- Попаднах съвсем случайно през 1952 година в ДЗИ като специалист-ликвидатор в отдел “Външно застраховане”. Бяхме седем души и фактически там учих застраховането.

- А преди това какво сте завършили и какво сте работили?

- Завършил съм вътрешна и външна търговия и работех като ревизор в градския народен съвет. При една случайна среща с г-н Митовски, тогавашния председател на ДЗИ, той ми предложи да започна работа при тях. И така - от ревизор станах най-напред ликвидатор. След година същите седем души направихме отдела външно застрахователно дружество “Булстрад”. До този момент в ДЗИ нямаше презастраховане. Построихме си сграда на “Дунав” 5 за две години и се пренесохме в нея. Там работех вече като завеждащ сектор на ликвидациите. Работих 12 години и половина, след което ме поканиха да отида на работа в телевизията като икономически директор и първи заместник. Имаше някаква ирония в случая - постъпих на 1 април и продължих цели 16 години. А в “Булстрад” от основаването, с една година в ДЗИ, работих 12 години и половина.

След телевизията закъсал, не му вървяха работите, и ме поканиха да му стана председател. Съгласих се веднага, защото в телевизията не всичко беше наред по това време. И понеже застраховането и презастраховането ми бяха съвсем ясни, приех и поех ръководството на “Булстрад” в този тежък период. За година, година и половина излязохме от тежкото състояние, свързах се с най-големите презастрахователи като “Мюних-Ре”, “Сити-Бауринг”, “Асигирасиони Женерали”, посетих ги на място. Става дума за най-големите застрахователни компании в света - в Лондон, Париж, Италия, Белгия, които държат застрахователния пазар в края на краищата. Разбира се, не изпускам “Лойдс”. И работата тръгна. Презастраховахме почти всичко на много ниски цени.

Авиацията презастраховахме при условия, каквито на никой в света не бяха дадени от “Сити бауринг”. Тоест направихме презастраховането просто без пари. Това беше една голяма икономия за авиацията. При корабоплаването направихме 10 процента само от самозадържането по онова време, което значи при щета 10 на сто плаща “Булстрад”, а 90 на сто - презастрахователите. От две години не е така и съжалявам за това. Разбрах, че голяма част от самозадържането е на “Булстрад”. При мен идват представители на много фирми от чужбина, които ме познават и искат да им давам информация за пазара.

Но аз пропуснах да ви кажа, че преди да отида в телевизията, като излязох от “Булстрад” г-н Георги Найденов ме покани да направим застрахователно дружество при “Тексим” и аз да стана негов главен директор. Приех и работих там две години и половина като такъв и като член на управителния съвет на групировката “Тексим”. Така създадохме застрахователното и презастрахователно акционерно дружество “Тракия”. И, между другото да ви призная, сега се съгласих да дойда тука само заради това, че ме покани отново г-н Георги Найденов. ИНаче бях решил твърдо да не се занимавам повече със застраховане.

Пропуснах и това, че след връщането ми в “Булстрад” създадохме “Сирбанк”, на която станах председател на акционерите. Поводът за създаването й и мотивите за разрешаване от Националната банка за нейното създаване бяха, че почти всички застрахователни компании в света имат собствени банки и са главни техни акционери.

- Вие се пенсионирахте в “Булстрад” нали?

- Да. В последния си работен ден свиках съвет на акционерите. Бях съгласувал с тогавашния министър на финансите и предложих за свой наследник главния юрисконсулт Иван Василев. Още повече, че министерството държеше 70 на сто от акциите в “Булстрад”. Това се прие веднага. На събранието на акционерите ми беше изказана благодарност, някои от тях поискаха да остана, но аз им казах, че ми стигат 47-те години стаж и имам нужда от почивка. А имаше млади хора, които трябваше да работят. Това беше на 19 март 1992 година. След като напуснах бе извършена ревизия на “Булстрад” и не бяха констатирани никакви нарушения. И при закриването на “Тексим” не бяха отбелязани нарушения в дружество “Тракия”. Моят принцип винаги е бил този - да не допускам да се правят нарушения. Същият принцип прилагам и сега в ЗПАД “Тексим”.

- А кога стана срещата ви с г-н Найденов, за да ви предложи основаването на сегашното дружество?

- Срещата ни беше случайна. Попита ме какво правя в момента и не бих ли се съгласил да основем застрахователно дружество. Казах му, че това би могло да стане, ако той реши. Споделих му, че даже имам предложение от един българин с американско гражданство - Любомир Томов, който е готов да участва с 50 на сто капитал във валута. Направихме среща с него и решението бе взето. Г-н Найденов ми даде картбланш аз да оглавя застрахователното дружество при условие, че банката ще има 51 на сто участие. Регистрацията излезе през октомври 1993 година.

- Застрахователното и презастрахователно дружество “Тексим” е известно, но и не е съвсем популярно. Какво ще кажете за това?

- Дружество “Тексим” е популярно навсякъде, в цялата страна, защото наши представители са банкови служители. Ние нямаме клонове, както е в останалите застрахователни дружества. Банката разполага с 26 клона, а имаме и други представителства. Ние обучихме тези представители, дадохме им съответните документи и им помагаме на място, а и те търсят консултации с нас. Сега открихме още четири клона, ще ги посетим, ще ги обучим, за да почнат редовна работа.

- ЗПАД “Тексим” има своя физиономия, бихте ли ни запознали с основните й черти?

- “Тексимбанк” е една от най-големите и най-сериозните банки и на отчетното събрание, което се проведе на 1 април, отбелязахме фантастични резултати. Дадоха се 41 на сто дивиденти. Освен това - банката е закупила къщи във всички градове, където има открити клонове, както и терени за строителство под околовръстния път. Тя е много мощна има холдинг, строителна фирма, рекламна фирма, експортна и реекспортна фирма. Нашето дружество е акционер към холдинга. Сега банката ще купува хотела “Щастливеца” на Витоша. Нейните клонове ни спестяват средствата за откриване на наши представителства и назначаване на персонал. А се знае, че като е голяма издръжката, не може да се отива към голяма печалба. Така банковите клонове работят за застрахователното ни дружество срещу 10 процента комисионна на всяка сключена застраховка. А ние си носим рисковете.

- Няколко думи, ако обичате, за видовете застраховки на ЗПАД “Тексим”?

- Ние имаме права на всички видове застраховки. Така е записано в устава ни. Обаче аз си подбирам бизнеса за дружеството. Някои ме критикуват, но аз не приемам критиката. Затова например че не съм застраховал кораби. Ами няма да ги застраховам, защото никой няма да вземе да ги презастрахова. Затова съм предупреден от моите партньори от запад и те ми препоръчват да не ги предлагам въобще. Самолети от типа на съветските не можеш да презастраховаш, защото премията е много висока и те са в загуба. Поканих представители от БМФ на два пъти, те ми предложиха да застраховам поне няколко кораба. Отказах им. Не застраховаме и леки коли на граждани, а ги пращаме в MIC. Ние правим автомобилни застраховки, но само в пакет. Когато една фирма идва при нас за застраховка, тя идва със сградите си, с камионите, със стоката, с персонала, с леките си коли. И може би това допринася още през първата година да сме с печалба. Имаме щетимост 3.5 процента, и то на целия приход, което прави 65 хиляди лева за една година. И силата на дружество “Тексим” е, че има много клиенти и в това, че разполагаме с възможността за подбор на голям, печеливш бизнес. И още - ние сме само 5 души персонал. Двама души от предишната “Тракия”, от “Булстрад” един човек, и двама подготвихме сами, които станаха перфектни служители и специалисти.

- Откъде идват най-вече успехите ви?

- Не мога да скрия, че клиентелата на “Тексимбанк” е някъде към 80 на сто от нашия бизнес. Сега очаквам от презастраховането добри резултати. Имам много предложения, от които се надявам да развием добър бизнес. Искам да отбележа и нещо, изключително важно - с всички колеги сме в най-добри отношения. Особено близки са те с някои от дружествата. Аз не съм от създателите само на “Булстрад”, но аз създадох и MIC, то е мое творение. Аз го измислих и поканих проф. Христо Драганов, той се съгласи да дойде на работа. Дадох му и помещения в общата сграда с ДЗИ. Помогнах и за създаването на първата частна застрахователна фирма “Орел”, респективно на Добромир Гущеров, когото пратих на обучение в Лондон. Все като шеф на “Булстрад”. С холдинг “България” също работим много добре, разбираме се чудесно, защото там работят умни момчета, които бяха по-рано в “Булстрад”. При мен беше и г-жа Жанин Гечовска, сегашната шефка на “София-Инс”, която бе главен специалист в “Булстрад”, след това директор в MIC. Гордея се с всички тези колеги, на които съм дал по нещо от своя опит и от познанията си в областта на застраховането. И особено в презастраховането, където нямаме кадри. Когато идват колеги от чужбина, аз им препоръчвам да посетят “България”, обезателно “MIC” или “София-Инс”...

- Вие имате толкова много контакти с чужди застрахователи, бихте ли ни казали какво е личното ви отношение към настаняването им на нашия пазар?

- Аз съм участвал в разработването на проектозакона за застраховането. Новият закон ще бъде много обективен по отношение на пазара. И предполагам, че ще останат малко застрахователни дружества, така, както го искат и западните партньори. Не може на този пазар да има повече от 70 фирми, дружества и компании по застраховане. А за чуждите е записано, че могат да участват до 40 процента в нашия дружества.

- А докъде ще бъде тяхното участие на нашия пазар?

- Тяхното участие ще бъде във всичко, с всички застраховки с процента, с който участва компанията, фирмата. Ще бъдат в застраховката и в презастраховката.

- В такъв случай с какво биха навредили на нашите дружества и в какво ще се изразява приноса им в развитието на българското застраховане?

- Не ангажирам никого, но моето лично мнение е, че колкото повече навлезе чуждият застраховател на нашия пазар, толкова повече ще изтече национален доход. Защото застраховката е чист национален доход.

- Кой и кое може да застопори това явление?

- Законът! Единствено той може да спаси нашият национален доход да не излиза от страната ни. Ще ви дам само един пример. Докато бях в “Булстрад” на два-три пъти водихме разговори на най-високи нива с представители на най-големи чужди компании като “Алианс”-а. Те искаха да навлязат на нашия пазар. Аз поставих едно-единствено условие - със същите техни проценти ние да участваме в техните компании. Но те не даваха съгласие за никакъв процент участие при тях. И работата не стана. Тогава дадох докладна до Министерския съвет, че нещата не може да станат както искат те, защото става дума за нашия национален доход.

- В проектозакона има текст за до пет години ограничение в участието на чужди застрахователи на нашия пазар. Вие приемате ли днес това?

- Приемам това условие с удоволствие, стига да се приеме и от народното събрание. Но дали ще го приеме международният валутен фонд, не мога да кажа. А той ще има думата. Защото се интересува от банковото и от застрахователното дело. Ако ние си запазим застраховането, ще постигнем отличен резултат. И да си отиваме само на презастраховане на запад и на изток. Тоест - в чужбина.

- Смятате ли, че след приемането на закона, ще се въведе ред на застрахователния пазар и ще отпаднат някои от сега действащите дружества?

- Сигурен съм, че след приемането на закона това ще стане. Ще стане! Това е и една от целите му.

- А какво е според вас сегашното състояние на застрахователния пазар?

- Той не е реален, конкуренцията е просто нещастна - всеки отива във всяко предприятие и предлага застраховки на невероятно ниски премии. Второто, което не мога да приема, и аз не го прилагам, че се отива с посредници на договор, които получават доста голям процент, за да намерят клиенти и да ги застраховат. Става дума за процент от премията, която се взима в момента. Това е много опасно, защото този, който отива като посредник и е назначен като представител, той е заинтересован да застрахова каквото му попадне, само и само да вземе премия. Това е много рисков момент. И аз на този вариант не бих отишъл никога. Този посредник понякога получава до 50 процента от премията, за да може и някой директор на предприятие да получи част от нея. Това е много опасно, защото хвърля сянка върху авторитета ти като застраховател. Утре, ако дойдат големи щети, те ще възникнат само от тези игри. Това трябва да се ликвидира. Да се регулира пазарът, той да бъде конкурентен за дружествата, но конкуренцията да е лоялна.

- Каква е ролята на Асоциацията на българските застрахователи за въвеждане ред на пазара?

- Засега няма такава роля. Евентуално след приемането на закона тя ще узакони някакви форми, които да осигуряват информация, консултации, ще координира дейността на дружествата.

- А какво ще кажете за надзора, който също отсъства у нас?

- В целия свят към министерството на финансите си има отдел за надзора по застраховането. Но в България го няма. Няма го заради това, че бившите финансови ръководители просто са невежи. И у нас трябва да си има специален отдел в министерството на финансите, който да провежда този надзор. Той ще създаде възможност и да се спазва закона.

- Значи ли, че трябва да се изчака приемането на закона, за да се създаде надзора?

- Не, това не пречи. Даже този отдел може да помогне и на новия закон.

- Г-н Дървингов, кажете ми, след дългогодишната ви работа, от дългогодишния ви опит, какъв извод си направихте за застраховането?

- Да обичаш специалността си, да познаваш материята и да овладяваш презастраховането, защото то е голяма сила. Според мен най-важното е да си в тон с всекидневието, защото нещата се менят всеки ден. И пак повтарям - да си обичаш занаята, аз така наричам нашата работа - занаят.

- Е, да затворим кръга - кажете нещо повечко за себе си.

- Роден съм в София, софиянче съм. Останал съм на 7 години сирак, работил съм като ученик по строежите, в завод “Бълти”, на строежа на операта. Затова имам и толкова голям трудов стаж - 47 години. Като студент бях куриер във в. “Земеделско знаме”, със специално разрешение от министър Аврамов, защото редовен студент тогава нямаше право да заема щатна длъжност. Стипендиите бяха малки, аз не можех да се издържам и работех нощно време, а през деня ходех на лекции. Тогава имаше катедра 22, на която бях шеф.

Завърших в Лозенец Първа търговска гимназия, след което влязох в университета - специалност вътрешна търговия, а после и външна търговия.

- Първото ви работно място?

- В ДЗИ - отдел Външно застраховане.

- И наистина затворихме кръга. Много ви благодаря, г-н Дървингов.

- И аз благодаря - на вас, и на вестника.

Разговора проведе

Петър Андасаров