Аз вярвам в чудесата на природата

Жени Парпулова, главен секретар на Асоциацията на българските застрахователи

 

 –Помня, че се запознахме с вас на ул. „ Хан Аспарух-  първия офис на новосъздадената застрахователна институция,  когато бяхте главен счетоводител. От тогава изтекоха доста години, а вие продължавате да сте част от историята на асоциацията. Разкажете накратко за нея и за нейния първи председател доц. Радослав Габровски. Впрочем как и кой го предложи, защото след това всички председатели бяха практически ръководители на застрахователни дружества.

- Говорим за далечно време, когато асоциацията бе в началото на своята дейност. Помня, че приех с лекота предложението да работя в представителната организация на застрахователите. Проявявах интерес към застраховането, като по-различна, специфична област на дейност. По-скоро и тогава застраховането възприемах като занаят, в който дълги години трябва да се упражняваш, за да станеш много добър „майстор“. Обръщам поглед назад и виждам желанието и ентусиазма на всички учредители на асоциацията, вградено в логото на “дърво да обединят усилия към изграждането на единна, етична организация, която да изрази позицията на бизнеса и да отстоява своите професионални интереси. При постъпването си заварих вече избрания председател доц. Радослав Габровски, който скоро след това отстъпи поста на нов председател, ръководител на застрахователно дружество. Преценката и правилното решение за следващите изборни мандати, председателят на АБЗ да бъде избиран измежду изпълнителните директори на дружествата членове, доказа състоятелност, защото това са действащите мениджъри.

-Работили сте с много от председателите на асоциацията, разбрахте ли кое е най-важното, коя е гаранцията един председател и УС да са успешни?

- Всички председатели са били успешни, тъй като всеки , според своя опит и позиция на ръководител, по конкретен начин е довеждал до изпълнение на приетите от членовете задачи, свързани с дейността на асоциацията. Успешен е бил този, който е успял да обедини пазара, да отговори най-плътно на очакванията на членовете на асоциацията.

 

-Как бихте оценили ролята на Асоциацията на българските застрахователи за развитието на българския застрахователен пазар?

- Като полезната и необходима институция, която представя и отстоява позицията на бизнеса пред обществото. Тя е представителната организация, която дава визията на пазара и чрез нея се осъществяват международните контакти и членство в европейските застрахователни организации.

-Наясно ли сте вече за себе си какво е всъщност застраховането, какво е за вас професията „Застраховател?

- Застраховането е отговорна дейност. Добрият професионалист застраховател е този, който трябва да спечели доверието на всички и след това чрез коректност да го затвърди.

 

-Промени ли се според вас ролята на застрахователя в новите условия след европеизирането на нашия застрахователен пазар? С какво и как?

-Застрахователният пазар в България е динамично развиващ се пазар и  се налага бързо да следва  и да се адаптира към новите изисквания. Приемането ни в общия Европейски пазар по застраховане доведе до транспониране на европейското законодателство и на много директиви, конкретно свързани с дейността. Практиката доказа, че българското застраховане е с установена традиция, градена на европейско ниво, което отстоява и следва новите условия на бизнеса.

-Какво е състоянието на застрахователния пазар у нас днес?

- То е в пряка зависимост от световната икономика, която в последните години, всички знаем, е в условия на криза. Общата оценка е, че застрахователите на българския пазар успяха да запазят своята стабилна позиция. Независимо че икономиката на България е свита, изразявам надежда в следващите две година отново да покаже ръст, да възстанови възходяща позиция.

 

-Как изглеждате в собствените си очи, успял човек ли сте? Чувствате ли, че имате признанието на колегите ви като добър професионалист?

- Когато казваме, че един език няма научаване на 100 процента, така и един човек не може да е напълно успял винаги, има какво още да се учи и  желае. Много бих се радвала, ако именно тук оценката на моите колеги е, че съм успяла да отговоря на техните изисквания и очаквания, защото преките ми отговорности са насочени към успешно изпълнение на възложеното ми от тях.

-Най-важното да се живее смислено, пълноценно?

- Да си здрав,  да се чувстваш удовлетворен и в мир със себе си.

 

-Какво е за вас уважението, почитането на родителите?

- Според мен това е нещо екзистенциално. Нещото, което те изгражда като достоен човек.

 

-Отношението ви към семейство, род и родина?

- Семейството е взаимна грижа, уважение и компромиси. Българите са горди и свободолюбиви по дух.

 

-Какво му трябва на човек, за да е щастлив? А вие щастлива ли сте?

-Първо трябва да си здрав, за да успееш да оцениш живота и да се почувстваш щастлив. В този смисъл не бих дала еднозначен отговор.

-Коя е истинската любов и как осмисля тя живота ни?

- Истинската любов е безусловната, която даваш безвъзмездно към децата си.

-Какво е за вас домът, в който живеете?

-Домът е мястото, в което се чувствам добре със себе си. Там, където си създавам спокойствие и уют. Влагам енергия и усилие да има ред, чистота и естетика, за да бъде домът ми притегателен за цялото семейство.

-Обичате ли да се застоявате вкъщи, да се грижите за семейството си, да готвите? Как се чувствате в кухнята? Предпочитани ястия, готвени от вас?

- Обичам да стоя вкъщи, да готвя,когато имам време и спокойствие. За хубавата храна е нужна любов. Харесвам и опитвам италианската кухня. Допада ми средиземноморската храна. В тази посока са кулинарните ми опити напоследък. Не бих отказала да бъда заместена в кухнята например от съпруга ми. Намирам, че мъжете готвачи са по-добри в много случаи.

 

-Как си почивате? Как балансирате времето си на работното място, вкъщи и извън дома? Предпочитани места и среда?

- Да балансирам времето си е трудно постижима цел предвид разнородните ангажименти. Предпочитаните места за отдих са спокойните и сред природата.

 

-С какви и с кои хора обичате най-вече да общувате; личности, с които ви е най-интересно да разговаряте?

- Предпочитам да общувам с ерудирани хора, от които мога да науча нещо полезно и което да ме обогати.

-Любимият ви филм, или филми, които искате да видите и най- често гледате?

- Харесвам филми от така наречения лек жанр, този, който те разсмива и не те натоварва. Приемам ги като подходящите да ме разтоварят от напрегнатия ден. По принцип не гледам филми толкова често, предпочитам добрата книга.

-Книгата или книгите, без които не можете и към които отново се връщате?

- В запълненото от ангажименти ежедневие трудно достигам до книгата. Когато все пак успея, се разтоварвам с леки книги /чиклит. Когато търся отговор за себе си, се обръщам към по-задълбочена литература или свързана с книги за приложна психология.

-Пристрастна ли сте към определен цвят?

- Не, не съм, харесвам тези, които ми отиват. Всъщност белият е водещ в избора ми на цвят.

-Най-обичаната от вас музика?

- Обичам различни стилове, но напоследък забелязвам, че не слушам достатъчно музика. Твърдо не харесвам попфолк музика.

-Стигат ли ви парите и как ги харчите? Обичате ли да пазарувате?

-                 ;   Парите никога не стигат, старая се да ги харча разумно за дома и семейството. Всъщност планирам разходите си, за да балансирам семейния бюджет.

-                 ;   Какви дрехи предпочитате, поддавате ли се на предизвикателствата в модата?

-Предпочитам ежедневния стил, съобразявам се и подбирам дрехи, които подхождат на възрастта и фигурата ми.

-Правите ли компромиси с кого и към какво?

- Да правим компромис е неизбежно, ако искаме да вървим напред.

-Трите неща, без които не бихте могли да живеете?

- Семейството, работата и дома. Нещата, които ми носят радост и удовлетворение.

-Религиозен човек ли сте, за какво трябва да е нашата постоянна молитва, на кого и за какво трябва да се вричаме?

- Всеки намира своя път в живота чрез вяра. Различна е вярата, едни вярват в бог, други в материалното, във Вселената. Аз вярвам в чудесата на природата.

-Коя черта най-много уважавате у хората? А у себе си? Впрочем доверчива ли сте?

-Харесвам хората, които са постоянни, успяват с такт и търпение. А дали съм доверчива- вече не така както преди.

-Четете ли вестник „Застраховател прес” и какво е мнението ви за него? На 24 март той навърши 18 години, какви чувства му посвещавате за неговата 18-годишнина? И какво бихте му пожелали?

-Вестникът е единственото специализирано издание за застраховане, от където научавам информацията за актуални събития от пазара. Като всичко и той претърпя положително развитие. Свързано с честваната 18-годишнина, пожелавам на екипа да следва развитието на бизнеса и да бъде все така актуален.

 

Въпросите зададе Петър Андасаров