Всеки собственик на имот трябва да се грижи за него независимо от доходите си

- Госпожо Крумова, има ли засилен интерес към имуществено застраховане, т.е. повишено търсене и купуване на полици за застраховане на недвижимото имущество през последните две години?

- Природните бедствия само временно засилват интереса към застраховането основно поради отразяването на темата в медиите. Това не е траен интерес.  Търсенето на застраховки на имущества се влияе от два основни фактора: първият са банките чрез ипотечното кредитиране, а вторият е в информираността на обществото за ползите от застраховането.

- Как приемате предложението на финансовия министър Владислав Горанов да отпадне косвеното облагане с двупроцентен данък върху застрахователните премии и средствата да бъдат използвани като източник за подпомагане на социално слабите българи при природни бедствия във Фонд «Бедствия»? Имате ли информация дали това е държавен фонд и кой ще го управлява - търсени ли са контакти със застрахователите?

- Темата беше зададена за първи път от министър Горанов на кръгла маса, която се състоя неотдавна. Не са провеждани отделни разговори или ако е имало такива, те не са били с широко участие. В момента парите от данъка влизат в държавния бюджет, чрез който се финансира фондът. Ако правилно се интерпретира казаното от министъра, идеята е данъкът, който в момента е косвен, да се превърне във вноска в целеви фонд за подпомагане на социално слаби при бедствия и аварии. Концепцията е насочена към социално подпомагане, а не към възстановяване на последствията от бедствия и аварии, а това са различни функции на държавата. Право на социално подпомагане имат само тези, които не могат да задоволяват своите жизнени потребности, докато право на защита при бедствия и аварии имат всички граждани. Подпомагането и възстановяването са само част от защитата при бедствия и аварии. Например превантивната дейност е много съществена, тя не е спомената в изложената концепция и касае всички. В целевото изразходване на средствата от данъка върху застрахователните премии има логика, но по-правилно би било тези средства да се използват за превенция на риска, а не за социално подпомагане.

- Очаквате ли оживяване на този пазар? Смятате ли, че при една подобна мярка хората, които не са под прага на бедността, действително ще проявяват активност към застраховане на имуществото си и какво показва вашият опит досега - какви хора приоритетно застраховат недвижими имоти?

- Опасявам се, че ако бъде реализирана идеята, това няма да допринесе съществено за развитие на застраховането. Не разбирам идеята за подпомагане единствено на социално слабите при бедствие. Да не забравяме, че става въпрос за недвижима собственост, а при определяне на едно лице за социално слабо се взема предвид и притежаваното имущество. Всеки собственик на имот трябва да се грижи за него, да плаща данъците си независимо от доходите си. Ако вноските от данъка върху премиите се отделят във фонд, то с парите на хората, които доброволно сключват полици, ще бъдат подпомагани тези членове на обществото, които не са били толкова предвидливи. При изключително ниските цени на застраховките у нас би било трудно да се прецени дали даден собственик на имот има или не достатъчно финансови средства за застраховка. Според мен този подход създава т.нар. морална опасност и ще подкопае и така ниското ниво на солидарност в обществото. Трябва да се насърчава застраховането и да се стимулират хората да полагат грижа за имотите, които притежават или ползват. Това в никакъв случай не изключва обществената солидарност към по-слабите членове на обществото, която държавата трябва да утвърждава и насърчава.

- Смятате ли, че тази мярка ще се отрази за  по-реални данъчни оценки, когато става дума за държавни и обществени сгради, и обектите ще бъдат застраховани реално, на реалната им стойност, а няма да се прави подзастраховане?

- При имотите, собственост на юридически лица, проблемът не е в данъчните оценки, а в балансовите стойности, които често се вземат за основа за застраховките по искане на собствениците с цел намаляване на премиите. Ние винаги препоръчваме застраховките да се правят по пазарни стойности, защото единствено така може да се получи реално обезщетение при събитие. Това се отнася и до държавната собственост, която се застрахова чрез обществени поръчки. Ако данъчните оценки са близки до пазарните, те биха могли да бъдат критерий и за застраховките на имуществата.

- Какво става с  идеята на застрахователния бранш за изграждането на катастрофичен пул, нещо съвсем различно от това, което ни се предлага, и защо тази идея не се възприе; от кого не се възприе - от държавните органи или от големите застрахователи?

- Първият въпрос е дали страната ни има нужда от катастрофичен пул. Ако се прецени, че има нужда, възниква вторият въпрос - какъв модел да бъде възприет? За да отговорим на първия въпрос, трябва да имаме пълно изследване и моделиране на риска за цялата територия на страната. На тази основа ще трябва да се определи кои са събитията, представляващи катастрофичен риск, и кои от тях не могат да бъдат управлявани чрез общоприетите механизми.

Относно модела - съществуват различни варианти за „пулово“ покритие на катастрофични рискове, но има и много държави, които нямат такива схеми. Досега у нас не е разработван цялостен модел, който да се приеме безспорно от всички заинтересовани страни и вероятно затова няма решение. Мисля, че въвеждането на задължителното застраховане на имуществата не е правилно за България и ще се отрази негативно върху застрахователния пазар. Решението трябва да следва най-добрите образци в развитите държави и да съчетава идеите за обществена солидарност и подкрепа със защитата и насърчаването на свободния пазар и конкуренцията.

Интервю на ИЛЕАНА СТОЯНОВА