            - Това писмо е породено във връзка с решение на УС на Съвета на бюрата да се информира институцията в Република България, надзираваща застрахователната дейност.

       Решението да се изпрати подобно писмо е на база заключение, идващо от Мониторинговия комитет на Съвета на бюрата. За информация на българската застрахователна гилдия в Съвета на бюрата съгласно неговата конституция има образуван постоянно действащ  Комитет по мониторинг с представители националните бюра на единадесет държави. Задачите и целите на този комитет са да следи за финансовата стабилност на системата „Зелена карта“, в т.ч. постоянен мониторинг на държавите, членуващи в системата, по отношение на стриктното спазване на Вътрешните правила и подписаните международни договори и споразумения и най-вече моторните директиви, спускани от  Европейската комисия.

            -Искате да кажете, че има изготвен мониторингов доклад за проблемите на българския застрахователен пазар?

            - Разбира се, че има такъв доклад, именно от него идва и решението на УС на Съвета на бюрата. Бих искал, преди да коментираме мониторинговия доклад, да разкажа още малко за системата „Зелена карта“. Тази система е създадена и съществува от 1949 г. В нея членуват 46 държави, които взаимно си признават един унифициран международен сертификат, наречен „Зелена карта“. Този сертификат удостоверява, че моторното превозно средство има сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Всички водачи на МПС от тези държави пътуват спокойно на територията на всяка една от тях.

            С присъединяването на Република България към Европейския съюз българското национално бюро подписа с държавите от ЕИП, понастоящем 33 на брой, друг международен  договор, наречен Mногостранно гаранционно споразумение (MGA), с което отпадна граничният контрол за българските МПС по отношение  проверката им за наличие на „Зелена карта“.

            Искам ясно да подчертая, че с това не отпада задължението на българските МПС да имат сключена застраховка „Гражданска отговорност“ съгласно Кодекса за застраховане и Закона за  движение по пътищата на Република България.

            Съвета на бюрата е административен орган, управляван от управителен съвет, който ръководи и контролира всички национални бюра, членуващи в тази система. Към този орган има изградени комитети, които подпомагат работата на Съвета на бюрата и неговия управителен съвет и контролират спазването на Вътрешните правила и финансовата стабилност на системата.

            -Моля ви за коментар на мониторинговия доклад...

            - Мониторинговият доклад, във връзка с който е изпратеното писмо, е изготвен през март 2012 г. и анализира ситуацията и проблемите, свързани с българския застрахователен пазар. Информацията, която се разглежда, е свързана най-вече със забавени плащания от няколко български застрахователни компании. Тук искам дебело да подчертая, че не се касае за отказ, а за просрочени плащания към кореспонденти и национални бюра за щети, настъпили в чужбина. Съгласно вътрешните правила срокът за изплащане на претенциите е строго определен - два месеца от предявяването. Ако в този срок застрахователят не изпълни своето задължение, тогава местното национално бюро отправя искания за гаранции към НББАЗ. Ние като бюро, спазвайки Вътрешните правила, в рамките на един месец трябва да платим вместо застрахователя, издал полицата „Гражданска отговорност“ за определеното МПС, причинило вреди в съответната държава.

            Мониторинговият доклад се позовава на данни от изпратени такива искания  за гаранции към българското национално бюро през 2009 г., 2010 г. , 2011 г. и към март 2012 г. за неплатени в срок щети от определени застрахователни компании.

            -Бихте ли изложили някакви по-конкретни данни от този доклад?

            - Изпратените искове за гаранции към НББАЗ са, както следва:

·        2009 г. - 135 броя за обща сума от 483 633 евро;

·        2010 г. - 134 броя за обща сума от 519 134 евро;

·        2011 г. -  511 броя за обща сума от 2 585 581 евро;

·        от 01.01.2012 г. до 07.03.2012 г. - 258 броя за обща сума от 509 654 евро.

            Тези данни ежемесечно се публикуват в Online системата на Съвета на бюрата, от която най-вече се ползва мониторинговият комитет. Същите удостоверяват, че щетите не са платени от българските застрахователи в указания по Вътрешните правила срок, а с това е нарушена и финансовата дисциплина от тези компании. Тук искам да обърна внимание, не може застрахователните компании от тези 45 държави да спазват Вътрешните правила на системата, а застрахователите от България системно да ги нарушават. И тук също действа принципът в бизнеса „Или спазваш правилата, или колелото те изхвърля“.

            -Какво всъщност е решението на мониторинговия комитет?

            - Предложението на мониторинговия комитет до УС на Съвета на бюрата фигурира в четири варианта:

·        НББАЗ да премине от редовен член на Съвета на бюрата в член под мониторинг;

·        Да се намеси българското правителство или Комисия за финансов надзор;

·        Да се намеси Европейската комисия или UNECE;

·        Делегация от мониторинговия комитет да посети Република България.

Благодарение на добрия имидж на НББАЗ и неговото активно лобиране пред президента и генералния секретар на Съвета на бюрата, посетили България, Управителният съвет на Съвета на бюрата взе решение на този етап да се информира само Комисията за финансов надзор за възникналия проблем с българския застрахователен пазар. Това означава, че трябва да се вземат необходимите строги мерки от страна на всички заинтересовани страни, а именно Комисия за финансов надзор, Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, Асоциация на българските застрахователи и застрахователните компании, за да се премахнат тези слабости и застрахователните компании стриктно да изпълняват задълженията, свързани с плащанията към чужбина. Ако това не се случи, нищо чудно в следващия етап Управителният съвет на Съвета на бюрата да избере и да приложи някои от по-тежките варианти от мониторинговия доклад.

            -Как бихте коментирали интервюто на президента на Съвета на бюрата Мариус Вищовски по отношение на нарасналия брой незастраховани МПС в България?

            - Намаляването на обхвата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на българските МПС е вторият по важност проблем. Тук вече отговорността се разширява и към органите на Република България, които контролират МПС, движещи се без застраховка. В момента незастрахованите автомобили в България са повече от 20%, при 5% през 2007 г. Условието на Съвета на бюрата и държавите от европейското икономическо пространство е този процент да не е по-висок от 10%.

-Имам чувството, че президентът на Съвета на бюрата с прекалена дипломатичност говори по този въпрос?

- Да, така е. Трябва обаче много внимателно да се вниква в това, което той казва „дипломатично“, цитирам:

·        „Във вашата държава има твърде голяма толерантност спрямо незастрахованите МПС.“

·        „Всички контролни органи трябва да подкрепят инициативите за намаляване броя на незастрахованите МПС.“

·        „Административните мерки и санкции спрямо водачите на незастрахованите с „Гражданска отговорност“ МПС са много либерални.“ Дава пример какво се случва във Великобритания. „Ако някой не е застрахован, полицията има право да конфискува колата и ако той не представи застраховка в определен срок, автомобилът бива унищожен незабавно. Нивото на незастрахованите в момента във Великобритания е 2%.

            Както знаете г-н Вищовски посети за последните няколко месеца два пъти България. Първо участва в конференция, посветена на българо-румънския проблем, и втори път на юбилея на НББАЗ. При неговите посещения се срещаше с всички надзорни институции и Асоциация на българските застрахователи, на които отправи ясни послания за намаляване броя на незастрахованите МПС и подобряване на финансовата дисциплина на българските застрахователи по отношение на плащането на щетите в чужбина и стриктното спазване на Вътрешните правила на Съвета на бюрата. Засега от Съвета на бюрата пишат писма до Комисията за финансов надзор за проблемите на българския застрахователен пазар, но в същото време очакват и съответната реакция. Ако това не се случи, г-н Вищовски заявява, че последната дума ще има Европейската комисия, а това няма да е приятно за България.  

            Страницата подготви Гергана Иванова