Предизвикателствата пред допълнителното пенсионно осигуряване в процеса на присъединяване към Европейския съюз

19 Юли 2006 г.,zastrahovatel.com
(V-та Национална конференция “Актуални проблеми на застраховането и осигуряването –2006г.")

Бисер Петков - зам. председател на КФН, ръководещ Управление “Осигурителен надзор”

Пенсионните системи са една от сферите на обществено-икономическия живот на страните-членки на Европейския съюз (ЕС) в която водещо място имат националните политики и законодателства. Същевременно на равнище ЕС се прилага открития метод на координация в областта на пенсионната политика, който включва съгласие по общите цели,включването им в националните пенсионни стратегии и периодично наблюдение върху напредъка в постигането на целите на базата на общоприети индикатори.Тези дейности се възприемат като част от процеса на взаимно обучение и имат за цел да подпомогнат страните-членки в разработването на техни национални стратегии за постигането на адекватно и финансово устойчиво пенсионно осигуряване в дългосрочен период.Основните области в които са формулирани единадесет общоприети цели на пенсионната политика са свързани с адекватността на пенсиите, финансовата устойчивост на пенсионните системи и модернизацията на пенсионните системи в отговор на променящите се потребности на икономиката, обществото и индивидите.

Пенсионните системи в страните-членки на ЕС са изправени пред сериозни проблеми, породени от общата тенденция на застаряване на населението в тази част на Европа и влошаване на съотношението между работещите и пенсионерите. Протичащите демографски процеси поставят на изпитание финансовата устойчивост на традиционните разходопокривни пенсионни системи. Прогнозите на Комитета по икономическа политика показват, че въпреки извършените пенсионни реформи през 90-те години на миналия век, застаряването на населението ще доведе в повечето страни-членки на ЕС до нарастване с 3-5 процентни пункта от брутния вътрешен продукт на разходите за публичните пенсии в следващите десетилетия. Това налага развитието на капиталовата част на пенсионните системи, която осигурява допълнителни източници на пенсионен доход. Голяма част от провежданите пенсионни реформи целят да насърчат развитието на частно управлявани пенсионни схеми, които да поддържат общата адекватност на пенсионните системи в условията на намаляващ коефициент на заместване на доходите от пенсиите, изплащани от публичната част на системата. Понастоящем в редица страни-членки на ЕС частно управляваните пенсии осигуряват съществена част от дохода на пенсионерите(34% в Холандия и 30% в Обединеното кралство).

Многостълбовата архитектура на пенсионната система е общоприет модел в Европейския съюз. В рамките на тази обща рамка съществуват значителни различия между пенсионните системи на страните-членки по отношение на ролята на отделните стълбове, участието на работодателите и финансовите институции, видовете пенсионни планове, дизайна на пенсионните плащания и др.

Първото предизвикателство пред пенсионноосигурителния бранш и пред институциите, провеждащи политиката и регулациите в допълнителното пенсионно осигуряване у нас е намирането на точното съответствие/ кореспонденция между отделните елементи на българската система и елементите на пенсионните системи на страните-членки на ЕС. Трудностите при практическото решаване на задачата за установяване на съответствието произтичат преди всичко от принципните разлики между българския пенсионен модел и възприетия в по-голямата част на ЕС модел на пенсионно осигуряване. Както е известно през 1999 -2000 г. у нас беше осъществена системна по своя характер пенсионна реформа с която се въведе тристълбовия пенсионен модел на Световната банка. Този модел има своя действащ прототип в страните от Латинска Америка и е възприет от редица централно и източно европейски страни. След голямото разширяване на ЕС през 2003 г. този модел навлиза и в ЕС чрез пенсионните системи на новоприети страни като Полша, Унгария, прибалтийските държави и др.

Традиционният европейски пенсионен модел, разпространен преди всичко в старите страни-членки на ЕС, също се базира на три стълба/нива, слоеве, но влага различно съдържание в тях. Първият стълб обхваща законоустановените (statutory) пенсионни схеми, вкл. и законоустановените частноуправлявани пенсионни схеми. Професионалните (occupational) пенсионни схеми съставляват втория стълб на европейския пенсионен модел.

Структурни (не)съответствия между пенсионните модели в България и Европейския съюз

Европейски съюз

България

Приложимо законодателство на ЕС

Законоустановени пенсионни схеми

/І-ви стълб/

ДОО

/разходопокривна схема, публично управлявана/

І-ви стълб – І-А

 

Регламент 1408/71

ДЗПО

/капиталопокривна схема, частно управлявана/

ІІ-ри стълб – І-В

Регламент 1408/71

Професионални пенсионни схеми

/ІІ-ри стълб/

Директива 1998/49

Директива 2003/41

Индивидуални пенсионни схеми с доброволно участие

/ІІІ-ти стълб/

Доброволно пенсионно осигуряване с лични, работодателски и/или вноски от друг осигурител

/ІІІ-ти стълб/

Директива 1998/49

Сравнявайки двата пенсионни модела редица експерти смятат, че България е изпреварила старите страни-членки на ЕС в пенсионната реформа и е изградила пенсионна система, която е финансово стабилна и може да осигури адекватен пенсионен доход. Не бива да се игнорира една съществена разлика обаче, а тя е че населението на страните-членки на ЕС забогатя преди да остарее, докато българското население застаря преди да забогатее.

Приложимото европейско законодателство в областта на допълнителното пенсионно осигуряване включва:

· Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност на наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността;

· Регламент на Съвета (ЕИО) № 574/72 от 21 март 1972 г. за определяне на реда за прилагане на Регламент (ЕИО) 1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност на наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността;

· Директива 2003/41/ЕО за дейността и надзора на институциите, предлагащи пенсионно осигуряване в професионални схеми;

· Директива 98/49/ЕО за гарантиране на допълнителни пенсионни права на наетите и самонаетите лица при тяхното движение в рамките на Европейските общности ;

· Директива 86/378/ЕИО за въвеждане на принципа за равно третиране на мъжете и жените в схемите за професионално осигуряване.

Процесът на транспониране на изброените по-горе директиви в българското законодателство е в напреднал стадий. През м. май 2006 г. в Народното събрание (НС) започнаха обсъжданията на внесения от МС Законопроект за изменение и допълнение на КСО № 602-01-37/11.05.2006 г., който въвежда в българското законодателство разпоредбите на трите директиви. Предложените промени са основно в дял III на част II на КСО, който урежда дейноста по допълнително доброволно пенсионно осигуряване.

Най-големи са предизвикателствата, свързани с въвеждане в националното законодателство на директивата за дейността и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване. Основните цели на тази директива са да създаде възможности за трансгранична дейност на институциите за професионално пенсионно осигуряване и да бъде първа стъпка към създаване на единен пазар на услугите по допълнително пенсионно осигуряване. Тези институции са широко разпространени в старите страни-членки на ЕС, където пенсионното осигуряване има важно значение при колективното трудово договаряне и социалните партньори са основни действащи лица в този процес. В повечето новоприсъединили се страни обаче,вкл. и у нас, индивидуалните пенсионни планове и капиталовата част от първия стълб имат доминираща роля в частно управляваното пенсионно осигуряване.

Действащото българско пенсионно законодателство дава възможност на работодателите да правят осигурителни вноски в полза на своите работници във фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване(ФДДПО). По данни на Комисията за финансов надзор 41,5% от постъпленията от осигурителни вноски във ФДДПО през 2005 г. са от работодателски вноски. Към 31.12.2005 г. 60% от активите на ФДДПО са натрупани от работодателски вноски. Тези данни показват, че работодателското пенсионно осигуряване има своето място в българската пенсионна система, но са налице някои различия в законовите основания, механизмите и формите за неговото осъществяване у нас и в професионалните пенсионни схеми в повечето страни-членки на ЕС.

С приетия от НС в началото на 2006 г. Закон за изменение и допълнение на КСО (обн. ДВ,бр.17 от 24.02.2006 г.) се изпълни поетия ангажимент от страната ни в преговорния процес за присъедниняване към ЕС за отпадане на изискването за инвестиране на задължителна минимална част от средствата на ПФ в държавни ценни книжа. Тези разпоредби на КСО бяха в противоречие с изискванията на чл. 102 от договора за създаване на ЕО и Регламент на Съвета 3604/93, съгласно които местното законодателство не следва да предоставя привилегирован достъп на държавата или на местни институции(общини) до средствата на частни финансови институции. С този закон бяха премахнати ограниченията пред свободното движение на капитали по отношение на инвестициите на пенсионните фондове в рамките на ЕС. Либерализацията на инвестиционния режим на пенсионните фондве у нас е сериозно предизвикателство пред управляващите ги пенсионноосигурителни дружества. Те разполагат с много по-голяма свобода да управляват инвестиционните портфейли на пенсионните фондове, но и завишени отговорности. Отпадането на географските ограничения за инвестициите на пенсионните фондове в ЕС ще позволи постигането на по-добра диверсификация на инвестиционните портфейли, но едновременно с това ще постави пенсионноосигурителните дружества в условията на по-висока конкуренция и завишени изисквания към системите за управление на инвестиционния риск.

Поредната стъпка в хармонизацията на европейското право в областта на допълнителното пенсионно осигуряване е приетият на 20.10.2005 г. от Европейската комисия проект на Директива за подобряване на преносимостта (portability) на допълнителните пенсионни права. Основната цел на тази проектодиректива е да улесни свободата на движение на работниците между държавите-членки и тяхната професионална мобилност в рамките на една и съща държава чрез осигуряването на възможности работниците да натрупват, запазват и прехвърлят своите допълнителни пенсионни права когато променят заетостта си в рамките на Общността.

Използвана литература:

1.Privately Managed Pension Provision, Report by the Social Protection Committee, February 2005.

2.htpp://ec.europa.eu/internal market/pensions





Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки