Да застраховаш шедьовър...

26 Септември 2016 г.,zastrahovatel.com
Гергана Иванова

 

Ваза на стойност 1,7 млн. евро, надгробен релеф за 500 000 евро, архиепископска митра за над 1 млрд. долара. Това са само малка част от митологизираните оценки, но колко в действителност струват тези несметни богатства? На практика у нас няма специалист, който да каже реалната цена на безценните антични стоки, твърдят запознати. Оказва се, че такава оценка може да се направи само в чужбина. Най-често в лондонските „Сотбис“ и „Кристис“. Но дори и тогава цената е базова, тъй като едва на търг става ясно колко струва един шедьовър. В България се правят някакви оценки само когато наше злато тръгне на задграничен гастрол. И то заради застраховката му. Наши експерти са оценявали Боровското, Панагюрското, Вълчитрънското, Рогозенското и още 4 прочути български иманета - част от изложбата „Съкровищата на траките“. Твърди се, че Боровското съкровище е било застраховано за 1 млн. евро, но при какво тарифно число и на каква база за оценка се пази в пълна тайна.

Парадоксално е, че много от най-големите ни съкровища, които не пътуват по света, нямат оценки и затова изключително рядко се застраховат. Причина е и солената цена на полицата. А тя се вдига обикновено от лошата охрана на експонатите.

 

 

Най-старото златно съкровище в света е намерено не в Шумер, не в Египет, нито пък в предколумбова Америка, а в България, в един енеолитен некропол, открит до град Варна през 1972 г., се посочва в официалния туристически портал на България http://bulgariatravel.org. Съкровището има изключителна стойност, защото учените го датират от VI хил пр.н.е. Това сензационно откритие изправя науката пред нови въпроси относно древните цивилизации, обитавали българските земи преди траките. Варненското съкровище и до днес привлича вниманието на учени от цял свят. До момента от некропола са проучени 294 гроба, в които са открити над 3000 златни предмета. Находките впечатляват с изключителното си многообразие - над 38 вида, тежащи общо над 6 килограма. Освен златни, са открити и много медни и кремъчни предмети, изделия от камък и сребро и много глинени съдове. Днес находките от некропола са изложени в Археологическия музей във Варна, а заради изключителната си ценност и интереса, който предизвикват, често гостуват в музеи в страната и чужбина, се посочва още на http://bulgariatravel.org.

Вълчитрънското съкровище е открито през 1925 г. в село Вълчитрън, в района на Плевен. То се състои от 13 съда с култово предназначение, чието общо тегло е 12,5 кг. Предметите са представени в три отделни групи: съдове за вино, триделен съд и дискове в Археологическия музей в София. Копие на съкровището може да се види и в Регионалния исторически музей в Плевен.

Панагюрското съкровище е открито случайно през 1949 г. в района на град Панагюрище. Съкровището се състои от девет съда от чисто злато с тегло около 6 кг. Най-големият от златните предмети е амфора ритон, чието тегло е 1695,25 г. Дръжките на амфората са оформени като кентаври в поза на стрелба с лък. Друг съд от съкровището е фиалата (съд за ритуални възлияния), която тежи 844 грама. Фиалите, амфорите и ритоните са се използвали при царските ритуали в Древна Тракия. Три от каничките ритони са с формата на главите на богините Хера, Афродита и Атина, другите три са с глави на животни, а един е оформен като предна част на тяло на козел. На ритоните са изобразени множество митологични сцени с герои от гръцката митология - Дионис, Аполон, Артемида и др.

В специална зала в Регионалния исторически музей на Враца се съхранява Рогозенското съкровище. То се състои от 165 сребърни съда, украсени чрез позлатяване. По съдовете са изобразени множество митологични сцени. Смята се, че съкровището е от ІV в. пр.Хр. и е събирано от поколения тракийски царе. В музея във Враца са изложени още златният венец и златните обеци, намерени в Могиланската могила, които са датирани от IV век пр.н.е. Част от Могиланското съкровище са още сребърен наколенник, каничка и апликации.

През 2004 г. в Долината на тракийските царе, в могилата „Светица”, е открита златната маска на тракийския цар Терес. Маската тежи 673 г и е изработена от дебела златна ламарина. Златната маска може да бъде видяна в Археологическия музей в София. В музея са изложени и другите находки, открити в могилата - въоръжение, стрели и златен пръстен  печат. Златната маска и пръстенът печат са уникални находки, датиращи от V в. пр.Хр.

През 1974 г. край Борово, Русенско, е открито сребърно съкровище от пет съда - сребърно блюдо с позлата, сребърна каничка с Дионис  и три ритона. По съдовете са изобразени култови и зооморфни форми. Съдовете са принадлежали на цар Котис І (383-359 г. пр.Хр.) и произхождат от град Беос. Тракийското съкровище датира от ІV в. пр.Хр. Боровското съкровище се съхранява в Националния исторически музей, но негово копие може да бъде видяно и в Регионалния исторически музей в Русе.

Летнишкото съкровище е открито през 1963 г. в гр. Летница, Ловешка област. Съкровището се състои от малки сребърни предмети за украса, като някои от тях имат златни орнаменти. В близост до него са били открити и части от конска амуниция. Особен интерес представляват пластинките с илюстрации, които показват подвизите на герой. Съкровището се съхранява в Националния исторически музей в София.

Съкровището от Луковит е открито през 1953 г. В голям, ритуално заровен керамичен съд били събрани около 200 предмета - съдове и елементи от конски амуниции от сребро, сребро с позлата и желязо. Сред намерените предмети се открояват фиали (ниски чаши), кани и три гарнитури за оглавник на конска амуниция. По апликациите се виждат изображения на конници, животни - лъв, куче, елен и други. Смята се, че заравянето на съкровището е станало в края на ІV и началото на ІІІ в. пр.Хр. Съкровището може да бъде видяно в Археологическия музей в София.

На осем милиарда лева бяха оценени българските съкровища, които гостуваха през миналата година в „Лувъра” в Париж. Изложбата „Епопея на тракийските царе: Археологически открития в България“ се проведе в периода април - юли 2015 г. Цифрата, определена от Министерството на културата, бе оповестена на заседание на Министерския съвет, когато финансовият министър Владислав Горанов предложи културните ценности, които ще покажем във Франция, да бъдат застраховани. Така стана ясно, че най-големите ни държавни съкровища като Панагюрското, Рогозенското, Вълчитрънското, както и всички останали, нямат застраховка. Четири зали на „Лувъра” показаха най-впечатляващите богатства от българското културно наследство. Изложбата представи в крило „Ришельо“ 1628 древни предмета, събрани от 17 наши музея. В крайна сметка богатствата на българските тракийски царе получиха държавна гаранция в размер на 1 млн. лв., в случай че претърпят леки щети. Но ако бяха откраднати или необратимо повредени, нямаше застраховка, която да покрие загубата. 

При произведенията на изкуството трудно може да се търси цикличност, защото се наблюдава постоянно търсене. Не забелязваме особен ръст при застраховането на художествени произведения, но има търсене, защото много от богатите хора започнаха да инвестират в последно време точно в произведения на изкуството, твърдят застрахователни екперти. Отчита се увеличаване на броя на колекциите от картини и художествени произведения. На практика застрахователният пазар за произведенията на изкуството е сравнително малка част от цялостния застрахователен пазар. Световният пазар в тази област генерира годишно около 5.4 млрд. долара премиен приход.

Много рядко сме имали клиенти, които са поискали да се впише стойността, на която е закупено художественото произведение, в сертификата за автентичност с цел то да бъде застраховано, коментират експертите.

Сертификатът за автентичност на художествено произведение съдържа биографична информация за автора, датировка, техника и материали, стилов анализ, художествена характеристика, състояние на експоната, снимков материал и коментар. Сертификатът е потвърждение на това, че работата е оригинал. С подписа си съответният експерт гарантира за автентичността на произведението, макар че някои колеги срещу малки суми са склонни да запишат в един такъв сертификат желанието на клиента, обясняват специалистите.

Според тях на Запад застраховането е въпрос на култура и традиции, с годините нещата там са сведени до положение, в което не се разсъждава, а се прави. Застраховането е следствие по-скоро на механично действие, отколкото на специално разсъждение. Там се застрахова всичко, като се започне от транспортирането на произведения на изкуството от един до друг град или от една страна до друга и се стигне до защитата на отделния експонат.

Старинното оръжие, книга, орден или килим не влизат в графата произведения на изкуството, те са по-скоро приложни произведения на изкуството, но въпреки това понякога са с голяма стойност, ето защо техните притежатели биха могли да ги застраховат.    

Много важно е  при застраховките на антики или произведения на изкуството да се консултирате със специалист, за да сте сигурни, че разполагате с адекватно покритие.

Независимо от това, че за произведения на изкуството действителната стойност се определя преди сключване на застраховката от лицензирани експерт-оценители.

Рисковете, срещу които е възможно да се застрахова конкретно произведение на изкуството, са рисковете, които се предлагат по стандартната имуществена полица в частта й застраховане на движимо имущество. Художествените произведения могат да бъдат застраховани срещу пожар и природни бедствия, авария на ВиК, поражения от късо съединение, токов удар, земетресение, кражба,  вандализъм, злоумишлени действия на трети лица и тероризъм за някои от компаниите.

Като се има предвид бумът на пазара и това, че броят на заможните инвеститори и на тези от средна величина, които купуват картини и скулптури, нараства, ръстът при  застраховането на предмети на изкуството може да се ускори още повече. Това се подкрепя и от факта, че много хора сега започват да застраховат колекциите си, смятат специалистите.

Традиционно предметите на изкуството не се застраховат и попадат в графата на застраховките имущество. С бума на пазара на предмети на изкуството обаче цената на много от тези предмети е нараснала, което поражда необходимост от специално застраховане.

У нас стъпка в правилната посока е, че все повече галерии застраховат изложените при тях творби с цел експонатите да бъдат допълнително защитени, а колекционерите отдавна са осъзнали необходимостта от превенция срещу риска.    

           

 

 

 

 

 

Най-големите кражби на произведения на изкуството

 

август 1961 г., Великобритания

Заможният колекционер на картини Чарлз Райтсман купува „Портрет на Дюка на Уелингтън” на Франсиско Гоя за 392 хил. долара през 1961 г. и планира да вземе платното със себе си в САЩ. Публичното недоволство обаче било толкова голямо, че правителството дало необходимата равностойна сума на Райтсман и скоро картината украсявала стените на Националната галерия. Три седмици след това платното е откраднато. Крадецът изискал същата сума като откуп и заявил, че ще я използва за благотворителност в стила на Робин Худ. Отговор от страна на правителството не последвал.

 

февруари 1975 г., Италия

Италия се слави не само като дом на изкуството, но и като дом на най-честите кражби на художествени произведения. Като арткражбата на века е описан грабежът на двете картини на Пиеро Делла Франческо - „Бичуването на Христос” и „Мадона от Синагалия” и „Немият” на Рафаел от двореца Дюкал в Урбино, това е било описано като „арткражбата на века”. Картините били отрязани от техните рамки. Кражбата имала за цел печалба и била извършена от местни престъпници, които планирали да продадат произведенията на изкуството на международния пазар, но не били последните, които открили, че често репродуцираните майсторски произведения в действителност са непродаваеми. Картините били открити в Локарно, Швейцария, през март  1976 г.

 

ноември 1985 г., Франция

Кражбата на девет картини от музей „Мармотан” в Париж е най-популярната кражба. Между изчезналите платна са „Къпещи се“ на Реноар и „Импресия, изгрев” на Моне, която е дала своето име на импресионизма. След като известният японски гангстер Шиничи Фужикума разглежда каталога на деветте картини, малко преди те да бъдат откраднати, се разпространява слуха, че японската Якудза мафия е проникнала в света на изкуството. Картините били открити през 1991 г. в Корсика и не потвърдили това съмнение.

 

февруари 1988 г., САЩ

Двадесет и осем картини,  сред които две платна на Фра Анжелико, оценени на 4 милиона долара, и „Риба Скат с кошница с лук” от Шарден, са откраднати от частна галерия, намираща се на източната „Осма улица”.  Само 14 от тези творби били открити по-късно. Плячката била оценена на 6 до 10 милиона долара, което превръща откраднатото в Ню Йорк в най-големият грабеж.

           

декември, 1988 г., Холандия

Три картини на Ван Гог - „Изсушени слънчогледи”, „Интериорът на тъкача” и ранна версия на „Ядящите домати”, са откраднати от музея „Кролер” в Отерло. Кражбата вероятно е вследствие на публикувания две седмици по-рано списък с най-високи цени, платени за изкуство в „Сотбис“ и „Кристис“. В него фигурирали пет картини на Ван Гог в рамките на топ 10, включвайки 53.9 милиона долара, които са платени за „Ириси” - най-високата цена, плащана за картина по онова време. Крадците върнали първата и поискали 2.5 милиона за останалите две. Полицията успяла да си ги върне на 13 юли 1989 г. Не е плащан откуп.

 

март, 1990 г., САЩ

Най-впечатляващата и импозантна кражба на картини е в ранното утро на „Деня на Сейнт Патрикс“ през 1990 г. Двама мъже в полицейски униформи почукват на страничната врата на бостънския музей „Изабела Стюард Гарднър” и си тръгват с „Концертът“ на Йоханес Ванмеер, „Буря над морето на Галилея“ на Рембранд и още доста картини на обща стойност от 300 милиона долара. Нито едно от платната не е върнато.

 

април, 1991 г., Холандия

Четирима холандци са арестувани за кражбата на около 20 картини на Ван Гог от музея „Щеделийк“ в Амстердам. Платната били върнати в рамките на час. Според полицията, ако кражбата била успешна, крадците нямало да поискат откуп, а картините щели да станат финансови инструменти в глобалната черна икономика. Три от платната били силно повредени. Пострадало едно от призрачните и последни платна на Ван Гог - „Житно поле с гарвани“.

 

декември 2000 г., Швеция

Няколко минути преди Националният музей в Стокхолм да затвори в него влиза мъж с пистолет. Късният посетител насочва оръжието срещу невъоръжения пазач, а двама негови съучастници крадат от втория етаж автопортрета на Рембранд от 1630 г. и две картини на Реноар - „Младият парижанин“ и „Разговорът“. Полицията открива „Разговорът“ през юли 2001 г., а през 2005 г. разкрива организиран канал за кражби в Швеция, който ги довежда до откриването на „Младият парижанин“ на Реноар и автопортрета на Рембранд.

 

август 2003 г., замъкът „Дръмранриг“, Шотландия

На 27 август 2003 г. четирима мъже влизат в замъка „Дръмранриг“, дом на дука на Буклех, и открадват „Мадоната с младенеца“ на Леонардо. Картината, която се смята, че е била рисувана между 1500 г. и 1510 г., е оценена на 30 милиона паунда, или приблизително 53 милиона долара. Очевидно кражбата е била много прецизна по отношение на избора на картина. Дукът, който е един от най-богатите мъже на Шотландия, има колекция от картини, оценявана на 405 милиона паунда, или малко повече от 716 милиона долара. Неговата колекция включва шедьоври като „Четяща стара жена“ на Рембранд и „Портретът на Сър Николас Карю” от Холбайн. Обявена е  награда от 100 000 паунда, или приблизително 177 000 долара, за информация, водеща до връщане на картината.

 

август 2004 г., Норвегия

Картината „Викът“ на Едвард Мунк е не само една от най-известните картини, но е и една от най-често крадените. През 1994 г. версия на иконичната експресионистична творба е открадната от Националната норвежка галерия в Осло и по-късно върната. От музея заявили, че творбата, иначе оценявана за 74 милиона долара, не била охранявана както трябва, независимо че ръководството на галерията я определяла за безценна.

 

 

 

 

 

 

 



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Застраховане"
Проф,Христо Драганов, Боян Илиев, д-р.Ирена Мишева,
orange_li
orange_li
"Презастраховане"
Христо Драганов, 2001