Руси Калчев, директор на ЗПАД “София-Живот”

“Гордея се, че всички колеги от някогашната дирекция “Лично застраховане” на ДЗИ днес са на ръководни места в най-авторитетните застрахователни дружества.” – бр. 21 (36) от 17.11.1995г., стр. 1, 6 и 11

- Откривам ви на ново място на работа, в нов кабинет, г-н Калчев, какво значи това?

- Да, действително съм в нов кабинет, но това не означава, че съм на нова работа. Тя е пак в “София-Инс”, но в новото Застрахователно и презастрахователно акционерно дружество “София Живот”, създадено на 5 юли тази година, за което вестник “Застраховател” писа доста обширно. Тук съм с нова, отговорна задача - изграждането на една нова система, която да осигури по-добър начин на поднасяне на застрахователната информация и гарантиране застрахователната закрила на гражданите. Това налага тези няколко месеца да бъда непрекъснато из страната по провеждане на конкурси за директори на клонове, за инспектори, за счетоводители...

- Значи независимо от дългия път, който сте извървели досега, пред вас се открива нов хоризонт, така ли?

- Да, трябва да извървя дял от нов път по който да се създаде нова компания и по-конкретно, нейната структура, съвсем различна от това, което имаше “София-Инс” в животозастраховането. Бих желал нашата компания, която по закон е утвърдена, да има своя облик и предназначение с цел да поднася и нови застрахователни продукти на гражданите.

- Бих ви помолил да се върнем, сега в самото начало на пътя ви в застраховането. Кога и как започнахте?

- До 1954 година бях учител в ХI единно училище в София, бях преподавател във Военна академия и от 15 март 1954 година започнах своята дейност като застрахователен работник в ДЗИ.

- Как стана това?

- Времето бе нестабилно според мен, както ви казах, бях преподавател във Военна академия, Географския институт и учител, но се наложи да отида в провинцията, да бъда военизиран, даже ми предлагаха чин капитан. Не на всеки обаче се отдава тази работа, на мен също и аз реших да постъпя на работа в ДЗИ.

- Случайно или не случайно попаднахте там? Кой ви е говорил за застраховане и ви е посочил пътечката към ДЗИ?

- Случайно бе за мен, а пътечката мина обиколно, защото бях подал документи за работа в един институт за научни разработки. Но от мой близък научих, че има свободни места в ДЗИ. Кандидатствах и постъпих като референт-ръководител.

- Първите интересни хора, с които се срещнахте в ДЗИ?

- Първият човек бе моят пряк ръководител Георги Коларов, известен математик, голям застраховател, който бе работил дълги години в Чиновническо дружество. Тогава беше главен актюер и фактически по-късно аз му станах заместник. От него овладявах близо десет години застраховането и специално актюерството.

- Колко време се трудихте в ДЗИ, г-н Калчев?

- В ДЗИ работих 33 години, от които като оперативен работник 12 и 21 години бях директор на Дирекция “Лично застраховане”. Прекият ми ръководител, преди да я оглавя, беше Димитър Петков, от когото получих твърде много знания по отношение на новостите в застраховането. Особено съм горд, че през този период имах възможност да контактувам често с проф. Гаврийски, който идваше много често в ДЗИ, специално при Георги Коларов, и аз използвах всеки час и всяка минута да съм с него. Дори когато обядвахме заедно, си позволявах да му поставям въпроси от застраховането и да се уча от голямата застрахователна култура, която той имаше. Същото се отнася и до срещите ми с проф. Кацаров. Правехме често курсове с кадрите, на които канехме и двамата като лектори. Те, от една страна, черпеха опит от нашата практика, а ние се учехме от техните теоретически разработки по научен път, въз основа и на практиката. В този смисъл по онова време имаше едно допълване на теория и практика и обратно. И аз бях щастлив, че имах възможност да съм озарен от тези светила в застраховането - проф. Иван Кацаров и проф. Велислав Гаврийски.

- Явно те са подхранвали вашето самочувствие и са допринесли много за изграждането ви като застраховател. Какви са най-силните ви спомени за тях?

- Спомени имам твърде много, особено в Свищов при съвещания от национален мащаб и с участието на застрахователи от бившите социалистически страни. Правеше ми впечатление, че на обяд, на вечеря или по време на симпозиум не усещахме кога минава времето в разговори и обмяна на мнения все по темите на застраховането. Спомням си конкретно - в разговор с проф. Гаврийски и проф. Кацаров те ни говореха за интересните продукти, които се създаваха в бившите капиталистическите страни, както ги наричахме развити капиталистически страни. И когато поставяха въпроса за застрахователната закрила, ни уверяваха, че и у нас ще дойде ден един институт или няколко компании да изграждат специални профилакториуми, които да се ползват именно от нашите клиенти, тоест от нашите застраховани. От тях, както и от проф. Христо Драганов научих, че в някои развити страни, когато човек пострада, компанията поема ангажимента: освен това, което трябва да заплати като трайна или временна загуба, го изпраща при удобни за клиента и за застрахователя случаи в някои от профилакториумите, за да подобри своето здравословно състояние. Рано или късно, застрахователните компании, в това число и “София-Инс” и “София Живот”, ще намерят възможности да създадат такъв профилакториум, който да се ползва и от служители, и от работници. Това ще има голям отзвук у застрахованите и те ще повярват на застрахователя си, че той може не само да му гарантира сигурност, но и да се грижи за неговото здравословно състояние.

- И докога в ДЗИ, с каква длъжност бяхте, г-н Калчев?

- Започнах от референт-докладчик, преминах през референт-ръководител, актюер, главен актюер и от 1966 година станах директор на Дирекция “Лично застраховане”. Впрочем на тази длъжност бях до 1987 година, когато ме пенсионираха.

- Най-важното нещо, което научихте през тези години в ДЗИ като застраховател?

- Най-важното, което научих за себе си, беше това - да бъда упорит, а аз по природа съм си упорит, да устоявам правотата на дейността, която ръководя, да утвърждавам всяка новост, която се въвежда в застраховането.

През този трудов стаж от 33 години със зам.-председателя на ДЗИ Борис Василев ние проучихме опита на тогавашния Съветски съюз за инкасиране на вноските по безкасов начин. След като го въведохме, той се отрази много благоприятно върху развитието на животозастраховането. Именно тогава застрахователните агенти се освободиха от нарастващия обем работа и много по-малко време отделяха за инкасиране на премиите на вече сключените застраховки, а имаха възможност да сключват нови застраховки.

- А най-главният урок за вас през всичките тези години на застрахователна дейност?

- Той е: да бъдем абсолютно коректни спрямо нашите застраховани граждани. Тоест всичко, което се полага на застрахования, да му бъде дадено. И да нараства отговорността спрямо него, политика, която провеждаше по онова време ДЗИ.

- Имаше ли поле за разгърната дейност в ДЗИ?

- Трябва да ви кажа, че имаше поле за развитие, но времената тогава бяха такива, че поради липса на конкуренция човек не можеше докрай да се осъществи. Сега при наличието на много частни застрахователни дружества дори за човек на моята възраст няма време за покой и спокойствие и денем, и нощем. Той се стреми да въведе нови интересни продукти, за да привлече гражданите и сам да се утвърждава чрез тях.

- А усещаше ли се някакво ограничение от страна на ДЗИ като единствен монополист в застраховането?

- Чрез закона за ДЗИ наистина се усещаше такова ограничение. Бих се конкретизирал само с един пример - аз имах идея повече от 15-20 години за изграждане на нов вид застраховка, която в литературата не съществуваше. Бях я нарекъл тогава “Спестовно-лотарийна застраховка”. Съответните компетентни лица, които ни ръководеха от Министерството на финансите и от института, не даваха изобщо да се споменава за нея, тъй като е имала лотариен елемент. А моята идея беше - застраховката да има спестовен, рисков характер, но и лотариен. Отговаряше ми се, че искаме да въведем тото в държавното застраховане. Нищо подобно нямаше в тази застраховка. Мина много време оттогава и аз преди три години създадох такава застраховка в “Гранит”. След пенсионирането ми на 1 януари 1987 година работих около шест-седем месеца в Централния комитет на профсъюза на административните работници, но разбрах, че това не е за мен работа, аз съм си с призванието застраховател, напуснах и малко преди 1989 година бях поканен от г-н Александр Баранов, президент на корпорация “Гранит”, тогава се наричаше кооперация, и приех да отида на работа в нея. Започнахме да създаваме новия образ на тази частна застрахователна кооперация, станала после корпорация. Именно в нея аз реализирах онази моя идея за прилагането на застраховката, която нарекох “лотарийна”.

Бях приятно изненадан, при посещението ни в Германия през 1993 г. с г-н Баранов и вицепрезидентките му г-ца Фурнаджиева и г-жа Чобанова, че стана известно от презастрахователите в компанията “Мюнхенерих”, че такава застраховка, да я наречем лотарийна, имало в Швейцария. Тук, в София Живот”, където сега работя, аз я доусъвършенствах и мисля, че тя намира голямо приложение в нашата практика. Защо? Защото лотарийният елемент е съвсем малък, основната част остава спестовността и рискът. Допълнителният елемент привлича хората за участие и те поддържат собствените си застраховки 100 процентово редовни. Искам да кажа, че когато сравняваме миналото време и сегашното, трябва да сме категорични в предимството на времето на частните дружества, защото се създават много възможности всеки от нас да доказва себе си, да внедрява собствените си идеи, които, така или иначе, не са били осъществими тогава по вина на самата система.

- Не смятате ли, че за да са наситени с толкова и такива високопрофесионални кадри днешните частни застрахователни дружества, заслуга има именно ДЗИ, независимо от това че е бил единственият застраховател, тоест монополист? И че е бил рамкиран в своята дейност?

- Това е абсолютно вярно и трябва да ви кажа, че през времето до 1989 година ДЗИ имаше изключително компетентни хора, професионалисти в сферата и на животозастраховането, и на всички останали. И смея да се гордея поне морално, че от дирекцията, която ръководех, г-жа Надежда Вънтова стана главен изпълнителен директор на “Феникс”, г-жа Мария Илиева - вицепрезидент на дружество “България”, Кирил Спасов, работил в “България”, г-н Александр Баранов, който беше инспектор в Дирекцията “Лично застраховане”, оглави корпорацията “Гранит”, и математичката Златка Димитрова в “MIC”. Значи сто процента от хората, които работехме в тази дирекция на ДЗИ, са на ръководни места в различни частни застрахователни дружества. Това е едно от най-големите ми удовлетворения през изминалите години на работа в застраховането. Мога да ви уверя, че в животозастраховането в момента тези хора са най-големите специалисти, те изградиха и създадоха авторитета на новите компании. От тях се учат и ще се учат много млади колеги в застрахователното дело.

Ето и аз самият предавам своя опит на сина ми Добри Калчев, който работи в същия този кабинет като зам.-директор. Той получава необходимите му знания в процеса на работата, ходим заедно в командировки, учи се и усвоява застрахователната материя, за да е полезен на “София Живот”. Не знам как ще прозвучи, но - повярвайте ми - аз съм почти педант по отношение на професионализма си. Не съм направил никакъв компромис, защото тук се борави с милиони, в отношения с много хора.

- А кой беше инициаторът за това синът ви да тръгне по вашия път?

- Той е завършил инженерство и имаше хубава служба, проектант в “Агропроект”. Проектите, които извършваха, бяха за чужбина - Сирия, Ливан, Тунис. Аз настоях той да премине в застраховането и когато прие, известно време преболедува. Това трая няколко месеца, но след това започна да навлиза в работата си и аз полагам всички усилия той да овладее тази твърде сложна материя. А тя се учи от теорията и практиката, няма откъде другаде. Смятам, че много му помага съвместната ни работа, ние сме и в един кабинет, а освен това той има и неделно училище - в събота и неделя много често е на изпит пред баща си, след като сме минали през разговори, събеседване, а и диспут. Моята цел и мечта е той да ме замести един ден достойно. И вярвам, че това ще стане.

- Стихнахме до “Гранит”, колко време отдадохте на тази корпорация и докога?

- Четири години и половина. Там създадох едни изключителни тарифи, които са нестандартни, аз не обичам да се повтарям, искам да оставям нещо от себе си, съчетано с традиционни елементи от теорията и практиката. Но съм създал и някои тарифи, в които не са отразени стандартни само неща. И вярвам, че това ще стане.

- Стигнахме до “Гранит”, колко време отдадохте на тази корпорация и докога?

- Четири години и половина. Там създадох едни изключителни тарифи, които са нестандартни, аз не обичам да се повтарям, искам да оставям нещо от себе си, съчетано с традиционни елементи от теорията и практиката. Но съм създал и някои тарифи, в които не са отразени стандартни само неща. И така до 1 март 1994 година.

- А как се оказахте в “София-Инс”?

- Колеги мои настояха многократно, идваха и у дома, и по телефона се обаждаха с предложение да премина на работа в това ново дружество. Но главна роля изиграха г-н Симеон Симеонов, зам.-председател на “София-Инс”, и г-н Константин Миланов, зам.-председател на ЗПАД “София-Инс” и понастоящем изпълнителен директор на “София Живот”, които ме помолиха да дойда в тази компания. И аз съм им изключително благодарен, защото приеха не само мен, а и моя син на работа в дружеството.

- Значи тук се чувствате добре?

- Чувствам се идеално, макар че работният ми ден продължава не по-малко от 15-16 часа. Колкото часове прекарвам тук, толкова, а понякога и повече - вкъщи, пак с проблемите, които имаме да решаваме. Целта ни е да създадем собствен облик на “София Живот”.

- Какво изгуби ДЗИ като монополист и какво спечелиха частните застрахователни дружества след раздържавяването на застраховането?

- ДЗИ изгуби много професионалисти, но не мисля, че е изгубило нещо от дейността си. Напротив - след отнемането възможността му да е единствен застраховател и раждането на частните дружества, се получи стимул за неговото развитие именно защото се появи конкуренцията. В края на краищата всеки вече доказва себе си главно чрез продуктите, с които излиза на пазара. Радвам се, че основните компании, които работят по животозастраховането: “Феникс”, “България”, “Витоша”, “София Живот”, намериха общ професионален език.

- Сигурно по този начин се създаде и нов вид пазар, за който сте мечтали навремето. Какъв е той във вашите очи?

- Пазарът е твърде голям. Но основното е, че на гражданина му трябва продукт, който да задоволява неговите интереси и в обслужването му застрахователят да бъде много коректен и точен. А за да изпълнява функциите си пазарът, да има правила на играта и да са чисти взаимоотношенията между застрахователните дружества, трябва час по-скоро да бъде приет законът за застраховането и да влезе в сила. Той да определи докъде са правата и кои са задълженията на всеки застраховател на този пазар.

А в момента не е такъв, какъвто аз го виждам. Бих искал той да бъде регулиран. Да добавя, че понякога на него се проявява и некоректност от страна на някои изпълнителски кадри на дадени компании по места. Това важи най-вече за застрахователни агенти, които говорят едни против други и взаимно се чернят, противопоставяйки своите дружества.

- И накрая ще ви помоля за още няколко думи по отношение на вашата биография до постъпването ви на работа в ДЗИ.

- Роден съм в гр. Сливен на 25 март 1925 година, средното си образование получих в родния ми град - в класическа гимназия, а после завърших и реална гимназия - второ средно пак в Сливен като войник. От 1947 г. до 1951 г. следвах математика в Софийския университет “Св.Климент Охридски”. От 1951 г. бях учител и преподавател, след което направих първите стъпки на територията на застраховането в ДЗИ.

- А оттук нататък?

- По същия път и ако съм полезен, в “София Живот”. Стига да съм здрав, за да мога да отдам и последните си сили на тази толкова сложна и привлекателна професия.

Разговора проведе

Петър Андасаров




 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Имуществено и лично Застраховане"
Христо Драганов Марин Нейков, 2000
orange_li
"Юбилейна научна сесия посветена на личността и творчеството "
Проф. д-р Велеслав Гаврийски Академик Иван Стефан,
orange_li