Стефан Шулев – дългогодишен служител на ДЗИ

"За мене застраховането е импулс, който осмисля съществуването ми", бр. 14/16 ноември 1994 г.

- Г-н Шулев, за колегите от ДЗИ вие сте един от ветераните на българското застраховане. Какво е застраховането във вашия живот – професия, хоби или съдба? Моля, представете се на читателите на вестник „Застраховател”?

- Казвам се Стефан Шулев. На 90 години съм. 38 от които са активно свързани със застраховането. Попадането ми в тази професия оценявам като щастлива случайност, която се оказа съвпадаща с наклонностите ми за трудова изява. Дори и днес, макар и спорадично, разходвам остатъчната си работоспособност във Втори клон на ДЗИ – София.

- Как попаднахте в тази интересна професия? Разкажете, миля ви, какво ви привлича в нея?

- В края на 1928 година, търсейки работа, попаднах в застрахователно дружество „Витоша”, като стенограф, кореспондент и след това – секретар на дружеството. Без да подозирам комплекса от въпросите, които този пост третираше, постепенно, но неотстъпно ме насочваха в усвояването на материята. Разнообразието на материята напълно ме погълна и в резултат застраховането стана моя професия за цял живот. Започнах и завърших Свободния университет, при който имаше и катедра по застрахователно дело (преди тази в Свищов) с главно направление по застраховка „Живот”. Ръководител на катедрата беше Боню Бонев, директор на „Балкан-Живот”. Периодически лекции изнасяше д-р Александър Иванов, директор в „Чиновническото дружество”, а при преподаването на политическа аритметика Коюмджиев третираше и въпроси по съставянето на тарифите.

Мястото, което заемах в дружеството, ми даваше възможност да имам достъп до отделните клонове и да се запознавам с условията по всички видове застраховки. Библиотеката също предоставяше възможности за придобиване на повече знания. Една от съществените причини да се отдам напълно на тази професия беше и насърчението и пряката помощ, оказвана ми от зам.-директора Рудолф Шлахт, специално по застраховката „Транспорт” – материя, която се оказа изключително интересна като теория и практика. Почнах да посещавам представителствата на дружеството в страната и по-често пристанищата в Бургас, Лом и Русе във връзка с вноса и износа. По такъв начин усвоявах външните операции на дружеството.

От 1935 г. до 1937 година завеждах главното представителство на дружеството в Пловдив. Тук вече овладявах условията на организацията на производството по пътя на практиката. Изразеното дотук е добре, но то сочи едната страна, не изчерпва всичко. Материалната заинтересованост като стимул играе решаваща роля. Дружеството плащаше добре и осигуряваше на всеки служител по четири извънредни заплати и спестовни застраховки „Живот”, а също така насърчаваше служителите да сключват застраховки, за което получаваха съответните комисиони независимо от заплатата. С чувство на удовлетворение мога да кажа, че тук добре ми провървя, особено в аквизицията по „Пожар” и „Транспорт” застраховките. Застраховките „Пожар” по онова време се сключваха за срок от 7 години. Правата на комисиона на аквизитора са запазени през целия срок независимо дали той събира или не премиите по съответните падежи. А това вече добиваше характер на рента. В йерархията стигнах до прокурист.

В ДЗИ постъпих като главен инспектор в дирекция „Администрация и организация”. На първо място стоеше задачата да се обединят съставите и се отворят агенции, преустроени впоследствие на клонове. Тежък беше въпросът за подреждане както на персонала в агенциите, така и на производствения апарат – деятелите. Същите довчерашни конкуренти сега трябваше да се обединят. На практика ми се налагаше едно постоянно пътуване в провинцията при крайно мъчни и противоречиви условия, но постепенно работата се канализира. Започнаха да се прилагат новите условия на Закона за ДЗИ, заедно с организационната, административна и производствена дейност непрекъснато се полагаха усилия и за квалификацията на кадрите. В главното управление се оформяха новите методи на работа съгласно постановленията на закона, изучаваха се условията на съветската застрахователна компания „Госстрах”. Основен метод на работа беше планирането. Често възникваха противоречия при приемането на някои устройствени правила, дължащи се на новата обстановка. Например при обсъждането на видовете застраховки – предмет на дейност на ДЗИ – на едно поредно заседание, без да размисля, възкликнах: „Ами застраховката „Кражба”?” Стана партийният секретар-ветеринарен лекар – с думите: „Как е възможно при социализма да има кражба”. И последвалите тиради. Бях победен. Пасивът остана за моя сметка.

Към 1963 година отделът се закри и ми бе предложена ревизорска длъжност, която отказах. Станах застрахователен деятел и през 1966 година се пенсионирах. Обаче „заразата” не се губи – продължавах с прекъсвания работа по чл.64. Краткотрайна служба имах и в „Булстрад” като инспектор, та чак до днес страстта към този занаят не ме напуска. Кой знае, може би това е импулс, който осмисля съществуването на човека.

- Вие сте съвременник на три епохи в историческото развитие на застраховането в България. Как оценявате ролята на конкуренцията между отделните дружества във всеки един от тези етапи?

- В миналото до 1946 година ръководителите държаха твърде много за авторитета на дружествата. При съществуващата тогава конкуренция много добре знаеха цената на загубеното обществено доверие. Стремяха се да има акуратност при изпълнение на задълженията, подобряваха условията и други. Надзорът и конвенциите, от друга страна, имаха своя дял, за да се спазва добрият порядък на отношенията. Очевидни прояви на неспазване на правилата се срещаха главно в производствения апарат – застрахователните деятели.

При ДЗИ за конкуренция не може да се говори. Той е монополист. Конкурентът е отстранен. Говорим, разбира се, за периода преди появата на новите застрахователни дружества.

В настоящо време не се ангажирам с определена преценка на характера на конкуренцията, но тя съществува. Главна причина за съществуването на нелоялна конкуренция според мен е липсата на Закон за застраховането. Състоянието на застраховането днес може да се оприличи на разграден двор, в който всичко е позволено.

Особените случаи на конкуренция, които г-н Лимперов изнася във вестника, не носят нищо добро. По мое мнение Асоциацията на хотелиерите предлага неправилна организация на взаимоотношенията със своите членове. Ето как се подхождаше в миналото: през 1938 година дружество „Витоша” въведе застраховката „Кражба” като самостоятелен бранш. Във всички градове и по-големи села тогава имаше популярни банки. Това бяха безспорно интересни обекти за застраховка на банковата наличност. Налагаше се да търсим съдействие от центъра – „Съюза на популярните банки”. И ето ме един ден при председателя му Илия Палазов – високо ерудиран и виден стопански деятел. Набързо разгледахме условията и това, че застраховката се сключва по „първи риск”. Постигнахме съгласие. Усещайки, че главната ми цел е препоръката и съдействието, отсече: „Необходима е тази застраховка! Но банките действат самостоятелно и съюзът не може да им дава нареждания. Вашите органи могат да изтъкват, че съюзът счита застраховката за необходима”.

- От ваша гледна точка липсата на съвременна нормативна база, която да регламентира „правилата на играта” на българския застрахователен пазар, пречка ли е за създаване на цивилизовани отношения между застрахователните дружества?

- Застраховането като икономическо поле за предлагане и търсене на защита може да просперира само върху основата на съществуващ закон за застрахователната дейност и съпътстващия го такъв за държавен надзор, който заедно с контролните си функции извършва и превантивна дейност. При тяхното отсъствие, както е сега, възможностите за нарушаване нормите на работа и отношения са налице. Изказването на директора на клона в Бургас явно очертава хаоса, който избуява повсеместно, и то по всички направления.

- Притеснява ли ви появата на чуждестранни застрахователни дружества у нас? Има ли риск те да изместят нашите застрахователни компании?

- След като нашата страна се стреми към членство в Европейската икономическа общност, аз мисля, че въпросът за работа на чужди застрахователни компании у нас отпада. В общността правата и задълженията между отделните държави са реципрочни. Ако си припомним дейността на чуждите застрахователни компании в миналото, трябва да отчетем, че тя беше повече от скромна – едва 10% от общите постижения. Даже такива дружества като „Алианс” и „Феникс” – Лондон, имаха повече символично присъствие. Значително по-големи операции извършваха „Асикурациони женерали Рионионе Адриатика дисикурта” и „Юнион” – Париж. До голяма степен скромният им дял се дължеше на патриотизма на населението.

При евентуално разрешаване на чуждестранната дейност с оглед на по-добра сигурност трябва да се имат предвид случаите, при които известни дружества преплитат дейността си с отделни банки, защото при случаи на изпадане в неплатежоспособност на банките пряко биват засегнати интересите на застрахованите.

- Българските застрахователи вече имат своя асоциация. Смятате ли, че тя може да изиграе положителна роля като преграда срещу нелоялната конкуренция?

- Устроена на стабилна основа, асоциацията може да играе непрекъснато роля в развитието на застраховането. Ползвам случая да споделя една занимаваща ме в последно време мисъл.

Очевидно Законът за застраховането в тия няколко години няма да излезе на бял свят, а хаосът расте. Поставя се въпросът: Може ли да се направи нещо за спиране на този негативен процес? Определено смятам, че асоциацията независимо от други инстанции може да предприеме една инициатива, а именно: да изработи правила и условия, които в основни линии да дублират проектозакона и разпоредбите на надзора. Като свое издание може да създаде и други условия, допринасящи за нормализиране на работата. Излишно е да се разпростирам за положителните резултати, които се очакват. Като издание на асоциацията правилата ще бъдат задължителни за всички членове.

Един пример с дейността на различните конвенции на континента, както и на камарата „Инко търмс”, може да насърчи асоциацията. А защо да не обърнем поглед и към конвенциите „Транспорт” и „Пожар” на старите застрахователни дружества, както и Дружеството на актюерите, които активно участваха в развитието на застраховането и то застана на първо място сред страните на Югоизточна Европа по онова време.

- Г-н Шулев, от позицията на многогодишния ви професионален опит какво бихте пожелали на колегите си от ДЗИ за усъвършенстване на тяхната дейност?

- ДЗИ притежава всички материални и организационни предпоставки, както и обществено доверие, за да сто и на първа позиция. Колегите от ДЗИ са професионалисти от висока класа, но следва според мене да преодолеят инерцията си в начина на мислене, свързан с плановото начало и позицията им на монополисти и да се настроят на вълната на пазарната икономика. Мисля освен това, че е необходимо ДЗИ да създаде дългосрочна програма за използване на резервите с насоченост към сигурност и висока рентабилност.

Показателен в това отношение е примерът с построените от бившите дружества представителни сгради в центъра на столицата.

- Г-н Шулев, ще ми позволите ли един нетрадиционен въпрос. Как оценявате ролята на жената в българското застраховане? Кои нейни качества й обещават бъдеще в тази професия?

- Моите впечатления са, че участието на жената в дейността на ДЗИ е на високо ниво както в администрацията, така и в производствените процеси. Множеството от тях са висококвалифицирани, предани на работата си, самостоятелно разрешаващи проблемите в кръга на своите пълномощия. Често пъти пред клиентите проявяват по-голяма тактичност, толерантност и умение да водят диалог от мъжете. А що се отнася до аквизиторите – с поведението си те така изграждат отношенията си със застрахованите граждани, че винаги биват добре приети.

- Читател ли сте на в. „Застраховател”? Какво бихте пожелали на редакционния екип и на неговите читатели?

- С интерес следя публикациите във всеки брой и това ми създава своего рода професионална удовлетвореност. На редакторската колегия пожелавам високи постижения.

Разговора проведе:

Мария Николова




 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Книга за парите"
Методи Христов Станимир Христов, 2002
orange_li
"Основи на застраховането"
Йото Йотов, Боян Илиев, 2004
orange_li
"Управление на риска"
Христо Драганов, 2003