-Родена съм в Будапеща. Завърших английската гимназия в София, след което – право в Софийския университет и международни икономически отношения в УНСС. Така че “моите университети” са български учебни заведения,  които по традиция винаги са били най-добрите школи, една солидна основа за професионална подготовка в България. Специализациите в чужбина след това, различните конференции и семинари, в които съм участвала, бяха следващият етап, който ми даде не само задълбочени знания, но и ценен опит в деловото общуване. Започнах трудовия си стаж като юрисконсулт в областта на проектирането и строителството, след което в Емисионното управление на БНБ. През 1992 г. постъпих като юрисконсулт в ЗПАД „Булстрад”, където работих 13 години и израснах до директор на дирекция „Правна” и член на Управителния съвет. От 2006 г. съм изпълнителен директор на ЗПАД „Армеец”. Имам неголям преподавателски опит в дисциплината „Презастраховане” като хоноруван асистент в УНСС. Омъжена съм и имам две дъщери.

– В нашето интервю за страницата „Жените в застраховането” споделихте, че в застраховането ви е отвело „желанието на един млад човек да се специализира в определена сфера”. И през 1992 година започвате работа в ЗПАД „Булстрад” след отправено ви предложение да заемете свободното място  юрисконсулт. Предполагахте ли тогава, че ще приемете застраховането за своя съдбовна професия, за да ви нареждат днес между най-добрите застрахователи?

- Не съм предполагала, че това ще бъде важният професионален избор за мен. Нещо повече, когато учех в университета, тази част от правната наука, застрахователното право, беше много слабо застъпена в програмата и поради това застраховането беше ново начало за мен във всяко отношение.

– Вашият учител или учителите ви в застраховането, чиито имена никога няма да забравите?

- Благодарна съм на г-жа Иванка Ларгова, която за съжаление вече не е сред нас. Тя беше първият ми пряк ръководител в застраховането, главен юрисконсулт в ЗПАД „Булстрад”. Имаше изключително богат професионален опит, целият й трудов стаж е бил в застраховането. Същевременно беше много елегантна жена, с чар и самочувствие и в този смисъл беше добър пример за жена професионалист.

– Ако бихте ни доверили ключа към професионалното застраховане, каква врата на вашите тайни в него бихме отключили? Достатъчна ли е само работата ви откъм юридическата страна на тази дейност, или са необходими и други компоненти за цялостното изграждане на един професионалист – застраховател?

-Не е тайна, че за да се изгради един успешен специалист в днешно време, е необходим упорит труд и много знания в различни области. Според мен тясната специализация е въпрос на личен избор. Професионалното любопитство, желанието да вникнеш в същността на процесите и да разбираш различните аспекти на дейността е предпоставка за изграждането и развитието на професионалиста в застраховането.  Това са качества, които много ценя и винаги съм се стремяла да насърчавам у хората, с които работя.

– Посочете, ако обичате, къде е пресечната точка между конкретната наука, математиката и правото за раждането и функционирането на успешно застраховане.

-Науката, математиката и правото са основата на застрахователната дейност. Те се пресичат в успешния застрахователен продукт, за който е необходим още един компонент, а той е търговската част от бизнеса. Маркетингът в застраховането е ключът към успеха. Ако имаме продукт, който отговаря в най-голяма степен на нуждите на потребителите и цената е тази, която те биха платили за него, ако предлагаме този продукт на подходящите места и ако успеем да информираме потребителите за неговите предимства, със сигурност ще успеем.

– И в края на краищата кое най-силно ви привлече и продължава да ви привлича в застраховането – неговият социален или финансов аспект?

- Не съм политик или финансист в тесния смисъл на думата. Застраховането е доста по-сложен и по-многообразен бизнес, което е и привлекателното в него.

– Бяхте от емблематичните личности в емблематичното застрахователно и презастрахователно дружество „Булстрад”, кое беше предизвикателството да се разделите с него и да преминете в едно от най-динамично развиващите се и стабилни дружества на пазара – ЗПАД „Армеец”?

-Не мисля, че определението „емблема” е подходящо, все още не съм на възраст, която да го оправдава. Годините в края на миналия век бяха интересни за застраховането, защото се създаваха новите модерни закони, формираше се пазарът и се създаваха правилата му. Това налагаше да се работи творчески, да се търсят нови решения. Мисля, че както хората, така и организациите имат своето естествено развитие, растат и се променят. Това не е нито емблематично, нито драматично, а е една прекрасна възможност за реализация на нови идеи.

– С какво се различава работата ви тук, или по-точно кое е нещото, дето изпълва със съдържание работния ви живот ?

-Работата като дейност не е различна, различна е организацията, нейните принципи на функциониране и динамика, което произтича от етапа на жизнения й цикъл, в който се намира. Ако трябва да продължа аналогията между компанията и живия организъм, в момента работя в млада компания, която се намира в период на растеж, което е стимулиращо.

– Вече сме в Европейския съюз и нашият застрахователен пазар се европеизира. В какъв смисъл, в каква посока и до каква степен според вас? Впрочем как изглежда днес българският застрахователен пазар и какво очаквате от него?

-„ Армеец” остана единствената изцяло българска компания и това е най-показателният факт за българския пазар. Ако сме в състояние да отговорим на нуждите на потребителя с качествена застрахователна услуга, мисля, че националната идентификация ще се превърне в пазарно предимство. Много от предишните български компании смениха наименованията си и се появиха утвърдените европейски и световни марки в застраховането. От друга страна, интересен е фактът, че се увеличава броят на нотификациите от страна на българските компании за намеренията им да извършват дейност в други европейски държави на основата на свободата на предоставяне на услуги, както и други форми за разширяване на дейността и инвестиции в други държави. Законодателството ни вече не се различава от другите европейски страни. Мога да кажа, че българският застрахователен пазар за 10 години се измени коренно в положителна насока и нямаме основание да се лишаваме от самочувствието на европейци. Българските компании имат шанса за успех, ако успеят да съчетаят познанията си за спецификата на местните пазарни условия с положителния световен опит в технологиите и добрите образци на корпоративни процедури и практики.

- Как бихте характеризирали днешните отношения между застрахователите на пазара? И бих ви попитал по-конкретно за начините им на работа по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”.

- Факт е, че във всички други страни ефектът от либерализацията на цените е бил в тяхното увеличаване, а у нас се случи обратното. Присъединяването ни към единното европейско пространство е една огромна промяна в рисковите обстоятелства по застраховката „Гражданска отговорност” и това трябва да ни прави много внимателни в преценката. Увеличаването на трафика, промяната в дестинациите на пътуване, подобряването на пътищата, това са все неизвестни величини. Всеки застраховател трябва да осъзнае отговорността си, тъй като евентуалните грешки ще се отразят на целия пазар.

– Имате ли приятели между застрахователите?

- Безспорно да.

– Един от най-нашумелите и все още неразрешени проблеми е този за създаването на застрахователен пул. Тъй като той засяга правни казуси, кои са според вас пътищата за неговото изграждане, за да е полезен и за двете страни – клиенти и застрахователи?

- Има различни идеи и проекти, които предлагат национални схеми за застрахователното покритие на природни бедствия, има и различни практики и действащи модели. Моето мнение е, че трябва да се следват най-добрите европейски модели, да се запазят пазарните принципи и ясно да се формулира участието на държавата по отношение на стимулирането и превантивните мероприятия за намаляване на риска, като разчистването на коритата на реките, контролът при спазване на нормите в строителството и други подобни дейности. Всичко това следва да е обвързано в една обща система, чрез която да се осигурят покритията по катастрофичните рискове.

- Ако огледате извървения досега път, какво бихте казали за себе си: „Удовлетворена съм”, „Не съм удовлетворена”, „Аз съм щастлив човек”, или „На прага съм на щастието”? Коя фраза най ви приляга?

- Убедена съм, че щастието е вътрешно присъщо на човека и всеки може да го намери в себе си. Човек е щастлив благодарение на собствените си усилия, стига да знае съставките на щастието – малко смелост, себеотрицание в разумни граници и най-вече чиста съвест. Аз съм щастлив човек.

– Как определяте ролята на Асоциацията на българските застрахователи и на Управление „Застрахователен надзор” на КФН?

- Чрез Асоциацията на българските застрахователи трябва да бъдат  изработени механизмите за саморегулация на бизнеса и неговите етични норми. Комисията за финансов надзор следва да осъществява функциите, които законът й е възложил, и да гарантира стабилността на системата.

- Кое е вашето кредо в застраховането?

- Отговорност.

– На какво ви научи професията на застрахователя и какво значи за вас добър, перфектен застраховател?

- Трябва да мислим за бъдещето и да носим отговорност за него.

– Най-големият урок, който получихте по целия си професионален път? Какво е най-важното за тази професия?

- Работата в екип е най-важна и затова трябва да ценим хората, с които работим.

– Вашето отношение към традицията и новаторството в застраховането?

- На пазара на финансови услуги е все по трудно да се представи и наложи нещо ново. Като че ли всичко вече е измислено. Иновативността и модерното мислене са много важни днес. Бъдещето е не на продуктите, а на стойностите, които създаваме.

– Най-големият ви успех досега?

- Тепърва предстои.

- Кое е най-сладкото в работата на застрахователя и кое най-горчивото? Какво не бихте искали да се случва в застраховането?

-За съжаление голяма част от работата в застраховането е свързана със събития, които имат негативен характер, като природни бедствия, катастрофи и т.н. Срещаме се понякога с човешки трагедии и колкото и добре да вършим работата си, те си остават такива.    

- Имате ли достатъчно време за себе си – за своя личен живот и за семейството си?

- Като всеки ресурс, времето никога не е достатъчно.

– Какво ще пожелаете на себе си, на екипа на дружеството, на своите колеги от застраховането?

- Здраве и много успехи!

 Разговора проведе Петър Андасаров