2017 г. - пенсионна стабилност или промени в модела?

29 Януари 2017 г.,zastrahovatel.com
Илеана Стоянова

Ще се разплете ли „гордиевият възел“ на пенсионната система в страната през 2017 година? По-скоро не. Според експерти в осигуряването изминалата година е била тежка и противоречива за сектора, а настоящата все още е непредвидима.

Политическата криза в страната е предпоставка за напрежение в осигурителната система. Пенсиите могат да се окажат „разменна монета“ в договорките за бъдещо правителество.

По доходи и покупателна възможност ние все още сме под нивото на 1990 г. Това се дължи на факта, че вървяхме в грешна посока. Трябва да се мисли за нова посока на социално развитие. Никога в България не е била такава мизерия.


Азбучна истина е, че животът на възрастните хора е един от критериите за успешна държава. Грижата за тях означава, че обществото съзнава колко важен е техният принос за развитието му и не иска да ги остави да живеят в нужда, когато вече не могат да работят. Доколко тази максима е валидна в България  предстои да разберем.


В пространството се усещат радикализирани партийни брожения за значително увеличаване на пенсиите в страната - обстоятелство, което изправя „на нокти“ правителствените финансисти и привържениците на сегашния пенсионен модел. Причината е, че за да се повишат парите за старини, е необходим значителен финансов ресурс. Но откъде биха могли да се осигурят парите за повишението, при положение че България чука на портата на еврозоната и следва да поддържа нисък бюджетен дефицит.


От друга страна, пенсиите могат да се окажат заложник в постигането на политическа стабилност и част от договорките за бъдещ кабинет. Това означава, че „нещо ще се случва“ и доста неизвестни от уравнението „ниски пенсии/бюджет“ ще отпаднат най-вероятно през пролетта на 2017 г.

Запазване на статуквото или радикални промени в държавната пенсионна система

Половин милион възрастни хора в България живеят под прага на бедност, като получават минимални пенсии. Данните на статистиката наистина са отчайващи, но статуквото едва ли ще се промени. Увеличение на пенсиите може да има, ако нарасне много осигурителната вноска, вероятно ако нараснат и данъците, заяви министърът на финансите в оставка Владислав Горанов. Той смята, че отделните прослойки на обществото трябва да обсъдят много добре сегашния пенсионен модел. Трябва да е ясно дали сегашните поколения, които са активни и изкарват доходите си, могат да си позволят и искат да поемат ангажимент да изплащат пенсии.

Рязкото увеличение на пенсиите трябва да мине задълбочен дебат в обществото. Пенсионната система е доста сложен модел от взаимоотношения, който не може да бъде разгледан само волево. Тя не може да се променя рязко по волята на една партия, заяви Горанов.

По доходи и покупателна възможност ние все още сме под нивото на 1990 г. Това се дължи на факта, че вървяхме в грешна посока. Трябва да се мисли за нова посока на социално развитие. Никога в България не е била такава мизерия. В тази страна има 50% сива икономика. Едни 45 млрд. лв. минават покрай данъчната и осигурителната система. Това е причината да не се увеличат пенсии и заплати, заяви финансовият експерт Мика Зайкова.

Пенсионният модел трябва да бъде сменен. Разберете, в България пари има, но няма контрол. Ако имаше контрол, нямаше да има толкова голяма сива икономика и щеше да има средства за по-големи пенсии, повтори Зайкова.

В социалната политика има тип поведение „Армагедон“ - сега уж е най-зле и отиваме на край. Няма такова нещо. Проблемът с пенсиите е в една стара наша нагласа - да виждаме в пенсиите оценка и благодарност за труда на хората. Не можем да упрекваме пенсионната система за това, че един човек няма вноски. В нашето осигурително право няма нито един човек, на който да му е намалена пенсията, категоричен е бившият социален министър Иван Нейков.

Не пенсията е виновна, че един човек е в тежко положение, добави още Нейков. Пенсията е една математика. Може да се направи един фонд с пари от бюджета, чрез който да се допълват пенсиите на хората, а не да се товари НОИ,  предложи екссоциалният министър.


300 лв. минимална пенсия би деформирала системата, посочи управителят на НОИ  Бисер Петков. И увери, че има признаци за финансово стабилизиране на системата на Държавното обществено осигуряване през следващата година. Те са очаквани и са резултат от проведената през 2015 г. параметрична пенсионна реформа.  Продължава плавното повишаване на изискванията за пенсиониране - възраст, осигурителен стаж и съответно започва увеличение на осигурителната вноска за фонд „Пенсии”, като през 2017 г. е първата стъпка от заложените в законодателството два процентни пункта в посока нагоре. Признаците на стабилизиране се виждат от намаляването с около 320 млн. лв. на трансфера от държавния бюджет, с който ще се финансират разходите на Държавното обществено осигуряване (ДОО). Заложено е делът на финансиране от държавния бюджет да намалее до 45,5%, което е най-ниската стойност от 2008 г. насам.


Към момента в България доходите на 77 пенсионери се финансират от 100 работещи българи и в следващите около 20 години не се очаква това съотношение да се влоши. След 2060 г. броят на работещите и на пенсионерите ще се изравни.


Също до 2060 г. не се предвижда бездефицитно функциониране на системата на общественото осигуряване. През следващите 15-20 години се наблюдава тенденция на подобряване, т.е. финансово стабилизиране в средносрочен период, но след това, ако не бъдат взети нови мерки, финансовото състояние на системата ще се влошава. Преминаване „на плюс” е възможно само със значително увеличаване на размера на осигурителните вноски, сочат актюерските разчети на НОИ.


Ако трябва да се говори за доходност по отношение на правата в разходопокривната пенсионна система, доходността е ръстът на средния осигурителен доход, т.е. правата всяка година се увеличават с ръста на този показател, който през последните години е в порядъка на 5%-6%.


Синдикални атаки към втория стълб


Преди седмици КТ „Подкрепа” поиска да се премахне таксата от 4,5 процента върху всяка месечна вноска, внасяна от осигуряващите се в частните пенсионни фондове. За тези пари хората не получават абсолютно никаква услуга от частните фондове, каза пред журналисти президентът на КТ „Подкрепа”  Димитър Манолов. До миналата година таксата беше 5 процента. Синдикатът иска да отпадне и задължителното събиране на инвестиционната такса от 0,9 на сто годишно и начисляването й само върху положителен финансов резултат. Тази такса се събира ежегодно върху всички пари на осигурените лица, а не само върху доходността, уточни Манолов. 

Такси се събират и когато пенсионните дружества работят на загуба и активите на фондовете намаляват, както беше през кризисната 2008 г. Всички удържани такси през 2002 г. са били в размер на 12,4 млн. лв., за последната отчетена година - 2015-а, тези такси вече са в размер на 140,4 млн. лв. Увеличението се дължи на факта, че работещите продължават да внасят вноски в пенсионните фондове, върху които се начисляват такси. 

Активите на частните пенсионни фондове по всички фондове вече са 10,4 млрд. лв. (по данни от третото тримесечие на 2016 г.). Начислените и удържани такси върху тези пари са почти един милиард лева, или доходност от 8,75 на сто за частните фондове. Тази доходност е сравнима само с търговията с наркотици, каза Димитър Манолов. 

КТ „Подкрепа” иска висшите мениджъри на пенсионноосигурителните дружества, които управляват осигурителни средства, да декларират възнагражденията си пред Сметната палата.


Изгубени в математиката

Независимият експерт проф. Любомир Христов пък прокламира, че Държавното пенсионно осигуряване е по-изгодно за хората. Две пенсии да се окажат по-малко от една е гарантирана от Кодекса за социалното осигуряване ситуация. На хората бе дадена възможност да се откажат от осигуряване в универсалните пенсионни фондове, но никой не им посочи как да направят своите сметки, твърди Христов.


Пенсията от частното пенсионно дружество е долнокачествена в сравнение с държавното, защото излага пенсионерите на риск. Той бе категоричен, че правата на хората в Държавното обществено осигуряване са по-добре защитени, и заяви, че с малки изключения за хората е по-изгодно да насочат цялата си вноска за пенсия към Държавното обществено осигуряване. Експертът препоръча още, ако хората решат да правят допълнителни спестявания и инвестиции за пенсии, да ги насочват извън примитивната и паразитна пенсионна система у нас.


Спекулира се много сериозно с размерите на пенсиите. Ако и в момента противниците на втория стълб не успеят, в бъдеще това няма как да се случи, отбелязват от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО). Хората с втора пенсия в универсалните пенсионни фондове ще имат по-висок стандарт на живот от онези, които се осигуряват само в ДОО, категорични са представителите на пенсионните фондове.


Държавна пенсия и тази от универсален фонд със сигурност ще дават по-висок доход от единствена пенсия от НОИ, категорични са от асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.


Сметките показват, че с около 15 лв. по-висока пенсия ще получава един човек със среден осигурителен доход, ако през 2041 г. се пенсионира с партида в универсален пенсионен фонд - т.е. с втора пенсия.


От частните фондове настояват всеки човек да има право да избере към момента на пенсиониране дали да получава една или две пенсии, след като получи информация каква сума му носи всеки от вариантите.


Безпътно решение или избор?

Осигуровките, които се събират от работещите и пълнят държавния пенсионен бюджет в НОИ, стигат само за половината пенсии, които трябва да бъдат платени. Другата половина от парите се трансферира от държавния бюджет - т.е. от данъците на работещите. Така вместо бюджетът да харчи за образование, здравеопазване, отбрана и т.н., всъщност попълва бюджета на НОИ. Излиза, че работещите не само плащат чрез осигуровките си пенсиите на сегашните пенсионери, но и ги допълват чрез данъците си. Данъци (данък сгради, такса смет и др.) плащат и пенсионери и инвалиди в България.

Двойното облагане може да продължи до безкрайност. А пък като „премерим” ситуацията през обезлюдяването на България и през застаряването - все повече от събраните данъци ще се преливат за плащане на пенсии.

Има ли решение? За сегашните пенсионери то изглежда безпътно. Бъдещите обаче могат да изберат втория пенсионен стълб, където осигуровките не се харчат, а напротив - инвестират се, за да носят допълнителен доход.

Средната пенсия от НОИ ще нарасне с 3% през 2017 г.  до 341, 57 лв.


 Средният размер на пенсията на един пенсионер през 2017 г. се предвижда да достигне 341,57 лв. при очакван среден размер за 2016 г. от 331,47 лв., т.е. нарастване с 3%, показват прогнозните данни за догодина. Това се посочва в последния брой за тази година на информационния бюлетин на Националния осигурителен институт (НОИ) в материала за консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване (ДОО) през 2017 г., предаде Investor.bg.

Средната пенсия през 2017 г. ще нарасне с 3%, а очакваният реален ръст на пенсиите е от 1,5% при прогнозирана стойност на средногодишната хармонизирана инфлация за годината от 1,5 на сто.

Брутният коефициент на заместване на дохода за 2017 г. се очаква да достигне 42,2%, а нетният коефициент да бъде 53,9%.

Очакваните разходи за пенсии за 2017 г. са 8,9 млрд. лв. В тази сума са включени разходите за пенсии от ДОО и държавния бюджет, както и различните видове добавки към пенсиите. Средният брой на пенсионерите през следващата година се очаква да достигне 2,179 млн. души.

Предвидените средства за пенсии са с 254,9 млн. лв., или с 2,9% повече в сравнение с очакваното изпълнение на разходите за пенсии.

Разходите за социални помощи и обезщетения за 2017 г. се предвижда да бъдат в размер на 1,3 млрд. лв. и са 103% спрямо очакваното изпълнение за 2016 г. В тази група разходи най-голям дял заемат разходите за парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, гледане на болен член от семейството и нетрудови злополуки (459,3 млн. лв., което е 104,9% спрямо очакваното изпълнение за 2016 г.), следвани от обезщетенията за безработица (съответно 359,7 млн. лв., или 95%), обезщетенията за бременност и раждане - 355,3 млн. лв. (102,5%) и обезщетенията за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст, които са 145,1 млн. лв., или 99,8% спрямо очакваното изпълнение за 2016 г.


Консолидираният бюджет на ДОО за 2017 г. се очаква да приключи с недостиг в размер на 4,39 млрд. лв. За да се балансира бюджетът на нула, този дефицит се финансира от държавния бюджет под формата на допълнителен трансфер за покриване на недостига от средства.


Пенсионните дружества управляват 10,4 млрд. лв. при 4,44 млн. осигурени

 

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 30.09.2016 г. е 4 443 485 души, като нараства спрямо 30.09.2015 г. с 1,89 на сто, сочат данните на Комисията за финансов надзор (КФН).


В системата на допълнителното пенсионно осигуряване към 30.09.2016 г. са акумулирани нетни активи на стойност 10 372 948 хил. лв. В сравнение с края на деветмесечието на 2015 г. нетните активи на пенсионните фондове регистрират ръст от 16,90 на сто.


Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества през деветмесечието  на 2016 г. възлизат на 134 539 хил. лв. Общият нетен финансов резултат на дружествата за деветмесечието на 2016 г. е в размер на 60 505 хил. лв.


Натрупаните в индивидуалните партиди средства в универсалните фондове към края на септември възлизат средно на 2412,99 лв. В професионалните фондове има средно 3329,19 лв, а в доброволнните - 1557,61 лв.


Най-много средства по партидите на осигурените по възраст има при:


УПФ: 50-54 г. - 3109,14 лв.


ППФ: 45-49 г. - 4724,70 лв.


ДПФ: 45-49 г. - 1792,64 лв.


Девет дружества оперират на пазара. От тях четири отчитат двуцифрен пазарен дял на база брой осигурени лица в управляваните от тях фондове. Първите две държат почти половината от пазара, а първите четири формират над 74 на сто пазарен дял. 


Пазарен дял на база брой осигурени лица

„Доверие“ - 26,76%

„Алианц България“ - 22,49%

„ДСК-Родина“ - 13,42%

„Съгласие“ - 11,50%

На база размер на нетните активи в управляваните фондове първите четири компании държат малко над 75 на сто от пазара.


Пазарен дял на база нетни активи

„Доверие“ - 26,27%

„Алианц България“ - 23,17%

„ДСК-Родина“ - 13,83%

„Съгласие“ - 11,82%

Челен опит - реформи в пенсионните системи по цял свят

По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие от 2013 до 2015 г. промени в пенсионните си системи са извършили три четвърти от нейните членове, или 26 от 34 страни. В девет държави реформите са засегнали мнозинството от хората. В останалите те са били насочени към отделни категории работници или към пенсионерите.


Реформите на солидарните системи обикновено са насочени към съкращаване на пенсионните плащания, отбелязва организацията в обзор за 2016 г., цитиран от „Ведомости”. Това повишава необходимостта да се развива частното пенсионно осигуряване и неговата роля в доходите на бъдещите пенсионери. Всички страни от ОИСР имат капиталови пенсионни системи, като задължителната част осигурява средно пенсия в размер на 41% от средната заплата. С отчитане на натрупванията по индивидуални партиди тя се увеличава до 58%, тоест една трета от пенсиите идва от капиталовия елемент.


Ръстът на дела на пенсионерите повишава натоварването на пенсионните системи и мерките, предприети от страните от ОИСР, са насочени към съкращаване на разходите за пенсии.


Например Чехия и Финландия съкратиха индексацията, Франция промени реда за вдигане на пенсиите, а Гърция и Белгия я замразиха. Словакия от 2017 г. обвързва индексацията с инфлацията (преди към темпа на инфлацията и ръста на заплатите), такива правила действат и в Швеция, Финландия, Португалия, Германия. В Турция индексацията зависи от темпа на БВП. Люксембург ще индексира пенсиите само ако осигурителните приходи надвишат разходите.


Масово се повишава пенсионната възраст. Това са направили 30 от 34 страни в ОИСР (през 2016 г. те вече са 35, след присъединяването на Латвия) 20-годишните, които са започнали работа през 2014 г., ще се пенсионират не преди да навършат 64 години, а в Чехия, Ирландия и Великобритания - на 68 години. В страните с преходна икономика, където в средата на 90-те пенсионната възраст бе 60 години за мъжете и 55 за жените, сега тя е средно 65 и 63 години съответно.


През последните две години Канада, Белгия и Испания обявиха постепенно повишаване на пенсионната възраст до 67 години, в Германия тя се вдига от 65 до 67 г., с добавяне на месец ежегодно. Холандците ще се пенсионират на 67 години през 2021 г., а австралийците - през 2023 г. Унгария вдига възрастта от 62 на 65 години, а в Португалия повишението от 65 на 66 години е свързано с ръста на продължителността на живота.


В Словения, където възрастта за пенсиониране е една от най-ниските - 58 години, тя се повишава до 60 години за тези, които са се осигурявали 40 години, а при по-къс стаж - до 65. Във Франция минимално необходимият период, през който са правени вноски, е 41.5 години, като ще бъде повишен до 43 години.


Някои страни повишават осигурителните вноски (Канада и Франция). Затягат се условията за ранно пенсиониране: във Финландия работниците от частния сектор се лишиха от тази възможност, а в Португалия - всички. В Полша по време на реформата от 2009 г. броят на гражданите с право на ранно пенсиониране бе съкратен двойно. В Испания пенсията се намалява със 7% за всяка година на „преждевременно пенсиониране”. Освен това страните въвеждат стимули за по-късно пенсиониране и разширяват възможността да съвместяват получаването на пенсия с продължаването на работа.


Почти никоя страна не се е решила да съкрати номиналния размер на пенсиите, но някои въвеждат автоматични корекции на техния размер (в зависимост от ръста на продължителността на живота, приходите и разходите на осигурителната система).


Солидарният компонент се запазва като основен. В същото време практически всички страни имат и капиталов елемент. Участието в него е задължително за работодателя - такива са правилата в Корея, Холандия, Хонконг, Китай, Сингапур, Швеция, Турция, Великобритания, Нова Зеландия. В Германия, Япония, Полша, Франция, Словакия корпоративните пенсионни програми за работодателите са доброволни. Индивидуалните планове за участие в капиталови схеми са задължителни в Чили и Мексико, доброволни - в Чехия, а в Австралия те са доброволни за работника и задължителни за работодателя.


През последните години много страни независимо от бюджетните проблеми въведоха данъчни облекчения или съфинансиране на доброволните натрупвания, за да увеличат дела на участващите в тях граждани. Други използваха нефинансови стимули за разширяване на обхвата. Например Великобритания и Канада въведоха автоматично включване на работниците в схемата с възможност те да се отпишат. Такъв механизъм действа в Италия, Нова Зеландия и САЩ. Мексико разширява обхвата чрез включване на самозаетите и държавните служители в задължителна капиталова схема.


Някои страни се движат в обратната посока. Перу и Уругвай (както и България - б.р.) предоставиха на работниците си право да се върнат в разходо-покривната система. Словакия, където към 2060 г. по прогнози на ЕК пенсионните разходи ще са най-големи, а пенсиите - най-ниски в ЕС, през 2015 г. отмени минималния срок за натрупване и разреши наследяване. Освен това входът в капиталовата схема бе отворен временно за всички, преди можеше да се избира само преди навършване на 35 години.


Чехия, предлагайки на работника да съфинансира вноската си в капиталовата система за сметка на намаляване на солидарната вноска (по този начин пенсията от ДОО се съкращава, така е и у нас - б.р.), се сблъска с почти пълен отказ от участие в тази система. В същото време държавното съфинансиране на доброволните натрупвания има по-голям успех: в тази схема участват 4.9 млн. работника срещу 80 хиляди, избрали индивидуална партида в държавната система.


В Нова Зеландия до пускането на програмата KiwiSaver през 2007 г., основана на автоматично включване на работниците и държавни субсидии, в доброволните фондове участваха по-малко от 10% от гражданите в трудоспособна възраст, а към 2010 г. този дял нарасна до 55%. Германската програма Riester благодарение на държавното субсидиране за 10 години от началото си през 2001 г. повиши обхвата от 2.5 до 27% от трудоспособното население. В Испания въпреки данъчните облекчения към 2012 г. в доброволните корпоративни програми бяха въвлечени малко над 3% от работниците, а в индивидуалните - 15%.


Но дори в квазизадължителните капиталови системи процентът на участие на работниците е много по-нисък, отколкото в задължителните, където той достига 70%, а в Исландия превишава 85%.


При това реалните платци на осигуровки може да са значително по-малко поради слабата информираност и сивата заетост. Например в Чили, където индивидуалните пенсионни вноски са задължителни за работниците при обхващане на 70% от трудоспособното население, в действителност само 40% правят вноски.




Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Застрахователен пазар"
Боян Илиев, Ирена Мишева, 2005
orange_li
orange_li
"Застраховането в България"
доц. д-р Алекси Тасев , 2012