Застраховането стана много технократска дейност

08 Януари 2016 г.,zastrahovatel.com
Румен Янчев, председател на УС и главен изпълнителен директор на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, пред в. „Застраховател прес”


 

 


 

 

Оптимист съм и вярвам, че браншът ще преодолее огромното предизвикателство - Solvency II

 

 

С Румен Янчев разговаряха Гергана Иванова и Петър Андасаров

 

- Господин Янчев, благодарение на вашата отзивчивост и категорично отношение към нашата медия, единственото специализирано издание за застраховане в. „Застраховател прес”, създадохме традиция в края на всяка година да се срещаме с двамата най-изтъкнати ръководители на застрахователни структури, г-н Румен Янчев и г-н Димитър Желев, и да провеждаме двете фундаментални интервюта-разговори. Интервюто с вас публикуваме винаги в първия брой на януари.

Всеки път, когато идвам към вас, си мисля, че човешките ресурси имат ограничение. Въпреки това всяка година откривам нещо ново у „Булстрад”, всяка година става нещо, което в миналия ни разговор нарекохме чудо, чудеса стават понякога в „Булстрад”. На мнение съм, че основно ръководството и ръководителят на една структура, каквато и да е тя, има заслугата или е причина за успехите или неуспехите. Вие, г-н Янчев не се ли уморихте непрекъснато да търсите? Спомням си вашите думи, че успява този, който не спира, а пък за да се успее, трябва да се върви срещу течението, а не по нанадолнището. Един мой приятел казваше, ако искаш да се научиш да плуваш, хвърляй се в дълбокото. Та не се ли уморихте да отстоявате себе си и да отстоявате позициите на това водещо застрахователно дружество? Какво трябва да се прави, за да може то все да е на върха? 

- Този въпрос сигурно всяка година става все по-труден за отговор. Според мен всичко това се дължи на динамичното време, в което живеем. Както виждаш, няма мир и спокойствие, тъкмо свърши едно и започва друго. Причините за това са както вътрешни, така и външни фактори. Тази година повечето от нещата са свързани с външни фактори - промени в Кодекса за застраховане, които предвиждат доста сериозни изпитания за всеки един, който иска да се занимава с тази дейност. Ще мине известно време, за да разберем какво точно се случва на българския пазар. Очевидно сме изправени пред голямо предизвикателство, за което всяка от фирмите трябва да се подготви, а в чисто вътрешен аспект приоритетите също се променят. Например все повече обръщаме внимание на това колко сме ефективни, с какво допринасяме в повече за акционерите, за компанията и за служителите, защото тези неща вървят ръка за ръка.

Така че тази година предизвикателствата са прекалено много, за да си мислим колко сме изморени от едно или друго. Най-важното е, аз и преди съм го казвал, е, сутрин, когато се събудиш, да имаш желанието да тръгнеш нанякъде. Само тогава нещата са наред. Е, още е така, работата ни държи будни и в добра кондиция, очевидно не сме загубили любовта към това, което правим. Ако изгубим това усещаме, тогава този въпрос ще има съвсем друг отговор. Засега обичаме това, което правим.

 

- С този отговор ме навеждате на следващия въпрос. Има хора, които смятат, че човек не бива да се застоява на едно и също място, т.е. трябва да сменя работни места, и обратното, има хора като нас двамата, които дълги години сме на едно и също място. Вие привърженик на коя теория и философия сте?

- Сигурно както се случи, на нас така ни се случи. Има всякакви теории, но има и изключения от теориите. Има хора, които могат да започнат някъде и да приключат трудовия си път там. Въпросът е как приемаш това, което правиш. Ако някой има, да кажем, собствена фирма и цял живот си работи в нея, това какво е? Личен избор. Има много случаи, в които в дадена фирма някой не може да издържи на напрежението и се налага да си намери по-тихо място, друг не може да издържи на възнаграждението и отива да си търси по-високо, някой не го удовлетворява това, което прави, и коренно променя посоката. Има много случаи по света с хора, които правят съвсем противоположен избор. Мисля, че вчера съвсем случайно видях от телевизионния екран една наша известна оперна певица, която е завършила медицина, но решава, че изборът й ще е друг и го намира в пеенето, в любовта към пеенето. При нас горе-долу е същото. Всичко е въпрос на личен избор.

Разбира се, когато работиш в голяма фирма са възможни всякакви неща. Може късметът и успехът да не те съпътстват непрекъснато и тогава ще дойде момент, в който или ти ще решиш сам за себе си, или ще ти подскажат, че е дошло времето да си помислиш и за нещо друго, да смениш работата си. Така че няма еднозначен отговор. В нашата фирма имам добри примери за хора, които имат и по-дълъг стаж от мен, така са се случили за тях нещата. Разговарял съм с много от тях и съм ги питал какво ги държи тук и отговорът винаги е бил предизвикателствата при този тип работа и отношението към фирмата, за която работят.

 

- Какво ви държи тук г-н Янчев?

- Мисля, че и друг път съм го казвал. Лично на мен фирмата „Булстрад”, в момента „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ми е дала страшно много в професионално отношение, а и не само. Така че на първо място е това. Сигурно ако фирмата има нужда от мен, аз съм насреща, но ако няма нужда, ще си кажем довиждане. Горе-долу така стоят нещата.

 

- Много е важно кога човек трябва да каже довиждане, нали?

- За това няма бърза работа. Аз го казвам като някакъв принцип, като усещане. В ежедневието такива мисли според мен не те спохождат. Обикновено човек се замисля в моменти като този, както сега ми задаваш такъв въпрос, или при друг подходящ повод, при който правиш някаква равносметка - аз правя ли точно това, което искам, постигам ли точно това, което искам, полезен ли съм на другите, полезен ли съм на себе си, какво ще каже семейството ми и още куп такива неща. И ако всички отговори се съберат на едно място и те са в подкрепа на едното или на другото, мисля, че тогава нещата са прости.

 

- В предишно ваше интервю, не случайно се връщам към него, казахте, че сте спокоен за „Булстрад”, тъй като компанията разполага с много добри кадри, а вие държите много на кадрите. Казахте още, че в компанията има динамика, има гъвкавост в работата, търсят се различни форми за постигане на поставените цели, а те, г-н Янчев, са винаги високи в „Булстрад”. Сигурно ще потвърдите тези думи. Чудя ви се и на вас лично, и на ръководството в „Булстрад” как в компанията от година на година става все по-бляскаво. Каква е същността на стратегията и как я реализирате, вероятно нещата се базират на много здрава основа?

- При всички положения, когато говорим за основа, трябва да се върнем назад във времето, в което това дружество е създадено, и към начина, по който е създадено, хората, които са го създали и които са дали един добър пример, че невъзможни неща няма. Важното е да има смисъл в това, което правиш, и то така е започнало. После имаше едно поколение от хора, създадено през 60-70-те години, които са затвърдили тази марка. На по-следващ етап, това са 80-те години, и както виждате в случаите, в които се е стигало до избор на „Застраховател на годината” или до други призове, в много от тях са награждавани хора, които имат своя път и кариера в дружеството. Не бих казал, че в момента се обръщаме най-вече към миналото, защото това не помага много, но е хубаво да знаеш какво е било, защото там са изградени страшно много хора, а в момента ние само можем да оценим какво са дали те и че част от това, което сме сега, се дължи и на тях.

 

Много трудно ще си пробиваме път напред, ако нямаме хората, на които можем да разчитаме

 

и това е тази необходима лоялност, която една голяма част от служителите в компанията проявяват към самата компания. Т.е. ние можем, а и така и правим, в преспектива да разчитаме на една немалка част от нашите служители, знаейки, че след време те ще поемат тежестта, която в момента се носи от тези, на които им е дошло времето. Това сме се опитали да постигнем в „Булстрад” и се радвам, че се намираме точно във фазата, в която можем да кажем, че имаме една значителна част, над 50 човека, които се явяват някакво ядро и които са готови да поемат цялата тази тежест, свързана с предизвикателствата, пред които сме изправени. Това не е лесна за решаване задача, тъй като на българския застрахователен пазар няма много условия за подготовка на кадри. Не можеш да си кажеш, ето ще си взема от пазара хората, които ми трябват. Първо, защото в застраховането нямаме образователна система, която да подготвя този тип хора и не само в сферата на застраховането, а като цяло в сферата на финансите, а и в някои технически дисциплини, в сферата на агротехническите науки, и се стига дотам, че голяма част от кадрите трябва сам да си ги подготвиш. А това става с много старание и с много любов. Няма как иначе. Доста средства и усилия сме положили, за да го постигнем, и се радвам, че при нас няма голямо текучество. По принцип текучество трябва да има, защото винаги имаш нужда от нещо ново, но на нивото на управленския и среден управленски персонал, общо взето, сме постигнали необходимото ниво на стабилност. Знам колко търсени са кадрите от „Булстрад”, вкл. и в момента. Самият факт, че те не са се поддали на изкушението, което обикновено върви ръка за ръка с финансово изкушение, показва, че служителите ни ценят мястото, на което работят, и дават нещо от себе си. В същото време се надявам, че и компанията отвръща със същото. Вероятно на много хора сме длъжници по някакъв начин, че не сме успели да направим нещо повече, но мисля, че едно от предизвикателствата за 2016 г. ще бъде именно в тази посока - какво повече можем да направим за нашите служители.

 

- Да кажем няколко думи за предизвикателствата пред бранша през тази година, която само след броени дни ще изпратим?

- Предизвикателствата вероятно в по-голямата си част тази година са били от вътрешно естество. Всеки се е опитал да реши нещо във фирмата, в която работи. Изключително големи предизвикателства на ниво целия пазар не мисля, че имаше и че ще има, в края на годината сме. Ако погледнем как се развива пазарът, то през тази година не бих казал, че се случи нещо забележително, някакъв огромен ръст или драматична промяна било в посока на това животозастраховането да расте драстично бързо или пък общото застраховане.

Отново център на внимание се явява автомобилното застраховане, не знам дали хората не се измориха да говорим само за това. Не се и забелязва тенденция на промяна. В същото време как да се случи промяна. Всеки беше свикнал да казва вижте какво е в държавата, какво по-специално искате да се случи при нас. Очевидно тази връзка не можем да я прескочим.

 

В цял свят застраховането като дейност се развива, когато се развива и икономиката на една държава

 

има ръст в БВП, и то осезаем. А при нас през последните седем-осем години за осезаем ръст  на БВП въобще не можем да говорим. В най-смелите си мечти постигаме 2%, което пренесено към очакваем ръст в застраховането е почти нищо или много малко. Не знам как ще се справим с това. Разбира се, забелязваме, че има голям брой обществени поръчки и това е някакъв нов фронт. Фронт, на който се води битка, особено като се види, че немалка част от обществените поръчки са за повече от една година. Това е похвално, защото е много неприятно да си застраховател на нещо или някой, застраховката да е за една година, през тази година ти да си изплатил значителни обезщетения и на втората година, когато не си дал най-добрата цена, да те сменят. Дълги години това беше факт. Така не се работи. Порокът в повечето от обществените поръчки е „най-ниска” цена, не за покритие, което да отговаря на нуждите, колкото до цена и там вече нещата стават страшни.

 

- Вземам повод от  думата „цена”, защо, г-н Янчев, се измества центърът на разговорите, защо всичко се върти около цената на „Гражданска отговорност”, а не около значението и същността на тази застраховка?

- Очевидно нещата понякога се бъркат. В последно време сам видяхте как правим комбинирана цена между винетка и „Гражданска отговорност”, което може да предположи и всякаква друга комбинация. Не знам дали това е нормално. Разбира се, на потребителя на услугата, наречена застраховка, ще му бъде приятно, ако може нищо да не плаща. Това се отнася за всяко друго нещо. Ако отидеш в магазина, няма да имаш нищо против, ако някой ти подари хляб или щафета шпеков салам. Днес може да не се плаща, утре ще го компенсираме с нещо друго.

Вярно е, че цената на „Гражданска отговорност” е нещо относително, може би за всяко едно дружество има различен смисъл. Факт е обаче, че не се обръща достатъчно внимание на изплатените обезщетения и прави чест на застрахователните дружества, че не тръгват напред именно с това какви обезщетения се изплащат. Оставили сме други да говорят на тази тема. А обезщетенията, които се плащат, са чувствителни за условията в нашата държава и ако не вярвате на мен, можете да отидете да питате адвокатите. Както знаете, от следващата година частично се вдигат някои от лимитите, което не означава автоматично, че обезщетенията ще се вдигнат, това е един сравнително плавен процес, но сам по себе си означава, че пострадалите ще имат по-висока степен на защита. Ако погледнем, както обикновено обичаме да се сравняваме с други държави и мед ни капе на сърцето, като кажем в Европейската общност къде било, какво било,  няма такава цена на „Гражданска отговорност”, цените са доста по-високи.

Млад водач с минимален опит и с новозакупен автомобил в една Англия например ще плати премия по застраховката не по-малка от 10 000 лв. Ако искаш, карай! Карането сигурно е хубаво нещо, но докато нямаш натрупана биография кой си, какво си, защо си, цената, която ще плащаш, ще е сериозна. Това сигурно не е най-добрият пример, защото в Англия са най-високите цени, но в много други държави, които обичаме да гледаме, като Германия и Австрия, са значително по-високи. Вземете една Албания, дори там цените са по-високи. Сигурно има някаква причина цената на тази застраховка да е толкова висока.

 

- Объркваща е информацията по повод цената на задължителната автомобилна застраховка, г-н Янчев, през цялата тази година. Първо категорично беше заявено, че ще скочи, след това, че няма да се вдига. В последно време чух изказване на един политик, който каза, че застраховката ще е с до 40 лв. по-евтина. Той обърква българското население...

- Ами те затова са политици, за да правят такива изявления.

 

- Но как можеш да говориш нещо подобно, без да се обосновеш?

- Навлизането в специфична материя, а и коментарите в такава посока са нещо дълбоко погрешно, защото цената на застраховката се определя не от моето или твоето желание, а на съвсем обективна основа. Всяко застрахователно дружество има една група наречена актюери, на които това им е работата. Те вършат изключително сериозна работа, правят сериозни изчисления. И цената би следвало да е резултат именно от тези изчисления.

 

Някъде може би се нарушава политиката тези изчисления да се спазват

 

Практиката през годините показа, че в края на лятото започва да се говори за цената на „Гражданска отговорност”, как тя щяла да се вдигне, и после точно преди Коледа цената на застраховката вече е слязла и всички са щастливи. Защо се случва това? Случва се, защото има едни 500 - 600 хиляди застраховки, които трябва да се подновят през декември и януари. Това е като в саваната, в Африка, където стадата от гну се преместват за по-зелена паша. Там в рамките на един кратък период 1 млн. гнута преминават реката и стигат до зелената обетована земя. Тук е същото, ние тичаме сега да вземем евтината застраховка, защото е най-голям броят на застраховките, които се подновяват. После нещата се успокояват и  през февруари и март е възможно леко да се вдигне цената, но аз не съм забелязал това, тъй като всеки се бори за клиенти.

Ние, в „Булстрад”,  в периода юли -септември бяхме със завишена цена на застраховката, защото смятаме, че това е правилното, но в крайна сметка продукцията ни падна. Хората са чувствителни на тема цена и това е механизмът, по който се действа.

 

- Мисля, че ще се съгласите, г-н Янчев, че едно от основните събития, което рефлектира по различен начин и привлича за участие различни ваши колеги от гилдията, е Кодексът за застраховане. Тук специалист е моята колежка, тя следи съвсем отблизо, заедно с други наши колеги, какво става в комисиите в Народното събрание, какво става в Асоциацията на българските застрахователи, много са любопитни нещата, но защо така заприлича на разбунен кошер това обсъждане на кодекса? Толкова ли е костелив орехът, та не може да се счупи? Вие сте човек с богат опит, много нормативни актове, в т.ч. и Законът за застраховането мина през вас, какво е вашето мнение?

- Навремето нещата бяха по-прости, тогава се полагаха основите. В момента може би една от причините за множеството спорове и дебати е, че кодификацията не е проста работа. От друга страна, трудно е да се намери баланс между толкова много интереси, към тях като добавим и политическите - да се харесаш на потребителите, да се харесаш на не знам кого, и става сложно. Въпреки че има отделни части от кодекса, които са прекалено професионално написани и по тях, общо взето, няма спор.

 

- В такива случаи има и неразбиране?

- Със сигурност, да. Тук виждате, че камъчето на раздора опря в онлайн застраховките с въпроса да ги има или да ги няма. И се оказа, че в сградата, в която това се решава, в парламента, стана сложно.

 

Всеки път, когато има някаква забрана, общественото мнение се изостря

 

по някакъв начин и намира най-различни защитници или противници. Стига се до крайности, в които излизаме извън простия въпрос да го има или да го няма, а отиваме и коментираме някакви комбинации, които изглеждат много странно. Трудно ми да приема как едното върви с другото, цената на винетката с цената на „Гражданска отговорност”. Може би недостатъчно доброто познаване на застрахователната материя води до това. Разбира се, аз твърдя, че като се прави Кодексът за зстраховане, той не е само за застрахователите, застрахователните посредници и юристите, но и за потребителите на застрахователната услуга. Разбира се, в момента основната причина, поради която се бърза с приемането на Кодекса за застраховане е прилагането на директивата Solvency II.

 

- И директивата предизвиква спорове?

- Ще предизвиква. Тя е направена за най-големите компании, а не за най-малките. Като казвам най-големите, не включвам дори компаниите в България. Прекалено малки сме, за да се занимават с нас.

Идеята е да се гарантира стабилност предвид  факта, че през последната финансова криза се видя, че няма чак толкова много устойчиви субекти и е добре да не се допуска отново. Дали зад това седи очакването, че скоро пак ще има финансова криза, на това не мога да отговоря, но е възможна хипотезата. И тогава да видим кой ще оцелее.

Определено изискванията на директивата ще гарантират по-добра защита на потребителите. Не мисля, че има застраховател, който да не желае тези, които си купуват застраховка, да живеят с убеждението, че го правят при финансово сериозни субекти. Иначе усещането, че има някаква доза на несигурност, влияе негативно. Така че голямото очакване е това да се случи, но виждате как спорът се пренесе не в това, а в нещо друго. По-скоро се изроди, но тук вече прозира някакъв частен интерес.

 

- Вие намерихте ключа, както често се случва в нашите разговори. Ключът е в думата интерес...

- Да, така е. За нас застрахователните дружества какъв канал на дистрибуция е наличен или ще се използва, не е толкова важно. Само ще кажа, че онлайн продажби има в държави и държави. В някои от тях те са силно развити, в други въобще не са или развитието им е минимално.

 

Онлайн продажбата на застраховки е плавен процес

 

не е по желание на някого, от 1 януари всичко ще се сключва онлайн и край. Това е все едно да промениш бита и нравите на хората и да им кажеш от 1 януари ще живеем така.

Както вече казах, има държави, в които онлайн застраховането е силно развито, такава държава е Англия. Има държави, в които то не е силно развито, такава държава например е Австрия, която разчита на традициите си и на това, че хората предпочитат да се видят със своя застрахователен агент или брокер, не желаят да комуникират с компютъра.

В България 50% от населението няма интернет, колко имат компютри и каква част от тях имат познания как точно да се направи това е спорно. Очевидно е, че онлайн продажби няма да има още на 1 януари, това ще става полека-лека. Да, при такъв вариант елиминираш едни от посредниците с надеждата, че тази застраховка ще е по-евтина. Но и това е много измамно. Има и други съпътстващи разходи, извън тези. Така че ще съм любопитен какво ще се случи, но явно е, че има двуполюсни интереси.

На мен като застраховател, ако някой ми каже да елиминираме брокерите, ше изляза първи да протестирам, защото това не е честно.

 

- Същият политик, споменат по-горе, каза, че брокерите нямат място в застраховането, защото подяждат застраховането. Вие сте ръководили брокерско дружество не къде да е, а в Лондон, и познавате много добре тази връзка между застрахователните компании и брокерските структури, какво е вашето мнение? Как виждате ролята на брокера в бъдеще, аз винаги съм казвал, г-н Янчев, че ми се ще да дойде време и в България брокерът да е водещ?

- Още не сме стигнали дотам от гледна точка на познания, на професионализъм или поне не навсякъде и не във всичко. Сега, пак казвам, има държави и държави, в които това отдавна е факт. Ноухауто, което притежават брокерите, било застрахователни или презастрахователни, е много високо и те могат да изпълняват тази си роля, да работят от името и за сметка на този, който им възлага някаква работа, да намерят най-доброто покритие, което да е точно по мярка и на най-добра цена. Общо взето,

 

брокерите в голямата си част са иновативният елемент

 

Те са тези, които пишат нови неща, нови покрития, нови клаузи. В България нещата в момента още не са стигнали дотам.

Скоро си правих една сметка за нас и върнах лентата горе-долу 15 години назад. Тогава частта на брокерския бизнес в „Булстрад” беше 6%-7%, сега този процент е близо 60%, т.е. за този период те са пораснали близо десет пъти. Това не става случайно, не е подарък, брокерите са си го извоювали. Не че всичките над 370 брокера на пазара имат еднакъв подход или са еднакво добре организирани и информирани, но има една част, която са завоювали място под слънцето и не случайно в момента между 50% и 60% от обемите, които се правят на българския пазар, именно брокерите са способствали за това.

Вярно много пъти човек остава със заблуждението, че те играят ролята едва ли не на застрахователи чрез подвеждаща реклама или с нещо друго, но не са, защото не носят никакъв риск. Носят риск от погрешна консултация или услуга, за което, ако се наложи, ще си платят или ще бъдат осъдени, или техният застраховател по „Професионална отговорност” ще се наложи да плаща, ако това, което е сътворил брокерът, е във вреда на  някой по веригата.

Брокерите са завоювали своето подобаващо място, но тук трябва да се знае, че застрахователите също сами генерират бизнес. Застрахователните агенти, какво и тях ли да ги анатемосаме, и от тях пазарът има нужда. В момента пазарът е по-скоро брокерски, щом до 50% - 60% от обемите се правят от тях. Вярно е, че една немалка част от този обем е от автомобилни застраховки, но пазарът е такъв - 70% е автомобилен бизнес, те какво да друго да продават. На мен също ми се иска в много по-значителна степен да се видят усилията им при други видове застраховки, извън „Гражданска отговорност” и „Каско”, но вероятно това ще отнеме време. Преди това в тези дружества трябва да работят хора, които разбират този занаят. Разбирането на занаята не е бърза работа, т.е. като има едно такова количествено натрупване, ще дойдат и качествените именения. Така е в природата.

 

- Смени се единицата агент със структурата брокер. Вие знаете какво беше навремето агентът. Сега е с малко по-различна функция?

- Според мен държавата нанесе тежък удар на агентите, няма да влизам в детайли. Разбира се, ако пожелае, може да нанесе тежък удар и на брокерите, въпреки че това ще бъде изумително глупаво.

 

- Вашият коментар относно готовността на застрахователния бранш да посрещне изискванията на Solvency II?

- Голяма част от дружествата са си направили някакви вътрешни анализи и са взели мерки. Ако някой не отговаря, би следвало да си понесе последиците. Предполагам, че ще му бъде дадена възможност да внесе съответните корекции било да предприеме мерки да се слее с някой или нещо друго. Очакванията на голяма част от застрахователните дружества в България са да преодолеят това изпитание. Друг е въпросът, че предстоят тестове за оценка на активите. Какво ще покажат те предстои да видим.

Наскоро приключиха стрес тестовете в Румъния и положението не е чак толкова трагично. Бяха дадени препоръки за корекции. Преполагам, че картинката ще е подобна и в България.

 

Това е едно ново изпитание,  което никой не го е преживявал преди

 

Едно е ти да си направиш собствен тест, друго е да дойде някой отвън. Въобще няма да е лесно, но аз гледам с оптимизъм. Все пак в България присъстват и пет-шест големи чужди компании, които сигурно ясно си дават сметка на какви изпитания ще бъдат подложени техните структури. Част от компаниите са чисто български, там може би проблемите са малко по-различни, не мога да кажа точно какви, ще го разберем в следващите шест месеца. В края на юни би следвало тези неща да са приключили и да се знае кой къде е.

 

- Можем ли да очакваме преструктуриране на пазара?

- Всичко е възможно, това е една от възможните опции. Не го казвам по конкретен повод, а защото е една от възможностите. Подобно на случващото се в Гърция, където принудиха банки да се сливат, същото е. Ако нямаш друг начин, и това ще се случи, иначе трябва да извадиш пари. Въпросът опира до пари, а не до оценка на това добре ли работиш, или не работиш, а имаш ли финансовия ресурс да го правиш.

 

- Едно време дружествата държаха за своята автономност, след това се заговори, съвсем резонно, разбира се, за сливания, вливания и т.н. как мина този процес според вас?

- Този процес никак не е вървял.

 

- Много сме интересни, не говорим за сливания и вливания от професионална гледна точка, а казваме тези ги купуват еди кои си...

- Ние в „Булстрад” това сме го преживели два пъти. Навремето 1996 г. преценихме, че  няма смисъл от две застрахователни дружества и решихме, че „MIC Автомобилно застраховане” ще се влее в „Булстрад”, в компанията майка.

 

- Всъщност „Булстрад” създаде MIC…

- Да, самият аз измислих името и емблемата, но това не е толкова важно. В един момент преценихме, че компанията не се развива в посоката, в която очакваме, и решихме, че така ще стане, нали това е волята на собственика, на акционера. Тогава бяхме мажоритарен собственик, въпреки че дялове имаха още шест дружества, сред които СБА, Кореком и т.н.

Тук в по-ново време, преди четири години, така решиха нашите акционери за „Български имоти”, но това е на ниво при нас.

 

Всеки трябва да може да прецени по най-добрия начин ефекта от това, което ще постигне

 

За да направиш вливане, сливане или придобиване, трябва да знаеш защо го правиш. Ако целта е ясна, добре, но ако този процес е по някаква друга принуда, нещата стават сложни. Не знам, възможно е и у нас да възникне такава ситуация. Но това ще се разбере, защото ще трябва да се произнесе регулаторът.

Сигурно е прав г-н Андасаров, че никой не иска да губи самостоятелността си във вземането на решения.

 

- Всъщност спорни при обсъждането на Кодекса за застраховане се оказаха и стикерите по „Гражданска отговорност”?

- Отговорът ми е, че стикери няма нужда да има, тъй като доказателството за наличие на застрахователна полица е самата застрахователна полица - или я имаш, или я нямаш. Нищо друго не доказва това. Когато опреш до съда, не ти искат да отлепиш стикера от стъклото, а да занесеш полицата.

 

- Каква беше 2015 г.?

- Досега леки години за българското застраховане не е имало. Всеки път има най-различни проблеми, които ни съпътстват. Разбира се, като дойде края на годината, в повечето случаи оценките вървят към това - докарахме до края и тази година, вероятно това е добре, и таим надеждата, че следващата може да бъде по-хубава. Какво означава това да ти е по-хубава годината в застраховането? Вероятно да приключиш на по-добър технически резултат, да реализираш ръст и печалба, ако това е възможно, и разбира се, добре да си си структурирал дейността, така че не от първия до последния ден да се чудиш как да стане това. Поне при нас се опитваме да направим нещата по този начин и за следващата година се надяваме това да се случи.

Тази година каквото лошо ни се е случило се надяваме да не се повтаря, защото имаше и такива неща. Пак казвам, едва ли е имало такава безметежна, добра, лежерна година в застраховането, това съвсем не е възможно. Още повече че, ако трябва да влезем в тона на по-големите компании, които правят по-глобални анализи,

 

има безброй много предизвикателства пред застрахователите от най-различно естество

 

в различните сфери на застраховане - авиация, космически рискове, морско застраховане.

Погледнете какво се случва всяка година с климатичните промени, което води след себе си до много от тези катаклизми, като земетресения, наводнения. Неща, които много държави не са изпитвали преди това, изведнъж им се стоварват. Това са неща, които, каквито и модели да си правил, за да можеш да се защитиш от подобно нещо, вероятно не е много лесно и може би начинът да се опазиш е да си част от едно по-голямо семейство. При нас това означава да си добре презастрахован или да си част от голяма група, която ще се погрижи това да се случи, както беше нашият случай с градушката. Въпреки че градушката не е най-тежкото събитие, поне нямаше пострадали хора. Тук говорим за такъв тип катаклизми, където могат да загинат и много хора, то при нас обикновено и без катаклизми загиват, но това са едни възможни предизвикателства. Трябва да мислим и за тези неща как добре да се опазим и как да опазим компанията, защото те вървят ръка за ръка.

Може би някой друг път ще говорим за проблемите на застраховането въобще, тъй като сега сме се фокусирали в нашата действителност. Още не всичко от това, което се случва по света, ни касае пряко, но има неща, които, ако искаш да се развиваш, ще трябва да си в крак с новостите.

Застраховането стана много технократска дейност, въобще не е за глупави хора и няма прости решения. 

 

- Позволете ми да ви върна към един от нашите начални разговори с вас. Не знам коя година е било, когато ви попитах как избрахте специалността „Застрахователно дело” в Свищовската академия и вие ми казахте видях, че няма много кандидати, записах се и си казах, щом няма кандидати, значи не го разбират добре и че това е професия с бъдеще. Да се върна на вашите думи, че застраховането е сложно нещо и ето че времето доказа,  че прозорливо сте погледнали в бъдещето и сте все още, слава Богу, с тази професия.

- Изключително важно е да имаш правилния екип от хора, иначе не можеш да развиваш застрахователна дейност. Радвам се, че имаме този екип в „Булстрад”.

 

- Аз изказвам най-светлите чувства към вас с пожеланието все така на коня и все така на стремето, за да върви и екипът по този успешен път, който изминахте досега, и да са повече радостите и за вас, и за екипа ви.

- Да, защото, когато има радости в работата, ще има радост и на много други места.

 

- Благодаря изключително много, г-н Янчев, за това интервю!

 - Моля!    

 



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Делови решения"
проф. Румен Георгиев, 2006
orange_li
"Презастраховане"
Проф. д-р Велеслав Гаврийски ,
orange_li