Акценти от презентацията на Даниела Петкова по време на Next Year Business Plan

Планирането на бюджета на една пенсионноосигурителна компания е доста различно от това на обикновено търговско или производствено дружество. Разликите идват от това, че този тип дружества нямат право да развиват друга дейност извън допълнителното пенсионно осигуряване, а единствените им приходи са от различните видове такси и инвестициите на собствените средства. От своя страна, стратегическата цел на бизнеса като такъв е изплащането на пенсионен доход на клиентите, след дълъг период на осигуряване. Ролята на всеки годишен бюджет на ПОК „Доверие" АД е да очертае краткосрочната цел на работата на компанията за съответната година, но по начин, който да е подчинен на стратегическата цел и да е реалистичен. Ето защо бюджетите на компанията никога не са били фокусирани върху печалбата или друг конкретен икономически и технократски показател, а тяхното изпълнение се измерва основно с това, колко лева бъдещ пенсионен доход е осигурен през годината за клиентите на компанията, които са специфична група със своя конкретна полово-възрастова структура, която се анализира ежегодно.  

Бюджетът на ПОК "Доверие" и всяко едно подобно дружество, представлява съвкупност от четири отделни, но свързани помежду си бюджета -  на самото дружество и на трите пенсионни фонда, които управлява. Планирането им зависи от редица основни фактори, сред които - брой на населението в трудоспособна възраст; брой на хората, които се осигуряват; средна възраст на доживяване; среден период за получаване на пенсия; средната заплата за страната или ако трябва да сме по-точни - средния осигурителен доход; събираемостта на вноските; времевия лаг за постъпването им по индивидуалните партиди на осигурените лица и др. Всички тези фактори са извън пряката възможност за въздействие от страна на дружеството, а зависят преди всичко от състоянието и ефективната работа на държавата, бизнеса, пазара на труда, демографските процеси и др.

Средната възраст на доживяване и времето, през което даден човек получава заместващ доход от пенсия, както в Европа, така и в България, се увеличава. Това се отнася както за мъжете, така и за жените и не зависи от категорията труд, в която те работят.

Работещите при първа и втора категория труд имат по-ниска средна продължителност на живот и е справедливо да получават пенсионни доходи толкова време, колкото средно  получават и работещите в масовата трета категория труд, особено като се има предвид, че единствено за ранното пенсиониране на работещите в първа и втора категория труд се заплаща по-висок размер на осигурителна вноска по закон. Тези факти трябва да се отчетат при всички идеи за реформи, свързани с увеличаване на възрастта за пенсиониране.

Феноменът „инвалидна пенсия" в осигурителната система на България заслужава да бъде изследван задълбочено, тъй като, ако през 2000 г. имаме около 208 хил. пенсионери и изплащани инвалидни пенсии в размер от 150 млн. лв. годишно, то през 2013 пенсионерите са около 450 хил. (или малко повече от два пъти), но изплатените средства за инвалидни пенсии са 1 млрд. и 253 млн. лева годишно или близо 10 пъти повече.

Разликата между средната работна заплата и средния осигурителен доход, отчитани от националната статистика, се увеличава все повече, като, ако към 2006 г. те са били идентични по размер, към края на 2013 средната работна заплата е 808 лв., а средният осигурителен доход е 649 лв. В солидарния фонд, както и в частните пенсионни фондове, вноската и постъпилите суми са на база осигурителен доход и това разминаване означава по-малко събрани средства от осигурителни вноски и съответно по-малки пенсии, спрямо реалните доходи, които работещите получават.

Съотношенето между работещи и пенсионери, което в абсолютни числа към 2013 г. НОИ отчита като 2 729 800 осигурени лица и 2 118 565 пенсионери, от една страна е коректно изчисление в рамките на закона, но е некоректно смислово и картината е доста по-тревожна. На практика в статистиката на НОИ под пенсионери естествено се разбират лица, които получават задължително 12 месечни пенсии, а под осигурени - такива работещи, за които през годината може да има и само една постъпила вноска или даже никаква, защото съгласно КСО осигурено лице е и това, което има деклариран доход, без значение обаче дали има постъпила и една единствена вноска върху този деклариран доход. Ако за нуждите на определянето на коректното съотношение между осигурени и пенсионери, отчитаните от НОИ осигурени лица се приравнят като брой към такива, платили по 12 вноски през годината, полученият резултат ще е редуциране на броя на осигурените с не по-малко от 20% и това ще е далеч по-точен показател, илюстриращ състоянието на солидарната система и причините за ежегодните й дефицити, както и пътищата за нейното реформиране и развитие, които не би трябвало да се ограничат, както обикновено се говори, само до увеличаване на размера на осигурителната вноска и увеличаване на пенсионната възраст.

По данни на НСИ към края на 2013 г.  1 517 000 души в трудоспособна възраст (работна сила) не работят. Ако се извадят от тази група учащите от всички категории и хората в недобро здравословно състояние, които е нормално да не работят,  то има около 600 000 души, които не работят, защото не желаят и това, че не желаят, е вече официална статистическа категория. Те не са инвалиди, нито са учащи, нито безработни, които си търсят работа. Те се издържат от доходи от социалните системи или от близки и роднини, често такива зад граница или друго. Това са хора, които не плащат осигурителни вноски, включително в универсалните пенсионни фондове, данъци и т.н., но няма никакво основание да се смята, че когато изпълнят необходимите условия за възраст, те ще се откажат от получаването на пенсия, макар и социална, изплащана от бюджета, а това са милиарди левове държавни разходи. 

Населението на държавата трайно застарява и планирането на всяка икономическа дейност, включително и тази по допълнително пенсионно осигуряване, трябва да изхожда от демографската картина в страната и тенденциите в нейното развитие. Държавните институции в системата на образованието не полагат последователни усилия за това да образоват младите за техните права като бъдещи участници в пазара на труда и осигурителната система, както и за възможностите им за реализация в България, независимо дали завършват своето образование тук или в чужбина. Няма изявено желание за партньорство с бизнеса в това отношение.

Презентацията от събитието, проведено на 04.10.2014 г. можете да видите тук