Ще се счупи ли „трикракото столче” на пенсионния модел?

12 Януари 2015 г.,zastrahovatel.com
ИЛЕАНА СТОЯНОВА

Припомняме, че управляващите -  ГЕРБ и ДПС, на 19 декември 2014 г.  гласуваха и приеха само със своите гласове на второ четене поправките в Кодекса за социално осигуряване в рамките на 6 дни, без предварителни анализи и разчети. Промените дават възможност на осигуряващите се,  родените след 31 декември 1959 г., свободно да изберат дали да се осигуряват и в универсален пенсионен фонд (УПФ), или изцяло само в Държавното обществено осигуряване. Освен това навлизащите на трудовия пазар от следващата година ще трябва изрично да посочат частен пенсионен фонд, ако не искат осигуровките им да отиват в НОИ. Те ще имат срок от една година за това. Веднъж преминали в НОИ, парите няма да могат да се връщат обратно в частните пенсионни фондове.

Може би с тази възможност „за избор” - частично държавно и частно осигуряване или изцяло държавно - се прави завой повече към европейския модел пенсионно осигуряване. В повечето европейски страни при схемите за пенсиониране се прилагат дефинирани (определени) размери на пенсионните възнаграждения. Това значи, че пенсионните права се определят във връзка с получаваните доходи от работещите преди пенсиониране и годините натрупан стаж, без да съществува директна връзка с тяхното финансово участие и реален или абстрактен акумулиран капитал.

Но пък медалът има и обратна страна - малко, малко, ама сигурно - държавна пенсийка. Защото в НОИ държавата гарантира, обясняват от държавната институция, че ще получаваш пенсия със сигурност дори да тресне нова световна финансова криза, като тази през 2008 г., когато единствено частните пенсионни фондове пострадаха и им трябваше време от няколко години да се стабилизират. Все още се бавят регулациите за въвеждане на Гаранционен фонд, обезпечаващ запазването на размера на направените от осигурените лица вноски в универсалните и професионалните пенсионни фондове, независимо че се работи по това през последните две години в Комисията за финансов надзор. Този Гаранционен фонд е особено важен, защото, ако някой частен пенсионен фонд или пенсионноосигурително дружество изпадне в несъстоятелност, активите му ще се поемат от останалите пенсионни дружества.

Трябва да се знае обаче, че НОИ е солидарна система и човек няма своя индивидуална партида,  а всичко отива в общия кюп - т.е. сегашните работещи плащат пенсиите на пенсионерите. А не е както в универсалния пенсионен фонд за родените след 31.12.1959 г. по лични партиди на осигурените лица, които партиди могат и да се наследяват.  Допълнителното пенсионно осигуряване в България се осъществява чрез участие в четири вида пенсионни фондове: задължителни универсални пенсионни фондове (УПФ) и професионални пенсионни фондове (ППФ), доброволни пенсионни фондове (ДПФ) и доброволни пенсионни фондове по професионални схеми (ДПФПС).

От работодателските организации реагираха отрицателно на предложението. Българската стопанска камара определи като сепаратистко споразумението със синдикатите, в което са включени пет точки, целящи промени в осигурителната система. Не можем през сравнително кратък от историческа гледна точка период от 15 години да правим такива радикални завои в една от ключовите обществени системи, заявиха от камарата. Още повече такива криволичения да се правят в отсъствието на една от страните - работодателите, които впрочем внасят по-големия дял от осигурителните вноски.

Именно разликите в двата принципа на осигуряване - в частен пенсионен фонд и в държавен институт, създават неравнопоставеност между УПФ и НОИ. Това поставя частните фондове в неизгодна пазарна позиция и опасността те да изгубят клиентите си практически води към тяхната ликвидация и е директен удар върху модела на тристълбовата пенсионна система. Отказът от капиталовия принцип на осигуряване представлява плавна ликвидация на фондовия пазар в България - заплашиха от БСК. Може да се прогнозира срутване на стойността на ценните книжа, обезценяване на акциите на редица публични компании с тежки последствия за българската икономика. Всичко това със сигурност ще доведе и до срутване на кредитния рейтинг на страната ни.

Комисията за финансов надзор счита за изключително вредни множеството твърдения и изказвания в публичното пространство, направени от различни представители на политически партии, на синдикати, на работодателски организации и народни представители, че средствата на осигурените лица в пенсионните фондове са „изчезнали”, са „присвоени” или „загубени” и др. подобни манипулативни внушения - се твърди в специално  прессъобщение. Подобен тип говорене не само е безотговорно и невярно, но е и вредно и опасно за финансовата стабилност у нас. При осъществяване на дейността си по отношение надзор над пенсионноосигурителните дружества и пенсионните фондове КФН изпълнява стриктно законовите изисквания и гарантира, че до момента средствата на пенсионните фондове се инвестират единствено и само в позволените от Кодекса за социално осигуряване (КСО) финансови инструменти при строго спазване на ограниченията за всеки един финансов инструмент, което предопределя стабилността на пенсионните фондове в дългосрочен план. Постоянно и стриктно се осъществява надзор над дейността на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове с цел защита на интересите на осигурените лица. Управление „Осигурителен надзор” на комисията упражнява ежедневен контрол за законосъобразност на дейността на пенсионноосигурителните дружества, фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и банките попечители. Той се осъществява по два начина - дистанционно и чрез проверки на място, които според обхвата си са общи и тематични.

 

Средствата на УПФ се инвестират в България и в чужбина. Към 30.09.2014 г. тези инвестиции са както следва: държавни ценни книжа - 2 363 081 хил. лв. (в т.ч. 1 511 930 хил. лв. чужди), корпоративни облигации - 930 635 хил. лв. (от които 622 711 хил. лв. чужди), общински облигации - 80 069 хил. лв. (71 155 хил. лв. чужди), акции, права и дялове - 1 740 636 хил. лв. (от които 925 079 хил. лв. чужди), банкови депозити в страната - 514 910 хил.лв., инвестиционни имоти в страната - 146 012 хил. лв. Освен инвестиции в тези инструменти част от активите на УПФ са под формата на парични средства - 561 494 хил. лв., и краткосрочни вземания - 75 798 хил. лв.

 

 

Пенсионните фондове няма да се дестабилизират с промяната на пенсионния модел. Това  пък каза пред журналисти в парламента председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова преди дебата за Бюджет 2015 в ресорната комисия. - Над 50% от осигуряващите се в частен пенсионен фонд не са го избрали, а са насочени по служебен път. Сега е същото, само че този път служебното разпределение ще бъде за НОИ, ако няма активна заявка на осигуряващия се“, обясни тя. От думите й става ясно, че тези, които за първи път започват работа, ще имат едногодишен срок, в който да изберат частен фонд. Ако не го изберат, автоматично вноските им за пенсии ще отиват в НОИ.
Тя изчисли, че от 8-те млрд. лв., натрупани в пенсионните дружества, 20 на сто са в кеш и са по думите й „абсолютно ликвидни“. Същото важи и за парите, инвестирани в колективни инвестиционни схеми.
 И понеже капиталовият пазар е доста слаб, нищо отрицателно няма да последва за него.

Не така мислят обаче от Асоциацията на индустриалния капитал, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Българската асоциация на управляващите дружества, Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, Асоциацията на дружествата със специална инвестиционна цел и Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България. Тези асоциации са депозирали своите възражения до Росен Плевнелиев, Бойко Борисов, Цецка Цачева, Менда Стоянова, Петър Кънев, Ивайло Калфин и Владислав Горанов.

Предложенията за промени в КСО, които ще насочат към НОИ осигурителните вноски, които осигурените лица и работодателите понастоящем превеждат на УПФ, ще премахнат индивидуалните партиди на осигурените и на практика ще заличат модерния капиталов принцип на функциониране на пенсионната система, съответстващ на пазарния модел на националното стопанство и ще върнат страната към чисто солидарен модел на пенсионно осигуряване, се казва в писмото до управляващите.

Асоциациите, свързани с капиталовия пазар, алармират, че не само се поставя под въпрос съществуването на пенсионната система, но и целия капиталов пазар в България. Под удар ще се окажат и публичните финанси, доколкото пенсионните фондове като най-големи инвеститори в държавни ценни книжа няма да имат достатъчно ресурс за инвестиране в инструменти, издадени от българската държава, и то не само ДЦК, но и всякакви дългосрочни инвестиционни инструменти, които държавата в партньорство с частния бизнес би могла да издава за финансиране на крупни инвестиционни проекти. Ще се унищожи и доверието в капиталовия пазар, нещо, което не се случи дори в условията на глобалната финансова криза и последвалата банкова криза в страната. Вторичните трусове от такава политика ще се отразят на всички институции, опериращи на пазара, и би довело до отдръпване на портфейлни и стратегически инвеститори.

В специална декларация БАДДПО също алармира своето несъгласие с предложенията. В нея се отбелязва, че с промените всъщност не се предлага истинско право на избор и конкуренция между солидарни и капиталови схеми, което би означавало възможност за равен избор - т.е. всеки осигуряващ се българин да може да реши дали цялата вноска за пенсионно осигуряване от 29.8% да бъде превеждана в солидарния фонд или в капиталова схема. Освен това в декларацията се акцентира върху основните проблеми, които остават нерешени - влошаващата се демографска структура, ниската събираемост на осигурителни вноски и злоупотребата със средства от осигурителната система.

 

 

АНКЕТА

 

Никола Абаджиев, председател на УС на БАДДПО

Още от началото на дейността ни от 1994 г., както и от 2000 г.  със създаването на надзорния орган Държавна агенция „Осигурителен надзор”, има сериозен контрол от страна на държавата върху нашия бизнес. Регулациите са сериозни. В областта на инвестициите всяка сделка се контролира от КФН. В нашата асоциация има създадени т.нар. „центрове за ценова информация”, които обединяват информацията от инвестициите в отделните видове инструменти от страна на пенсионноосигурителните дружества. Оценката за различните фондове се прави ежедневно на базата на единни цени и има пълна сравняемост на оценката на активите на пенсионните фондове.

 

Николай Марев, главен изпълнителен директор на ПОК „ДСК - Родина” АД

Нашата компания управлява четири фонда - Универсален пенсионен фонд (УПФ);  Професионален пенсионен фонд (ППФ); Доброволен пенсионен фонд (ДПФ) и Доброволен пенсионен фонд по професионални схеми. В „ДСК - Родина” няма „свързани лица”, в които компанията инвестира. Нямаме наложени мерки от КФН. През 2013 и 2014 г. имахме две специализирани проверки, които се концентрираха върху нашите инвестиции и инвестиционните ни портфейли. Имаше дребни препоръки, но не и забележки и нарушения на закона и разпоредбите на КФН по отношение на това как инвестираме и какви хеджиращи инструменти използваме в чужбина, т.е. на външните пазари (хеджиране на лихвени и валутни рискове).

 

Анастас Петров, изпълнителен директор на ING Пенсионно осигуряване

Нашият основен закон Кодексът за социално осигуряване (КСО) много ясно дефинира класовете активи, в които можем да инвестираме; определя количествени и качествени ограничения, в т.ч. и да не се инвестира в „свързани лица”. Има специални изисквания за кредитния рейтинг на банките, в които можем да инвестираме средствата, за процента, в който можем да локираме активите в различни класове като акции, облигации на местни и международни пазари. Конкретни изисквания за това, че акциите трябва да бъдат членки на определени индекси; облигациите да са регистрирани на фондови борси (т.е. да са публични). Регулацията е изключително строга и КФН на ежедневна база получава по 10 отчета на ден за всеки пенсионен фонд с детайлна информация за структурата на портфолиото и за транзакциите. Преди няколко седмици и в нашата компания приключи проверка от КФН не само за инвестициите и инвестиционния ни портфейл, а и за цялостната ни дейност и няма нито един акт за установено нарушение.

 

Георги Тодоров, изпълнителен директор на ПОАД „ЦКБ Сила”

Всички актове, които КФН налага за нарушение за инвестиции в „свързани лица”, са публични и могат да бъдат проверени на електронната страница на КФН. Обикновено санкцията е принудителна административна мярка. В нашата компания няма инвестиции в „свързани лица”.

 

Людмила Векова, изпълнителен директор на „Пенсионноосигурителен институт” АД

Лошото е, че тези, които приеха промените, не са направили никакви разчети, защото колегите споменаха, че не само че се променят насоките с едно такова решение за т.нар „избор”, но то ще  повлияе сериозно и върху капиталовия пазар. Ефектът ще бъде като на „снежната топка”. След като само за шест дни се направи и прие това предложение, явно не са направени сметки и разчети преди това. Когато се прави предложение за промяна на пенсионната система, трябва да се направи анализ за оценка на въздействието, да се направи стратегия с различни варианти. А това отнема време, цяла година беше нужна за да се обсъждат вариантите, когато се създаваше моделът. Затова предложението не представлява „реформа”, а е просто промяна на модела с цел постигане на временен фискален ефект.  Минимален и краткосрочен ефект. Но пък от това губи цялата пенсионна система - губи се доверието на осигурените.

 

 

 

Милен Марков, главен  изпълнителен директор на ПОК „Съгласие” АД

Пазарите вече реагираха на новината, българският CDS се покачи, част от акциите на българската фондова борса през последните дни промениха цената си. Не можем да направим разчет колко средства ще ни трябват, защото нямаме ясна представа какъв е законопроектът. Очакваме краткосрочен ефект, защото голяма част от нашите осигурени потвърдиха, че остават във фонда. Притесненията ни са, че приемането на тези промени в закона ще позволят последваща редакция, която много лесно може да доведе до унгарския модел - пълно затваряне на Универсалните пенсионни фондове и допълнителното пенсионно осигуряване. Направих предложение пред една от парламентарните групи, ако се прави избор от младия осигурен къде да се осигурява, то нека средствата за осигуровка да останат в НАП и срокът на избор да не бъде една година, а две-три-четири и парите да не отиват веднага в НОИ, за да се направи разумен избор. Но явно не искаха да ме чуят.

 

 

 

 



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
orange_li
"Делови решения"
проф. Румен Георгиев, 2006
orange_li
"Застраховане"
Проф,Христо Драганов, Боян Илиев, д-р.Ирена Мишева,