Катастрофичният пул за мене е неработещ вариант.

07 Юни 2012 г.,zastrahovatel.com
Румен Георгиев пред електронното издание на списание Икономика

- Господин Георгиев, какво мислите за идеята, лансирана от министър Лиляна Павлова, застраховките на имущество да станат задължителни?

Факт е, че застрахованото имущество срещу това природно бедствие, срещу земетресение е минимално. Това се вижда и от заявленията за щети при застрахователите, не само при нас, но и при колегите.

Не е възможно ние в Армеец да имаме средно по 200 щети всеки ден за автомобилно застраховане, а всички заявления за щети на имуществото, които се подават в рамките на 72 часа след събитието да са 800. Би трябвало да са хиляди. Факт е, че изключително малка част от имуществото на хората е застраховано срещу това природно бедствие.

За пръв път министър Лиляна Павлова лансира идеята за задължителна застраховка на дома, която най-вероятно ще бъде детайлизирана от екип специалисти. Тя не говори за Катастрофичен пул, каквато идея беше коментирана няколко години.

Катастрофичният пул за мене е неработещ вариант. На практика такъв катастрофичен пул имаше преди 10 ноември 1989 г. Той се изпълняваше от ДЗИ. Хората, когато плащаха данък сгради и такса смет, плащаха и задължителен процент за застраховка на имуществото. И се видя, че не работи. След земетресението в Стражица две години не успяха да възстановят домовете на хората. Къде отидоха всички тези пари? Това е проблема на пула – вкарваш едни задължително пари, но организацията на работа по приемане на заявленията и изплащането на щети е доста абстрактно понятие.

Това, което разбирам от изказването на министър Павлова е, че застраховката може да бъде задължителна, може да се определят нива по райони… Друг е въпросът кой ще внася пари по тази полица. Контрол при автомобилните полици осъществява от КАТ – те спират колите и проверяват. Контролът при задължителна имуществена застраховка ще е по-затруднен, но при едно събитие, ако нямаш такава полицата, няма да можеш да имаш претенции към държавата. Защото държавата не е длъжна по никакъв начин да възстановява и подсигурява частна собственост. Тя е длъжна да осигурява инфраструктурата към тази частна собственост – път, ток, вода, газ…

- Застрахователите готови ли сте с предложения по темата, ако се стигне до ниво работни групи, които да обсъждат тези промени? Какво можете да предложите?

Разбира се! Това, което се промъкна по медиите, че потребителите се лишават от правото на избор, за мене не е така. Потребителите имат избор – могат да решават между 20 застрахователни компании у нас. Отделно – могат да бъдат сложени минимални изисквания по тези застраховки, а който иска да има пълните покрития или напълно да покрие риска земетресение, може да си го направи на доброволен принцип. Така че за мене това е вариант.

- Каква е практиката в другите държави?

Малко са държавите в Европейския съюз (ЕС), ако не се лъжа 4, които са с такъв Катастрофичен пул, т.е. на практика има задължителна застраховка. Болшинството нямат. Никъде обаче не може да се види, че едва 6-8% от имуществото е застраховано, както е в България.

При нас може би се цели междинен вариант – да се въведе задължителното застраховане и след време, 2-3 години, когато хората започнат масово да се застраховат, задължителния характер да отпадне. Така ще се създаде необходимата база, навици и желание в потребителите и продавачите на тези продукти да дават добра услуга.

- Колко би струвала полицата срещу природни бедствия за средностатистически имот?

Има най-различни варианти. Затова казвам, че когато се стигне до детайли и евентуално обсъждане на това предложение, има вариант на лимитирани полици. Ако твърдим, че застраховката е много скъпа и затова хората не я купуват, това далеч не е така.

При нас може за 20 лв. да се сключи лимитирана полица за щети до 10 хил. лв. при земетресение. Тези 10 хил. лв. няма да покрият нито къщата, нито апартамента, ако щетата е тотална. Всички се надяваме, че подобно нещо няма да се случи.

10 хил. лв. обаче ще са абсолютно достатъчни като лимит за всичките ремонти при земетресение, каквото се случи на 22 май. То не е леко. При нас заявените щети са между 400 и 1200 лв.

Може да се тръгне избирателно – да има минимални цени по райони, лимити според цената на жилището, на база на техническите паспорти… Задължително може да е за някакъв санитарен минимум. Ако някой иска да си направи за всички рискове, които желае и има свободата да преговаря, нека го направи.

- Какъв е процентът на застраховани имоти у нас и колко от тях са с ипотека?

Застрахованите жилища в България са 6-8%. Предполагам, че при ипотекираните домове е същото. Ако приемем, че 10% от имотите са с ипотека, почти няма такова жилище без застраховка имущество.

- Увеличи ли се интереса на хората към имуществените застраховки след труса?

Да. Временно има по-голямо търсене. Това често се случва и с други катастрофични събития, които се покриват от застрахователите – градушка или наводнение. Когато се случат такива събития, веднага след тях има повишен интерес за сключване на такива полици. След време обаче интересът отново отслабва.

- Повишава ли се цената заради по-голямото търсене?

Не. Никой не е променял тарифи.

Дори и сега търсенето е минимално. Ако кажем, че двойно повече хора търсят тази полица, се стига до 16% застраховани домове, което е твърде далече от 100%.

- Ако се въведе задължително застраховане, можем ли да очакваме повишаване на цената?

Не. Още повече, че най-разумния вариант за това задължение е да има минимални лимити.

- А можем ли да очакваме понижаване?

Въпрос на статистика е, която се получава с времето. Трябва да мине период от време. Когато започнат да се плащат други пари и да се дават други обезщетения, тогава и статистиката се променя.

- Само задължение със закон ли може да накара българите да застраховат имуществото си или трябва да се повиши и застрахователната култура?

Не съм съгласен с колегите, които казват, че ние застрахователите сме умни и имаме култура, а потребителят няма култура и затова не се застраховат. Културата е като любовта – тя е двустранна. Това означава, че и ние по някакъв начин не сме заинтригували потребителят да ползва нашите продукти.

За мене по-скоро трябва да мине време, докато се придобият тези навици и от двете страни. Не е въпрос само на внасяне на пари, а е въпрос и на адекватна услуга от застрахователите при последващи събития.

- Икономическият фактор влияе ли?

Не мисля. За 20 лв. може да се направи застраховка, която да покрива риска земетресение. 20 лв. не са икономически фактор.

Интервю на Атанас Христов за електронното издание на списание Икономика, 05 юни 2012



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки