Изкуството да застраховаш изкуство

25 Май 2014 г.,zastrahovatel.com
Гергана Иванова

Въоръжени единствено с таблет, лаптоп или с мобилен телефон, само за няколко минути полицаите ще могат да проверяват дали в заложни къщи, антиквариати или магазини има крадени културно-исторически ценности или предмети на изкуството.

Това ще стане възможно от есента на тази година с влизането в сила на новата информационна система за справки и проверка в интернет на културни ценности, станали предмет на престъпление. Планира се базата данни да съдържа снимки на всички откраднати картини в последните 20 години, както и фотоси на различни археологически и етнографски ценности.

Статистиката показва, че всяка година се крадат средно между 200 и 300 платна на известни майстори. При съвременното изобразително изкуство говорим за между 1000 и 1500 предмета. Досега никой не може да каже каква е приблизителната стойност на откраднатите ценности. Инвентаризация на фондовете у нас се прави рядко - веднъж на 2-3 години, и чак тогава се разкрива, ако има кражба. Ние разбираме с много сериозно закъснение за извършеното престъпление, което прави практически невъзможно откриването на предмета, обясняват от полицията. Въпреки това този вид престъпления намаляват, защото търговците на крадени стоки губят пазара си заради все по-трудното пласиране на този вид стока, допълват от Главна дирекция „Национална полиция”.

Въвеждането на данните за нови престъпления ще става до 7 дни след кражбата. По този начин се очаква крадците да загубят възможността да пласират крадената стока, тъй като всеки потенциален купувач ще може да провери дали картината, която купува, не е крадена. Новият сайт ще позволи на колекционери и търговци, както и на  специализираните служби като Интерпол и МВР, да правят справки само по име на автор на творбата.

Докато колекционер се наслаждава на произведение на изкуството, ще има възможност да се провери и дали той няма да стане жертва на измама. Обсъжда се идеята ментетата да бъдат отбелязани с червена мигаща светлина, за да предпазят купувачите от грешни покупки. Така веднага на границата ще бъдат хващани творби и предмети от национално значение, забранени за износ. 

 

Произведенията на изкуството в България в последните години поскъпнаха

в геометрична прогресия и ще продължават да поскъпват, е мнението на познавачите на пазара на изкуство у нас. Цената се определя от пазара. Търсенето винаги е по-голямо от предлагането и това е нормално. Колкото по-голям стрес има на финансовия пазар, толкова повече се влага в картини. Според познавачи на пазара у нас  около 1 млн. евро в картини се предлагат годишно в България.

Кризата у нас накара много от наследниците на колекционери, които не знаят реално с какво разполагат, да търсят начини да продадат картините, които са получили даром на добра цена. Свързват се с потенциалните купувачи. И в даден момент установяват, че са били лишени от наследство, защото по един или друг начин информацията, която са подали към търговците, е стигнала до крадците. За много от ограбените хора картините, от които са били лишени, са имали предимно сантиментална стойност. Има и такива сред тях, които са можели да си осигурят достойни старини, ако получат за тях реална цена.

Българският пазар на крадени картини не е голям, а в чужбина се котират само няколко наши автори. Въпреки това проблемът с кражбите на произведения на изкуството не е изолиран. Това е тенденция в цяла Европа. Ежегодните загуби от грабители, които понасят музеи и частни колекции, се оценяват на 7 млрд. долара. В орбитата на този печеливш бизнес са въвлечени една камара „сериозни” хора: мафиоти, терористи, артдилъри, посредници адвокати, музейни работници, сътрудници на застрахователни компании и др. В крайна сметка престъпниците крадат картини и скулптури не за да им се любуват или защото извършителите са търсачи на силни усещания, а с цел да бъдат продадени. Най-общо, както и в легалната икономика, основната задача е стоката да има къде и как да се пласира. Както се казва - в бизнеса с откраднатата красота няма нищо случайно

           

Въпреки че крадците не винаги имат изтънчения вкус на ценител на изкуството, цената на произведенията на знаменити художници и скулптори може да ги изкуши. Случаят с открадването на „Викът” и „Мадона”, вдъхновяващи и емоционално въздействащи произведения на норвежкия художник Едвард Мунк, от музейна експозиция в Норвегия преди няколко години постави остро проблема със застраховането срещу кражба на картините в редица музеи. Според изказване на управителя на музея картините представлявали незаменими шедьоври и застраховката им не би могла да се използва „да закупиш един нов Мунк от улицата и да окачиш копие в музея”.
Смисълът зад думите на куратора може да изглежда опрян на здравия разум, но ако погледнем случката в цялостен аспект, твърдението му за ненужността на застраховка срещу кражба изглежда неподкрепена. Незаменимостта на картините на Мунк е безспорна, но все пак кой е по-добрият вариант - музеят е без платната на художника, но е получил 5 милиона от застраховката или музеят е без платната на Мунк и не е получил и стотинка? Безспорен факт е, че
застраховането на цяла колекция, особено цял музей, може да излезе доста скъпо , но от друга страна, практиката показва, че няма случай на кражба на цяла колекция от платна. Обикновено крадците се насочват към няколко платна, понякога и само едно от целия музей. Затова обаче съществува и специален продукт, който осигурява срещу подобен инцидент. Ако музеят закупи подобна застрахователна полица, той ще бъде осигурен срещу открадването на които е да е платна от експозицията, независимо дали са най-ценните. Загубата не може да се изплати изцяло, но поне музеят ще разполага със значителна сума от застраховката.

При произведенията на изкуството трудно може да се търси цикличност, защото се наблюдава постоянно търсене. Не забелязваме особен ръст при застраховането на художествени произведения, но има търсене, защото много от богатите хора започнаха да инвестират в последно време точно в произведения на изкуството, твърдят застрахователни екперти. Отчита се увеличаване на броя на колекциите от картини и художествени произведения. На практика застрахователният пазар за произведенията на изкуството е сравнително малка част от цялостния застрахователен пазар. Световният пазар в тази област генерира годишно около 5.4 млрд. долара премиен приход.

Много рядко сме имали клиенти, които са поискали да се впише стойността, на която е закупено художественото произведение, в сертификата за автентичност с цел то да бъде застраховано, коментират работещи в бранша.

Сертификатът за автентичност на художествено произведение съдържа биографична информация за автора, датировка, техника и материали, стилов анализ, художествена характеристика, състояние на експоната, снимков материал и коментар. Сертификатът е потвърждение на това, че работата е оригинал. С подписа си съответният експерт гарантира за автентичността на произведението.

Практиката показва, че на Запад застраховането е въпрос на култура и традиции, с годините нещата там са сведени до положение, в което не се разсъждава, а се прави. Застраховането е следствие по-скоро на механично действие, отколкото на специално разсъждение. Там се застрахова всичко, като се започне от транспортирането на произведения на изкуството от един до друг град или от една страна до друга и се стигне до защитата на отделния експонат.

Старинното оръжие, книга, орден или килим не влизат в графата произведения на изкуството, те са по-скоро приложни произведения на изкуството, но въпреки това понякога са с голяма стойност, ето защо техните притежатели биха могли да ги застраховат.    

Много важно е  при застраховките на антики или произведения на изкуството да се консултирате със специалист, за

 

да сте сигурни, че разполагате с адекватно покритие

 

Независимо от това, че за произведения на изкуството действителната стойност се определя преди сключване на застраховката от лицензирани експерт-оценители.

Рисковете, срещу които е възможно да се застрахова конкретно произведение на изкуството, са рисковете, които се предлагат по стандартната имуществена полица, в частта й застраховане на движимо имущество. Художествените произведения могат да бъдат застраховани срещу пожар и природни бедствия, авария на ВиК, поражения от късо съединение, токов удар, земетресение, кражба,  вандализъм, злоумишлени действия на трети лица и тероризъм за някои от компаниите.

Като се има предвид бумът на пазара и това, че броят на заможните инвеститори и на тези от средна величина, които купуват картини и скулптури, нараства, ръстът при  застраховането на предмети на изкуството може да се ускори още повече. Това се подкрепя и от факта, че много хора сега започват да застраховат колекциите си, смятат специалистите.

Традиционно предметите на изкуството не се застраховат и попадат в графата на застраховките имущество. С бума на пазара на предмети на изкуството обаче цената на много от тези предмети е нараснала, което поражда необходимост от специално застраховане.

У нас стъпка в правилната посока е, че все повече галерии застраховат изложените при тях творби с цел експонатите да бъдат допълнително защитени, а колекционерите отдавна са осъзнали необходимостта от превенция срещу риска.    

 

каре

 

Топ 10 на продажбите през 2013 г.

 

Ню Йорк запази лидерските си позиции на световния пазар на изкуство. През ноември 2013 г. двете водещи аукционни къщи в света „Сотбис” и „Кристис” реализираха по няколко продажби над 100 млн. USD, като най-високи цени бяха платени именно на търговете в Ню Йорк. Едно от изключенията беше картината „Тайната вечеря” от китайския художник Зенг Фанджи, за която наддаването в Sotheby’s Hong Kong на 5 октомври спря на 23.3 млн. USD.

Ще влезе ли 2013 г. в историята като връхна точка в пазара на изкуството или като началото на новите правила на световния арт пазар след невероятните 691 милиона долара на търга за съвременно изкуство на „Кристис” през ноември и рекордните цени от 142 милиона долара за Френсис Бейкън, 57,3 милиона за Анди Уорхол и 58,4 милиона за Джеф Кунс? 

Според Джеймс Стюард от „Ню Йорк Таймс” и експерти, следящи пазара на изкуството, стана ясно, че шокиращите цени всъщност маскират големия застой на продажбите.

Няма да изненадаме, ако кажем, че силата на пазара е фокусирана само върху определени художници, като четворката, държаща първенството, е Пикасо-Дали-Миро-Шагал, както в продажбите на шедьоври, оценени за милиони, така и в търсенето на по-достъпната като цени тиражирана графика. През 2013 г. те бяха изместени в топ продажбите от постмодерните и следвоенни художници, като Рой Лихтенщайн, Анди Уорхол, Джаксън Полок и разбира се, съвременниците Джеф Кунс и Деймиън Хърст.

Търговете на произведения от съвременни художници в Ню Йорк показаха отлични финансови резултати през цялата отминала година, а високите нива, наблюдавани по време на пролетните аукциони, бяха само прелюдия към есенните, които поставиха основните рекордни продажби на 2013 г.

През 2013 г. двете водещи аукционни къщи отбелязаха възходящо движение на приходите си, като само от нюйоркските търгове на „Кристис” сумата надхвърли 1.4 млрд. долара срещу 973 млн. долара за 2012 г., а при „Сотбис” доходите достигнаха 851.7 млн. долара срещу 794.7 млн. долара през миналата година.

Art Basel Miami Beach само няколко седмици след рекордните продажби на „Кристис” очерта сходна картина - продажби на произведения с разнообразни цени - „сигурните” вложения за милиони в скулптурите на Кунс и Александър Калдер, но и изгряващи артисти - оценените на едва няколко хиляди долара хартиени конструкции на британката Сара Бридгланд.

Начело в Топ 10 на най-скъпите произведения, продадени на открити търгове в Ню Йорк през 2013 г., са произведения на трима автори, към които в последните години има подчертан колекционерски интерес: Франсис Бейкън, Анди Уорхол и Джеф Кунс.   В „Топ 10 на продажбите на произведения на изкуството през 2013 г.”  на  сп. „Форбс” впечатление прави и 59.6 каратовият диамант „Розовата звезда”, продаден от „Сотбис” през ноември за 83 милиона долара.

 

Класацията изглежда така:

 

1. 142,4 млн. долара

„Три студии на Лусиан Фройд”, Френсис Бейкън

Продадена от „Кристис”, Ню Йорк, ноември 2013 г.

 

2. 105,4 млн. долара

Silver Car Crash (Double Disaster), Анди Уорхол

Продадена от „Сотбис”, Ню Йорк, ноември 2013 г.

 

3. 58,4 млн. долара

Куче балон / Balloon Dog (Orange), Джеф Кунс

Продадена от „Кристис”, Ню Йорк, ноември 2013 г.

 

 

4. 58,3 млн. долара

Number 19, Джаксън Полок

Продадена от „Кристис”, Ню Йорк, май 2013 г.

 

5. 57,2 млн. долара

Coca-Cola (3), Анди Уорхол

Продадена от „Кристис”, Ню Йорк, ноември 2013 г.

 

6. 56,1 млн. долара

„Жена с шапка на цветя”, Рой Лихтенщайн

Продадена от „Кристис”, Ню Йорк, май 2013 г.

 

7. 50 млн. долара

Grande tête mince (Grande tête de Diego), Алберто Джакомети

Продадена от „Сотбис”, Ню Йорк, ноември 2013 г.

 

8. 48,8 млн. долара

Dustheads, Жан-Мишел Баския

Продадена от „Кристис”, Ню Йорк, май 2013 г.

 

9. 46 млн. долара

No.11 (Untitled), Марк Ротко

Продадена от „Кристис”, Ню Йорк, ноември 2013 г.

 

10. 46 млн. долара

Saying Grace, Норман Рокуел

Продадена от „Сотбис”, Ню Йорк, декември 2013 г.

 

Този Топ 10 се равнява на 5% от всички продажби на аукциони, регистрирани по света, и с изключение на „Розовата звезда”, маслено платно на американския художник и илюстратор от ХХ век Норман Рокуел и скулптура на Алберто Джакомети, списъкът е изцяло доминиран от следвоенни, постмодерни и съвременни художници.

Източник: http://www.artprice.bg

 

Историята на „Мона Лиза“

 

Както е известно, най-прочутата усмивка е тази от картината на „Мона Лиза”. Художникът Леонардо да Винчи изработва творбата с маслени бои върху дъска от топола в периода 1503-1506 г. Размерът на платното е 77 см височина на 53 см широчина. Безспорно „Мона Лиза” на Да Винчи е една от най-известните картини в историята на изкуството.

„Мона” е често срещано в италианския език сливане на „мадона”, което означава „моята дама”, еквивалент на френското madam, английското my lady. Така името на картината означава мадам Лиза, която всъщност се казва Лиза Джерардини, родена през 1479 г. Когато позирала пред художника, тя била на 24 години. Тази красива жена била съпруга на флорентинеца Франческо дел Джокондо, търговец на коприна. Оттук произлиза и алтернативното заглавие на картината - „Джокондата”. На италиански giocondo означава „жизнерадостен, весел”, gioconda - „весела жена”.
Вероятно картината е поръчана от Франческо по случай раждането на втория им син Андреа и преместването на семейство Дел Джокондо в новия им дом. Битуват мнения, че съпругът не харесал изображението на портрета и отказал да плати за картината. Така творбата остава у Леонардо до 1516 г., когато е купена от Франсоа I, крал на Франция. След смъртта на Леонардо през 1519 г. картината била включена в колекцията на френския крал. След Френската революция е преместена в „Лувъра“.

През август 1911 г. картината е открадната от служител в „Лувъра“ на име Винченцо Перуджа, италиански патриот, който вярвал, че картината, след като е нарисувана във Флоренция от италиански художник по време на Ренесанса, трябва да бъде изложена в италиански музей. През 1913 г. крадецът е заловен, а картината върната обратно в „Лувъра”.

По време на Втората световна война шедьовърът на Леонардо е преместван няколко пъти от съображения за сигурност. През 1956 г. долната част на картината е тежко увредена, след като била залята с киселина. На 30 декември същата година боливийски гражданин хвърля камък по нея. През 1963 г. „Джокондата” е изложена във Вашингтон. През април 1974 г. пък е напръскана с червена боя, докато е изложена в Националния музей в Токио. На 2 август 2009 г. разгневена рускиня, която не получила френско гражданство, закупува от „Лувъра“ чаша сувенир и я хвърля по картината.       Въпреки всички тези нападения срещу „Мона Лиза” тя оцелява повече от 500 години. С времето картината започва да ерозира и се сменя рамката й. От многото реставрации тя губи първоначалните си цветове и от бяло-сини се превръщат в жълто-зелени. Понастоящем картината е подложена на изключително стриктен контрол. Поставена е в бронирана рамка, в която се регулира температурата на въздуха и влажността. Със застраховка от 100 млн. долара и 6 милиона посетители на година „Джокондата” е най-високо оцененото произведение на изкуството за всички времена.

 



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки