- Повече от 30 години от моя живот са свързани с теорията и практиката по застраховане. Логично е при тези условия да се приеме, че темата „Застраховане” за мен е не само професия, а чрез науката и средство за удовлетворяване на научните ми интереси, а в практиката – възможност за доказване какво от теорията може да намери приложение в реалната застрахователна действителност. По такъв начин считам, че мога да дам своя принос в усъвършенстване на застраховането и по-тежко да обвържа науката с практиката.

- Какво място заема тя в института „Д.А.Ценов” – Свищов, ковачницата на кадри за областта на застраховането?

- Люлката на застрахователното дело е във Висшия финансово стопански институт „Д.А.Ценов”, който след две години ще отбележи своята 60-годишнина. През 1938 година, две години след основаването на института, започва да се преподава една учебна дисциплина по застраховане от проф. Иван Стефанов (по-късно акад. Стефанов, специалист в областта на статистиката). От 1948 г. се създава катедра „Застрахователно дело” и специалност „Застраховане” към нея. Специалността, която и досега е единствена в страната за подготовка на кадри в областта на застраховането по държавна поръчка. Тази специалност определя част от облика на ВФС „Д.А.Ценов” – Свищов. Специалността, премина през много перипетии – профил, специализация, за да възкръсне отново като специалност с редовен прием по държавна поръчка (годишно около 80 студенти). Те са разпределени в 5 специализации: „Застраховане”, „Актюерство”, „Икономика и управление на социално осигуряване”, „Здравен мениджмънт”, „Организация и обслужване на трудовия пазар”. Желанието да се изучават застрахователни науки се засили през последните 2-3 години, свидетелство за което е, че срещу заплаща като втора специалност се изучава застраховането от много студенти от други специалности на висшето училище.

Катедрата се надява, че ще подготви и предложи на застрахователната практика в края на следващата календарна година над 80 добре подготвени и професионално мотивирани млади специалисти. Мисля, че звездата на престижната професия „Застраховане” изгря.

- А вие как попаднахте в тази област, коя беше първопричината да се захванете с преподаването и разработването на темата застраховане”?

Случайно. Исках да се уча на електротехника, а завърших икономически техникум. Това предопредели по-нататъшното ми развитие. Но случайностите продължиха да бъдат мой спътник – вместо в областта на социалното осигуряване, сфера за която участвах в конкурс за аспирант, аз бях пренасочен към застраховането. Бях на работа в ДЗИ, София, но поради ниското заплащане, проблеми с жителството и не особено големите грижи за младите специалисти (в ЦУ на ДЗИ от пет млади специалисти през периода 1961-1965 г. в централата остана само един) напуснах. Сега нито един от тях не е там, независимо че всички работят на попрището на застраховането. С. Симеонов – зам.-председател на „София-инс”, М. Илиева – зам.-председател на ЗПАД „България-Живот”, П. Кончев – изпълнителен директор на Застрахователно дружество „Български имоти”, Й. Кавалски – директор на ДЗИ – Тетевен, и аз – доцент във ВФСИ – Свищов, по застраховане. Явих се на конкурс за аспирант, а след това и за асистент към катедра „Застрахователно дело” – Свищов. Останалото е труд без чужд гръб.

- Впрочем моля ви да се представите на нашите читатели!

- Роден съм в крайгранично село (Шишенци, Видинско) в Северозападна България. Прогимназия завърших в родното си село. Средно образование – Образцовия икономически техникум София, войник в София, две години работа като зам.- главен счетоводител в обединено ТКЗС в моя край. Студент в Свищов – „Застрахователно дело” , след дипломиране работа в ЦУ на ДЗИ, конкурс и от декември 1965 г. – преподавател. След около една седмица ще започне 30-та ми година като преподавател.

- Как бихте отговорили на въпроса за развитието на застраховането в новите условия на конкуренция – при функционирането на частни застрахователни дружества?

- Застраховането е част от икономическото развитие на България. Всяка промяна в икономиката се отразява по съответен начин върху изменението на застраховането. Обобществяването на собствеността в икономиката на страната ни се съпровожда с монопол в застраховането. Сега протича обратният процес и той не отминава и застраховането. Променените условия в икономиката обуславят нови застрахователни отношения, основани върху изграждането на много застрахователни дружества. Този процес на развитие може да се оцени положително, защото се разширяват и разнообразяват застрахователните услуги, които се предлагат на застрахователния пазар. А лоялната конкуренция и коректната дейност могат да издигнат още повече авторитета на застрахователните дружества.

- Изгуби ли нещо ДЗИ от конкуренцията и изобщо накърниха ли се интересите на държавните застрахователни институции?

- Мисля, че не. Конкуренцията се оказа онзи дразнител, който извади системата на държавното застраховане от завладялото я спокойствие, като по този начин й позволи да усъвършенства своята работа. ДЗИ по-скоро спечели от възможността да усъвършенства своята дейност, да предава чрез бившите свои кадри и продукти опита си на новите дружества. Все още държавните застрахователни институции притежават най-големите застрахователни съвкупности, добре изградени и ефективно работещи структури, в които са заети много висококвалифицирани специалисти. Организацията и финансовият им потенциал позволяват в много отношения все още да диктуват „модата” в застраховането й който не се съобразява с тях, рискува да изгуби повече, отколкото те.

- А какво печелят частните дружества и щяха ли да тръгнат веднага по добри релси, ако не разполагаха с готови кадри от „Булстрад” и ДЗИ?

- Частните застрахователни дружества не започват своята дейност на голо поле. Те наследяват определена застрахователна култура сред потребителите и подготвени кадри, които дълги години са се учили на застраховане в държавните застрахователни предприятия. Смятам, че без съответните субекти и техните застраховки, които те прехвърлят от портфейла на ДЗИ и „Булстрад” в новите дружества, и придобитата квалификация по-трудно биха тръгнали напред в своята дейност. Те пренасят наред с опита и знанията и някои от пропуските, допускани в дейността им по-рано, за което новите дружества трябва да държат сметка.

- Каква е според вас конкуренцията между частните и държавните застрахователни дружества и компании?

- Едва ли има основание да се счита, че конкуренцията е изградена на тази плоскост – държавни – частни дружества. Налице е конкуренция въобще между дружествата и компаниите. Тя не винаги е лоялна и коректна, наблюдават се опити за надхитряване и дребни сметки, от които губи застраховането.

- Какво е отношението ви към Закона и Надзора, които все още липсват на застрахователите?

- Участвах в състава на една работна група, ръководена от първия зам.-министър на финансите, зам.-министър на финансите, още през 1987/1988 г. Работеше се твърде интензивно, тъй като проектът на Закон за застраховането трябваше да бъде внесен за обсъждане и приемане в рамките на три месеца. Но както много пъти е ставало у нас, и нашият проект беше много скоро изоставен, а след това и забравен. По-късно се работеха и обсъждаха много варианти на проектозакон за застраховането. Участвах в обсъждането на проекта в Икономическата комисия на 36-то народно събрание през април 1992 г. и в Бюджетната комисия – септември 1993 г. Сами преценете „бързината” на неговото придвижване от едната до другата комисия. Резултатът е налице – закон все още няма, което означава, че липсва и ред при създаването и функционирането на дружествата на застрахователния пазар. Към проекта имам доста забележки, но те не са обект на обсъждане сега.

- А отношението ви към Асоциацията на българските застрахователи?

- Асоциацията е едно положително явление в живота на застрахователите в България. Опитите да й се възлагат несвойствени задачи, които са от компетенцията на Държавния надзор, едва ли допринасят за издигането на нейния авторитет. Мисля, че има място в нея да бъде привлечена и застрахователната наука. Тя трябва да работи, за да се осъзнае от застрахователните дружества, че те следва да бъдат един до друг, а не един срещу друг.

- Вие сте човек на науката – с широка популярност се ползва вашият учебник по актюерска техника и общият ви учебник по икономика и организация на застраховането. Ще имат ли нужда новите частни застрахователи от научната литература днес и утре?

- Застрахователната наука има повече от тривековна история. Застраховането е трудопоглъщаща дейност, а не ресурсоемка. От тази позиция е ясно, че без прилагане постиженията на застрахователната наука не е възможно да се оцени рискът; да се определи размерът на застрахователната вноска; да се изчислят необходимите резерви и се очертаят тенденциите в развитието на отделните браншове на застраховането. Научната литература по застраховане е била на европейско равнище вчера, има място днес в дейността на застрахователните дружества и няма да загуби своята роля утре. Тя има и своите проблеми – ниското заплащане на интелектуалния труд, което не стимулира разработването и написването на добри учебници и задълбочени научни изследвания в областта на застраховането, поради което не представлява достатъчен стимул за привличане на млади и перспективни научни кадри в застраховането.

Четете внимателно публикации в пресата в областта на застраховането и още срещнете отъждествяване на понятията застрахователна вноска и застрахователно обезщетение, застрахователна вноска и застрахователна сума, премийна резерва и пренос-вноска. Чуждицата премия се употребява вместо хубавата българска дума вноска, щетимост вместо ощетимост. За застраховането е характерно унифицирането на понятийния и формулния апарат, за да може при говорене, четене и общуване застрахователите да си служат с един език и да не се налага необходимостта от доуточняване и тълкуване на понятията.

- Какво е впечатлението ви от младите кадри, които се готвят в института, в който преподавате. Как ще спомогнат те за развитието на застрахователното дело у нас?

- Пред прага на завършване е първият випуск на студенти след възстановяване на специалността. Впечатлението ми в сравнение с випуските от предходните години, които завършваха специализация „Застраховане”, е, че: първо, броят на студентите е по-голям (80 души), второ, подборът е много по-добър, и трето, мотивацията за изучаване на престижната специалност е по-добра. Определено считам, че ентусиазмът на тяхната младост, съчетан с натрупаните знания в областта на застраховането при разкрепостения дух в развитието на застраховането, ще им позволи да съдействат за издигане още повече на застрахователната наука и практика и за повишаване лоялността между конкуриращите се застрахователни предприятия.

- Има ли черни точки в момента на застрахователния пазар и кои са те?

- Грешките на растежа не са подминали и дейността на дружествата на застрахователния пазар. Това, че липсва нормативна уредба е, позволило на чуждите застрахователи да „шетат” неоснователно и необезпокоявани от никого на нашия пазар ,спомогнало е за кражбата на „кадри”, взаимстване на застрахователни продукти (услуги) без необходимото лицензиране, необоснованото снижаване на застрахователните вноски под изчислените от актюерите застрахователни тарифи, опитите за пряк или косвен икономически натиск, недостатъчната квалификация на отделни лица и др.

- Кое е положителното в неговото развитие?

- Положителните страни са налице. Те могат да се свържат със: създаване на значителен брой застрахователни дружества, разнообразяване на тяхната дейност по отношение на предлаганите услуги, конкуренцията между тях, която позволява на потребителите на застрахователни услуги да повишат своята застрахователна култура, обновяването на застрахователните услуги чрез съкращаване на жизнения цикъл на предлаганите по-рано видове застраховки, динамизиране на процесите в застраховането, повишаване културата на обслужване, осъвременяване на дизайна на предлаганите застрахователни услуги, технологическото и техническо обновяване и т.н.

- Какво място отреждате на чуждите застрахователи на бъдещия наш застрахователен пазар?

- Моето разбиране е, че чрез застраховането в по-голяма степен се създават условия за изнасяне на средства, отколкото за внасяне. Едно дружество, което е основано с 10-25 млн.акционерен капитал, може да реализира за една година от застрахователни вноски 700-800 млн.лв. Преценете сами кое тежи повече – внесения при основаването капитал или този от реализация?

От тази позиция считам, че за период от 3 до 5 години от приемане на Закона за застраховането би следвало да се ограничи достъпът на чуждите застрахователни дружества до нашия застрахователен пазар, за да могат българските дружества да се стабилизират организационно, икономически, технологически и кадрово. Смея да твърдя, че аз бях този, който пръв поддържаше тази идея при обсъждането на проектозакона в Икономическата и Бюджетната комисия. Сега вече имам последователи. Надявам се, че 37-то народно събрание ще намери време да приеме закона и затвърди протекционистичните мерки по отношение на застраховането. Нека се учим от тези, към които искаме да вървим (Умният се учи от грешките на другите, а глупакът от своите). Умереният протекционизъм няма да ни навреди, а ще запази нашето национално достойнство, в това число и националния характер на застраховането.