Градушката в Пловдив затри земеделските стопани

19 Септември 2016 г.,zastrahovatel.com
Албена Алексиева

Стане ли дума за застраховател и градушка асоциацията винаги е една - щети. Големи щети. Най-вече по имуществото. Особено по автомобилите. Последната градушка в Пловдив и района, паднала в средата на миналия месец, още веднъж потвърди това. Ледените орехи, които в продължение на половин час се изсипваха от небето на 15 юли, пратиха много автомобили на ремонт. Още на следващия ден опашки от пострадали се извиха пред застрахователните компании, а за автосервизите настъпи работната жътва.

Всички застрахователи удължиха до края на месец юли срока за подаване на заявления за обезщетение, а някои дадоха възможност за деклариране на застрахователни претенции даже и през август. Ето защо към момента е рано да се каже точно с колко бедствието обрули компаниите.

Ако продължим с асоциациите около думите застраховател и градушка, ще стигнем до наводнени домове, счупени прозорци и вероятно едва в края  ще дойде ред и на пораженията в селското стопанство. Това е така, защото основните заявления, постъпващи в застрахователните компании, са за изплащане на щети  най-вече по „Автокаско” и по-малко по имущество. Бедствието в Пловдив показа това недвусмислено. Стихията вилня основно в общините Пловдив и Родопи, в чиито землища има хиляди обработваеми хектари - лозя, овощни градини, оранжерии. Въпреки това за селскостопански щети информираха само някои от застрахователните дружества, и то в минимални обеми.

Регистрираните стопани в област Пловдив, които отглеждат плодове, зеленчуци и етерично-маслени култури, са 8310. Обработваемата площ, декларирана от фермерите, е 162 136, 54 ха.

От общо регистрираните 338 земеделски стопани в Община Пловдив заявления за нанесени щети от градушката на 15 юли т.г. са подали едва трима, съобщи специално за в. „Застраховател прес“ директорът на ОД „Земеделие“ в Пловдив Велина Панчева. Там са пропаднали 100% от площите (86,6 дка) с отглеждани зеленчуци, от тях: дини - 13 дка, пъпеши - 5,1 дка; зеле - 10 дка, тикви - 5,6 дка; пипер - 6 дка; патладжани - 5 дка; краставици - 4,3 дка; домати - 8 дка.

Общият брой на регистрираните земеделски производители в община Родопи е 1056. На фона на тази цифра в земеделската служба в общината е постъпило едно-единствено заявление от земеделец - за землището на село Оризари, където са пропаднали 60% от 10,1 дка площи с отглеждани зеленчуци - пъпеши (1 дка), тикви (2,6 дка), пипер (4,8 дка) и дини (2,6 дка).

Според Наредбата за регистъра на земеделските стопани, която действа от 1999 г., регистрацията на фермерите се извършва в областната дирекция „Земеделие“ по постоянния адрес на физическото лице или едноличния търговец или по селището на юридическото лице, а не по място на дейност, така че предоставената информация се отнася за земеделците с място на дейност област Пловдив, уточняват от дирекцията.

От години констатацията на медии и земеделски експерти е, че връзката застраховател - фермер е трудна и непостоянна. Като цяло се застраховат големите зедемелски стопани, които са вложили много средства и при настъпване на катастрофално за бизнеса им събитие загубата им може да е много фатална. Застраховат се също и производители, които участват по различни европейски програми, по които застраховката е задължително условие за това, или такива, които теглят целеви кредити. Голямата част от земеделците обаче са скептични и крайно недоверчиви към застраховането. Компаниите обясняват това с липсата на застрахователна култура. Производителят все още приема застраховките като излишен разход, който може и да не прави, и живее на принципа „бай, бабо, да ме не стига“. Както впрочем реагират по-голямата част от българите и за повечето доброволни застраховки, примерно имуществените.

Според едни стопани застраховките са нерентабилни, понеже застрахователните обезщетения не могат да покрият евентуалните загуби от природните бедствия. Други смятат, че застрахователите отказват да сключват полици за изявени рискове в райони, където те се проявяват най-много, и затова полиците на практика са безсмислени.

Някои стопани посочват, че има застрахователни рискове, чиито условия за признаване на щетимост се нуждаят от преразглеждане. Например за риска осланяване те искат да се приеме критерият фаза на развитие на растенията, а не календарна дата.

Има фермери, които направо обвиняват компаниите, че при настъпване на застрахователно събитие прилагат различни трикове, за да не платят.

За други земеделски производители застраховката все още е скъпо удоволствие, за което не могат да отделят средства.

Според застрахователни експерти

 

към момента едва 15%-20% от зедемелската продукция е застрахована

 

За сравнение, архивите сочат, че към 1940 г. у нас е застрахована 15% от засятата  площ. Излиза, че зедемелското ни застраховане е на нивата отпреди 76 години!

За да насърчи повече стопаните да се застраховат доброволно, държавата ежегодно увеличава парите за подпомагане на зедемелците при застраховане на продукцията. Тази година Държавен фонд „Земеделие“ увеличи до 2,5 млн. лв. бюджета за съфинансиране на застрахователните премии. Целта на схемата е да насърчи малките и средни предприятия и земеделските стопани, които отглеждат плодове, зеленчуци, етерично-маслени култури и тютюн, доброволно да застраховат своята продукция срещу неблагоприятни климатични събития. В предишен брой на в. „Застраховател прес“ бяхме писали, че застрахованите земеделски стопани могат да подават заявления за държавна помощ до 31 август. Участието в схемата обаче е до изчерпване на ресурса.

Максималният размер на финансирането, което може да получи един земеделски стопанин, е до 65% от стойността на застрахователната премия. Останалите си плаща сам. Фондът покрива загуби при застрахователна тарифа до 6%, при допустим максимален размер на застрахователната премия 300 лв./ха. Разликите над тези параметри се поемат от земеделския стопанин. Пределната цена на помощта за щети, приравнени на природни бедствия и други неблагоприятни климатични събития при съфинансиране 65% от размера на застрахователната премия, е 195 лв./ха.

Стопаните трябва да представят застрахователните си полици в областните дирекции на ДФ „Земеделие“ до 30 септември, а срокът за сключване на договорите и изплащане на средствата е до 16 декември 2016 г.

Припомняме, в началото на годината фондът първоначално определи ресурс от 1,5 млн. лв., който бе усвоен напълно към 19 май 2016 г. с подадените 323 заявления за участие в схемата. За сравнение, бюджетът за миналата година бе в размер на 1,7 млн. лв., а подадените заявления - малко над 300. Общият бюджет за застраховане на селскостопанска продукция за целия период на действие на схемата - 2015-2020 г., е 21 млн. лв.

От ДФ „Земеделие“ съобщиха специално за в. „Застраховател прес“, че към 29 юли 2016 г. по схемата са подадени общо 437 заявления,  от тях от област Пловдив са 73. Сметката показва, че повече стопани са се възползвали от мярката в сравнение с миналата година, но процесът все още е много бавен.



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Наръчник на застрователния посредник"
Христо Драганов Румен Гълъбинов, 2003
orange_li
orange_li
"Застраховане"
Христо Драганов Йордан Близнаков, 2000