- Юридическата форма на “BG PLAN” е кооперация, която беше създадена през 1992 година, на 12 май, с предмет на дейност застраховане. От тогава досега дружеството има около пет хиляди души с агентски договори (договори за представителство). Най-същественото, което постигнахме през тези над ри години, е, че изплатихме обезщетения за 71 милиона лева. Започнахме с една програма, преди три години, на принципа мултикевъл маркетинг, в момента имаме над 70 продукта, които продаваме класически. Успяхме да изградим собствен учебен център, който създаде много специалисти, много добри продавачи, актюери. Специално за актюерите установихме контакти с български и световни специалисти. Два пъти при нас беше г-н Ралф Коп, който в момента е съпрезидент на Асоциацията за оценка на рисковете на САЩ. За два месеца на посещение ни бе и г-н Боб Хеслоп, който е бил президент на “Ню Йорк лайф Иншурънс Ко” Това са световни специалисти, известни на всички в застраховането. Така създадохме добри екипи, бих казал много добри, които изработиха над 70 продукта. Единственото дружество в източна Европа, което предлага зелени застраховки, е нашето. Ако става дума за това - доколко сме спечелили признанието на застрахователните среди - не мога да преценявам за точното отношение към нас в България, но мога да ви покажа годишника на американския конгрес, където България е представена на една страница с, на шега казано, мнението на президента Жельо Желев за поверената му от съдбата страна и “BG PLAN”. Разбира се, това не е някакъв сериозен показател, прекрасно знаем и двамата, че всички класации се правят от живи хора.

Най-същественото, което искам да ви кажа е, че ние решихме твърдо да се специализираме в животозастраховането и повече от три години работим само в тази област. Аз съм убеден, че по-сериозни шансове на един застрахователен пазар имат специализираните дружества. Ще ви припомня една известна мисъл на Сенека: “Който е навсякъде не е никъде!? Системата “пенкилер” никого не е довела до нещо хубаво. Така ми се струва.

- Дали защото усети стабилното си стоене на пазара, “BG PLAN”, имам впечатлението, че дружеството си върши работата и много-много не иска да шуми. Не се и рекламира. Има ли нещо вярно в това?

- Това е един нормален рекламен подход. По същия начин постъпиха почти всички дружества, когато се създаваха, имам предвид времето преди три-четири години. ТОгава бяхме малко на брой, пет-шест. Известно е, че у нас има осем милиона специалисти по реклама, по футбол и по всичко останало. Всеки си има мнение за рекламата, но мисля, че е напълно естествено една нова фирма, която иска да заеме място на един пазар, да започне с масирана реклама. Ние вече нямаме нужда от такава.

- Как се чувствате на територията на застраховането, г-н Миронов?

I Нормално. Нямаме никакви притеснения от това, че има доста дружества на пазара. Напротив - аз винаги съм казвал, че нашият принцип е СЪС, а не ПРОТИВ. И мисля, че всичко което става на пазара е съвсем естествено, в смисъл такъв, че е нормално един нормативно неуреден пазар да бъде пренаселен в даден момент. В сравнение със състоянието му преди три-четири години да речем. Той ще се развие по някакъв начин, впрочем начина е известен, знае се какво се случва по време на криза. Не мога да се поставя в ролята на пророк, който може да посочи точно какво ще се случи, но по силата на известни закономерности в подобни ситуации, ще се премине в един момент към разни видове обединения. Все още някои колеги произнасят срамежливо думи като “съзастраховане”, “презастраховане”, а това са абсолютни нормални неща в застраховането. Знаете, че имаше много частни фирми по едно време, появиха се изведнъж няколко милиона президенти, но сега понамаляха. Мисля, че това е посоката на процеса и в застраховането.

- Нещото на този пазар, което ви смущава, дразни или предизвиква вашата усмивка?

- Ако говорим за пазара, има вече оформени няколко тенденции. Едната е монополистична и според мен монополистичния рефлекс няма да се укроти лесно, той ще избуява винаги, когато му се даде възможност. А възможност му се дава отвреме навреме, някой размахва байрака за страшната заплаха от частниците, и в името на бюджета и на други високодържавнически цели, излиза на бял свят постановление, решение на Министерски съвет, писмо на Главно данъчно управление или нещо подобно. Ние например бяхме най-силно засегнати от 110-то постановление, което, казвал съм го много пъти и продължавам да твърдя, е антисоциално постановление. Специално сме се занимавали с проучване на живозастрахователни пазари в Европа и Америка и знаем, че животозастраховането е необлагаемо. При нас се стигна до абсурда да се облагат всички социални разходи, без изключение, даже и билетите за трамвая. Ясно е какво е това.

Има друга тенденция - това е вторичният монополизъм, някои шефове на дружества и техните сътрудници са твърде обсебени от идеята, че трябва да са номер 1. Аз си позволявам обаче да твърдя, че още е много рано за класации. Дори за дружествата, които започнаха преди три-четири години, срокът е почти нулев. Едно дружество може да има по-точна и ясна представа за себе си, за истинското си място на пазара от шестата-седмата година нататък.

Тенденциите са много, даже не би трябвало да ги наричаме тенденции, това са по-скоро някои оформили се вече поведенчески рефлекси на пазара. Ако нещата продължат така да са частична нормативно уредени, било по ЗЗД, било по Търговския закон или по кооперативния, първо се създават възможности пазарът конюнктурно да се насочва в нечия полза с постановления или решения, и второ има безгранични възможности конкурента да се занимава с моралния облик на своя конкурент: да го плюе, да съчинява фолклорни легенди за него. Затова пак казвам - Закона за застраховането трябва да се приеме незабавно! За да се види кой кой е на този пазар и да се установят правилата по които ще се работи.

- Смятате ли, че ще се опитат да мимикрират някои от дружествата? Въпреки строгите правила на действащ вече закон.

- Ако говорим за правилата на играта, те най-общо базово се определят от закона. Но има една много важна институция - Застрахователният надзор. В последно време се споделят няколко мнения, предложения към кого да е той. Аз мисля, че Надзорът трябва да е автономна институция. А за да се гарантира неговата автономност, той трябва да се подчинява на Парламента. Ако е към Министерството на финансите, за всички е ясно какво ще представлява, ако е към Министерския съвет, технологично няма да е трудно реално да бъде прикачен към Министерството на финансите.

- Според вас, кое какво и кой разтегна толкова много времето, в което законът щеше уж много бързо да се приеме и влезе в сила?

- Ами преди всичко интересите. Законът сам по себе си е един текст. Но протакането на приемането му е продиктувано от това, че някой му трябва време да си направи дружеството, на друг да използва нормативната неуреденост и си уреди още нещо, защото е силен в момента. Какъв интерес би имал например човек, който има добри позиции в държавната власт? За какво му е закон, след като може с решения и постановления да прави това, което е в негова полза?!

- Вие отговорихте дума за взаимоотношенията между нашите и външните застрахователи. Какъв вид взаимна работа бихте приели лично за вашето дружество?

- Искам да установим нормални взаимоотношения и да извършваме нормална работа. Аз пак ще се върна към проектозакона, където се сочи как трябва да се държи един външен застраховател на нашия пазар. Споменават се различни срокове от по 5, 10 години, през което време да не могат да работят пряко на пазара. Мисля, че десетгодишният срок е доста дълъг, по-нормален е срокът от пет години, когато външните застрахователи ще инвестират в местни застрахователни дружества. Ползата ще е именно в инвестирането на тяхна страна в смесени предприятия на територията на България. Нещата пак опират до Закона, защото ако той се приеме, ще е ясно къде е категоричното място на външните застрахователи.

- Какви хора, кои могат да правят според вас истинско застраховане?

- Трудно е да се определи, но мога да кажа, че това са хората, които най си обичат заниманието, колкото и банално да звучи. Които знаят, че това им е работа и си я вършат всеотдайно. От фолклора е известно, че понякога мераклията иска и може повече от майстора. А в българското застраховане има много добри специалисти, които правят истинските, силните дружества. Независимо от внушението, че пазара е пренаселен, все още има място и за други. Обществото не е застинало на едно място, то се развива. Всяка нова ситуация ще поставя пред нас нови задачи, сиреч да формираме и предлагаме нови продукти, които да обслужват тези променящи се интереси на хората. Ако един продукт е бил хит преди три или една година, трябва да се намери нов продукт, който да е хит сега.

- Какво бихте казали за културата на застрахователите в контактите им с клиентите, а и помежду им?

- В това отношение има каквао още да се желае. От много колеги аз съм във възторг. Те са преди всичко извънредно свестни, невероятни професионалисти, хора, които знаят занаята си и го обичат. Няма да посоча имена, защото мога да пропусна някои. Но наред с това има много неща за оправяне и то главно в тази насока - взаимоотношенията между нас и с клиентите.

- Хайде да не заобиколим въпроса - има ли в такъв случай аматьори, самодейци, рекетьори и т.н.?

- Има, разбира се. То е ясно, виждат ги всички. Това е угнетяващо, защото се компрометира един сериозен финансов пазар.

- Законът би ли спуснал желязна завеса пред тях?

- Сам за себе си законът е един текст. За да се спазва един закон първо е нужна воля за това. Той трябва най-напред да е подкрепен от дружествата, които са на пазара. Това означава, че трябва да отразява техните интереси, заедно с интересите на клиентите.

- Как така се случи, че от попрището на журналиста, на пишещия, се оказахте в попрището на застрахователите?

- Нищо особено няма в това, просто някъде около 1990 година сана ясно, че (рискувам да политизирам разговора), за пореден път за българската интелигенция няма да дойдат добри времена. От всички исторически и художествени четива, може да се види, че когато у нас стана някоя по-сериозна промяна, потърпевш номер 1 е интелигенцията. Тогава се събрахме тук една група хора и решихме да опитаме в застрахователния бизнес.

- И станахте добър професионалист в тази област!

- Аз самият не знам какъв професионалист съм, но правя няколко неща и ще ги правя докато мога. Споделих вече, че нашите момчета в момента са едни от най-добрите актюери в България. Канил съм специалисти от Америка, пращал съм ги на всички курсове и семинари, на които е било възможно да ги пратя. В това отношение не жаля сили и време. Нашите продавачи или брокери, както сега се наричат у нас, са между най-добрите.

- Да ви помоля и вас да кажете няколко думи за себе си до първата крачка през прага на застраховането: къде сте роден, какво сте учили...

- Роден съм през 1953 година в Драгоман, някъде преди двайсетина години се преселих в столицата, учих три години икономика, след това завърших българска филология в Софийския университет “Климент Охридски”. Работил съм като журналист на много места, в почти всички тогавашни вестници, за кратко и в радио София. Преподавал съм литература и естетика в училища, по едно време и в университета. Работил съм почти всичко, с което човек можеше да се прехранва тогава.

- Да споменете заглавията на книгите си, за информация на нашите читатели?

- Имам издадени четири книжлета, наричам ги така, защото са малко по обем: “Чети на тъмно!”, “Простотии” и двете които излязоха от печат напоследък, с едно и също заглавие “50 изречения”.

- А оттук нататък и двете ли дини ще носите под една мишница?

- Писането за мен е лично удоволствие. Пиша, защото ми се пише. Тези кратки неща не ми отнемат много време. През последните четири години се занимавам главно със застраховане, изцяло. Не ми стига времето, защото тепърва предстои да се прави много от “BG PLAN”.

- В такъв случай какво е за Пламен Миронов застраховането?

- За мен това е една професия, с огромно обществено значение и възможност за себереализиране.

Разговора проведе

Петър Андасаров