- Проф. д-р Христо Драганов е завършил специалност „Застрахователно дело” в Свищовския институт през 1956 година, веднага постъпва като директор на клон на ДЗИ в гр. Мадан, където работи 5 години. Едно година е зам.директор на окръжния клон на ДЗИ в Благоевград и след успешно издържан конкурс през 1960 г. става асистент на проф. д-р Велислав Гаврийски, създател на специалността „Застрахователно дело” в България. Подир 2 години защитава кандидатска дисертация. На 31 години ставам кандидат на науките, на 36 – доцент, на 48 доктор и професор. Същата година получих и инфаркт. След смъртта на проф. Гаврийски, една изключително ерудирана личност, от когото научих застраховането и съм му благодарен за това, поех катедра „Застрахователно дело” до идването ми в София. Дори година след това останах шеф на същата катедра. Бил съм зам.-декан, декан, зам.-ректор на Свищовския институт по учебната работа, работил съм учебни планове и т.н. През 1990 г. „Булстрад” реши да отдели Зелената карта и медицинската застраховка и да създаде акционерно дружество, тъй като работата по тези две застраховки се разширяваше непрекъснато Помолиха ме да поема дружеството като негов генерален директор и фактически да го създав. Така че в началото на своята трудова кариера създавах клон на ДЗИ в Мадан, а в края на трудовата си кариера създадох застрахователно акционерно дружество, което проби монопола още през същата 1990 година.

- Бихте ли споделили за най-силното си впечатление от проф. Гаврийски?

- Професор Гаврийски действително е една впечатлителна фигура. Той завършва Юридическия факултет в София, след това специализира и става доктор на науките в Берлин на тема „Развитието на застраховането в България”. Връща се в родината си. Баща му по това време е бил преподавател по немски език в Свищовската академия. Той решава да изпрати сина си при проф. Иван Стефанов. Така става асистент на проф. Стефанов и започва да води упражнения по застрахователно дело. Проф. Иван Стефанов е първият преподавател по застраховане в България и изпълнява поръчението на дарител на Свищовската академия „Д.А.Ценов”. В своето дарение фиксира, че в този институт трябва да се развива, наред с другите специалности, и кооперативно и застрахователно дело. След като Иван Стефанов идва в София като министър на финансите в първото ОФ правителство, проф. Гаврийски създава специалността „Застрахователно дело” през 1949 г.1950 г., която е само в България. Бившите социалистически страни нямаха тази специалност, само ние я имахме с всички учебни планове, присъщи на германските институти и университети. На базата на голямата си ерудиция проф. Гаврийски издава учебник по икономика на застраховането и учебник по организация и планиране на застраховането. Той е първият преподавател по застрахователно право България. Неговият учебник още се ползва дори в юридическия факултет. Проф. Гаврийски привлича проф. Иван Кацаров за преподавател, той също е една много известна личност в областта на социалното дело и като актюер. Той е първият актюер на всички осигурителни фондове преди национализацията на застраховането и преди реорганизацията на социалното осигуряване през 1950 година. Започва да преподава застрахователна математика, теория на риска и аз имах щастието между тези двама професори да им стана асистент – в началото сам, да им водя упражнения, после ми даваха възможност да чета и лекции. Може би на тях дължа това бързо издигане, защото за годините от 1960 до 1978 г. стигнах до всички научни звания и степени: кандидат, доктор, доцент, професор.

- Бихте ли се съгласили някой ден във вестник „Застраховател” да разкажете повечко за проф. Гаврийски?

- С удоволствие. Мисля, че проф. Гаврийски беше забавен, сега пак му иде времето. Разбира се, в Свищов той не е забравен, портретът му си стои там, в моя кабинет е бил винаги и аз си спомням непрекъснато с най-сърдечни чувства за него.

- Какво е за вас застраховането и как се оказа така, че то не само ви привлече силно, но и станахте един от най-големите учени и практици?

- За мен застраховането е съдба. Може би съвсем случайно попаднах в Свищовския институт по специалността „Застрахователно дело” и може би обаятелната личност на проф. Гаврийски ме доведе до тази любов към застраховането. Допреди 4 години то беше непозната земя за българския гражданин, нека си признаем това. Никой не обръщаше сериозно внимание на застраховането, считаше се, че то е една второстепенна дейност, която няма място в социалистическата икономика. Нещо повече – бях зам.ректор по учебната част и знам, че всички реформи във висшето образование се правеха за сметка на застрахователното дело. Най-напред го сляха с финанси и кредит, след това го изчистиха изобщо, но въпреки това ние продължавахме да си преподаваме учебната дисциплина. Така че за мен застраховането е съдба и смисъл. Познавах не само теорията, но и практиката, имах близък контакт са Държавния застрахователен институт, участвал съм в разработките на почти всички застраховки, в анализи и т.н. И нещо, което се забравя и с което понякога се спекулира – аз съм този, който през 1988 година направих концепция за развитието на застраховането през следващите години, имам материали тук, мога да ви ги дам за един от следващите броеве, където развивах тезата, че застраховането в България трябва да се демонополизира. Имам и статии по въпроса за премахване на задължителното застраховане. Но времето тогава беше такова, че все още не се мислеше по този важен проблем. Тоест – преди да започне разработването на Закона за застраховането, ние имахме вече концепция, която се изграждаше от Христо Драганов и негови сътрудници от катедрата, но авторът бях аз. Имах афинитет към моторното застраховане и когато ми се предложи да стана генерален директор, въпреки много неудобства от битов характер, реших да приема, за да осъществя това, което знаех и исках да направя. За съжаление, не всичко успявам да реализирам.

- Кои най-важни неща смятате за ваш си принос в областта на застраховането, кое е професордрагановото?

- Имам един учебник „Анализ на застраховането”, в който изяснявам как, по какъв начин да се анализират финансовите резултати в застраховането. Защото то нито е финанси, нито е кредит, нито спестовно дело, нито е данъци. Застраховането е една услуга, която има много особености и е свързана със стохастически (вероятностен) характер на събитията, които ни заобикалят. Този анализ е и смисълът на моята работа. Второто нещо, което е моя заслуга, са всички разработки, свързани с автомобилното застраховане. В това е силата ми, която ме накара да дойда тук. На трето място, нещо което направих преди да дойда в София, една нова материя – управление на риска, мениджмънт риск, който е известен от 15 години в западните страни на Европа и от по-рано в САЩ. Това е учебникът, с който считам, че съм направил нещо в моя живот. Човек не трябва да смята, че е велик, но все пак нещо от мен и след мен остава. Остават стотиците и хиляди студенти, които са мои възпитаници. Към 80 на сто от служителите на ДЗИ са мои студенти, които уважавам. И друг път съм казвал, че монополът в застраховането трябва да се разчупи и това ще стане, защото има по места хора – специалисти, които много по-добре мислят от нас в центъра, много по-добре познават застраховането, знам какво могат да направят в тази област.

- Доколкото усещам, а и от това, което знам за вас, вие сте човек стъпил здраво върху традицията, но сте заели място и на земята на новото, да се изразя образно Къде е проф. Драганов между традицията и модерното в застраховането?

- Трябва да се знае, че в България застраховането не е аборигенско застраховане. Нашето застраховане е градено на базата на немското, а то е най-развитото в Европа. Проф. Драганов е правил научни изследвания изцяло на основата на немското застраховане. Той се стреми и сега да следи новото и да го въвежда в практиката. Тоест традицията до 1946 година, която е била много силна, е запазена и трябва да се запази. И да се разширява на базата на новите моменти в Европа. Пак повтарям – в немското застраховане, защото за мен то е образецът. На тази база се стремя да въвеждаме и нови застраховки, като застраховане на банков кредит, на депозити в банката, на стоков кредит и т.н. Все още не може да се каже, че сме постигнали най-голямото, но не сме и по-назад не само в теорията, а и в практиката на европейските страни. Нещо повече – в някои моменти ние ги задминаваме. И мен много ме дразни, когато дойдат от Германия или Англия и започнат да ни четат лекции как се сключва застраховка. Защото имаме хора, които знаят много добре как се създава тя, знаят как се изгражда застрахователна тарифа, кои са техническите условия за една застраховка. И мисля, че имаме достатъчен потенциал, за да провеждаме наше застраховане, адаптиращо се към съвременните пазарни условия.

- Говори се, че на проф. Христо Драганов е идеята за създаването, за раждането на MIC, така ли е?

- В разговор с г-н Дървингов, шеф на „Булстрад” и в Съюза на автомобилистите, аз пазя стенографски протокол от тях, развих тезата, че трябва да се създаде такова застраховане, което да обслужва автомобилистите, като дадох жалоните за неговата организация. Имах и концепция, внесена навремето в „Булстрад” която представих на Дървингов, за да се знае как трябва да се изгради организацията. И може би това подтикна създаването й. Господин Дървингов е жив и здрав, помни и може да каже как стана всичко. Той ръководи сега застрахователната компания „Тексим”.

- Вашият поглед върху съдбата на застраховането в България?

- Вижте застраховането се развива и ще се развива в България. Независимо, че монопол в застраховането съществува, дефакто той вече и не съществува. Всеки застраховател в нашата страна намира своето място. Лоялната конкуренция, толерантността между застрахователите се спазва, поне от моя гледна точка. И не бих желал да мислим, че – видите ли – ние се съревноваваме помежду си по непочтен начин. Не може в една страна да не се стигне и до разнобой, след като в едно семейство се случва. Защото става дума за завладяване на територии и пазар. Но в течение на време на застрахователния пазар всеки ще си намери и ще си стъпи на свое място. Един ще е силен в автомобилното застраховане, друг в пожарозастраховането, трети ще е специалист по презастраховането. Някои неетични прояви, като завист и егоизъм ще продължат да съществуват, но постепенно ще се изживяват. За мен генерално застрахователният пазар работи достатъчно добре. Има вече изявени застрахователни дружества, да не ги изброявам.

- Наложителна или крещяща е необходимостта от приемането на Закона за застраховането, проф. Драганов?

- За мен необходимостта от закона е наложителна, защото, пак повтарям, ние намерихме място в застрахователния пазар. Остава открит въпросът за защита интересите на застрахованите. Нещо което ни липсва, тъй като нямаме учреждение, което да контролира дейността на застрахователите. Нас, застрахователите да контролира! Следователно законът ще бъде предпоставка за създаване на Учреждение за надзор върху дейността на застрахователите, ще създаде и бюро „Зелена карта”, нещо, за което често съм упрекван в смисъл, че съм държал в свои ръце монопола за това застраховане. Но, то е все пак връзка с 35 застрахователи в чужбина, всекидневна информация за катастрофи на българи в чужбина, за катастрофи на чужденци в България, за кореспонденции, плащания и т.н. Нещо, което, ако се даде и на друг да работи по него, значи да настане хаос. Трябва да има един, който да контролира, да регулира тази дейност. Значи след като се създадат със закона тези две учреждения, тези две институции, те ще защитават интересите на застрахованите. И най-вече учреждението за надзор ще извършва научна работа, ще се издават вестници и списания, ще се провеждат курсове за квалификация на работниците. И ще следи тези хора, които започват работа, дали са достатъчно подготвени в областта на застраховането. Мен ми се струва, че е крайно време в Търговския закон да се измени и началната сума за създаването на едно застрахователно дружество. През 1990 г. година 10 милиона бяха много, но 10 милиона са малко през 1994 година. Тези милиони се равняват на 250 хиляди долара, а за мен 10 милиона са три мерцедеса от среден тип SEL. Тоест – законодателят трябва да измени основния, акционерния капитал, да го дигне на 30-40 милиона, за да не може всеки един да започне и да създава дружество. И още нещо в тази насока, нещо, което пречи – то трябва да се отбележи по-дебело – законодателят трябва да измени нелимитираната отговорност по гражданска отговорност. Ние сме с нелимитирана отговорност – плащаме колкото ни поискат чужденците. За един турчин плащаме 200 000 долара, а турчин ако убие българин, ни плаща 2000 долара! Защото при тях е лимитирана отговорността, а при нас не е. Въведена е преди 20 и толкова години, но тогава един човешки живот се е оценявал за 6000 лв., сега в България съдът присъжда 150-200 хиляди лева, а турчинът – 200 000 долара. Трябва да се сложи някакъв лимит. В цял свят е лимитирана отговорността, само в няколко страни не е, в това число и България.

- Вие сам отворихте дума за бъдещ вестник, а и за списание, от които имат нужда застрахователите у нас. Ние не случайно се обърнахме към вас за първо интервю в първия брой на първия застрахователен вестник „Застраховател”. Как виждате бъдещето му?

- Винаги съм мислил и казвал, че трябва да се издава такъв вестник. Само преди може би 6 години в Свищов създадохме Съюз на застрахователите и в устава му залегна собствен печатен орган, но не реализирахме това си намерение. Аз вярвам, че „Застраховател” не само ще просъществува, но със създаването и на Учреждение за надзор върху дейността, каквото е имало още от 1926 г. до 1946 година, този вестник, ще може да се издава редовно, да е многолистен, да стане дори седмичник. Такъв вестник е необходим не само за застраховането, а е по-необходим за фирми, за граждани – да видят какво е застраховането, да го усетят и да разберат неговата стойност. В условията на пазарната икономика все повече расте необходимостта от застраховане. Всеки търси застрахователя. Вие влагате примерно 1 милион лева, за да построите бутик или магазинче и бързате да го застраховате, защото не знаете каква съдба го очаква в утрешния ден. Или си купите кола за милион лева и, ако ви я откраднат, губите тези пари. Затова бързате да я застраховате. Така че този вестник е просто необходим и аз се радвам, че той иде на бял свят, ще се появи между нас застрахователите и между всички, които не могат без нас. Радвам се и затова, че най-после се намери един човек, който реши да създаде вестник „Застраховател”, и той е моят добър студент и приятел Максим Максимов. Приемете моите най-добри пожелания!

Разговора проведе

Петър Андасаров