- Така е. Нашето дружество е основано на 5 септември 1989 г. и сме първите, които нарушихме монопола на ДЗИ. Аз ви благодаря за това, че ни честитихте и чрез вестника този забележителен за нас юбилей. Пак чрез „Застраховател” искам да благодаря и на всички колеги, които се сетиха за нас и ни поздравиха с петгодишнината на корпорацията ни.

- Роден съм през 1951 г. в гр. Тернопол – Украйна, но целия си живот прекарах в гр. Керч-Крим. Висшето си образование завърших в Московския финансов институт през 197 година, след това защитих кандидатската си дисертация по застраховането на селскостопанските култури в Република България във Всесъюзния финансово-икономически институт – Москва. От 1978 година живея в България, жена ми е българка. От месец януари 1979 година съм на работа в Централно управление на ДЗИ, а от 1982 година бях назначен за директор на Кремиковския районен клон на ДЗИ. През 1989 година с няколко мои колеги излязохме от системата на държавното застраховане и основахме първото частно застрахователно сдружение в България.

- Бихте ли разказали малко по-подробно как стана и как възникна идеята за това? То сигурно не е било лесно в онова време.

- Идеята не беше нова, тя ни бе вълнувала и по-рано – още през 1985 година. Нея съм споделял с бившето ръководство на Централния кооперативен съюз, с г-н Пехливанов.

- Защо именно ЦКС?

- Защото тогава нямаше Указ 56, нямаше никакви други правни възможности, освен да създадем една кооперация в системата на ЦКС ил4и към него. Целта ни беше да се обхване контингентът на целия съюз с всички видове кооперации и техните поделения и предприятия. Те бяха много като общност, а това значи, че ни предлагаха много възможности за застраховане.

- А намери ли благоприятна почва вашата идея тогава?

- Не. По една или друга причина това се забави с близо две години, накрая излезе Указ 56, който ни вдъхна надежда за нашата идея. Но все пак, когато стана дума за създаването на конкретно нещо, ние пак се върнахме към Закона за кооперациите. Направихме си сметката и стигнахме до извода, че по-добре да бъде регистрирано едно дружество на базата на един закон, отколкото на едно постановление или на указ. Това стана през 1989 година. Дотогава водехме само преговори с ЦКС и нищо повече. Затова избрахме и предпочетохме формата на кооперация и бяхме регистрирани по Закона за кооперативните сдружения.

- Да ви върна, ако не възразите, в ония не съвсем далечни години – как назовахте сдружението, трудни ли бяха първите стъпки?

- Назоваваше се „Кооперация „Гранит”, след това „Граниткооп” с предмет на дейност застраховане и след това пак си стана „Кооперация „Гранит”. Това име наследи сетне вече разрасналото се дружество, тоест новоучредената Застрахователна и презастрахователна корпорация „Гранит”. Регистрацията й стана през 1992 година.

- А как потръгна делото ви на застрахователи?

- Много трудно. Работата бе твърде сложна. Всяко начало в застрахователния бизнес е много трудно. Който казва, че това е лесна работа, просто или не е наясно със същността на делото, или спестява нещо за своите слушатели или читатели. Отиде ни близо цяла година за подготовка на елементарни работи – материали, бланки, полици и куп други неща, които не се виждат, но без които е немислимо да започнеш една такава дейност. Да не говорим за създаването на мрежа в страната с много малко клонове в началото, с малко хора. За да стигнем днес до близо 40-50 представителства, по-малки и по-големи в цялата страна.

- Чувствахте ли сянката на ДЗИ тогава? Студена ли беше тя, или…?

- Не мога да кажа, че ДЗИ е хвърлял сянка, защото нито аз лично, нито дружеството ни като цяло сме имали проблеми с ДЗИ. В добри отношения сме с колегите от по-рано и с днешните, макар че контактите ни не са чак толкова широки по простата причина, е всеки си гони своята работа.

- Тогава можем ли да кажем, че са ви помагали, че си сътрудничите полезно?

- Аз мога да разделя въпроса на две, както впрочем го и задавате в две части – в провинцията имаше много студена сянка върху нас, но от колегите в Централно управление усещах една гореща подкрепа, преди всичко морална. Срещах едно разбиране и желание да не ни се пречи с нищо. Същото бих казал и за днешното ръководство на ДЗИ, и за неговия председател г-н Максим Сираков. За всичко, разбира се, съм им много благодарен.

- Ако изминете мислено извървения път и погледнете във времето назад, къде бихте отбелязали най-голямата трудност, кое беше мястото, което най-трудно преодоляхте?

- Във всеки етап от нашето развитие ние ме срещали най-различни трудности. Както е и в живота – при малките деца да проходят, а при големите да оцелеят и се реализират. Но и не мога да сравнявам трудностите през 1989 година и сегашните. Те са просто много. И различни – не приличат една на друга. Но ако не ги преодоляваме, няма и да останем реално.

- А кога изпитахте най-голяма радост?

- Още не съм изпитал най-голямата радост. Винаги съм бил на мнение, че работата не е свършена достатъчно добре, за което има обективни и субективни причини.

- Да поговорим вече за корпорацията от създаването й досега как се чувствате в присъствието на доста дружества?

- Да не пропусна да отбележа, че корпорацията прие всички активи и пасиви на кооперацията. На въпроса ви – досега, или поне допреди една година, повечето от дружествата не смятаха може би за необходимо да започнат работа по животозастраховане. С редки изключения. Докато нашата работа в обхват от 90 процента беше и е насочена в тази посока. Това е въпрос на тактика за нас. Не казвам, че сега не работят и другите в това направление. Но ние специално продължаваме да обръщаме най-сериозно внимание на животозастраховането. Нещо повече – то за нас е номер едно. Разбира се, без да подценяваме нито имущественото застраховане, нито другите застраховки.

- „Гранит” е между известните дружества. Не всички наши читатели имат точна представа за корпорацията, лично аз мисля че сте на почетно място. Важно е обаче вие къде се чувствате и радва ли ви състоянието й?

- Благодаря за вашата оценка. Аз не мога да кажа, че сме водещи, но ми е приятно да чувствам по оценките и отношението на другите, че не сме в последната редица. През тези пет години най-приятно ми е това, че тактиката и политиката ни по отношение на нашите кадри се оказа правилна. Ние имаме много малко хора от ДЗИ и „Булстрад”. Насочихме своите усилия извън нашия бранш, да откриваме интересни и способни хора и да ги обучаваме в професионално отношение. Давахме си сметка, че това е много трудоемък процес, който изключва бързина и нетърпение. Сега мога категорично да ви кажа, че колегите днес са наясно какво вършат, за какво го вършат и как го вършат. Не искам да кажа, че те всичко владеят. Този, който казва, че всичко знае в областта на застраховането, значи нищо не знае! Тепърва се учим всички заедно в новите условия. Тепърва ще се обучават кадрите на всички нива, както изискват те. И това е радващо, че с хората постигнахме тези резултати, които имаме в момента.

- Има ли нещо, което ви притеснява, смущава във вашата работа?

- Това, че не се развиваме толкова бързо, колкото бихме искали и искаме.

- Това развитие е вече в нови условия – условията на конкуренция. Вие как я приехте и приемате?

- Конкуренцията никога не ме е притеснявала, не притеснява и корпорацията. Тя е единственият начин и единственият способ на работа, чрез които човек може да провери собствените си сили и възможности като личност, като колектив, като дружество, във всяко едно отношение.

- А има ли пипала тя? Лоялна ли е?

- Съвсем трудно е да говорим за цивилизовани отношения през тези четири-пет години в условия на уж конкуренция, уж нова система на икономиката, която някои наричат капиталистическа. Ако искаме такива отношения сега, то значи да сме заслепени или да искаме едно дете да се роди нормално преди деветте си месеца на узряване. Това може да е неприятно, притесняващо, но то е неизбежно. Трябва да мине време. Преди три години например нашите отношения бяха по-други – лоши или добри. Днес са по-цивилизовани поне на ниво ръководители. Смятам, че сме в процес на развитие и след пет години отношенията ни ще бъдат съвсем различни.

- А как би ви се искало да изглежда конкуренцията, г-н Баранов?

- Ако ви кажа, че искам да изглежда като на картинка, пак ще е една утопия. Защото без плюсове и минуси тя не е истинска. Като всяка игра, и тя има своите правила.

- Вече се наложи мнението, че липсват правилата на играта поради отсъствието на закон за застраховането. Вашето отношение към забавянето на неговото приемане от народното събрание?

Това е работа на правителството и на парламента. Смятам, че хората в народното събрание затова са избрани от народа, за да се чувстват ангажирани за приемането на законите. Това е тяхно задължение. Отделен въпрос е, че залежаването на проектозакона за застраховането в парламента пречи на работата на застрахователите. И това мнение е вярно. Но е вярно и друго – при този факт все пак, - който иска да работи, не може да се оплаква, че липсата на закон е главната пречка за нея. Наистина може да пречи за създаването на необходимите условия за работа, но не и да я спре. А че е редно и наложително законът да бъде приет, всеки от нас е убеден. Защото успоредно с него се поставя и въпросът за надзора, а и за още неща нататък…

- Няколко думи и за него за надзора?

- Това според мен е дискусионен въпрос. На последното заседание на Асоциацията на българските застрахователи имаше различни мнения.

- Значи вие продължавате да работите по начини, които смятате за правилни, след като няма нито закон, нито надзор?

- Ами, естествено. Иначе е все едно да пътуваш и на кръстовище, което трябва да преминеш, не работят светофарите. Трябва да се спазват някакви правила, по-точно да се спазва някакъв ред независимо дали има полицай. При това положение ще се избягнат катастрофите или произшествията ще са малко. Но едно е на кръстовище в арабския свят, друго в Западна Европа, Русия или България.

- Един ден ще се настанят чужди застрахователи върху територията на застраховането, ще се намесят в застрахователния ни пазар. Те вече проникват у нас. Как гледа на появата им г-н Баранов? За него има ли опасения и живее ли с някакви надежди?

- Смятам, че правителството и Народното събрание са тези, които трябва най-ревностно да пазят държавата си, България. Било политика, било икономика или застраховане, било финанси. Аз не мога нищо да кажа, ако Народното събрание приеме закон, който от утре ще позволи да дойдат застрахователи – американци например, освен да продължавам да си работя. Никой не отива в една държава, за да облече, да обуе, да нахрани народа й, да го развлича. Всеки иска да вземе своето от нея. Аз няма да съм във възторг, ако някой дойде под предлог да ми помогне и да ми разказва захласнато колко много ще ми помага, да ми сервира вкусотии. Трябва да си съвсем ограничен човек, за да повярваш в такова нещо.

- А вие бихте ли приели от раз сътрудничество с някоя или с някои чуждестранни компании?

- Защо не! Само ако е изгодно!

- Ако прогнозирате, възможно ли е и в България да се повтори случаят с Унгария – чуждите застрахователи да изземат застраховането?

- По улиците у нас се говори, че в България е възможно всичко да се случи, макар че не споделям напълно това. Ако искаме просто да си приказваме, можем дълго да празнословим. По принцип аз отстоявам мнението си, че всичко в момента у нас зависи от хората, които управляват страната.

- Доколкото разбирам, вие сте деликатен човек. И все пак, изважда ли ви извън нормалното състояние нещо на застрахователния пазар?

- Смятам, че застраховането е един специфичен занаят, който не се крепи на емоциите. Още повече че няма нищо идеално и винаги ще има някакви дразнители около нас. Мисля, че не се заблуждавам, че пазарът ще ни даде повече от това, което има в момента. И не очаквам. Аз не мога да налагам своето мнение, но призовавам винаги моите колеги от нашата корпорация да разсъждават по същия начин, да приемат това като даденост. А оплаквания има и още има. Това е нормално. Но не мога по работата, по проявата на един агент от ДЗИ или „България” да съдя за работата и авторитета им. Или най-малко да се скарам с Максим Сираков за някой агент в Каспичан, или с г-н Гущеров за някой агент от Гоце Делчев и т.н. Това са за мен несериозни подходи. Ние сме различни хора и най-важно е да вършим своята работа.

- Къде и как виждате „Гранит” на десетгодишнината, ако сме живи и здрави?

- Ако сме живи и здрави дотогава, виждам „Гранит” в тези таблици и диаграми, които правят наши колеги от други дружества въз основа на анализи и изследвания в проучвания от специалисти, на малко по-висока позиция. За това и ще работим, то ще е нашата цел.

Разговора проведе

Петър Андасаров